Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Le Monde (Франция): Макрон се опитва да се отърве от репутацията на Бонапарт

16 септември 2020 | 11:13

Снимка: АФП

Париж. За мнозина в левия политически спектър френският президент Еманюел Макрон се е превърнал в олицетворение на „едноличната власт на Бонапарт“ - лидер, който не слуша твърде много парламента и обществеността, и прави най-вече това, което иска. Според колумниста на френския национален ежедневник Le Monde Франсоаз Фресос, Макрон вече е започнал да се отърсва от тази репутация с оглед предстоящите местни и президентските избори, за да не плаши левицата и да укрепи парламентарния си блок.

В книгата си Un temps troublé бившият френски премиер и социалист Лионел Жоспен описва Макрон като президент „без политическа тежест“, който игнорира парламента, плаши „социалните партньори“, представителите на работниците и предприемачите, подкрепи създаването на „опозиция“ сред местните депутати и с неговите действия предизвика народния гняв, който доведе до движението на „жълтите жилетки“.

Това понятие за „власт от един човек, като тази на Бонапарт“, освен че служи като истинска „история на ужасите“ за левицата, също потвърждава идеята, че „макронизмът“ е само „вторичен феномен“, „преходен период“ в историята. Такъв бе и мандатът на Валери Жискар д'Естен от 1974 до 1981 г., която не успя да „стигне до края" на демаркацията между ляво и дясно.

Макрон направи много през последните месеци в опит да „разбие“ репутацията си, която пречи на левичарите да се присъединят към президентското движение, отбелязва Фресос. Преди всичко президентът смени министър-председателя, за да създаде по-малко твърд имидж на правителството, което дотогава беше известно с факта, че не беше много координирано с никого.

Възползвайки се от периода на пандемията, Макрон възстанови диалога със „социалните партньори“. Френският лидер също така установи контакт с местните депутати, като не пропусна да запази централизирана властта си. Сега президентът е зает с решаването на най-трудната задача - организиране на парламентарно мнозинство.

Авторът на статията припомня, че на последните местни избори партията на Макрон „Напред, република!" претърпя съкрушително поражение. Тя не получи нито един голям град и това ясно говори за проблемите на младата политическа формация: невъзможността да се разработи програма, да се запази влиянието върху съюзниците и да се закрепи във властта.

Друг показател за „екзистенциалната криза“ на партията на Макрон е неотдавнашната загуба на парламентарното мнозинство. Депутатите от „Напред, Република!“ изпитваха прекалено голям натиск от твърде забележимото влияние на президента и се чудеха за какво изобщо се застъпват, а подобни настроения едва ли могат да имат положителен ефект върху избирателите.

Също така идеята за раздора в президентския блок се насърчава от активното примамване на депутати, напуснали партията и присъединили се към съюзническата „Демократично движение".

Ето защо сега Макрон и неговият екип харчат много енергия за реорганизация на техния блок. Малки движения, близки до блока, се надяват, че гласовете им ще бъдат взети предвид и ще имат тежест, поради което настояват за „коалиция“. В същото време привържениците на президента искат да продължат линията на Макрон за обединяване на ляво и дясно, провъзгласена в първоначалната кампания от 2017 г.

Засега, според Фресозе, създаването на голяма центристка президентска партия е в зародиш и е труден процес, особено преди регионалните избори през 2021 г. и президентските през 2022 г. На предстоящите избори за държавен глава Макрон ще изпадне в трудна ситуация: ще трябва да се позиционира и като представител на своето движение, и като президент на всички французи - да разчита на партията, но в същото време да не се идентифицира твърде много с нея. През 1988 г. Франсоа Митеран успява да направи това и да победи Жак Ширак на изборите.

„За Еманюел Макрон предизвикателството през 2022 г. е не толкова реорганизация на съществуващите структури, колкото пресъздаване на динамиката в гражданското общество, която царува през 2016 г., когато се роди партият“, заключава авторът.
Превод и редакция: Иван Христов.