Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

21 септември 2019 | 00:08

Снимка: АФП

Исламабад/Ню Делхи. Индия не очаква нищо различно от Пакистан на предстоящата среща на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, заяви представителят на страната, пише турският вестник Yeni Safak.
На въпрос за кризата в индийският щат Джаму и Кашмир, посланикът на страната Сийед Акбарудин, постоянният представител на Ню Делхи в ООН, заяви че очаква същите коментари от страна на пакистанските представители.
„Това, което ми казвате е, че ще има същото още повече от същите коментари. Ако това е така, какъв е нашият отговор?“, заяви той.
„Нека го кажа така. Всяка страна има прави да реши как да се държи на глобалните платформи. Има някои които падат ниско. Нашият отговор е да стоим високо.“, добави посланикът.
Премиерите на Индия и Пакистан ще застанат един срещу друг за първи път на срещата на ООН на 27 септември, откакто Ню Делхи отцепи щата Джаму и Кашмир и отне от него специалният му статут, гарантиран от индийската конституция.
Също така правителството на Индия продължи да разделя спорният регион, като го раздели на две контролирани „обединени територии“.
Пакистан осъди тези ходове, като поиска от Съвета за сигурност на ООН, който проведе първата среща, свързана с кашмир по-рано, да се намеси.
Премиерът на страната Имран Хан се зарече да повдигне въпроса за това, което той нарича нарушение на резолюциите на ООН в Кашмир на сесията на събранието на ООН.
„Обяснихме ви, че нашият подход и нашата ориентация ще работят различно от преди. Но може да има някой, който иска да повдигне въпрос, който може и да е повдиган преди. Вашият въпрос е какво ако те повдигнат този въпрос по-остро“, заяви Акбарудин, като завоалирано се отнесе до Пакистан.

***

Тел Авив. Лидерът на израелската опозиционна партия „Синьо и Бяло“ Бени Ганц предприема ходове, за да си подсигури първият си мандат от президента на страната Реувен Ривлин и да сформира следващото правителство след консултациите с него, пише The Jerusalem Post, като се позовава на източници от партията на Ганц.
Той вече се срещна с Демократическият съюз и се водят преговори с още няколко партии за сформиране на коалиционни правителство, което ще трябва да разполага с поне 61 места в парламента и да получи мандат от президента Ривлин.
Лидерите на „Синьо и Бяло“ отхвърлиха призива на Нетаняху за формиране на общо широко правителство с неговата партия „Ликуд“ и други десни политически формации.
Нетаняху вече подписа споразумения с три десни и религиозни партии за колаиционна сделка, но по-късно се обърна и към партията на Ганц за да бъде формирано широко правителство.
Освен това Нетаняху е предложил в правителството да се включи и израелската Лейбъристка партия на Амир Перец, чиито шест места ще му осигурят мнозинство в Кнесета.
След среща в Тел Авив, Ганц заяви, че няма да е сериозно да преговаря с цял политически блок.
„Синьо и бяло е най-голямата партия. Спечелихме 33 места и Нетаняху не успя да договори мнозинство в парламента. Ще построя широко и либерално правителство, което ще се позовава на волята на хората. Няма да се предадем пред какъвто и да е диктат. Преговорите ще бъдат водени от мен отговорно и с добра преценка“, заяви Ганц.

***

Ерусалим. Предвид нерешителните резултати от изборите за Кнесет през тази седмица, на въпроса кой ще формира следващото правителство може да се отговори най-добре със сентенцията, известна като парадокса на Сократ: „Знам, че нищо не знам“. Има множество различни сценарии, но голям брой експерти вярват, че най-вероятният изход от сегашната коалиционна безизходица в Израел е широко правителство на единството, включващо „Сино и Бяло“ и „Ликуд“, но само, след като последната партия е отстранила своя дългогодишен лидер, премиера Бенямин Нетаняху, пише The Times of Israel в материал, представен без редакторска намеса.
„Синьо и Бяло“ отдавна призовават за правителство на единството, но настояват Нетаняху да не е част от него заради трите дела за корупция, които се гледат срещу него. Въпреки това всички влиятелни функционери на „Ликуд“ – дори включително бившия министър Гидеон Саар, когото преди това Нетаняху обвини, че замисля преврат срещу него – настояват, че няма да изоставят своя председател. Предвиждайки възможен бунт, той ги накара всички да подпишат обещание за лоялност преди изборите.
Десният религиозен блок на Нетаняху има шест места по-малко от нужните 61 за формиране на стабилно правителство в Кнесета, показва почти окончателното преброяване. А „Наш дом Израел“ на Авигдор Либерман отказва да е част от всякаква друга коалиция, освен такава на „Синьо и Бяло“ и „Ликуд“.
Други опции, като тясна лявоцентристка коалиция, подкрепена отвън от Съвместната листа (на арабските партии) или тясно дясно-религиозно правителство също изглеждат невъзможни.
Като се има предвид тази задънена улица, няколко политолози заявиха в четвъртък, че в крайна сметка, след като всички други варианти са изчерпани, Нетаняху вероятно ще бъде принуден да подаде оставка - или да бъде свален - за да даде възможност за правителство на единството между „Ликуд“ и „Синьо-белите“.

„Той вече не може да диктува условията“
„От всички възможни сценарии, Нетаняху да стане министър-председател е най-малко вероятният“, твърди Мичел Барак, анкетьор и политически анализатор. „Ако „Ликуд“ беше спечелил 40 мандата, може би щеше да диктува условията за следващото правителство. Но получи само 31 места. Той вече не може да диктува условията“.
Нещо повече, досъдебното изслушване на Нетаняху е насрочено за 2 октомври, като се очаква процесът да завърши с една или повече осъдителни присъди, включително, вероятно и за подкуп, отбелязва Барак, който е работил с Нетаняху в края на 90-те.
Това разбира се допълнително ще насърчи потенциалните коалиционни партньори да отхвърлят Нетаняху и също така ще улесни депутатите от „Ликуд“ да поискат той да отстъпи, за да позволи правителство на единството, предвижда експертът.
Не че ще бъде лесно да се принуди премиерът да напусне поста си. Партията му, поне засега, изглежда напълно лоялна към Нетаняху, който за първи път беше избран за председател на „Ликуд“ през 1993 година.
„Фактът, че всички лидери на „Ликуд“, министри и наследници на Нетаняху са излезли в негова подкрепа, е защото той би поискал това в този момент“, каза Барак. „Всичко освен абсолютна лоялност ще бъде наказано в следващата надпревара за партийното ръководство и при гласуването за следващия състав в Кнесета“.
Нещата обаче ще се променят, ако премиерът не успее да събере коалиция, преди или след също толкова неуспешен опит на Ганц, прогнозира Барак. „Подкрепиха го след последните избори; те останаха при него дори след като той разпусна Кнесета. Но те няма да останат на Ликуд-Титаник“.
Ако Нетаняху не успее по някакъв начин да пробие кръга и да получи мнозинство, той може да избере да си подаде оставката, възможно в рамките на сделка с Главния прокуор или прокуратурата да смекчи тежестта на съдебните обвинения срещу него, посочва още експертът. (В четвъртък говорител твърдо отрече съобщенията, че Нетаняху ще иска съдебно споразумение).
Но ако той сам не се откаже, неговата партия вероятно ще реши да го принуди, добави Барак.
„Вероятно ще е необходим Централният комитет на „Ликуд“ за подобен ход, но ако всички депутати се съгласят за нов лидер, определено има начин това да се случи“.
Според вътрешния правилник на „Ликуд“, лидерът на движението автоматично е негов кандидат за премиер. Но Централният комитет на партията просто може да промени правилата и да ги адаптира към новата ситуация.
Като алтернатива група „Ликудникс“ може да се откъсне от партията-майка и да създаде своя независима фракция със свой председател.

„Никой не иска да бъде Майкъл Хезелтин“
За разлика от Лейбъристите, които свалят лидерите си много често, „Ликуд“ винаги е бил много лоялен към своите председатели, отбелязва Асаф Шапира, експерт по политическите партии в Израел.
„Разбира се, през годините имаше известно вътрешно несъгласие, но през цялата си история „Ликуд“ е имал само трима лидери освен Нетаняху: Менахем Бегин, Ицхак Шамир и Ариел Шарон. Всички те се отказаха сами; никой не бе изритан“.
Но ако и когато настроението се промени, има няколко различни възможности той да бъде детрониран, обяснява Шапира. Партия може бързо да призове за вътрешни избори за нов председател.
„Хаим Кац, който ръководи Централния комитет на Ликуд, също може доста лесно да промени правилника на партията“, добавя експертът, който ръководи програмата за политически реформи в Израелския институт за демокрация.
Кац, който е изправен пред свои правни проблеми и може да почувства, че няма какво да губи политически, „има много власт и нещата не винаги се правят точно според правилата“, каза Шапира.
Сегашната вярност на Ликуд към Нетаняху може бързо да се разсее, щом вероятността от нови избори се увеличи, ако и Нетаняху, и Ганц не успеят да създадат коалиция. Малко преди Кнесетът да бъде разпуснат отново, може да се очаква, че Ликуд ще обмисли и цареубийство, смята експертът.
Основен закон: Правителството посочва, че ако двама кандидати са били помолени, опитали са и не са успели да създадат коалиция, трети може да опита късмета си, ако 61 членове на Кнесета поискат това писмено. Това може да бъде всеки депутат и не е задължително да бъде председател на партия.
Следователно, в опит да избегнат нови избори, „Синьо-белите“ (и евентуално други партии) биха могли да се споразумеят с група от лидери на Ликуд относно правителството на единството, в което Ганц и все още неизвестен депутат на „Ликуд“ ще завъртят премиерството.
Със сигурност намирането на някой от партията, който да намушка Нетаняху, гледайки го в лицето, няма да е лесно, защото подобен ход, дори да е обяснен на публиката като извънредна ситуация за страната, може да стигматизира бъдещия бунтовник като предател, казва Йонатан Ринолд, политолог в Университета Бар-Илан.
„Никой не иска да бъде Майкъл Хезелтин“, каза той, имайки предвид британски политик, който през 1990 г. предизвика Маргарет Тачър за ръководството на партията на консерваторите. Хезелтин започна веригата от събития, които свалиха Желязната лейди след 11 години, но той загуби последвалата надпревара за партийното ръководство до Джон Мейър.

„Щом стане ясно, че няма правителство, общественото мнение ще окаже натиск на Нетаняху да се откаже“
Дори и мнозина в „Ликуд“ лично да не харесват Нетаняху и да желаят да го видят да си отива вкъщи, публично предизвикателство към неговото лидерство може да усложни бъдещите планове на бунтовника да се състезава за председателския пост на партията, отбелязва Ринолд.
Следователно, „никой няма да направи нищо, докато не стане абсолютно ясно, че Нетаняху не може да състави правителство“, заяви той. „Но веднага щом стане ясно, че няма правителство, че дори „Синьо-бяло“ не могат да осигурят мнозинство – което, най-вероятно, ще се случи – общественото мнение ще окаже натиск върху Нетаняху да се откаже“.
Според Ринхолд бунтът на Ликуд срещу Нетаняху се превръща в „най-вероятният сценарий“. „Ликудникът“, който най-вероятно ще започне да призовава за прокуждане на Нетаняху, ще бъде някой, който не е особено близък и любим на премиера и който в същото време не се стреми да спечели следващите избори за председател на „Ликуд“, твърди той.
Председателят на Кнесета Юли Еделщайн, за когото се твърди, че иска да замени Ривлин като президент след две години, може да е пример за такава високопоставена фигура в „Ликуд“, която отговаря на този профил, отбелязват анализаторите.
„Но Нетаняху е най-умелият политик, който Израел някога е виждал“, добавя Ринолд. „Той няма да ги улеснява“.