Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

27 февруари 2020 | 10:51

Снимка: Pixabay

Лондон. Обединеното кралство ще назначи специален екип от специалисти по киберпрестъпност тази пролет, след много месеци на забавяне и вътрешни борби между Министерството на отбраната и правителствената агенция по информацията, пише британското издание The Guardian.

Националната сила по киберпрестъпност ще съдържа около 500 специалисти и по този проект се работи от две години, но според източници на вестника тя най-сетне е готова за работа.

Великобритания настоява да бъде разглеждана като „кибер сила“, която е способна да се опълчи на вражески държави в областта на технологиите, да атакува сателитни, мобилни и компютърни мрежи и също така да следи и сваля комуникационни мрежи, използвани от терористични организации.

Силите по киберпрестъпност ще са обща инициатива на правителствената агенция по информацията и министерството на вътрешните работи, като тя ще използва оборудването и възможностите, с които Великобритания разполага в момента, като ще бъдат разучавани и изследвани и нови методи за водене на кибервойна.

Въпреки това властите не разкриват повече детайли, като смятат, че тази информация трябва да остане класифицирана и отказват също така да обявят кой ще застане начело на екипа.

Според експертите тази липса на прозрачност прави трудна дискусията за това какви трябва да са ограниченията на кибервойната в демократичните общества и какъв тип атаки и подривни дейности могат да се считат за легитимни и кога.

Добри примери за британско хакерство са редки. Джеръми Флеминг, директор на агенцията по информацията се похвали през 2018 г., че неговите колеги извършват „голяма киберофанзива“ срещу „Ислямска държава“, като усилията им са постигнали успехи във „възпирането на тяхната пропаганда и умението им да координират атаки, като така са били защитени силите на коалицията на бойното поле“.

Той твърди още, че през 2017 г. групировката почти не е можела да разпространява своята пропаганда, защото техните канали на информация са били блокирани. Той заяви това в своя реч пред НАТО в Брюксел.
***

Варшава. Кой друг помни страшния разкол между изтока и запада на Европа по отношение на приемането на бежанци от Близкия изток през 2015 г.? Темата на споровете много бързо премина от бежанци към мигранти. Унгарският премиер Виктор Орбан, който застана в челните редици, направи динамиката на отхвърлянето на мигрантските вълни основата на неговата доктрина, пише френското издание Le Monde.

„Нито един от документите не показва, че трябва да бъдете страна, отворена за имиграцията, за да се присъедините към Европейския съюз“, каза той в реч на 16 юни 2018 г.

„Примиряваме се с факта, че някои държави-членки на Шенгенската зона приемат мигранти. Но те трябва да се примирят с факта, че ние нямаме нужда от тези хора“, добави той.

Но в същото време неговите държавни служби издадоха разрешение за работа на повече от 30 хил. мигранти, което е два пъти повече, отколкото година по-рано, според Евростат. Повечето от тези хора не идват от Близкия изток, а от Украйна, от Китай и Сърбия, но това не променя факта, че Унгария използва имиграцията, за да компенсира недостига на работна ръка, противно на всички официални изявления.

Ситуацията прилича на съседски спор. Посткомунистическа Европа, която предаде мигрантите си на Западна Европа, днес сама активно привлича такива извън ЕС. На първо място, това се отнася до украинците, но Централна Европа тихо отваря вратите си и за работници от Азия, включително от мюсюлманските страни. Подобна промяна в миграционните потоци не само променя облика на страните, които ги приемат, но също така подхранва новите изисквания към „млада Европа“, спрямо „старата“.

Най-впечатляващият мащаб на тези трансформации се наблюдава в Полша, въпреки националистическата реторика на партията на власт. Тенденцията започва през 2014 г., когато на фона на активен икономически растеж вътрешният пазар на труда беше изправен пред двойните последици от демографския спад и активната емиграция (2,5 от 38-те милиона поляци, които са в други страни от ЕС). През същата година руската агресия и войната в Донбас дадоха допълнителен тласък за емиграцията на украинците: полските им съседи ги приеха с отворени обятия, както между другото и беларусите, руснаците, молдовците, арменците и грузинците.

Въпреки това полската икономика продължи да набира скорост и през 2017 г., когато показателите за растеж достигнаха 5%, източните й съседи станаха недостатъчни, особено след като строителната индустрия, която се нуждае от много работна ръка, започна да използва съвременни технологии, които не са познати на украинските работници, както отбелязва Анджей Кубисяк от Полския икономически институт. Затова Полша започна да привлича по краткосрочни договори работници от Бангладеш и Непал, които са обучени по строителните площадки на персийския залив.

Изтичането на население

Според експерта днес полският модел на имиграция се променя и предпочита дългосрочните трудови отношения - имигрантите все повече се установяват в страната. Според Евростат през 2018 г. Полша издава на хора извън ЕС по-голям брой разрешителни за пребиваване в сравнение с Германия, при положение, че има двойно по-малко население: 635 335 срещу 543 571. През 2019 г. Полша счупи собствените си рекорди, предоставяйки на 440 хил. чужденци дългосрочни разрешителни за работа.

Украинците са станали просто незаменими в сферата на услугите, логистиката и индустрията и формират основата на бригадите от чуждестранни работници, заедно с белорусите. Турците заеха третото място през 2018 г., но все пак изостават значително от тях. Освен това през 2019 г. пристигнаха и множество хора от Бангладеш и Узбекистан. В Полша днес има 1,8 млн. чуждестранни работници.

Това е нов етап в изместването на населението на континента. След разпадането на СССР, Източна Европа преживява истински отлив на хора: според доклада на Международния валутен фонд. публикуван през 2016 г., 20 млн. души са напуснали тези страни от 1990 до 2012 година.

Ако посткомунистическите държави от ЕС искат да върнат част от тези емигранти, те могат да ги привлекат обратно с по-висок жизнен стандарт, за който им е необходимо да поддържат икономически растеж и следователно имат нужда от допълнителна работна ръка. Оттокът на младежта е особено остър в Полша - 2013 до 2017 г. 268 хил. млади хора на възраст от 20 до 34 години са напуснали страната. По същия начин както Вилнюс и Рига, Варшава се стреми да ги върне обратно. През 2018 г. близо 80 хил. поляци се завърнаха от Великобритания, до известна степен благодарение на Брекзит.

В Украйна, чието население е 42 млн. души се очертава съвсем различна тенденция. Емиграцията продължава да набира скорост: 2,5 млн. украинци работят в чужбина (три четвърти от тях са в страни от ЕС) и прехвърлят 10 милиарда долара на семействата си (8% от БВП на страната). Политическата страна на ситуацията не остана незабелязана в Москва: украинската емиграция в Русия намаля с една трета, а емиграцията в Полша се утрои. Всичко това допринася за интеграцията на Украйна на Запад, по-специално поради премахването на визите от страна на Брюксел.

И накрая, като се вземат предвид всички тези цифри, следният въпрос възниква все по-остро в ЕС, когато богатите, но „сдържани“ страни (Австрия, Дания, Холандия, Швеция) блокират приемането на бюджета на Общността: струва ли си да се вземат предвид разходите потока от млади хора от тези държави?

Централноевропейците не са съгласни с твърдението, че отпуснатите от Брюксел средства ще са от полза за техните страни. Според тях нещата не са толкова прости: те плащат за възпитанието и образованието на милиони мигранти, които след това обогатяват икономиките на Германия, Великобритания, Франция, Холандия и Швеция. Те смятат, че парите на ЕС не са благотворителност, а взаимноизгоден обмен.
***

Лондон. Великобритания предприе стъпки в парламента с цел забраняването на две крайнодесни груприовки, съгласно законодателството за борба с тероризма на страната, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe.

От правителството заявиха в свое изявление, че ще забранят организацията „Sonnenkrieg Division“, свързвана с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК)“ и „System Resistance Network“, която е клон на вече забранената „National Action“. В случая с ПКК, като клонове на организацията ще бъдат добавени и още няколко по-малки такива. Те са свързвани с кюрдското движение, смятано от Лондон, САЩ и Турция за терористична организация.

Този ход идва след среща на групата за забрани на терористични групировки - правителствен екип, който включва представители на полицията и нейни партньори. Тя се занимава с преценка на риска от групировки, които може да бъдат забранени, заради терористична дейност.

Министърът на вътрешните работи на Великобритания Прити Пател обясни, че последните атаки в Германия са подчертали възможността и заплахите от екстремизма. Миналата седмица германски гражданин уби девет души с мигрантски произход в предградие във Франкфурт, преди да застреля майка си и да се самоубие. Според официалната информация атаката е била продиктувана от ксенофобски мотиви.

„Работим за да поддържаме безопасността в обществото като увеличаваме финансирането на силите за борба с тероризима и подсилването на закона, за да бъдат терористите затваряни за по-дълго. Като забраняваме тези групировки, ние правим много по-трудно за тях да разпространяват своята реч на омразата“, каза тя.