РодолюбиеВИЖ ВСИЧКИ

Денят 26 март в българската история

26 март 2020 | 07:42

Снимка: https://pixabay.com

26 март е Ден на Тракия. Отбелязва се на датата на падането на Одринската крепост (13 март 1913 година стар стил), след която Турция капитулира и подписва Лондонския договор. На същата дата през 1913 г. сръбската армия и жандармерия налагат пълна блокада на селата в Малешевско след Валандовския бунт.
През 1904 г. е подписана Българо-турска спогодба за ликвидиране напрежението след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Спогодбата е подписана в Цариград от българския дипломатически агент там Григор Начович и от председателя на Държавния съвет на Турция Саид паша.
През 1943 година с одобрението на цар Борис ІІІ Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на българския парламент заради изложението до премиера Богдан Филов срещу депортирането на българските евреи, подписано от 43-ма депутати.
През 1975 г. е открита първата топлоцентрала в България - ТЕЦ "Бобов дол".



2018 г.
В резиденцията Евксиноград във Варна се състои среща на високо равнище между председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президента на Турция Реджеп Ердоган.
Срещата е организирана под домакинството на България като председател на Съвета на ЕС до юни 2018 г., а домакин е премиерът Бойко Борисов.
Основна задача на срещата във Варна е възстановяването на диалога и доверието между лидерите на ЕС и Турция, като основен фокус бе поставен върху споразумението с Турция за бежанците. Срещата продължава повече от два часа и предизвиква силен медиен интерес не само у нас и в Европа, но и в цял свят. Юнкер отбелязва ефикасността на споразумението с Турция и посочва, че броят на бежанците, идващи от Турция към Европейския континент са намалели с 87 %.


2014 г.
Президентът Росен Плевнелиев връчва на акад. Иван Тодоров орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги за развитието на науката“


2003 г.
На извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения в присъствието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.


2000 г.
Подписана е Декларация между правителствата на България и Румъния за изграждането на Мост Видин-Калафат на река Дунав.


1995 г.
В люксембургското градче Шенген седем страни членки на ЕС Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия подписват споразумение, премахващо контрола по границите помежду им. Съставен е списък от държави, чиито граждани се смятат за нежелани и за които има по-строги визови изисквания. В този списък влиза и България (черен шенгенски списък). На 1 декември 2000 г. Съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген”.


1975 г.
Открита е първата топлоцентрала в България - ТЕЦ "Бобов дол". Решение за изграждането на ТЕЦ "Бобов дол" е взето с разпореждане 115 на Министерски съвет от 4 април 1969 г. Топлоцентралата е разположена на северозапад от гр. Дупница, в близост до най-значителното находище на кафяви каменни въглища в Западна България "Бобов дол". Първата копка на ТЕЦ "Бобов дол" е на 9 октомври 1969 г. На 12 март 1971 г. започва изграждането на 200-метровия й комин - тогава най-висок в България и на Балканите. Първият енергоблок влиза в експлоатация на 13 декември 1973 г. На 2 октомври 1974 г. се включва вторият, а на 22 февруари 1975 г. - третият.


1975 г.
Влиза в сила Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологично (биологично) оръжие и токсини и за тяхното унищожаване. Конвенцията е открита за подписване на 10 април 1972 г. в Москва (Русия), Лондон (Великобритания) и Вашингтон (САЩ). България подписва конвенцията на 10 април 1972 г.


1956 г.
В Москва е подписано споразумение (с участието на България) за създаване на Обединен институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, СССР.


1949 г.
Започва пленум на ЦК на БКП, на който Вълко Червенков изнася информация за срещата през декември 1948 г. на българска партийна делегация, в която участва и Трайчо Костов, със Сталин. Тогава Сталин остро обвинява Трайчо Костов, че крие от Съветския съюз цените, по които България търгува със Запада. Това е използвано от В. Коларов и В. Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата. Пленумът решава да извади Тр. Костов от състава на Политбюро и да го освободи от постовете подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.


1948 г.
Публикуван е Закон за българското гражданство.

Публикуван е първият Закон за прокуратурата в България.
Със Закона за прокуратурата от 1948 г. се въвежда прокурорски надзор върху основателността на задържането под стража. Прокурорите имат право да се произнасят за освобождаването на незаконно задържани лица.


1943 г.
Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на XXV ОНС с одобрението на Борис III .
Четиридесет и трима депутати от мнозинството начело с Д. Пешев изпращат изложение до премиера Богдан Филов. То е насочено срещу депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939–1945 г.). Под натиска на царя и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си. На 26 март Д. Пешев е свален от подпредседателското място на XXV ОНС с одобрението на Борис III . Осъден е от Народния съд на 15 години затвор и конфискация на имуществото. След застъпничеството на влиятелни евреи Пешев скоро е пуснат на свобода. Почетен гражданин е на Израел. През 1998 г. посмъртно е награден с орден "Стара планина".
Димитър Пешев завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). След нейния край работи като съдия в Пловдив и София и като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. Той е министър на правосъдието за периода ноември 1935 – юли 1936 г. Председател е на Управителния съвет на банка "Български кредит". Пешев е депутат в ХХIV ОНС (1938–1939 г.) и в ХХV ОНС (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХIV и ХХV ОНС.


1942 г.
За корупция са касирани депутатите от правителственото мнозинство Дени Костов и Александър Карапетров.
Дени Костов (1895 г.–1945 г.) е политически деец. Един от видните дейци на БЗНС между двете световни войни. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. емигрира от България. Завръща се през 30-те г. и застава на проправителствени позиции. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран.


1924 г.
Обособява се комунистическа парламентарна група в XXI ОНС от Харалампи Стоянов, Димо Хаджидимов и Тодор Страшимиров, която се отцепва от Независимата трудова група (Никола Сакаров, д-р Никола Максимов, Никола Тарашманов, Александър Картунков и Димитър Кандулков).


1913 г.
Командващият Съединените армии и Първа армия генерал-лейтенант В. Кутинчев разработва нов план за пробив на Чаталджанската позиция.
Генерал Васил Иванов Кутинчев е роден на 25 февруари 1859 г. в Русе. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия.
Генерал Кутинчев умира на 30 март 1941 г.


1904 г.
Подписана е Българо-турска спогодба за ликвидиране напрежението след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Спогодбата е подписана в Цариград от българския дипломатически агент там Гр. Начович и от председателя на Държавния съвет на Турция Саид паша. Турското правителство се задължава да проведе в Солунския, Битолския и Косовския вилает исканите от Русия и Австро-Унгария Мюрцщегски реформи. Наред с това Турция дава амнистия за участниците в националноосвободителните борби и позволява на бежанците, изоставили родните си места преди и по време на въстанието, да се завърнат обратно. Амнистията не се отнася за онези, които са участвали в бомбени атентати. България от своя страна се задължава да не допуска на нейна територия да се образуват революционни комитети и въоръжени чети и да се пренася оръжие за Европейска Турция. Спогодбата съдейства да се избегне военният конфликт между двете държави, но на практика не се изпълнява изцяло.


1885 г.
В Русе е основавано Първото техническо дружество в България. Целите на дружеството са да съдейства за развитието на техниката в България чрез популяризиране на технически знания, уреждане на изложби на местни и чуждестранни стоки, съдействие за развитие и популяризиране на българските произведения, както и създаването на техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музей. За първи председател е избран инж. Симеон Ванков.


1841 г.
Неофит Бозвели е заточен в Света гора. Решението за заточението му е аргументирано с нежеланието на Бозвели да се подчини на търновския митрополит. Възрожденецът e наклеветен от Цариградската патриаршия пред османските власти. През 1844 г. той успява да избяга и се завръща отново в Цариград, където продължава борбата си за извоюване на църковно-национална независимост. Негов активен помощник става Иларион Макариополски. През лятото на 1845 г. двамата получават пълномощие от цариградските българи да ги представляват пред османското правителство и Цариградската патриаршия. През същата година те изпращат поотделно две прошения до Високата порта, в които излагат исканията на българите по църковния въпрос. Тази им постъпка предизвиква остра реакция от страна на Патриаршията и те отново са заточени в Света гора. Последните години от своя живот Неофит Бозвели прекарва в Хилендарския манастир.
Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално той учи в родния си град (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието "Славеноболгарское детеводство за малките деца" . Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В "Детеводството" Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Най-значителното му литературно произведение е "Плач бедния Мати Болгария" (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.


На тази дата са родени:

1939 г.
Роден е Андрей Пантев - български историк, академик. Завършва Суворовското училище в София и специалност "История" в СУ ”Св. Климент Охридски” (1961 г.). Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. Кандидат е на историческите науки (1967 г.), "Английската политика към България 1878 - 1894". Старши научен сътрудник е по нова българска история в Института за история при БАН, след това доцент в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Защитава докторат с "Българският въпрос във Великобритания и САЩ 1876 - 1903". От 1985 г. е професор в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". За периода 1982-1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски". Пантев е депутат в XXXIX ОНС от гражданската квота на коалиция "За България". От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание. От 11 юли до 18 август 2005 г. е член на Парламентарна група на Коалиция за България, след което става заместник-председател. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по образованието и науката и Комисията по парламентарна етика. От 21 септември 2005 г. е Заместващ представител на делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски. Написва около 40 книги, съставя и редактира исторически сборници и енциклопедии. Някои от неговите книги са: "Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894” (1972 г.), "Българския въпрос във Великобритания 1876" (1981 г.), "Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919” (1986 г.), "Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII-XVIII в." (1988 г.), "Защо две Америки" (1991 г.), "История на България. Т. 7" (1991 г., съавт.), "Години на демокрация?" (1992 г.), "История на България" (1993 г., съавт.), "Раждането на модерната демокрация" (1993 г.), "US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919” (USA, 1993 г.), "САЩ и българския териториален въпрос 1919" (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.), "История на новото време" (1994 г., съавт.), "Проблеми на новата и най-новата стопанска история" (1994 г., съавт.), "Стефан Стамболов - хъшът държавник, или “Българският Бисмарк" (1994 г.), "Хронологична енциклопедия на света", т. V (1995 г., съавт.), "За Стамболов в часа на България" (1995 г.), "Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe" (Strasburg, 1995 г.), "Българският април 1876 г. в Англия и САЩ" (1996 г.), "Историческата еволюция и политическа демокрация" (1997 г.), "Другата версия" (1998 г.), "100 най-известни българи в нашата история" (1997 г., съавт.), "Гладстон и българите" (1999 г., съавт.), "Светът след Иисус" (1999 г., съавт.), "Стоте най-влиятелни българи в нашата история" (1999 г.), "Исторически многоточия" (1999 г.), "Българската история в европейския контекст" (2000 г.), "Сир, това е революция" (2001 г.); "Христофор Колумб и новият свят" (за деца, 1989 г.) и др. През 2002 г. получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".


1917 г.
Роден е Георги Авгарски - български писател. Родом е от с. Караш, Врачанско.
Печата за първи път във в. "Заря" (1935 г.). През 1960 г. завършва българска филология в СУ” Св. Климент Охридски”. Работи като уредник на в. "Септемврийче", редактор на детско-юношеския отдел на Радио София, активен сътрудник на почти всички издания за деца и юноши. Автор е на съчиненията: "Около света" (1947 г.), "Чуден гост" (1952 г.), "Детство без младост" (1952 г.), "Тамарина гара" (1956 г.), "Дядо и внуче" (1959 г.), "Весела мозайка" (1966 г.), "Гнездо на песните" (1968 г.), "Медунчо на Луната" (1970 г.) и много др.


1864 г.
Роден генерал-лейтенант Лазар Лазаров. През Първата световна война воюва с Първа пехотна софийска дивизия в Добруджа, Румъния и Македония.


На тази дата умират:

2018 г.
На 92-годишна възраст умира акад. Николай Кауфман. Той има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор. Резултат от мащабната теренна и записваческа работа, която акад. Н. Кауфман реализира през целия си живот, са около 40 000 документирани вокални и инструментални образци от 970 селища (днес се съхраняват в архивите на БАН), както и 17 публикувани сборника.


1913 г.
Умира Диаманди Ихчиев - български библиограф, архивист, познавач на писмения турски език, обнародва на български език редица документи от турските държавни архиви. Учи в Щип при Йосиф Ковачев, завършва Османско висше училище в Цариград. Дълги години е преводач от турски език в Министерството на външните работи и уредник на турския архив в Софийската народна библиотека. Превежда ценни правителствени преписки: за кърджалийските чети, за видинския паша Осман Пазвантоглу, за спахиите в османската държава, за българските войнушки села, за битката при Варна през 1444 г. и др. Издава "Турските документи на Рилския манастир" (625 документа).


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;