Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от темите в световния печат

04 декември 2019 | 00:01

Снимка: Wikipedia

Лондон. Турция може да се позовe нa клаузите за обща отбрана в устава на НАТО срещу кюрдските милиции, твърди съветник на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, заради спора, свързан с американското партньорство с тях, пише вестник The Washington Examiner.

„Ние не поставяме под въпрос приложимостта на член 5 – напротив – очакваме той да бъде изпълнен“, каза Гюлнур Айбет, главен съветник на Ердоган за външните работи по време на конференцията на НАТО, свързана с дейностите на Алианса, която се проведе малко преди общата среща на лидерите му.
„Едно НАТО, което е подготвено за целта си би осъзнало екзистенциалната заплаха за Турция и това всъщност би направило Алиансът по-силен“, добави той.
Тези коментари подчертават курса на Ердоган към политика, която влошава отношенията между Анкара и Вашингтон, както и останалата част от НАТО.
По-рано офанзивата на Турция в Северна Сирия предизвика гнева на САЩ и Европейсктие страни. Кюрдските милиции, срещу които Анкара воюва свършиха по-голямата част от работа в борбата срещу терористичната групировка „Ислямска държава“, но Турция ги смята за сепаратистки сили, които заплашват нейната собствена национална сигурност.

„Ако членовете на НАТО не видят тази екзистенциална заплаха за Турция, смятам, че това ще подкопае Алианса“, каза Айбет.
„Не може да правите компромиси и да не обръщате внимание на притесненията за националната сигурност на друг съюзник. Така че по отношение на притесненията за националната сигурност, ние наистина трябва да сме на едно мнение. Иначе не бихме могли да се разберем за нищо друго“, каза още съветникът на Ердоган.

Силите на Турция нападнаха кюрдите от „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС) през октомври, въпреки мнението на много членки на НАТО, че подобно действие ще подкопае борбата срещу „Ислямска държава“. Операцията стана причина за критика и към Тръмп, за това че изтегли американските военнослужещи от региона, като много хора са на мнение, че това е било знак за зелена светлина към Ердоган, за да извърши той офанзивата си. Това доведе и до война на думи между Тръмп и френския му колега Еманюел Макрон, пред срещата им в кулоарите на събитието на НАТО.

Макрон каза по-рано, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, заради липсата на координация между неговите членове, като индиректно имаше предвид и противоречията за Северна Сирия.
Ердоган от своя страна прие коментарите лично.
„Обръщам се към г-н Макрон от Турция и ще го кажа и пред НАТО – трябва да провериш дали ти не си в състояние на мозъчна смърт първо“, каза той.

Този спор е само един от поредицата, като Ердоган е обвиняван и в сближаване с Русия, след покупката от Москва на системи за противовъздушна отбрана С-400, въпреки предупрежденията, че те не са съвместими с техниката на Алианса. Това доведе от своя страна до изключването на Турция от проекта за изтребителя Ф-35. Айбет подчерта, че С-400 са от основно значение за националната сигурност на Турция.
Освен това Турция по-рано блокира планът на НАТО за това как Алианса да защитава Полша и Прибалтика в случай на атака от страна на Русия. Анкара направи това, според американското издание, от яд, след като членовете на НАТО отказаха да признаят ОНС за терористична организация.
***

Тел Авив. Преговорите между управляващата Израел партия на премиера Бенямин Нетаняху „Ликуд“ и опозицията на Бени Ганц в лицето на „Синьо и бяло“ завършиха отново без резултат, пише израелският вестник The Times of Israel.
Срещата между председателите на двете партии се проведе в Тел Авив и приключи за по-малко от час.

„Ликуд“ обвиниха опозицията, че са отхвърлили „отстъпки, които стигнаха далеч“, в свое изявление минути след края на разговорите.
„Премиерът предложи креативно да бъде изменен закона за (премиерската) ротация. В лицето на отстъпки, които стигнаха далеч, Синьо и бяло продължават да отхвърлят форма на единно правителство, заради ветото на (заместник-председателя Яир) Лапид“, казаха от управляващата партия.

От своя страна от опозицията заявиха, че Нетаняху не е предложил нищо ново и се опитва да доведе страната до нови избори.
„Председателят на Ликуд не ни донесе нова оферта, която да е съвместима с правната ситуация или която показва, че е загубил изборите, или като цяло ново предложение“, твърди опозицията в свое изявление.
„В срещата той отказа да се посвети на базовите принципи на правителството или да (обещае), че няма да се опита да си издейства имунитет“, се казва в съобщението.
„На кратко – Нетаняху избра нови избори“.

Партията добави, че ще продължи да се опитва да стигне до единно правителство с Ликуд „до последния момент“. Подобна коалиция ще бъде базирана на „партньорство и единство“, според нейните думи.
„Думи, които вероятно не са познати на Нетаняху“, твърдят от „Синьо и бяло“.

След изборите в Израел през септември 2019 г., премиерът Нетаняху получи мандат от президентът Риувен Ривлин да формира правителство, но не успя да го стори, като с тази задача последователно се провали и Бени Ганц. Ривлин предложи двамата да влязат в коалиция, в която да се сменят на премиерския пост на ротационен принцип. Двете партии до този момент не са отхвърлили идеята за коалиционно правителство на ротационен принцип, но и не са успели да се споразумеят по въпроса. Лидерът на „Синьо и бяло“ Бени Ганц вероятно разчита „Ликуд“ да сменят лидерството си, тъй като неговата партия не желае да влезе в правителство, оглавено от премиер, срещу когото се водят съдебни дела.

По-рано стана ясно, че главната прокуратура на Израел ще повдигне обвинения на Нетаняху за измама, злоупотреба с доверие и приемане на подкуп. Премиерът отхвърля обвиненията и по-рано заяви, че те представляват опит за „държавен преврат“.
***

Вашингтон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и френският държавен глава Еманюел Макрон проведоха напрегнат разговор в кулоарите на срещата на лидерите на страните от НАТО в Лондон, като американският лидер дори предложи да изпрати „членове на Ислямска държава“ в Париж, ако е нужно, пише вашингтонският вестник The Hill.

„Искаш ли малко членове на „Ислямска държава“? Мога да ти ги дам“, пошегува се Тръмп по време на срещата, която беше излъчена на живо от множество телевизии.
„Можеш да вземеш всеки, който поискаш“, добави той с усмивка.

„Нека сме сериозни“, отговори строго Макрон, като заяви, че повечето от членовете в групировката идват от Сирия, Ирак и Иран и отхвърли общото твърдение на Тръмп, че организацията е победена.
По-рано американският президент неколкократно се оплакваше, че страните от Европейския съюз не желаят да приемат обратно свои граждани – членове на „Ислямска държава“, които САЩ са пленили.

Френският президент обаче настоя, че броят европейски граждани в групировката е „малка“ част от целия проблем в дестабилизацията на региона. Той освен това беше непреклонен, че организацията не е била победена, в противоречие с твърденията на Тръмп.
„Смятам, че приоритет номер едно, защото не е довършено, е че трябва да се отървем от Ислямска държава“, каза Макрон.

Малко преди срещата администрацията на Тръмп обяви, че е готова да наложи стопроцентово мито върху вината и други продукти от Франция. Този ход идва като отговор на оплакванията за френски мита върху американски технологични компании.

Плеядата от спорове между двамата лидери се изигра изцяло по време на 40-минутната среща, която дойде часове след като Тръмп нарече критичните коментари на Макрон за НАТО „обидни“. Студеният тон на президента беше далеч от топлите прегръдки, които двамата си размениха по време на срещите помежду им в последните две години.

Тръмп подчерта също така „много добрите взаимоотношения“, които има с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, след като Макрон отбеляза неразбирателствата между Анкара и останалите страни от НАТО във връзка с тяхната дефиниция за тероризма. По конкретно става дума за недоволството на Турция във връзка с отказа на НАТО да признае кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС), които участваха активно в кампанията срещу „Ислямска държава“ за терористична организация. Анкара смята ОНС за такава, заради връзките й с „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК). Тя дълги години води кампания за независимост на населените с кюрди територии на Турция, като през това време често е прибягвала и до насилие.

„Мога само да кажа, че сме в много добри взаимоотношения с Турция и президентът Ердоган“, каза Тръмп, попитан за статута на Анкара в НАТО.
Макрон бързо се намеси и заяви, че Алиансът е „загубил сътрудничеството си с Турция“.

Френският президент настоя за „изясняване“ от Анкара за това как може тя да е член на НАТО и в същото време да закупува руски системи за противовъздушна отбрана С-400.
Той освен това каза, че Турция иска да „взриви“ срещата на Алианса, ако другите негови членове не признаят вижданията й за терористичните групировки.

Когато Тръмп намекна, че неговият предшественик на президентския, демократът Барак Обама, е част от причината Турция да купува С-400, като не се е съгласил да й продаде еквивалентни американски системи „Пейтриът“, Макрон отвърна, като каза, че Анкара е направила „собствено решение“, след като Европа е предложила и друга опция, съвместима с НАТО.

По-рано Макрон защити коментарите си за „мозъчната смърт“ на НАТО, като заяви, че трябва много неща още да се изяснят и Алиансът не е само пари и споделяне на финансовата тежест.
„Трябва да сме ясни за фундаменталните неща, които НАТО трябва да е“, каза той.