Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на основните теми в руския печат (Агенция "Фокус")

10 октомври 2019 | 05:10

Снимка: АФП

Москва. Държавната дума коментира информацията за началото на турската операция в Сирия, като заяви, че парламентите на Турция и Русия ще обсъдят в детайли военната интервенция, пише вестник ”Росийская газета“.
Руската федерация няма да спре междупарламентарните контакти с Турция, каза пред репортери ръководителят на Комитета по международни въпроси на Държавната дума Леонид Слуцки. Парламентарната дипломация ще обсъди настоящата ситуация, каза още той.
„Когато някой предприеме стъпки, с които не сме съгласни, просто да затворим вратата означава да престанем да съществуваме като фактор за влияние върху ситуацията, с която не сме съгласни“, заяви Слуцки.
Според него руските депутати ще запазят партньорството си с турските си колеги.
Говорейки най-общо за ситуацията, той призова за въздържание от резки прогнози, предвид факта, че „всяка военна операция и нейните оценки са изключително деликатен въпрос“.
Слуцки каза още, че настъплението на турската армия срещу сирийските кюрди ще бъде обсъдено в кулоарите на конференцията за сигурността между говорителите на парламентите на Афганистан, Китай, Иран, Пакистан, Русия и Турция. В конференцията ще участва делегация на Държавната дума, водена от говорителя Вячеслав Володин.
„Кюрдските формирования от сирийската страна наскоро всъщност бяха свързвани със САЩ в техните дейности“, добави ръководителят на комитета.
„Трябва да разберем, че всякакви операции са по-лоши от мирните преговори, затова ще говорим за това, включително с нашите турски колеги, с които ще се срещнем след дни в Истанбул.“, добави Слуцки.
***

Москва. Сирийските кюрди отново станаха разменна монета в търговията на големите играчи. САЩ изтеглиха своите войски от граничните с Турция райони. А Анкара в най-скоро време ще започне там операция за създаване на зона за сигурност. Руският вестник „Известия“ пише защо американците и турците са сключили такава сделка и претегля какви рискове и положителни ефекти носят в себе си предстоящите военни действия за Сирия и Русия. Материалът е представен без редакторска намеса.
Американските войници напуснаха приграничните райони на Северна Сирия. За това практически едновременно съобщиха състоящите се предимно от кюрдски формирования „Сирийски демократични сили“ (СДС) и президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган. Той разясни, че изтеглянето е започнало след разговора му с Доналд Тръмп. Американският лидер е издал съответната заповед.
„Ще влезем (в Северна Сирия), защото терористичната заплаха е неприемлива за нас“, добави турският държавен глава, визирайки „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС), които влизат в СДС.
Информацията за придвижването на войските бе потвърдена и от Вашингтон. В съобщение от Белия Дом отбелязаха, че Пентагонът няма да участва в турската операция против кюрдите. При това от там подчертаха, че сега именно Анкара ще носи отговорност за всички терористи от „Ислямска държава“ (ИД), които са взети в плен през последните две години.
Самият Доналд Тръмп в обичайни си маниер – в „Туитър“ и отново акцентирайки вниманието върху финансовата страна на въпроса – написа, че „кюрдите се сражаваха заедно с нас, но ние им плащахме огромни пари и (им давахме) техника за това“.
„Те воюват с Турция от десетилетия <...> дойде време да излезем от тези безсмислени безкрайни войни <...> и да върнем нашите войници у дома“, отбеляза американският лидер.
Прави впечатление, че преди няколко дни Вашингтон предупреди Анкара срещу „всякаква некоординирана военна операция“. Но сега, изглежда, е установена координация, постигнато е взаимно разбирателство и предстоят нови военни операции. Още на 7 октомври турците нападнайха позициите на кюрдите в провинция Хасака.
Доналд Тръмп обаче написа в „Туитър“, че „ако Турция направи нещо, което аз по своята велика и ненадмината мъдрост считам за неприемливо, напълно ще унищожа и залича турската икономика“.

Възход и падение на кюрдите
Възможната операция ще бъде сериозен удар по позициите на кюрдите, чиито дела в последно време и без това не вървят добре, макар че преди няколко години перспективата , ако не създадат своя държава, то поне ще стартират курса към обособяване от Дамаск, беше доста реалистична. Всъщност, именно с това се занимаваха с кюрдите. Своего рода подкрепа за тях беше настъплението на терористите от „Ислямска държава“ (ИД) срещу позициите на правителствените войски. Докато армията отстъпваше, кюрдите успяваха да отразят атаките на терористите, а след това дори да разширят своето влияние върху значителни територии в Северна и Североизточна Сирия.
През март 2016 г. те обявиха създаването на своя така наречен федерален регион. И въпреки че беше силно подчертано, че тези действия не са насочени към отцепване, те бяха посрещнати с голямо недоволство в Дамаск. Острата реторика от центъра на кюрдите обаче не спря и впоследствие те проведоха поредица от местни избори на различни нива. Естествено, основната им опора във всички тези движения бяха САЩ, които бяха укрепили здраво войските си в райони източно от Ефрат.
На бойното поле СДС бяха не по-малко активни: през юни 2016 г. кюрдските войски започнаха офанзива срещу разположения в провинция Алепо град Манбидж, държан от ИД и скоро го превзеха. След това бяха създадени всички предпоставки за формирането на своеобразен „кюрдски пояс“ в районите, граничещи с Турция. Представителите на СДС не скриха особено плановете си и заявиха, че възнамеряват да продължат по-на запад, към Африн и да затворят границата.
Разбира се, за Анкара, която традиционно има негативно отношение към дори най-малките намеци за кюрдска независимост дори и по най-незначителни въпроси, такава перспектива беше, меко казано, крайно нежелателна. Затова през август 2016 г. турците започват първата си военна операция в Сирия, наречена „Щитът на Ефрат“. Офанзивата на турската армия се проведе с подкрепата на въоръжените сили на сирийската опозиция и официално беше насочена срещу ИД. Но истинската цел беше да се предотврати кюрдите да затворят „пояса” по границата на северозапад и североизток. До март 2017 г. турците бяха успели да настъпят на юг, да превземат град Ел Баб и околните селища и да стигнат до позициите на сирийските правителствени войски североизточно от Алепо.
Така кюрдите в Африн бяха напълно откъснати от своите съмишленици, разположени източно от Ефрат. И затова Турция нанесе поредния си удар, започвайки през януари 2018 г. нова операция – „Маслинова клонка“. До март турците успяха да заемат тези области. След това президентът Ердоган открито заяви, че допуска военни операции в Манбидж и градовете, разположени източно от него.

Предадени не за първи път
В много отношения подобни изявления предизвикаха започване на консултации между Турция и Съединените щати и до началото на юни 2018 г. те постигнаха съгласие за „пътна карта“ за Манбиж, в рамките на която беше планирано изтеглянето на кюрдските въоръжени формирования от града. Кюрдите, недоволни от подобно развитие на събитията, в отговор започнаха диалог с Дамаск за помирение. Прилагането на американско-турските споразумения обаче се спря, а с него и преговорите.
Кюрдите обаче не трябваше да чакат дълго за поредния удар в гърба. Доналд Тръмп обяви в края на 2018 г. намерението си да изтегли американските войске от Сирия. Както стана ясно по-късно, ако американците действително имат намерение да осъществят тези планове, те очевидно не бързат, съдейки по факта, че техните военни все още са в страната, въпреки че първоначално им бяха необходими няколко месеца да напуснат. Но тогава Вашингтон очевидно накара кюрдите сериозно да се изнервят. Те възобновиха преговорите с властите в Дамаск. Те дори успяха да постигнат някои споразумения, които обаче така и не бяха изпълнени, защото стана ясно, че американците все още ще бъдат в Сирия известно време.
В същото време Турция добре осъзнаваше, че САЩ далеч не са в най-удобното положение и са принудени да избират между двама съюзници - Анкара и кюрдите, които са заклети врагове помежду си. Освен това турците се насочиха към сближаване с Москва. Тук има силна координация на действията в Сирия, за „Турски поток“ , за атомната електроцентрала в Аккую и при закупуването на противоракетни ракетни системи С-400 - имаше достатъчно съвместни проекти, които не можеха да не предизвикат недоволство във Вашингтон. Това важи особено за последния въпрос. И тогава американците трябваше да маневрират, за да се опитат да запазят влиянието си в Сирия, разчитайки на кюрдите и в същото време да не се скарат окончателно със своя съюзник в НАТО.

По пътя към зоната
Междувременно идеята за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия получи втори живот няколко седмици, след като Доналд Тръмп обяви изтеглянето на войските от страната. Турция се опитва да прокара този проект от 2013 г. Този път САЩ стана инициатор – американският лидер „туитна“ за неговото създаване на 14 януари. Вярно е, че тази публикация не трябва да се възприема като отстъпка на турците, а точно обратното, тъй като именно тогава той обеща да „съсипе“ Анкара, ако тя нападне кюрдите. С други думи, във Вашингтон зоната за сигурност се разглежда като вид бариера, която ще защити съюзниците им в Сирия.
Турция, обаче, се хвана за самите думи „зона за сигурност“, въпреки че целта й беше именно да притисне кюрдите. Скоро тя започна консултации със САЩ за създаването на зоната. През август бе постигнато споразумение за изграждане на център за съвместни операции, а през септември започна патрулиране с дронове и бронирани машини. В същото време Анкара първоначално подчерта, че няма да позволят повторение на ситуацията с неизпълнението на споразуменията за Манбиж, периодично обвинявайки Вашингтон в забавяне на процесите. И през последните дни те започнаха да декларират, че ще формират тази зона едностранно в случай на неуспех на преговорите със САЩ. Съдейки по последните събития, турците успяват да прокарат своето виждане и да принудят американците да направят отстъпки в ущърб на кюрдите.
Самият този факт е забележителен, тъй като сътрудничеството с кюрдите за Вашингтон е от голямо значение. И не става въпрос само за поддържане на военно присъствие като самоцел. Задържайки районите източно от Ефрат, САЩ всъщност откъснаха Сирия от Ирак и в резултат на това - Иран, което е важен фактор в контекста на конфронтацията с Ислямска република. По същата причина американците все още са на юг, в базата Ат Танф, разположен на магистрала Дамаск-Багдад. Ако ги няма - Техеран ще може да установи безпрепятствена доставка на различни стоки, както и оръжие през територията на Ирак до Сирия, а след това и в Ливан. Подобна перспектива изобщо не радва Израел, който вижда Иран като основна заплаха за стабилността в региона и съответно оказва натиск върху Съединените щати.

По-добре турците, отколкото американците
Междувременно говорителят на президента Дмитрий Песков заяви на 8 октомври, че Вашингтон все още не е уведомил Москва за изтеглянето на войските. В същото време, ден по-рано, той призна възможността Турция да проведе военна операция в Сирия, призовавайки я обаче да зачита териториалната и политическата цялост на страната. И по-рано министърът на външните работи Сергей Лавров определи като законни интересите на Анкара в обезпечаването на нейната сигурност.
Подобни изявления показват известна промяна в руската позиция. През януари тази година, след разговори с Ердоган, руският президент Владимир Путин дори не произнесе фразата „зона на сигурност“ на пресконференция и посочи необходимостта да се придържат към разпоредбите на Споразумението от Адана, което Анкара и Дамаск сключиха през 1998 г. Тогава сирийците обещаха да спрат да подкрепят Кюрдската работническа партия (ПКК), която турците считат за терористична организация (а Силите за самоотбрана са нейната издънка). От своя страна Турция получи правото да преследва нейните бойци на сирийска територия на разстояние от няколко километра от границата.
Сега Москва е по-лоялна към стремежа на Анкара да разчисти сметките си с кюрдите. Подобна промяна може да се обясни най-малкотп с факта, че на Русия ще бъде по-лесно да постигне съгласие с турците, отколкото със САЩ, диалогът с които е белязан от редица проблеми. Въпреки че, разбира се, да убеди Турция да напусне страната (не само районите източно от Ефрат, но и териториите, заети по време на операциите на „Щита на Ефрат“ и „Маслинова клонка“) може да бъде трудно в бъдеще. И това, може би, е основната опасност.
В същото време, ако турците започнат военна операция и американците наистина предадат кюрдите, тогава можем да разчитаме на следващото възобновяване на диалога между тях и официален Дамаск. Този път може би по-съществен. Естествено, Русия ще положи всички усилия да подкрепи подобни консултации. Да, и вече прилага, съдейки по публикациите в някои сирийски опозиционни медии. Преди това съобщаваха, че руските военни са действали като посредници по време на срещи между кюрдите и представители на Дамаск, които се провеждат в Камишли и в базата Хмеймим.
Както и да е, кюрдите все още имат възможност да променят много. Остава само да изберем с кого са. Ако все още са с американците, тогава няма смисъл да призоваваме Сирия и Русия да ги защитават, както правят сега. Ако не, сега е моментът да започнат диалог с Дамаск. Москва ще го подкрепи и по такъв начин, че да гарантира културните и национални права на кюрдите в рамките на единна сирийска държава. Но, разбира се, те ще трябва да забравят за федерализацията и особено за отделяне.
***

Брюксел. Бъдещият Върховен представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Жозеп Борел, който стана известен с думите, че Русия е враг на Европа, се готви за битка за запазване на санкциите на Брюксел срещу Москва, отбелязват в редакцията на вестник „Взгляд“.
На 1 ноември започва работа новият състав на Европейската комисия. Бъдещите членове на екипа на Урсула фон дер Лайен сега преминават през изслушвания в Европейския парламент. Един от ключовите фигури в ЕС, върховният представител за външната политика и политиката на сигурност, Жозеп Борел, няма да има проблем с одобрението - 72-годишният испанец е добре известен в Страсбург, в периода 2004-2007 г. дори беше председател на ЕП.
А в Русия той стана известен едва тази пролет, когато като министър на външните работи на Испания (заемаше тази длъжност миналото лято) в определи Москва като стар враг: „Нашият стар враг, Русия, отново казва:„ Аз съм тук“. И отново това е заплаха“. В понеделник европейските депутати помолиха Борел за коментар във връзка с изявлението му и той уточни: „Никога не съм казвал, че Русия е враг на Испания, казах само, че е враг на Европа. Казвам го и сега".
„Т.е. имаме работа с последователен противник на страната ни, който е сред малцината такива в средите на испанските политици. Въпреки че по време на изслушването Борел се изказа в подкрепа на намирането на точки за диалог с Русия, основното в руската посока на неговата политика изобщо не е изграждането на мостове. А запазването на санкционния натиск върху Москва в безсмислената надежда, че Русия ще промени поведението си", коментира изданието.
„Европа трябва да бъде обединена, за да поддържа санкциите, докато поведението на Руската федерация не се промени. Надявам се, че ще има единство в Съвета на ЕС, чрез което да се запазят санкциите. Необходимо е да се поддържат санкции срещу Руската федерация, докато не настъпят промени в нейното поведение", цитира вестникът думите на Борел.
Ако ЕС не успее да запази единство по въпроса за санкциите, проблемът ще бъде на първо място за самия Брюксел, твърди испанецът. Той говори за необходимостта от единство в Съвета на ЕС, който обединява министрите на всички 28 държави от Съюза. Но в същото време, за да поддържа санкциите, Борел предлага да промени самия принцип на формиране на европейската външна политика – истинско революционно предложение.
Испанецът припомни, че е достатъчно една държава да гласува срещу удължаването на санкциите, така че те да престанат да действат. Така че в тази връзка той се застъпи промени, които ще позволят Съветът на ЕС да взема решения не само единодушно, но с квалифицирано мнозинство.
Трябва да се отбележи, че Урсула фон дер Лайен също изрази подобни мисли – при това още през лятото. Тогава тя заяви, че Европа „трябва да говори с по-силен и единен глас в света“, като призовава важните решения да се взимат с квалифицирано мнозинство. Но Фон дер Лайен не е истинският автор на тази идея - основният й привърженик е Ангела Меркел.
Миналата година тя размисли върху възможността за създаване на един вид Съвет за сигурност на ЕС, в който европейските държави ще се редуват в председателската роля. Това, според тях, ще направи ЕС по-жизнеспособен, тъй като принципът на единодушие по външнополитическите въпроси „вече не може да остане пълноценен механизъм“. Тогава, между другото, Меркел като пример за неудобството на единодушие посочи тъкмо „изтощителната" работа за поддържане на санкции срещу Русия.
Ако идеите на Фон дер Лайен-Борел-Меркел намерят подкрепа сред лидерите на европейските страни, това ще бъде революция в европейската външна политика, не само по въпроса за санкциите срещу Русия. Вече официално всяка държава от ЕС има право на вето при вземане на решения за външната политика. Грубо казано, една Гърция или Австрия биха могли да блокират удължаването на санкциите срещу Русия. Защо не правят това, въпреки че например властите на Италия дълги години твърдят, че трябва поне да се облекчат санкциите, ако не и да се изоставят?
Защото по време на заседанията на Съвета на ЕС германският министър на външните работи е много по-влиятелен от италианския. И италианците неохотно подкрепят санкциите. Всичко се определя от консолидираната позиция на Германия и Франция (и доскоро Великобритания). Всички останали държави са принудени да се подчиняват на старейшините, в противен случай те просто ще бъдат „отрязани“ (т.е.ще окажат натиск върху болните им места - в случая на Италия това е бюджетния дефицит, който надвишава стойностите в ЕС). В резултат на всеки шест месеца Съветът на ЕС гласува единодушно за удължаване на санкциите - и така в продължение на пет години.
Но ако решенията за удължаване на санкциите бъдат взети с две трети или три четвърти от гласовете, тогава няма да ви се налага да извивате ръце - нека Италия и Австрия да гласуват „против“. Основното е, че противниците на санкциите да не станат седем или девет и да не са в състояние да блокират удължаването.
Какво показва предложението на Борел? Фактът, че европейското ръководство не се чувства уверено: няма надежда Меркел и европейските структури да продължат да карат всички недоволни от санкционната война с Русия да вдигнат ръка в подкрепа на удължаване на санкциите.
Въпреки това има много малко шансове лидерите на европейските държави да се съгласят с предложението на Борел, тъй като отново е необходимо съгласието на всички 28 държави за промяна на процедурата. Т.е. за да приемат новите правила на играта, ще е необходимо да изкривят ръцете на всички, не само по руската тема, но и по принцип.
В същото време е ясно, че задълбочаването на европейската интеграция, което германците желаят, трябва да доведе до отхвърляне на ветото, т.е. до единодушно одобрение. Но днешна Европа очевидно все още не е готова за това.
В Европа има доста държави, които се застъпват за облекчаване или премахване на санкциите - Италия, Австрия, Унгария, Финландия, Кипър, Словакия, Гърция. Но ЕС ще започне да ги смекчава, едва когато успее да продаде на европейците „напредък в уреждането на конфликта в Донбас“, а именно - не по-рано от следващата година. Освен това, вече в Германия, по-голямата част от гражданите настояват отмяна на санкциите - 53 процента подкрепя премахването им, само 23 процента са „за“ запазването им. Ясно е, че не германците са тези, които решават, а техните управляващи.Но дори Ангела Меркел не може да пренебрегва настроението на избирателите за безкрайно дълго време.
***