ИнституцииВИЖ ВСИЧКИ

Министър Красимир Вълчев: Това, че закъсняхме да направим прехода към компетентностния подход е един от най-големите проблеми в българското образование

03 декември 2019 | 18:29

Снимка: Министерски съвет

София. Това, че закъсняхме да направим прехода към компетентностния подход е един от най-големите проблеми в българското образование. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ.
„Имаме жалби от родители защо са пропуснати дадени теми от учебната програма, защото родителят е загрижен дали детето ще се справи на външното оценяване. Цялата система десетилетия наред е била настроена към това да контролира съответствието дали е минат материалът от учебната програма и дали всички теми са взети и дали е спазено тематичното разпределение. Това е традиционната система, която контролира съответствието. Сега се опитваме да префокусираме тази система. Регионалните управления по образованието в голяма степен трябва да оказват методическа подкрепа и да наложат културата за мотивиране на креативния учител, който успява да провокира и да вдъхнови учениците. Много повече да има активни методи на учене от страна на учениците, както и много повече иновации. Говорим за иновации в методите на учене, които помагат на ученика и му помагат да бъде активен и да изгради умения“, посочи министърът.

„Стартирахме програмата „Иновации в действие“ и направихме квалификациите ориентирани към иновациите. Във висшите училища говорим за ефективно въвеждане на компетентностния подход. Т. е. всички елементи в системата сме ги задвижили, но все още не сме минали връхната точка, по която инерцията да бъде в другата посока. Затова и днес казах, че следващото измерване на PISA през 2021 г. също не очакваме подобрени резултати. Всяка една система има инерция. Образованието е едно сложно колело. Учебните програми за един етап се въвеждат за 4-5 години. Промяната в доминиращата култура изисква време. Директорите на училищата трябва да налагат тази култура. Убеден съм, че ще се случи тази промяна“, каза още Вълчев.

„Одобрихме нови учебни програми, които са базирани на компетентностния подход. Тези ученици, които са тествани в началото на миналата година са тествани по старите учебни програми. Новите програми са по-добри, защото са базирани на компетентностния подход. Важно е да префокусираме цялата система“, допълни министърът.

По темата за увеличаването на заплатите на учителите Вълчев посочи, че резултатът е, че има повишена склонност за връщане и включване в учителската професия и педагогическо образование на хора, които са завършили такова образование и се връщат в системата, както и на такива с друго образование, които навлизат в тази система. „Имаме повишено кандидатстване на кандидат-студенти по направлението „Педагогика“. Имаме обаче проблем при учителите по дисциплини. Увеличението на заплатите е задължително, но недостатъчно условие за подобряването на резултатите. Най-добрите образователни системи са в тези страни, при които учениците стават учители и те са мотивирани. Това са страните, в които средните заплати на учителите са по-високи от средните за страната. Ние трябва да затвърдим избора да инвестираме в учителите. Връща ни се това, че пестяхме от учители в последните десетилетия“, каза още той.

По думите му днешното поколение деца по-трудно биват мотивирани да четат книги. „Това, че закъсняхме да направим прехода към компетентностния подход е един от най-големите проблеми в българското образование. Законът за предучилищното и училищното образование беше предложен още през 2012 година, но заради предсрочното прекратяване на мандата на Народното събрание не успяхме да го приемем. Преди това още бяхме закъснели спрямо останалите държави. Днес, за да бъдат децата пълноценни на пазара на труда в обществото, се изисква те да изградят много по-широк микс от умения. Променя се задачата на образователната система. Днес очакваме в много по-голяма степен от децата да имат формирани умения“, посочи той.