ИнституцииВИЖ ВСИЧКИ

Министър Красимир Вълчев: Нашата образователна система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения

03 декември 2019 | 18:00

Снимка: Министерски съвет

София. Нашата образователна система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ.
„Функционалната грамотност изисква осмисляне и свързване на информация и анализ на по-високо познавателно и аналитично ниво, както и боравенето с информация. Тестът за функционалната грамотност PISA мери в много по-голяма степен умения. Границата е условна. Тези, които са под 2-ро ниво, се приема, че имат базисна, но не и функционална грамотност“, посочи министърът.

„Ние имаме слаби резултати по PISA, но при теста, който мери базовата грамотност при 4-ти клас и е насочен към базисната грамотност, сме на 8 - 9-то място в Европа. Разликата не е само между 4-ти и 9-ти клас, за които е тестът. Тестът е насочен към мерене на умения. Нашата система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения. Другите системи са в много по-голяма степен ориентирани към това да изградят умения. Това е преходът, който правим – да обединим двете понятия. Той започна през 2016 г. поетапно и все още не е приключил по отношение на учебните програми“, каза още Вълчев. По думите му се променят изпитните формати, защото учениците учат това, за което очакват да ги изпитат.

„PISA мери нещо съвсем различно. Това е способност да свързваш информация, да се прави транслиране на информация в математическите задачи например. Изисква се свързване на знания и умения. Нашата система го прави, но ни е необходимо време между 6 и 9 г. Правим реформата, но друг е въпросът дали е достатъчно ефективно. Няма нищо изненадващо в резултатите. Имаме стабилни резултати - статистически колебания и случайни отклонения. Предишният път имахме по-високи резултати. Не следва да драматизираме ниските резултати особено по математика и четене, защото те са по-ниски, но в рамките на статистически незначимото. Това, което правим и трябва да го правим по-ефективно, е да въведем компетентностния подход в образованието. Той минава през учебните програми, изпитните формати, методите на преподаване и др.“, добави министърът.

Според Вълчев учителят трябва да има повече време да затвърждава знания, да кара учениците на дискутират, проблематизират и анализират. „Системата трябва да се префокусира върху мотивирането на интереса за учене на учениците. Проблемът в традиционните системи като нашата е, че ученикът получава знания, но не може да ги трансформира в знания. Уменията са това, което остава след като забравим всичко останало, което е научено в училище, както е казал Айнщайн.
Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот. Затова е важно системата да мотивира, защото иначе учениците се демотивират и ще натрупат дефицити, разочарования, трудности и системата ги изхвърля“, каза още Вълчев.