РодолюбиеВИЖ ВСИЧКИ

Денят 2 август в българската история

02 август 2020 | 07:31

Снимка: pixabay.com

Избухва Илинденско-Преображенското въстание, най-масовото българско въстание в Македония и Одринско. На същия ден се чества църковният празник Илинден. Илинденско-преображенското въстание е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско. То е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. През 1988 г. в при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА "Балкан". Загиват 27 и са ранени 10 пътници. През 1908 г. - в Куманово е основан български конституционен клуб от дейци на ВМОРО. През 1891 г. е създадена БРСДП - Българска работническа социалдемократическа партия. През 1887 г. във Велико Търново се провежда коронацията на княз Фердинанд I. Новоизбраният от третото Велико народно събрание държавен глава полага клетва за вярност към Търновската конституция пред III ВНС, след което тримата регенти, начело със Стефан Стамболов му предават властта. На 2 август са родени: Нева Кръстева, композиторка; Анастас Стоянов, поет; Христо Ганев, писател сатирик и сценарист; Ружа Делчева, актриса; Руска Гандева, литературовед, специалист по римска литература. На тази дата умира Костадин Баталов, общественик, дипломат и държавник.



2010 г.
БДС „Стара планина“ влиза в сила с девет утвърдени стандарта:
- Утвърден стандарт за месни заготовки за кайма "Стара планина"
- Утвърден стандарт месни заготовки - кюфтета и кебапчета "Стара планина"
- Утвърден стандарт - месни заготовки - сурова наденица и карначета "Стара планина"
- Утвърден стандарт - варени и варено-пушени малотрайни колбаси "Стара планина"
- Утвърден стандарт - траен варено-пушен салам "Стара планина"
- Утвърден стандарт - месна заготовка кайма от птиче месо "Стара планина"
- Утвърден стандарт - кебапчета и кюфтета от птиче месо "Стара планина"
- Утвърден стандарт - месни заготовки сурова наденица и карначета от птиче месо "Стара планина"
- Утвърден стандарт - варени и варено-пушени колбаси от птиче месо "Стара планина"

1999 г.
В американския конгрес е внесена резолюция № 170 за новата политика на САЩ спрямо София. Отбелязва се положителната позиция на България по време на конфликта в Косово, равноправното третиране на всички граждани, независимо от етническата им принадлежност, усилията за ускоряване на приватизацията, борбата с корупцията и престъпността, въвеждането на валутен борд.


1990 г.
ВНС приема декларация във връзка с честването на Илинденско-Преображенското въстание.


1988 г.
В 17 ч и 29 мин при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА "Балкан". Загиват 27 и са ранени 10 пътници.


1974 г.
Установени са дипломатически отношения с Венецуела и с Тайланд.
Кралство Тайланд е държава в Югоизточна Азия с територия 513 115 кв. км. и население 60 млн. души. Държавата е конституционна монархия и столицата й е Банкок. Боливарска република Венецуела е държава в Южна Америка с територия 912 000 кв. км, като включва 72 острова с площ 1 210 кв. км. Населението й е 24 милиона жители. Държавата е федеративна република и столицата й е Каракас.


1973 г.
Генералният секретар на ООН Курт Валдхайм пристига на посещение в България.


1964 г.
Закрита е изложбата "Произведения на изкуството в българските музеи и манастири". Тя е открита на 24 април в гр. Есен, Федерална Република Германия, във вила "Хюгел" (стария дворец на фамилията Круп) и е посетена от 70 хиляди души.


1957 г.
Подписана е търговска спогодба с Кралство Мароко. Кралство Мароко е държава в североизточна Африка. Страната има площ 446 600 кв. км. Тя е конституционна монархия с 30 милиона жители. Столицата й е Рабат. Мароко е аграрна страна с относително добре развита добивна промишленост. В селското стопанство са заети 40 % от активното населените. На страната се падат 70 % от световните запаси на фосфати и 30 % от световния експорт. Разработват се находища на кобалт, олово, манган, цинк, мед и др. Развива се машиностроене, химическа промишленост и др. Обработват се 20 % от територията на страната. Отглежда се ечемик, пшеница, царевица, просо, сорго, овошки и картофи. Мароко е един от световните производители и износители на цитруси. Развито е лозарството и отглеждането на маслини. Животновъдството е пасбищно. Отглежда се едър рогат добитък, овце, кози и камили. Важен стопански отрасъл е морският риболов.


1936 г.
Нелегална конференция на Демократическата партия в София се обявява в защита на парламентарната демокрация.


1923 г.
Излиза протокол за пълно сливане на демократи и радикали в единна партия Съюз на демокрацията.


1921 г.
Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматума на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.


1908 г.
В Куманово е основан Български конституционен клуб от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите Български конституционни клубове са основани на 20 юли във Велес и Битоля от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени още в Скопие на 31 юли, в Тетово на 5 август, в Щип на 6 август, в Кратово и в Крива Паланка на 7 август, в Гостивар и Одрин на 10 август, в Кочани и Сяр на 15 август и в Цариград на 29 август.


1903 г.
Избухва Илинденско-преображенското въстание. На същия ден по нов и по стар стил се чества църковният празник Илинден. Илинденско-преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес през 1878 г. Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. Скоро в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на четническото движение, което изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови провали. Като се възползва от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието.
В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Дамян (Даме) Груев, Георги (Георче) Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Дамян (Даме) Груев, Борис Сарафов и Анастас Димев Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 4 май (21 април стар стил) край с. Баница е убит Гоце Делчев. Въпреки това подготовката за въстанието продължава. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.
На 6 август (24 юли стар стил) – Преображение, същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Правителството, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Като разчита на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България. Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание от 1876 г. този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание има огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.


1899 г.
С княжески указ е учреден почетен знак "За 20-годишна отлична служба" за офицери, а от 7 април 1933 г. се учредява такъв и за подофицери.


1897 г.
Подписана е конвенция между България и Франция за изграждане на военноморския флот.


1891 г.
Създадена е Българската социалдемократическа партия (БСДП). От 1894 г. е Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли - 4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемокритическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти, обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. - Българска социалистическа партия.


1891 г.
Учреден е "Народен орден за гражданска заслуга".Той е само за цивилни лица в шест степени (от 1933 г. е прибавен Велик кръст). Представлява бял пизански кръст с дъбови клонки под княжеска (след 1909 г. - царска) корона. Звездата на Великия кръст и на I степен е осмоъгълна и се носи отляво на гърди. Има и дамски кръст за IV-VI степен върху дамска панделка на гърди. До 1908 г. с неговата I степен са наградени Константин Стоилов, Димитър Петков, Димитър Станчов и Страшимир Добрович. Орденът е отменен през 1947 г., но е раздаван до 1950 г.


1889 г.
С княжески указ се създава почетен знак "За 10-годишна отлична служба". Първият награден е военният министър полк. Сава Муткуров. Сава Муткуров е роден на 4 декември 1852 г. Той е министър във военното министерство в правителство на Стефан Стамболов от 20 август 1887 г. до 4 февруари 1891 г. Умира на 3 март 1891 г.


1887 г.
Във Велико Търново се провежда коронацията на княз Фердинанд I. Новоизбраният от третото Велико народно събрание държавен глава полага клетва за вярност към Търновската конституция пред III ВНС, след което тримата регенти, начело със Стефан Стамболов му предават властта. Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Когато българска депутация изпратената из европейските държави да търси княз се спира на Фердинанд I, той е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г., Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914 г. – 1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където по-късно умира.


1870 г.
Открито е лондонското метро - най-старото в света.


1829 г.
В хода на Руско-турската война от 1828-1829 г., след настъплението си през Стара планина, руски отряд влиза в Котел.


1330 г.
Българско пратеничество при крал Стефан Урош ІІІ Дечански предлага безусловен мир. Войната между България и Сърбия е предизвикана от сръбското разширение към югозападните български земи. От своя страна българският владетел Михаил III Шишман (1322-1330 г.) успява да привлече византийския император Андроник III Палеолог, с когото влиза в династичен съюз, а също така - татари и власи. През юли 1330 г. българските войски, предвождани от самия Михаил III Шишман, се установяват край с. Шишковци, Кюстендилско. Въпреки сключеното временно примирие сръбската армия напада българския лагер още преди да пристигне помощта от византийския император. Велбъждската битка от 1330 г. се води между български и сръбски войски на 28 юли край Велбъжд (днес Кюстендил). Българите претърпяват тежко поражение, а цар Михаил III Шишман е убит. Сръбският владетел лесно приема предложението за мир на българските пратеници, тъй като не е подготвен за настъпателна война. Неговото условие е на търновския престол да бъде поставен племенникът му Иван Стефан, първородният син на цар Михаил ІІІ Шишман. Победените българи приемат наложената им промяна. С новия владетел в българската столица се завръща и майка му Анна-Неда. Вдовицата на Михаил ІІІ Шишман Теодора е изгонена от Търново. По силата на подписаното примирие на 2 август 1330 г. на българския престол се възкачва първата съпруга на Михаил III Шишман - Ана-Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, заедно със своя син Иван Стефан.



На тази дата са родени:
1946 г.
Родена е Нева Кръстева - българска композиторка. Завършва Московската консерватория, специалност “Музикознание” при проф. Юрий Холопов и “Орган” при проф. Леонид Ройзман. Специализира в Прага и Цюрих. От 1973 г. започва педагогическа дейност като асистент в Музикалната академия в София. За първи път разработва и прилага курс по история на полифонията и полифоничен анализ. През 1980 г. създава специалността “Орган” в Музикалната академия и води първия курс студенти. Професор е по контрапункт и фуга. Член е на Дружеството за нова музика в България и на Съюза на българските композитори (СБК) и “Бахово общество” в Лайпциг. Носител е на награда за композиция от СБК. Освен композитор и педагог Нева Кръстева е концертиращ музикант в България и чужбина - в репертоара £ влизат класически произведения и творби на модерни автори. Нейни творби са “Хетерофонни миниатюри за орган”, “Sonata da Chiesa”, “In memorias exire”, “Митологични песни”, “Пет пирински песни за самодиви” (1989 г.), “Requiem”, “Седем песни по “Книга на Тел”, “Отче наш” , “Пет песни по Д. Дебелянов”, “Missa Angelus” и др.


1931 г.
Роден е Анастас Стоянов - български поет. Завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1955 г. Редактор е в Радио София (1957-1959 г.) Работи като редактор и в редица печатни издания. в. “Септемврийче”, в. “Народна младеж”, сп. “Пламък”, сп. “Пламъче”. Член е на Съюза на българските писатели. Съставител и редактор на сборника “Това е песен. Антология на 25-те рози” (1969 г.). Превежда стихотворения от И. Г. Еренбург. Негови стихове и проза са преведени на руски, френски, гръцки, украински, белоруски, грузински и др. Автор е на стихосбирките “Първа любов” (1955 г.), “Посвещение” (1964 г.), “Пролетно преображение” (1975 г.), “На грешната земя” (1978 г.), на поемите “Есенни макове” (1963 г.), “Уловени сънища” (1970 г.), “Повече от любов” (1982 г.); на сборниците с разкази “Неделни новели” (1973 г.), “Скитания. Писма от Индия” (1975 г.), “Пролетно преображение” (1975 г.), “Сто приказки” (1977 г.), “На грешна земя” (1978 г., 1980 г.), “Още сто приказки” (1980 г.), “Жертвено цвете” (1981 г.), “Повече от любов” (1982 г.), “Търсете български алпинист” (1985 г.), “Казвам се Малчо” (1989 г.), “Златната лисица” (1989 г.), “Хищникът Роман” (1989 г.) и др. Превежда лириката на Иля Еренбург.


1924 г.
Роден е Христо Ганев - български писател сатирик и сценарист. Главен редактор е на в. "Народна младеж" (1946-1947 г.), сценарист и редактор в Българската кинематография и в редакционната колегия на в. "Стършел". Автор е на хумористични и сатирични стихове във в. "Стършел", разкази във в. "Литературен фронт". Сценарист е на игралните филми: "Песен за човека" (1954 г.), "Две победи" (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), "Партизани" ("Животът си тече тихо") (1958 г.), на който е й сърежисьор, "А бяхме млади" (1961 г.), "Двамата" (тв, 1977 г.), "Басейнът" (1977 г.), "Голямото нощно къпане " (1980 г.), "Нощем по покривите" (тв, 1988 г.), на анимационните: "Басня" (1964 г.), "Дяволът в църквата" (1969 г.), "Хипотеза" (1976 г.), "Малкият" (1976 г.), "Кавалкада" (1979 г.), "Гайда" (1983 г.), "Сафари" (1985 г.), "Хармоника" (1987 г.), "Веселякът" (1988 г.). Работил е върху документалните филми: "Празник на надеждата" (1963 г.), "Палат край Нил" (1963 г.), "Парад на позора" (1967 г.), "България - монолог с непознатия" (1974 г.), "Търсете на буква П” (1975 г.), "Художникът" (1977 г.), "Една безкрайна мъка" (1979 г.), "Море в средата на земята" (тв, 1993 г.).


1915 г.
Родена е Ружа Делчева - българска актриса. След завършване на Държавната театрална школа към Народния театър през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Изпълнява роли в "Албена", "Свекърва", "Херцогинята от Падуа", "Под игото", "Три сестри". Снима се в "Страхил войвода" (1938 г.), "Те победиха" ( г.), "Точка първа" (1956 г.), "Години за любов" (1957 г.), "Цар Иван Шишман" (1969 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.). Работи и в телевизионния театър: "За честта на пагона" (1975 г.), "Криворазбрана цивилизация" (1975 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ!" (1976 г.), "Легенда за майката" (1985 г.). Уволнена е от Народния Театър на 1 януари 1989 г. През 2000 г. получава орден "Стара планина" Умира на 25 ноември 2002 г. в София.


1911 г.
Родена е Руска Гандева - български литературовед, специалист по римска литература. Специализира антична култура в Карловия университет в Прага през 1934 г. Първият професор по римска литература в България. След смъртта на съпруга £ проф. Христо Гандев дарява на Фонд "13 века България" целия кабинет (книги, обзавеждане) на големия български историк. Умира на 17 юли 2001 г. в София.



На тази дата умират:
1938 г.
Умира Костадин Баталов - български общественик, дипломат и държавник. Роден е на 22 декември 1877 г. в Сопот. Завършва право в Париж. Адвокат е и народен представител. Председател на "Алианс Франсез" в София. Кмет е на София през 1911 г. и през 1921 г. Пълномощен министър е в Испания (1932-1934 г.), в Белгия (1933-1934 г.) и във Франция (1931-1934 г.; 1935-1938 г.). Министър е на външните работи след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.