ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Денят 15 януари в световната история

15 януари 2020 | 07:58

Снимка: pixabay.com

На тази дата през 1535 година крал Хенри VІІІ се обявява за глава на англиканската църква. През 1582 година Русия губи излаз на Балтийско море, след като предава Ливония и Естония на Полша. През 1935 година Бенито Мусолини обявява обединението на Еритрея и Сомалия. На същата дата след пет години в изгнание императорът на Етиопия Хайле Селасие се завръща в родината си, за да оглави борбата срещу италианските фашисти. Завършено е строителството на Пентагона, най-голямата административна сграда в света. Годината е 1943-а. Пентагонът (от гръцки pentagonon - петоъгълник) е сградата на военното министерство на САЩ, която има петоъгълна форма. В Белград е застрелян Желко Разнатович – Аркан, обвинен за престъпления срещу човечеството от Международния трибунал в Хага. Открива се Британският музей (1759), а през 1890 година в Петербургския театър се състои премиерата на балета на Чайковски “Спящата красавица”.
На 15 януари са родени: френският драматург и актьор Жан Батист Молиер, румънският поет Михай Еминеску, чието име днес носи столичният булевард, на който е разположено румънското Посолство, египетският държавник Гамал Абдел Насър, борецът за граждански права на чернокожите в САЩ Мартин Лутер Кинг, произнесъл познатата по целия свят фраза “Имам една мечта...”.
На тази дата умират: комунистът Карл Либкнехт, сръбският подземен бос Желко Ражнатович, известен като военен престъпник с прозвището Аркан
.


2018 г.
Македонският парламент ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България с 61 гласа „за“ и 1 „въздържал се“. Ратификацията му от парламента в Скопие предизвиква вълна от положителни реакции у нас.
С договора се определят основни принципи в двустранните отношения между България и Македония – уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите и отчитане на обща история, която свързва двете държави.


2018 г.
Най-малко 35 души са убити при два самоубийствени атентата в центъра на иракската столица Багдад. Над 90 са ранените.


2018 г.
Частично завършен мост в Кундинамарка, Колумбия, се срива и убива най-малко 10 работници.


2018 г.
Централният съвет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) призовава след гласуване в Рамала да бъде замразено признаването на Израел като държава. Това е в отговор на решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел.


2018 г.
Двама непълнолетни, маскирани и въоръжени с ножове, нападат училище в руския град Перм, като раняват 15 души, 12 от които са настанени в болница.


2018 г.
Джери Чун Шинг Лий, бивш служител на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, е задържан на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк. Той е арестуван по обвинения в незаконно изнасяне на секретна информация.


2018 г.
Премиерът на Румъния Михай Тудосе подава оставка, след като губи политическата подкрепа на лидерите на своята Социалдемократическа партия.


2018 г.
Почти целият съвет за националните паркове на САЩ подава оставка в знак на протест срещу политиката на Доналд Тръмп. Девет от 12-те членове на двупартийния съвет са изпратили общо писмо с оставките си до министъра на вътрешните работи Райън Зинки.


2017 г.
Учени създават нова форма на водорода при температура близо до абсолютна нула. Тези аниони или клъстери се образуват чрез прибавяне на електрони към течни хелиеви нанодопълнения, дозирани с молекулярен водород или деутерий.


2017 г.
Американската компания SpaceX изтрелва 10 спътника Iridium NEXT в орбита и успешно възстановява първия стадий на изстреляната ракета Falcon 9.


2016 г.
Wikipedia става на 15 години.


2016 г.
В Хага е създаден специален съд, за членове на Армията за Освобождение на Косово, които са заподозрени в предполагаеми военни престъпления срещу етнически малцинства и политически опоненти.


2016 г.
Масови ротести в Азербайджан. Полицията използва сълзотворен газ за разпръсване на протестиращите.


2015 г.
Американският държавен секретар Джон Кери пристига на първото си официално посещение в България. Среща се с премиера Бойко Борисов. Обсъждат се стратегически въпроси, сред които отказът на България да реализира проекта за строеж на руския газопровод Южен поток и ситуацията в Украйна.


2014 г.
Министър-председателят на Гвинея Мохамед Саид Фофана подава оставка.


2013 г.
Председателят на върховния съд на Пакистан Ифтихар Мухамад Чоудхри издава ордер за арест на министър-председателя на страната Раджа Первез Ашраф и на още 16 висши чиновници по обвинение за разхищаване на средства от национален енергиен проект. Втори ден 25000 протестиращи начело със суфисткия проповедник Мохамад Тахир ул-Кадри правят седяща стачка в центъра на Исламабад срещу некомпетентността и курупцията във властта. Протестиращите настояват съдебната система да забрани на корумпирани политици да се кандидатират за избираеми постове. Тахир ул-Кадри се завръща в Пакистан от Канада и оглавява движение срещу корупцията. Предишният министър-председател получава осъдителна присъда през юни 2012 г. след отказ да поднови разследване за корупция и пране на пари от президента Асиф Али Зардари.


2012 г.
При взрив на бомба в пакистанския град Рахимъярхан загиват 11 човека, а други 8 биват ранени.


2012 г.
Бойци на Ал Кайда превземат йеменския град Радда.


2012 г.
Провеждат се предсрочни избори за мажилис на парламента на Казахстан.


2003 г.
На алеята на славата в Холивуд е поставена звездата на Никол Кидман. Тя е американска актриса от австралийски произход. Става популярна, снимайки се в касовите филми на своя съпруг Том Круз - “Гръмотевични дни” (1990 г.), “Далече, далече” (1992 г.), а също и в “Били Батгейт” (1991 г.), “Флирт” (1991 г.), “Моят живот” (1993 г.), “Злоба” (1993 г.), “Смъртоносна амбиция” (1995 г.), “Батман завинаги” (1995 г.), “Портрет на една дама” (1996 г.), “Миротворецът” (1997 г.), “Берлински дневници 1940-45” (1998 г.), “Приложна магия” (1998 г.), “Престъпен разговор” (1999 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.), “Мулен Руж” (2001 г.), “Часовете” (2001 г.), “Догвил” (2002 г.), “Ледената планина” (2003 г.).


2001 г.
Ким Бейсинджър и Алек Болдуин се развеждат.


2000 г.
Лидерът на чеченските бунтовници Шамил Басаев обявява награда от 2,5 млн. долара за убийството на Владимир Путин.
Шамил Басаев е роден през 1965 г. в село Ведено, Чечения. На 14 юни 1995 г. под негово ръководство е превзета болницата в град Будьоновск. Басаев поставя искане федералните власти да спрат военните действия и да преговарят с Дудаев. Взети са за заложници повече от хиляда души и 166 от тях са избити. След смъртта на Дудаев през април 1996 г., той е избран за командващ бойните формирования на Чеченската република Ичкерия. През януари 1997 г. на изборите за президент на Чечения, спечелени от Масхадов, той остава на второ място и за кратко е министър-председател. През август 1999 г., заедно със саудитския водач Хатаб, ръководи ислямисткия бунт в съседната на Чечения република Дагестан. През януари 2000 г. той е тежко ранен, когато сепаратистите напускат Грозни пред настъплението на руската армия - стъпва на мина и десният му крак е ампутиран до коляното. Басаев стои зад превземането на театър в руската столица през 2002 г., при което бяха убити десетки заложници и чеченски екстремисти, обсадата на училището в Беслан през 2004 г., при която загинаха 331 души, повечето деца, и отвличането на около 1 000 заложници в болницата в Будьоновск, когато бяха убити около 100 души. През 2003 г. САЩ включват Шамил Басаев в черния си списък на терористите.
Чеченският терорист Шамил Басаев, който пое отговорността за най-жестоките терористични нападения в историята на съвременна Русия, е убит на 10 юли 2006 г. при операция на руските специални служби. Директорът на Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) Николай Патрушев докладва на руския президент Владимир Путин, че 41-годишният Басаев е бил ликвидиран, заедно с други чеченски екстремисти, при операция на руските специални служби през нощта на 9 срещу 10 в Ингушетия.


1999 г.
В Косово са открити телата на 45 албанци, което дава повод за обвинения срещу правителството на Югославия.


1992 г.
Сваленият президент на Грузия Звиад Гамсахурдия се завръща в Грузия и начело на въоръжени отряди се отправя към Тбилиси.
Звиад Константинович Гамсахурдия е грузински политически деец, писател. От 1962 г. се занимава с преподавателска и научна дейност. През 70-80-те г. е подложен на репресии за правозащитната си дейност. Има публикации по история на грузинската литература и култура. Автор е на стихове и преводи. От 1990 г. е председател на Върховния съвет на Грузинската ССР. От 1991 г. е президент на Грузия. През януари 1992 г. е принуден да напусне поста си при обвинения в диктатура и със съмнения за корупция, и през 1994 г. се самоубива.


1992 г.
Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.


1991
Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.


1990 г.
За министър на вътрешните работи на СССР е назначен Борис Пуго.


1986 г.
Михаил Горбачов издига лозунга за “ново политическо мислене”.
Михаил Горбачов е генерален секретар на ЦК на КПСС (1985-1991 г.), президент на СССР (1990-1991 г.). В периода 1978-1985 г. е секретар на ЦК, член на Политбюро на ЦК (1980 г.) на КПСС. През 1988 г. е председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, а в периода 1989 - 1990 г. е председател на Върховния съвет , председател на Съвета за отбрана. Провежда политика на гласност и преустройство в СССР и на сигурност в международните отношения. С подписването на договора за създаване на Общността на независимите държави СССР престава да съществува и пълномощията на Горбачов като президент се прекратяват (декември 1991 г.). През 1990 г. получава Нобелова награда за мир.


1969 г.
За първи път в историята съветски космически кораби се скачват в Космоса.


1962 г.
Температурната скала на Целзий е използвана за първи път в Англия, повече от двеста години след смъртта на нейния създател.
Температурна скала, в която интервалът между температурите на топене на леда и кипене на водата при нормално атмосферно налягане (101 325 паскала или 760 мм живачен стълб) е разделен на 100 части. Наречена е в чест на предложилия я през 1742 г. шведски учен А. Целзий. Температурата по скалата на Целзий се изразява в градуси на Целзий. Температурата на топене на леда се приема за равна на 0°, а температурата на кипене на водата - на 100°.


1955 г.
Китайското правителство взема решение за разработка на собствено ядрено оръжие.


1943 г.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) под Воронеж съветските войски разбиват Втора унгарска армия.


1943 г.
Завършено е строителството на Пентагона, най-голямата административна сграда в света.
Пентагонът (от гръцки pentagonon - петоъгълник) е сградата на военното министерство на САЩ, която има петоъгълна форма.


1943 г.
По заповед на Сталин всички щампи “Made in America” на товарите, доставяни от съюзническите конвои по договора “Заем-наем”, са били заменяни с руски.


1941 г.
След пет години в изгнание императора на Етиопия Хайле Селасие се завръща в родината си, за да оглави борбата срещу италианските фашисти.
Хайле Селасие е император на Етиопия в периода 1930-1974 г. Ръководи съпротивата срещу италианската агресия. Емигрира в Англия (1936-1941 г.). Той е един от инициаторите за създаването на Организацията за африканско единство през 1963 г. Свален е от власт през 1974 г.


1935 г.
Бенито Мусолини обявява обединението на Еритрея и Сомалия.


1920 г.
За първи път в Европа (Германия) е издадена грамофонна плоча, съдържаща джаз-музика.


1918 г.
Създава се Генералният съд на Украинската Народна република.


1915 г.
Завършено е строителството на Северната железопътна канадска линия (Квебек - Ванкувър).


1890 г.
В Петербургския театър се състои премиерата на балета на Чайковски- “Спящата красавица”.


1880 г.
Започва работа първата телефонна мрежа.


1878 г.
Сръбската Скупщина приема Закон за уредба на “освободените” от сръбските войски райони (Поморавието и Тимошко). По това време липсват международноправни основания за подобен акт.


1878 г.
Английското правителство е уведомено, че Русия няма да завладява Проливите. Решението на кабинета на Дизраели (на снимката) да се изпрати флот в Босфора е отменено.
Бенджамин Дизраели (21 декември 1804 г. – 19 април 1881 г.) е английски политически и държавен деец и писател. Един от най-видните идеолози и ръководители на Консервативната партия, два пъти е министър-председател (1868 г., 1874-1880 г.). Дизраели се стреми да затвърди влиянието на английската държава в Османската империя и на Проливите. Защитава целостта на Османската империя и се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи - оправдава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. В края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) изпраща английска военна флота в Дарданелите, за да предотврати пълния разгром на Турция и превземането на Цариград. Дизраели е един от инициаторите за свикването на Берлинския конгрес през 1878 г. и за ревизията на Санстефанския мирен договор от 1878 г. Целта му е да не допусне прекомерно разширяване на руското влияние на Балканите.


1877 г.
В Будапеща е подписана конвенция между Русия и Австро-Унгария. Документът, изработен от руския посланик във Виена Е. П. Новиков и министъра на външните работи на Австро-Унгария граф Д. Андраши, се състои от 10 основни члена и допълнителна (секретна) конвенция от 4 члена, подписана на 18 март 1877 г., но датирана също от 15 януари. Според постигнатите договорености Австро-Унгария се отказва от поетите по Парижкия мирен договор (1856 г.) ангажименти към Франция и Великобритания за запазване целостта на Турция и декларира намерението си да запази неутралитет при една евентуална руско-турска война. Русия от своя страна предоставя правото на Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина.


1852 г.
В Ню Йорк е открита първата в САЩ еврейска болница.


1790 г.
Във Франция е прието ново деление на страната на департаменти.


1759 г.
Открива се Британският музей.
Основател на идеята за уникален културен институт е Х. Слоун (1660 – 1753 г.). Той е председател на Кралското дружество след Исак Нютон. До края на своя 93 годишен живот той събира огромна колекция от 200 хиляди книги, сред които 40 хил. тома най-разнообразна книжнина и над 4 хил. ръкописа. След смъртта на Х.Слоун, Парламентът приема колекцията като официално дарение, заедно с колекциите на Робърт Котън (1571-1631) и Робърт Харли (1661-1724).
Така на 15 януари 1759 г. става официалното откриване на Британския музей в Монтегю хаус. Кралят на Англия Джордж II подарява на музея старата Кралска библиотека, събирана от ХV до края на ХVII век. и дава правото на музея да получава по една бройка от всяка излязла в Англия книга, така се гарантират постъпленията в библиотечните фондове на новоизлизащите книги. Първоначално в Британският музей преобладават колекциите от книги, редки и ценни издания, ръкописи и документи. След откриването на музея, в неговата постоянна експозиция преобладават природо- научните експонати. Постепенно, чрез откупуване започва да нараства колекцията с произведения на изкуството. Най-ценните антични паметници са безспорно скулптурите и релефите от Партенона. Истински дар за Британския музей е огромната колекция от паметници на Древния Египет, която Англия овладява през 1802 г. в Александрия след разгрома на флота на Наполеон.
Постоянният приток на експонати и книги довежда до необходимостта от строителство на нова сграда, изцяло съобразена с изискванията за създаване на музейна експозиция и хранилища за останалите паметници. Проектирането на новата сграда е възложено на арх. Робърт Смърк (1781-1867 г.), а строежът продължава от 1823 до 1847 г. Преди да е завършено изграждането на новата сграда, става ясно, че огромният книжен фонд трудно ще се побере в сградата. Затова по предложение на А.Паници, пазител на отдела за книги, арх. Сидни Смърк, брат на строителя на музея проектира световно известната кръгла читална зала и книгохранилища във вътрешния двор на Британския музей. За времето от 1854 до 1857 г. е изградена уникална читалня за 400 души с огромен купол с размери – височина 32,2м и диаметър 42,7м.
В Британския музей функционират 13 отдела, от които три библиотечни, включващи ръкописи и архивни документи, колекция от монети и медали, сбирка от рисунки и гравюри, научноизследователска лаборатория за реставрация и консервация и седем художествено-археологически отдела.


1582 г.
Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море. Ливония и Естония са присъединени към Русия по силата на Нищадския мирен договор.Той е подписан на 30 август 1721 г. между Русия и Швеция, с него завършва Северната война (1700-1721 г.). Петър I решително се отказва от прелиминарен договор (предварително съглашение) и като използва победите на руската армия и флот, оформя договор, отговарящ на руските интереси. Договорът се състои от преамбюл и 24 члена. Швеция признава присъединяването към Русия на част от Карелия, Ингерманландия (Ижрската земя), Естония, Латвия, о-вите Езел, Даго, Моон и други. Създават се условия за безпрепятствена и равноправна търговия между двете страни. Договорът укрепва позициите на Русия на Балтийско море, превръща я в морска държава, империя и велика сила.


1535 г.
Английският крал Хенри VIII се обявява за глава на англиканската църква.
Хенри VIII е английски крал (от 1509 г.), от династия Тюдори.Той е представител на английския абсолютизъм. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535 г.). През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.


На тази дата са родени:


1929 г.
Роден е Мартин Лутер Кинг - борец за граждански права в Америка. Учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и доктор по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. Получава Нобелова награда за мир през 1964 г. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” (1977 г.). Умира на 4 април 1968 г. в Мемфис, Тенеси.


1918 г.
Роден е Гамал Абдел Насър - египетски държавник и политически деец. Президент на Египет (от1956 г.). Завършва Военното училище в Кайро (1939 г.). Служи в различни военни части в Египет и Судан. Завършва военния колеж към Генералния щаб. Участва в Арабско-израелската война, в която е ранен (1948-1949 г.). Преподавател е във военния колеж към Генералния щаб (1949-1952 г.). Основава и оглавява тайната организация "Свободни офицери", която подготвя и осъществява революцията от 23 юли 1952 г. Заместник-председател, а след това е председател на Революционен съвет. Министър-председател, като едновременно изпълнява и задълженията на президент (1954-1956 г., с прекъсвания). Главнокомандващ на въоръжените сили (от 1956 г.). Председател е на Арабския социален съюз (от 1963 г.). През 1967 г. Египет търпи пълно поражение от Израел, а страната изпада в икономическа и политическа криза. На 30 март 1968 г. Насър предлага програма за ликвидиране на последиците от поражението на Египет.


1850 г.
Родена е София Василиевна Ковалевская - руска математичка, писателка и публицистка. Първата жена член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1889 г.). Заминава в Хайделберг (1869 г.), където учи математика. Премества се в Берлин (1870 г.) и 4 години работи с К. Вайерщрас. Въз основа на 3 студии, представени от него, Гьотингенският университет задочно й присъжда (1874 г.) научната степен доктор по философия. Връща се в Русия (1874 г.), но не получава преподавателско място в Петербургския университет. Премества се в Москва и се опитва да постъпи в университета, но не успява. Става частен доцент в Стокхолмския университет (ноември 1883 г.), по-късно (1884 г.) – професор. За 8 години разработва и прочита лекции по 12 курса. Получава няколко награди за своите научни разработки. Автор е на повестта “Нихилистка” (1884 г.), драмата “Борба за щастие” (1887 г.), “Спомени за детството” (1890 г.). Умира на 10 февруари 1891 г. в Стокхолм.


1850 г.
Роден е Михай Еминеску - румънски поет-класик. Представител е на румънския романтизъм. Работи като софльор в пътуващ театър, библиотекар, училищен инспектор, редактор. Слуша лекции във Виенския и Берлинския университет (1869-1874 г.). Публикува разкази в сп. "Литературни беседи". Автор е на стихотворения, сборник и поеми: "Животът" (1879 г.), "Император и пролетарий" (1879 г.), "Луцифер" (1883 г.), сатиричния цикъл "Послания" (1881-1890 г.), "Хиперион" (1890 г.). Умира на 15 юни 1889 г. в Букурещ.


1842 г.
Роден е Пол Лафарг - деец на френскoтo и международното работническо движение. Влиза в социалното движение през 1864 г. като студент във Висшето медицинско училище в Париж (изключен от училището през 1865 г.). В началото на 1866 г. е в Лондон, където влиза в I Интернационал. Член е на неговия Генерален съвет. Завършва медицина в Англия (1868 г.). Запознава се с К. Маркс, а през април 1868 г. се оженва за неговата дъщеря Лаура. Завръща се във Франция (1868 г.), където участва в създаването на Парижката федерация на Интернационала, оглавява неговата секция в Бордо. След поражението на Парижката комуна (1871 г.) емигрира в Испания, живее в Лондон, завръща се във Франция през 1882 г. Депутат е в парламента (1891-1893 г.). Самоубива се заедно със своята съпруга на 25 ноември 1911 г. в Париж.


1795 г.
Роден е Александър Сергеевич Грибоедов - руски писател, драматург и дипломат. Завършва Московския университет (1810 г.), след това учи във Физико-математическия факултет. Зачислен е в колегията на външните работи (1817 г.). Секретар на руската мисия в Техеран (1818 г.). Убит е в Техеран, където е посланик (1793-1829 г.). Автор е на комедията "От ума си тегли". Умира на 11 февруари 1829 г. в Техеран.


1622 г.
Роден е Молиер (Жан Батист Поклен) - френски драматург, актьор, един от създателите на френската комедия. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър. Скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон”, а от 1661 г. - в театър “Пале роял”. Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи ХIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2 000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Като писател засяга всички видове комедии: фарс (комедия на интригата) - “Сганарел” (1660 г.), “По неволя доктор” (1666 г.), “Мнимият болен”; комедии на нравите - “Училище за мъже” (1661 г.), “Училище за жени” (1662 г.), “Буржоата благородник” (1670 г.), “Смешните фантазьорки” и др.; комедии на характера - “Мизантроп” (1666 г.), “Тартюф” (1664 г.), “Дон Жуан” (1665 г.), “Скъперникът” (1668 г.) и др. Умира на 7 февруари 1673 г.


На тази дата умират:


2000 г.
В Белград е застрелян Желко Ражнатович, известен като военен престъпник с прозвището Аркан. Международният трибунал в Хага го обвинява за престъпления срещу човечеството.
Желко Ражнатович е сръбски подземен бос и лидер на паравоенните отряди „Тигри", воювали срещу несръбското население в бивша Югославия, в това число и в Хърватия.
Командирът на страховитите "Тигри" се прочува със зверствата на неговите бойци при войната в бивша Югославия.
Сръбският паравоенен лидер Желко Ражнатович -Аркан е разстрелян публично във фоайето на белградския хотел „Интерконтинентал“.Убиецът му стреля 3 пъти с пистолет CZ 99, който използва патрони 9 x 19 mm Luger.


1968 г.
Умира Леополд Инфелд - полски физик теоретик, член е на Полската академия на науките (1952 г.). Роден е на 20 август 1898 г. в Краков. Завършва Ягелонския университет в Краков (1921 г.). Работи в Кембридж (1933-1935 г.), в Принстънския университет при А. Айнщайн (1936-1938 г.). Преподавател е в университета в Торонто (проф. от 1939 г.). През 1950 г., след завръщането си в Полша, е преподавател във Варшавския университет. Основните му трудове са по теоретична физика: интерпретация на съотношенията на неопределеностите, вълновото уравнение на електрона в общата теория на относителността, нелинейната електродинамика (съвместно с М. Борн, 1934-1935 г.). През 1938 г. заедно с А. Айнщайн и Б. Хофман от уравнението на общата теория на относителността извежда уравнение за движението на система от тела в поле на притегляне с точност, много по-голяма от тази в Нютоновото уравнение. Автор е на няколко повести и книги за Е. Галоа (1948 г.).


1919 г.
Умира Карл Либкнехт - деец е на германското и международно работническо движение. Роден е на 13 август 1871 г. в Лайпциг. Член е на Социалдемократичната партия от 1900 г. От 1912 г. до 1916 г. е депутат в Райхстага. Заема интернационалистична позиция по време на Първата световна война. През декември 1914 г. единствен гласува в Райхстага против военните кредити. През 1916 г. ръководи антиправителствена и антивоенна демонстрация в Берлин. Осъден на 2 години затвор (1916-1918 г.). Един от организаторите на "Съюз Спартак" и Комунистическата партия на Германия (1918 г.), издател (съвместно с Р. Люксембург) на в. "Роте фане". Убит е през януари 1919 г. заедно с Р. Люксембург по време на бунта в Берлин.


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Енциклопедии – “LAROUSSE”