БалканиВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в балканския печат ( Агенция „Фокус“ )

14 август 2019 | 11:50

Снимка: Агенция "Фокус"

Белград. Част от американската администрация и по-точно хора от най-близкото обкръжение на президента Доналд Тръмп се опитват да върнат в играта размяната на територии като възможно решение на косовския въпрос, съобщава белградският ежедневник „Вечерне новости“, като се позовава на свои неназовани източници от дипломатическите кръгове.
Както съобщават добре информираните събеседници на вестника, за такова окончателно разрешаване на дългогодишния конфликт се обявява един от най-близките сътрудници на президента на АСЩ – неговият съветник по национална сигурност Джон Болтън.
Също така, той на няколко пъти прави изказвания за политиката на Вашингтон спрямо косовския въпрос и обяви, че САЩ „няма да се включат в диалога между Сърбия и Косово за размяна на територии, но и не изключват корекция на границите“.
Заради това той бе подложен на критики от някои политически кръгове в САЩ, като най-голямата пречка за Америка да заложи на картата на разделението или коригирането на границите в продължение на диалога е персоналът, оставен в Държавния департамент от „династията Клинтън“.
Във вторник членът на Съвета за външни работи на САЩ и професорът от университета Джорджтаун Чарлз Капкан също заяви, че смята, че обменът на територии трябва да остане на масата за преговори:
„Не мисля, че отделянето на Косово от Сърбия беше политически или морално неудобно, защото тогава също границите бяха прекарани по етническите линии. Ако присъдиняването на Северно Косово ще позволи на сръбското правителство и народа да запазят достойнството си и това ще е достатъчно, за да признаят независимостта на Косово – мисля, че това трябва да бъде направено, защото това предложение поставя поне още един вариант на масата за излизане от задънената улица“, оцени Капчан пред Радио „Свободна Европа“.
Професорът, който е на високо място в администрациите на Бил Клинтън и Барак Обама, смята, че САЩ могат да се включат по-директно в диалога за постигане на споразумение, ако „Прищина отмени митата, а Вучич и Тачи отново седнат на масата за преговори“. Той припомня, че в някои моменти по време на тези разговори е имало признаци на напредък, най-вече размяната на територии чрез присъединяване на част от Северно Косово към Сърбия в замяна на част от Прешевската долина. Тази идея обаче беше подтисната отчасти заради противопоставяне от страна на косовския премиер Рамуш Харадинай, след това Германия и други европейски центрове.
„Фактът, че Болтън в един момент изрази потенциална подкрепа за териториалния обмен, подсказва, че той може да се замеси лично, ако обстоятелствата го изискват“, каза Капчан.
Сръбският президент Александър Вучич заяви във вторник, че въпреки че в момента няма преговори с Прищина, все още има натиск по отношение на Косово:
„Никой не се пита как осигурихме стоките в магазините в Северно Косово. Не си задават въпроса, кои са тези хора и как са работили за това ден и нощ, не се пита колко енергия, усилия и работа са необходими ежедневно, за да помогнем на нашия народ в Косово и Метохия“.
Държавният глава подчерта също, че за решаването на косовския въпрос са необходими много усилия и труд, както и че част от обществеността в Сърбия налага тази тема, за да предизвика изборни условия в Сърбия, а вота идва чак след осем месеца.

Република Сръбска е пречка

Възможна пречка за идеята за демаркация, според Капчан, може да бъде - Република Сръбска - тоест нови искания за промяна на границите в региона:
„В случая с БиХ сецесията на Сръбска би имала дестабилизиращ ефект. Следователно международната общност трябва категорично да се противопостави на този вариант“.
***
Атина. „Въпреки че поради възрастта си се оттеглих от обществените дела, интервюто преди два дни на лидера на турците киприоти (Мустафа) Акънджъ пред „Та Неа“ ме принуди да събера силите си и да говоря отново“, заяви прочутият гръцки композитор и икона на лявото движение в страната Микис Теодоракис в статия, която предизвика широк отзвук, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“.
„През 1986 година поех инициативата заедно с други приятели в Гърция и Турция да формирам комитет за приятелство между Гърция и Турция в Константинопол (Истанбул), която незабавно получи подкрепа и от двата народа.
Веднага щом се върнах в Атина след създаването на комитета, ПАСОК ме посрещнаха като предател. Недълго след това, Андреас Папандреу ме покани в дома си в Кастри (северно от Атина), за да ми каже: „Ти си прав. Не виждах нещата правилно. Ето защо повиках журналисти, които очакват да го призная.
Веднага след това той свика целия комитет, за да ни помоли да изпратим посланието му за приятелство на Турция.
Следователно отидохме в Константинопол [Истанбул], за да предадем нашето послание за приятелство от името на Андреас Папандреу.
Докато прочетох изявлението му на камера за тогавашната единствена телевизионна станция, каналът за първи път излъчи образа на гръцкия премиер.
На следващия ден в Анкара проведохме разговори с всички партийни лидери и естествено с премиера Тургут Йозал. Предадохме на всички възгледите на Андреас Папандреу за началото на нова ера в двустранните отношения и те бяха приети с ентусиазъм.
В Гърция получихме същия прием, особено в провинции, където вече бяха започнали да се формират местните комитети, започвайки от Превеза и Янина.
Веднага след Андреас Папандреу, Константин Мицотакис стана министър-председател и той ме помоли да предам същото послание за приятелство и сътрудничество на Йозал, който стана президент на Турция.
Заедно с Турския комитет за гръцко-турско приятелство начело с професора от университета в Анкара Екрем Акургал посетихме големи турски градове и бяхме приети с ентусиазъм.
Тук представям какво ми казаха двамата лидери:
Мицотакис: „Нека направим ново начало, както направиха Елефтериос Венизелос и Кемал Ататюрк.“
Йозал: „Аз съм готов и благодаря на гръцкия премиер. Всичко, което се говори за експанзионистичните политики, са митове. Днес ценностите на хората не се измерват в географска област, а по-скоро от тяхното социално развитие. Намалявам военните си разходи с 2%. С натрупания капитал ще построим втори мост в Истанбул, магистрали в Източна Турция и голям язовир Ататюрк, които ще издигнат нашата икономика“.
Тогава ми показа мобилния си телефон, съществуването на който досега ни беше неизвестно и ме попита какъв е домашния ми телефон и на какъв чужд език говори жена ми. Казах френски. Той набра номера ми и каза „аз съм президентът Йозал и съм щастлив да говоря с вас, давам ви вашия съпруг.
Представям тези подробности в заключение след много десетилетия моите мисли и инициативи относно Турция.
Ще кажете, че Ердоган е на власт днес. Със сигурност Турция се е променила. Това, което няма да се промени във вековете, е, че Турция е наш съсед и винаги ще бъде.
Нашите народи няма какво да делят, стига лидерите да се държат отговорно и реалистично.

Спорът за въглеводородите

Сега стигам до въпроса за въглеводородите.
От 2012 г. заедно с моите сътрудници в движението Spitha (искра) представихме проучвания на Антонис Фосколос, Теодорос Кариотис, Илиас Конофагос, Никос Лигерос и други за голямото богатство в ИИЗ (изключителната икономическа зона) на Източното Средиземноморие и поканихме правителството да обяви ИИЗ на Гърция, за да се защитят находищата на газ и нефт, които принадлежат на Гърция, чиято стойност се оценява на трилиони евро.
Затова питам, защо гръцкото правителство не смее да обяви ИИЗ на Гърция?
Вярвам, че това е така, защото САЩ и Европа не го позволяват. Като професор по право Йоргос Касиматис многократно е заявявал, че първият ход трябва да е отстраняването на съответните разпоредби в меморандумите за дълга, на базата на които всички печалби на Гърция отиват в кредиторите.
Съгласен съм, че турската заплаха е пречка. Това препятствие може да бъде премахнато, може би, ако преди тази стъпка предприемем инициатива за постигане на разбирателство с Турция.
За съжаление, истината е, че обявяването на ИИЗ на Гърция и експлоатацията на нейните богатства е сложен въпрос. Според мен Турция е обградена от море и се чувства задушена, ако по различни причини има сериозни препятствия, като нашите острови, които предотвратяват експлоатацията на нейните дълбоководни богатства.
Заслужава си усилията да превърнем Турция от конкурент в партньор.

Разделяне на богатството въз основа на международното право

Що се отнася до процентите от богатството за всяка страна, които ще бъдат резултат от преговори, основани на международното право и здравия разум в дух на справедливост и суров реализъм. Това е по-добре за гръцките интереси, отколкото създаването на фронт с риск от военна конфронтация, за която двата народа от двете страни на Беломорието ще платят цената.
Що се касае до президента на Кипър (Никос) Анастасиадис, чудя се защо, когато той започна с право да разграничава ИИЗ на Кипър не сметна за много положително да потърси участието на турците киприоти, което би било голяма стъпка към мира на острова. Те живеят в една страна и фактът, че са малцинство, поставя по-голяма отговорност на мнозинството да създаде необходимия баланс, от който хората се нуждаят, за да постигнат напредък.
Наличието на турски кораби за проучване и сондажи (което демонстрира степента на объркване в турската страна) не може да бъде обяснено с наличието на чуждестранни (нефтени и газови) компании и флотата на САЩ. Това са преходни неща, но нашето съседство с Турция няма да се промени.
Да се крещи за изгодната позиция на този етап заради подкрепата на САЩ и ЕС за Гърция по няколко фронта срещу Турция е опасна акробатика. Представете си какво ще се случи, ако наследникът на Ердоган се съгласи да направи Турция американска база отново. Тогава внезапно всичко ще се промени и нашата страна и нейния народ ще бъдат оставени сами на себе си.
Вярвам, че това е последната ни възможност, ако искаме да се възползваме от нашето богатство и да помогнем на нашите изстрадали хора и държава да постигнат бъдещето, което заслужават, и да имаме самодостатъчна и независима държава с икономическо, социално и културно развитие.
***
Прищина. Действащото правителство на Косово отговори на държавите от „Квинтата“ (САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия), които в съвместно изявление от вторник призоваха Прищина да продължи диалога с Белград, като отмени 100-процентовите мита върху сръбските стоки, пише електронното издание на прищинския ежедневник Gazeta Express.
В момент, когато политическите партии се готвят за предсрочни избори, дипломатическите представителства на „Квинтата“ призоваха Косово да се съсредоточи върху диалога със Сърбия. От канцеларията на министър-председателя в оставка Рамуш Харадинай реагираха на изявлението, като подчертаха, че въвеждането на тарифите е било правилно решение и че не Косово е спряло диалога със Сърбия.
„Правителството на Република Косово, а именно премиерът Рамуш Харадинай, винаги е работил в защита на интегритета и суверенитета на Косово. Следователно решението за налагане на мита на стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина беше необходимо решение, целящо да защити интересите на Косово от враждебните действия и постоянните заплахи на Сърбия срещу държавата и институциите на Косово“, заявиха от канцеларията на премиера пред Gazeta Express.
„Що се касае до диалога, Косово никога не го е възпрепятствало и винаги е готово да седне на масата за преговори, за да обсъди постигането на окончателно, правно обвързващо споразумение, в сегашните граници, което ще доведе до взаимно признаване. В този процес не могат да се поставят условия“, се казва в съобщението.
***
Лондон/Белград. Сърбия е на първо място в света по отношение на директните чуждестранни инвестиции според авторитетното британско издание Finandcial Times, пише македонският вестник „Вечер“.
„Решението на Financial Times да обяви Сърбия за световен първенец в привличането на директни чуждестранни инвестиции за втори път в последните три години е резултат от проведените реформи и потвърждение, че Сърбия днес е съвсем друга страна от онази, при властта на сегашната опозиция до 2012 година“, заяви сръбският премиер Ана Бърнабич пред ТАНЮГ.
Според класацията за 2019 година, публикувана от ФТ, Сърбия е на върха с индекс от 11,92 точки, което е с 1,33 точки повече от миналата година.
През 2018 година Сърбия е привлякла около 107 проекта за СДИ грийнфилд инвестиции през 2018 година, което е с 26 повече от 2017-та, а това е увеличение с близо една трета.
„Сърбия с рейтинг от 11,92 привлича близо 12 пъти чуждестранни директни инвестиции, отколкото може да се очаква от икономика с нейната големина“, се казва в текста.