Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Le Monde (Франция): Източна Европа продължава активно да привлича мигранти извън ЕС

27 февруари 2020 | 10:30

Снимка:

Варшава. Кой друг помни страшния разкол между изтока и запада на Европа по отношение на приемането на бежанци от Близкия изток през 2015 г.? Темата на споровете много бързо премина от бежанци към мигранти. Унгарският премиер Виктор Орбан, който застана в челните редици в спора, направи динамиката на отхвърлянето на мигрантските вълни основата на неговата доктрина, пише френското издание Le Monde.

„Нито един от документите не показва, че трябва да бъдете страна, отворена за имиграцията, за да се присъедините към Европейския съюз“, каза той в реч на 16 юни 2018 г.

„Примиряваме се с факта, че някои държави-членки на Шенгенската зона приемат мигранти. Но те трябва да се примирят с факта, че ние нямаме нужда от тези хора“, добави той.

Но в същото време неговите държавни служби издадоха разрешение за работа на повече от 30 хил. мигранти, което е два пъти повече, отколкото година по-рано, според "Евростат". Повечето от тези хора не идват от Близкия изток, а от Украйна, от Китай и Сърбия, но това не променя факта, че Унгария използва имиграцията, за да компенсира недостига на работна ръка, противно на всички официални изявления.

Ситуацията прилича на съседски спор. Посткомунистическа Европа, която предаде мигрантите си на Западна Европа, днес сама активно привлича такива извън ЕС. На първо място, това се отнася до украинците, но Централна Европа тихо отваря вратите си и за работници от Азия, включително от мюсюлманските страни. Подобна промяна в миграционните потоци не само променя облика на страните, които ги приемат, но също така подхранва новите изисквания към „млада Европа“, спрямо „старата“.

Най-впечатляващият мащаб на тези трансформации се наблюдава в Полша, въпреки националистическата реторика на партията на власт. Тенденцията започва през 2014 г., когато на фона на активен икономически растеж вътрешният пазар на труда беше изправен пред двойните последици от демографския спад и активната емиграция (2,5 от 38-те милиона поляци, които са в други страни от ЕС). През същата година руската агресия и войната в Донбас дадоха допълнителен тласък за емиграцията на украинците: полските им съседи ги приеха с отворени обятия, както между другото и беларусите, руснаците, молдовците, арменците и грузинците.

Въпреки това полската икономика продължи да набира скорост и през 2017 г., когато показателите за растеж достигнаха 5%, източните й съседи станаха недостатъчни, особено след като строителната индустрия, която се нуждае от много работна ръка, започна да използва съвременни технологии, които не са познати на украинските работници, както отбелязва Анджей Кубисяк от Полския икономически институт. Затова Полша започна да привлича по краткосрочни договори работници от Бангладеш и Непал, които са обучени по строителните площадки на персийския залив.

Изтичането на население

Според експерта днес полският модел на имиграция се променя и предпочита дългосрочните трудови отношения - имигрантите все повече се установяват в страната. Според "Евростат" през 2018 г. Полша издава на хора извън ЕС по-голям брой разрешителни за пребиваване в сравнение с Германия, при положение, че има двойно по-малко население - 635 хил. срещу 544 хил. През 2019 г. Полша счупи собствените си рекорди, предоставяйки на 440 хил. чужденци дългосрочни разрешителни за работа.

Украинците са станали незаменими в сферата на услугите, логистиката и индустрията и формират основата на бригадите от чуждестранни работници, заедно с белорусите. Турците заеха третото място през 2018 г., но все пак изостават значително от тях. Освен това през 2019 г. пристигнаха и множество хора от Бангладеш и Узбекистан. В Полша днес има 1,8 млн. чуждестранни работници.

Това е нов етап в изместването на населението на континента. След разпадането на СССР, Източна Европа преживява истински отлив на хора: според доклада на Международния валутен фонд (МВФ), публикуван през 2016 г., 20 млн. души са напуснали тези страни от 1990 до 2012 година.

Ако посткомунистическите държави от ЕС искат да върнат част от тези емигранти, те могат да ги привлекат обратно с по-висок жизнен стандарт, за който им е необходимо да поддържат икономически растеж и следователно имат нужда от допълнителна работна ръка. Оттокът на младежта е особено остър в Полша - 2013 до 2017 г. 268 хил. млади хора на възраст от 20 до 34 години са напуснали страната. По същия начин както Вилнюс и Рига, Варшава се стреми да ги върне обратно. През 2018 г. близо 80 хил. поляци се завърнаха от Великобритания, до известна степен благодарение на Брекзит.

В Украйна, чието население е 42 млн. души, се очертава съвсем различна тенденция. Емиграцията продължава да набира скорост: 2,5 млн. украинци работят в чужбина (три четвърти от тях са в страни от ЕС) и прехвърлят 10 млрд. долара на семействата си годишно (около 8% от БВП на страната). Политическата страна на ситуацията не остана незабелязана в Москва: украинската емиграция в Русия намаля с една трета, а емиграцията в Полша се утрои. Всичко това допринася за интеграцията на Украйна на Запад, по-специално поради премахването на визите от страна на Брюксел.

И накрая, като се вземат предвид всички тези цифри, следният въпрос възниква все по-остро в ЕС, когато богатите, но „сдържани“ страни (Австрия, Дания, Холандия, Швеция) блокират приемането на бюджета на Общността: струва ли си да се вземат предвид разходите от потока от млади хора от тези държави?

Централноевропейците не са съгласни с твърдението, че отпуснатите от Брюксел средства ще са от полза за техните страни. Според тях нещата не са толкова прости: те плащат за възпитанието и образованието на милиони мигранти, които след това обогатяват икономиките на Германия, Великобритания, Франция, Холандия и Швеция. Те смятат, че парите на ЕС не са благотворителност, а взаимноизгоден обмен.

Превод и редакция: Теодор Пенев