Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция "Фокус")

16 септември 2020 | 11:18

Париж. За мнозина в левия политически спектър френският президент Еманюел Макрон се е превърнал в олицетворение на „едноличната власт на Бонапарт“ - лидер, който не слуша твърде много парламента и обществеността, и прави най-вече това, което иска. Според колумниста на френския национален ежедневник Le Monde Франсоаз Фресос, Макрон вече е започнал да се отърсва от тази репутация с оглед предстоящите местни и президентските избори, за да не плаши левицата и да укрепи парламентарния си блок.

В книгата си Un temps troublé бившият френски премиер и социалист Лионел Жоспен описва Макрон като президент „без политическа тежест“, който игнорира парламента, плаши „социалните партньори“, представителите на работниците и предприемачите, подкрепи създаването на „опозиция“ сред местните депутати и с неговите действия предизвика народния гняв, който доведе до движението на „жълтите жилетки“.

Това понятие за „власт от един човек, като тази на Бонапарт“, освен че служи като истинска „история на ужасите“ за левицата, също потвърждава идеята, че „макронизмът“ е само „вторичен феномен“, „преходен период“ в историята. Такъв бе и мандатът на Валери Жискар д'Естен от 1974 до 1981 г., която не успя да „стигне до края" на демаркацията между ляво и дясно.

Макрон направи много през последните месеци в опит да „разбие“ репутацията си, която пречи на левичарите да се присъединят към президентското движение, отбелязва Фресос. Преди всичко президентът смени министър-председателя, за да създаде по-малко твърд имидж на правителството, което дотогава беше известно с факта, че не беше много координирано с никого.

Възползвайки се от периода на пандемията, Макрон възстанови диалога със „социалните партньори“. Френският лидер също така установи контакт с местните депутати, като не пропусна да запази централизирана властта си. Сега президентът е зает с решаването на най-трудната задача - организиране на парламентарно мнозинство.

Авторът на статията припомня, че на последните местни избори партията на Макрон „Напред, република!" претърпя съкрушително поражение. Тя не получи нито един голям град и това ясно говори за проблемите на младата политическа формация: невъзможността да се разработи програма, да се запази влиянието върху съюзниците и да се закрепи във властта.

Друг показател за „екзистенциалната криза“ на партията на Макрон е неотдавнашната загуба на парламентарното мнозинство. Депутатите от „Напред, Република!“ изпитваха прекалено голям натиск от твърде забележимото влияние на президента и се чудеха за какво изобщо се застъпват, а подобни настроения едва ли могат да имат положителен ефект върху избирателите.

Също така идеята за раздора в президентския блок се насърчава от активното примамване на депутати, напуснали партията и присъединили се към съюзническата „Демократично движение".

Ето защо сега Макрон и неговият екип харчат много енергия за реорганизация на техния блок. Малки движения, близки до блока, се надяват, че гласовете им ще бъдат взети предвид и ще имат тежест, поради което настояват за „коалиция“. В същото време привържениците на президента искат да продължат линията на Макрон за обединяване на ляво и дясно, провъзгласена в първоначалната кампания от 2017 г.

Засега, според Фресозе, създаването на голяма центристка президентска партия е в зародиш и е труден процес, особено преди регионалните избори през 2021 г. и президентските през 2022 г. На предстоящите избори за държавен глава Макрон ще изпадне в трудна ситуация: ще трябва да се позиционира и като представител на своето движение, и като президент на всички французи - да разчита на партията, но в същото време да не се идентифицира твърде много с нея. През 1988 г. Франсоа Митеран успява да направи това и да победи Жак Ширак на изборите.

„За Еманюел Макрон предизвикателството през 2022 г. е не толкова реорганизация на съществуващите структури, колкото пресъздаване на динамиката в гражданското общество, която царува през 2016 г., когато се роди партият“, заключава авторът.

***

Оксфорд. Музеят на Оксфордския университет е премахнал известната си колекция от изсушени глави и други човешки останки, защото експонатите „насърчават расисткото и стереотипно мислене“, пише The Independent.

Музеят съобщи, че 120 експоната са били премахнати като част от „процеса на деколонизация“. Много от тях са били откраднати от бившите британски колонии и са изобразявали другите култури като „примитивни“ и „варварски“. Сега на мястото на премахнатите експонати ще има бележки, обясняващи липсата им. Директорът на музея Лора ван Брокхофен каза, че „нашето проучване на публиката показа, че посетителите често възприемат изложените човешки останки като доказателство, че другите култури са варварски, примитивни или отвратителни“. Ван Брокхофен отбеляза, че подобни експонати противоречат на сегашните ценности на музея.

Според The Independent, цанца или „изсушени глави“ са направени от индианците в Южна Америка за получаване на сила от духовете. Според музея търсенето на цанца е довело до рязко нарастване на насилието през XIX и XX век. Както отбелязва изданието, сред другите премахнати предмети също са украсени черепи, скалпове и египетски мумии.


***

Лондон. Усилията на британското правителство да отвлече вниманието от вътрешната критика относно справянето с коронавирусната криза може да са допринесли за решението на Лондон да отстъпи от сделката за Брекзит, каза главният преговарящ за ЕС за Брекзит Мишел Барние, цитиран от европейската редакция на Politico.

В изказване в понеделник пред висши дипломати от осем държави от източната част на Съюза, Барние нарече хода на Великобритания провокация и каза, че вътрешните съображения на премиера Борис Джонсън може да са част от причината за новия подход на Обединеното кралство, според двама дипломати от ЕС и лице, участвало в разговорите.

Британското правителство е подложено на значителна критика у дома заради реакцията си на коронавирусната криза, като страната отчете вече над 41 хиляди смъртни случая.

След като миналата седмица Даунинг Стрийт обяви, че планира да отмени елементи на Споразумението за оттегляне на Брекзит, което Джонсън подписа с ЕС през октомври 2019 г., преговарящият в ЕС в понеделник намекна, че това може да е замислено като политическо разсейване за вътрешната му аудитория.

Барние каза също, че стратегията на Лондон в преговорите не е прозрачна и изложи две възможни интерпретации: По-положителната интерпретация, каза Барние, е, че Джонсън се интересува от търговско споразумение с Брюксел, но се опитва да получи лостове. По-песимистичната перспектива е, че Великобритания е готова за сценарий за Брекзит без сделка, е казал Барние, твърдят двама от източниците

Барние обаче каза на посланиците, че е оптимист, че двете страни могат да намерят решения по нерешените спорове, като риболова и така наречените равни условия, за да се споразумеят за търговска сделка след Брекзит.

Миналата седмица блокът призова британското правителство да оттегли част от своя законопроект за вътрешния пазар „във възможно най-кратък срок и при всички случаи до края на месеца“, като предупреди, че има „редица механизми и правни средства за защита“, за да се реагира на „нарушенията“ на Споразумението за оттегляне за Брекзит.

Следващото гласуване по законопроекта се очаква следващия вторник в Камарата на общините.

Следващото гласуване по законопроекта се очаква следващия вторник в Камарата на общините.

***