ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Денят 14 август в българската история

14 август 2019 | 07:40

Снимка: Агенция "Фокус"

На тази дата през 2001 година у нас пристига румънският премиер Адриан Нъстасе, който е първият държавник, с когото се среща новият премиер Симеон Сакскобургготски. През 1958 г. България установява дипломатически отношения с Иракската република.
Българско посолство в Ирак е открито през септември 1958 г. През същата година за период от 10 години иракският посланик в Белград е акредитиран и в София. Свое посолство в България Ирак открива през 1969 г. През 1879 г. са публикувани Привременни правила за общинското градско и селско управление: въведен е възрастов, образователен и имуществен ценз за общинските съветници и кметове, както и за назначаване на кметовете и на половината от столичния общински съвет от правителството.



2001 г.
В България пристига румънският премиер Адриан Нъстасе. Той е първият държавник, с когото се среща новият премиер Симеон Сакскобургготски.


1996 г.
Открита е първата оптична кабелна магистрала София - Ниш.


1965 г.
От 8 до 14 август във Варна се провежда Първи балкански филмов фестивал.


1965 г.
Подписано е споразумение между правителствата на България, Румъния и СССР за доставка на електроенергия от СССР за България.


1958 г.
България установява дипломатически отношения с Иракската република.
Българско посолство в Ирак е открито през септември 1958 г. През същата година за период от 10 години иракският посланик в Белград е акредитиран и в София. Свое посолство в България Ирак открива през 1969 г.


1945 г.
Никола Петков и неговите привърженици излизат с декларация, че ОФ вече не съществува в първоначалния си вид, а служи само за прикритие на комунистите и затова те не могат да участват в избори, проведени от правителството на ОФ, и оттеглят кандидатурите си в цялата страна.


1944 г.
Изпратена е нота от Германия с обвинение към България, за дистанциране в отношенията.


1943 г.
От 14 до 15 август се състои посещение на цар Борис III в немската Главна квартира и са проведени разговори с Хитлер за изпращане на две български дивизии в Албания и Гърция на мястото на италианските.


1879 г.
Публикувани са Привременни правила за общинското градско и селско управление: въведен е възрастов, образователен и имуществен ценз за общинските съветници и кметове, както и за назначаване на кметовете и на половината от столичния общински съвет от правителството.


1872 г.
Васил Левски и Вутьо Ветьов предприемат опит да сплашат ловешкия чорбаджия Денчо Халача. При акцията е убит слугата на Денчо Халача.



На тази дата са родени:
1941 г.
Роден е Тома Георгиев Спространов - български музиковед, журналист. Завършва агромелиорация във ВССИ в Пловдив (1967 г.). Радиоводещ е в Радио Пловдив (от 1964 г.); автор и водещ на предаването “Любопитни петолиния”; автор и водещ на музикалното предаване “Пулсиращи ноти” в БНР. Главен редактор е на вестник “Меридиан рокшоу” (1985-1989 г.). Член е на организационния комитет на фестивала “Златен Орфей” (1982-1987 г.). Музикален редактор е на “12+3” по програма “Хоризонт” на БНР.


1938 г.
Роден е Иван Попйорданов – бивш генерален директор на БНТ. Завършва висше образование в Прага (филмова и телевизионна техника). От 1972 г. до 1979 г. е директор на Студия за игрални филми "Бояна". От 1984 г. до 1988 г. е директор на Българския културен център в Прага. Директор и зам.-генерален директор в БНТ (1989-1990 г.), изпълнителен директор е в БНТ (1992-1993 г.), главен мениджър на БНТ (1997 г.), генерален директор е на БНТ (1998 г.).


1888 г.
Роден е Никола Иванов Янев - български поет и журналист. Завършва гимназия в Солун (1906 г.). Следва българска филология в Софийския университет. Работи като редактор в Дирекция по печата към Министерството на външните работи, секретар е в консулството в Женева (1917-1920 г.). Печата за пръв път през 1909 г. във вестник “Балканска трибуна”. Участва в редактирането на сп. “Звено” (1914 г). Стихосбирката му “Любов” излиза през 1930 г. ( с предговор от А. Страшимиров). Умира на 6 юни 1921 г. в София.


1881 г.
Роден е Тодор Парашкевов Хаджиев - български оперен диригент, композитор и пианист. Баща на П. Хаджиев. Завършва Пражката консерватория, специалност композиция и пиано. Военен капелмайстор в София и диригент на Народната опера (поставя на българска сцена над 40 опери). Умира на 9 октомври 1956 г.


1864 г.
Роден е Христо Юрданов - български военен деец, полковник. Завършва Болградската гимназия, а след Освобождението - Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война е командир на Кюстендилската опълченска дружина. Участва в боя за с. Плоча, като допринася за отблъскване на противника през първия ден на войната. Напуска бойното поле тежко ранен. През Балканската война е командир на VII пехотен Преславски полк. Проявява се в боя при Караагач и атаката на Чаталджанската позиция, когато спасява полковото знаме. В Междусъюзническата война е командир на II бригада от VII пехотна Рилска дивизия. Умира на 17 ноември 1924 г. в София.


1945 г.
Роден е Борис Кирилов Христов - български поет. Завършва българска филология във Великотърновския университет (1970 г.). Работи като учител в Перник, редактор е в сп. “Комсомолски живот”. Член е на СБП. Дебютира със стихове през 1973 г. Участва със стихотворения в сборник “Трима млади поети” (1975 г.), автор е на стихосбирката “Вечерен тромпет” (1977 г.), “Честен кръст” (1982 г.), на новелата “Бащата на яйцето” (1987 г., адаптирана за киното от А. Кулев), повестта “Смъртни петна” (1990 г.), “Крилете на вестителя” (1991 г.), на стихосбирката “Думи върху думи” (1993 г.; билингва, съвместно с Анри Кулев) и др. Издава поезия в САЩ (билингва). Негови стихове са превеждани в САЩ, Канада, Германия, Гърция, Индия.


На тази дата умират:
1932 г.
Умира българският лесовъд Константин Милошев Байкушев (10 февруари 1867 - 14 август 1932 г.). Пионер на горското дело в България.
Завършва „Лесовъдство“ в Германия (1889). Създава службата по укрепване и залесяване. Пръв открива и описва през 1897 г. вековната черна мура в местността Бъндерица в Пирин, наречена на негово име Байкушева мура.
Ръководител е на българското горско дело и деен участник в горското законодателство.


1872 г.
Умира Спиридон Николаев Палаузов - български учен, историк медиевист, византолог и балканист, първият представител на модерната българска историография. Роден е на 16 юли 1818 г. Завършва право в Ришельовския лицей в Одеса (1839 г.) и държавно-стопански науки в Мюнхен с докторат "За политическата икономия, която е била позната на гърците" (1843 г.). Същевременно завършва и история в университета в Санкт Петербург с магистърска дисертация, посветена на цар Симеон Велики (1852 г.). Заема високи държавни служби в С. Петербург и Варшава. Член е на авторитетното "Общество за руска история и древност" от 1846 г. Сред популярните му съчинения са: "Исторически очерк на сръбската държава до края на XV в." (1845 г., на руски език), "Векът на българския цар Симеон" (1852 г., на руски език), "Румънските княжества Влахия и Молдова в историко-политическо отношение" (1859 г., на руски език) и др. Най-важното от творчеството на Палаузов е издадено в "Избрани трудове", т. I-II (1974 г., 1977 г.)



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.