БалканиВИЖ ВСИЧКИ

„Вечерне новости“ (Сърбия): Западът натиска Република Сръбска и Сърбия да влязат в НАТО

15 август 2019 | 12:39

Снимка: Вечерне новости

Белград. Все повече се засилва натиска върху Сърбия, както и Република Сръбска, да изоставят политиката си на военен неутралитет и да влязат под чадъра на НАТО, а последното от поредицата порицания към Белград бе отправено чрез изявлението на Квинтата за по-скорошно разрешаване на косовския въпрос, пише белградският ежедневник „Вечерне новости“ в материал, представен без редакторска намеса.
Петорката в състав САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия поиска от Сърбия да спре да лобира за оттегляне на признанията на независимостта на Косово, за да бъде възобновен диалога с Прищина, а всичко това е с целта „по-широка евроатлантическа на двете държави“.
Събеседниците на „Новости“ посочват, че споменаването на тази добре позната мантра не е пуста „езикова формулировка“, а сериозна аларма за това, какви са намеренията на някои от великите сили на Балканите. Белград обаче казва, че опитите да се използва защитата на националните интереси на Сърбия във връзка с Косово като „жетон“ в играта на привличане към военни блокове също са неподходящи и неприемливи.
Министърът на отбраната Александър Вулин казва за Новости, че Сърбия е свободна и суверенна държава и „никой чужденец не трябва да се тревожи за нас или да представя своите желания и очаквания като наши“.
„Докато президентът Сърбия ръководи Сърбия и е върховен главнокомандващ на Армията, докато съм министър на отбраната, ще бъдем военно неутрални и ще взимаме решенията сами. Сами избираме как ще се оборудваме и укрепваме. Никой не може да очаква от Сърбия да не се бори за себе си и своите интереси, както и не може да очаква президентът Вучич да промени политиката на военен неутралитет. Вместо искане, в деня, когато си спомняме за убитите сръбски деца от Гораждевац, беше по-подходящо да получим подкрепа за възобновяване на разследването на онова ужасяващо и ненаказано престъпление или поне съболезноване за нашата болка“.
Външният министър Ивица Дачич също посочва фалшивта уравниловка, която страните от Квинтата се опитат да направят между действията на Белград и Прищина:
„Оказва се, че Прищина имаше право да въвежда мита, защото Белград води кампания за оттегляне на признаването! Ще продължим да лобираме, тъй като нашата цел е броят на страните, които признават независимостта на Косово, да падне под половината от броя на членовете на ООН. Тяхното желание е Косов да стане член на всички международни организации, да бъде признато от колкото се може повече страни, а Сърбия трябва да приветства всичко това“
Западът обаче очевидно бърза да закръгли политическото си влияние и сигурността в региона. Докато руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко предупреждава за явно пренебрежение към позицията на Сърбия по отношение на военния неутралитет, неговият колега от САЩ, Кайл Скот, в сряда отново заяви, че „е дошъл моментът да се сложи край на конфликтите от 90-те години на миналия век и призова Белград и Прищина да възобновят веднага диалога“.
Външнополитическият анализатор Неманя Старович изтъква за „Новости“, че изявлението на „Квинтата“ най-добре отразява цялата мощ на инерционните сили, които се опитват да задържат големите държави , що се отнася до подхода към балканските проблеми:
„Твърденията за евроатлантическа интеграция, които предполагат присъединяване към ЕС, както и към НАТО, са механично приложение на установената формула от дипломатически служители, участващи във „петорния формат“ без сериозно обмисляне на позицията на Сърбия, чийто военен неутралитет официално е одобрен от всички държави от Квинтата. През последните две години проблемът с Косовобеше повдигнат на много по-високо ниво на международната арена и за разлика от по-ранен период, когато беше разглеждан от служители и длъжностни лица от по-нисък ранг днес в стремежа за устойчиво политическо решение в южната ни провинция се включват висшите служители на администрациите на Вашингтон, Париж и Берлин.
За Драгомир Анжелкович, политически анализатор, няма съмнение какви са намеренията на великите на Балканите:
„Първият им ход е да вкарат Косово в НАТО, а за да се случи това, трябва да има дефинирани граници и международен статут и затова настояват да се постигне споразумение между Прищина и Белград. В следващата фаза ще се насочат към Белград и Баня Лука. Сърбия в никакъв случай не трябва да се отказва не заради присъединяването на Косово към НАТО, а защото е наша територия и ние не можем да приемем нищо без някакво фундаментално споразумение.
Натискът върху Република Сръбска да подкрепи пътя на Босна и Херцеговина към НАТО се увеличава, въпреки че официалната позиция на институциите в Баня Лука е военна неутралност и позицията на Сърбия по този въпрос се спазва. В сряда в кабинета на сръбския член на председателството на БиХ пристигна документ за годишния национален план за НАТО (ANP).
„Документът дойде от кабинета на члена на председателството на БиХ Желко Комшич, той съдържа много таблици, данни на 65 страници, но не се казва кой го е направил и чий е. Нямаме ясна информация дали това е документ на Комисията за интеграция в НАТО на БиХ“, заяви Драголюб Релич, съветник на Додик по конституционно-правни въпроси.
Комшич каза в сряда, че Додик има три варианта за разрешаване на кризата с ANP и ако той откаже всички, няма да подкрепи назначаването на представителя на РС от Съюза на независимите социалдемократи в Съвета на министрите на БиХ Зоран Тегелтий.
Целият процес около Косово е несправедлив, а върхът на лицемерието на международната общност е призивът към Белград и Прищина да се върнат към диалога, докато в същото време косовските албанци не са санкционирани за неспазванията на договорите и въвеждането на митата, заяви бившият американски посланик в Сърбия Уилям Монтгомъри по повод изявлението на „Квинтата“. Той попита защо Сърбия би се съгласилана допълнителни отстъпки, когато в замяна би получила празни обещания.
Руският посланик в Сърбия Александър Боркан-Харченко заяви, че Косово е проблем, който се нуждае от допълнителни действия на международната общност и че Русия е готова да съдейства за установяване или подновяване на диалога между Белград и Прищина. Боцан-Харченко каза пред „ТВ Първа“, че Русия е готова да помогне на диалога, ако Белград потърси помощта й, предимно в Съвета за сигурност на ООН, както и в отношенията на Сърбия с ЕС и САЩ.
„Ако Белград или други фактори искат участието на Русия, ние сме готови за това, но искаме да сме сигурни, че диалогът ще се развива строго в рамките на международното право, тоест Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН“, каза Боцан-Харченко.

Превод и редакция: Иван Христов