Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

13 август 2019 | 00:01

Снимка: АФП

Постигнатото споразумение между Турция и САЩ за създаване на зона за сигурност в Северна Сирия, предизвикателството на протестите в Москва за управлението на руския президент Владимир Путин и заплахата за света от разпада на ДРСМО са сред темите на световния печат.
***

Анкара. Преговорите между турски и американски военни представители относно създаването на зона за сигурност в Сирия приключиха с постигане на споразумение след почти седеммесечна дискусия, последвала решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли американските войски от Сирия, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса.
През януари американският президент Тръмп също писа в социалната мрежа „Туитър“ за изграждането на зона за сигурност с дълбочина 20 мили (32 км) в Сирия. Идеята за изграждане на такава зона беше предложена от Турция през първите месеци на сирийската гражданска война.
Целта беше да се създаде зона в Сирия, която правителствените сили не могат да атакуват, и тя да стане убежище за бягащите от жестокостите на войната. По-късно зоната, предлагана от Турция за тази цел беше завзета от терористични организации.
Терористичните групировки увеличиха несигурността в региона. Въпреки постоянните опити на турското правителство, продължаващата нерешителност и бездействие на американската администрация към този момент не позволява създаването на такава зона.
Сега за първи път изглежда, че двете страни са готови да разрешат този проблем. Въпреки че не знаем подробностите на споразумението, сред турската общественост възникна предпазлив оптимизъм, подхранен от решаването на проблем с четиригодишна давност.
Мнозина твърдят, че този въпрос може да се превърне в пример във все по-трудните отношения между САЩ и Турция. Така че за бъдещето на двустранните връзки това е положително развитие. Ако бъде успешно приложена, това може да бъде първата стъпка към по-всеобхватно споразумение за бъдещето на Сирия.
По подобен начин, съвместното съобщение беше насочено и към въпросите, свързани с националната сигурност на Турция. Въпреки че обикновено сигурността между двама съюзници не би трябвало да е проблем, нечувствителността на САЩ към опасенията за националната сигурност в Турция е най-значимият проблем в отношенията.
Подкрепата на Отрядите за народна самоотбрана (YPG) и липсата на загриженост за опасенията на Турция относно граничната й зона породиха най-големите предизвикателства пред взаимното доверие в отношенията. Сега почти пет години след началото на сътрудничеството си с YPG, американската страна може да започне да разбира проблемите на националната сигурност на Турция в тази гранична зона.
Въпреки че това е положително развитие, трябва да бъдем и предпазливи. Преди осемнадесет месеца, по време посещението на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Турция двете страни започнаха да обсъждат споразумение за Манбидж.
След тези дискусии преди 14 месеца САЩ и Турция се договориха за пътна карта за града; въпреки това, оттогава прилагането на споразумението не е започнало. Въпреки протестите и оплакванията на Турция за забавянето на изпълнението, в Манбидж нещата не се промениха.
Сега в разгара на преговорите за по-широка зона с по-сложна операция и в условията на много ниско взаимно доверие, навременното и координирано изпълнение стана по-важно от всякога.
Ако бъде приложено, това споразумение може да се превърне в най-важната мярка за изграждане на доверие между двете страни. Ако се превърне в друго споразумение от Манбидж по отношение на неговото прилагане и ако американската страна забави предприемането на необходимите стъпки, ще бъде изключително трудно двете страни да работят заедно в Сирия.
***

Москва. Протестите в Русия са сериозно предизвикателство за доминацията на Владимир Путин, пише американския вестник The Wall Street Journal
Засилването на влиянието на протестното движение в Москва, демонстрирано този уикенд се превръща в най-голямото предизвикателство от близо десетилетие към политическата система на президента Владимир Путин. Протестът даде шанс на руснаците да огласят редица оплаквания заради икономическа стагнация, липса на политически избор и геополитическата изолация на Кремъл , коментира изданието.
Военните приключения на Путин, който празнува 20 години във властта миналата седмица, превърнаха Русия в сила, с която трябва да се съобразяват другите страни. Но те не са донесли нищо на средностатистическите руснаци, които виждат, че жизненият им стандарт спада пет години подред на фона на хронични икономически проблеми, утежнени от западните санкции.
"Протестите се основават в дълбокото разочарование, което руснаците имат от своето правителство", заяви Денис Волков, социолог от базираната в Москва социологическа агенция „Левада“. „Сякаш духът е излязъл от бутилката и хората най-накрая могат да изразят недоволството си.“
Петдесетте хиляди протестиращи, които се събраха на проспект „Андрей Сахаров", на километър от Кремъл в събота, доказаха, че движение, което започна с протести срещу отказа на регистрацията на кандидати за общински избори, се превърна в платформа за широк кръг от политически интереси - и местни, и национални.
Руснаците бяха засегнати от забавен икономически растеж, причинен от корупция и свръхзависимост от приходите от нефт и газ. Средните руснаци са усетили балона на кредитирането през миналата година. Някои национални вериги за хранителни стоки дори въведоха потребителски кредити за купувачи в хранителни магазини, за да могат руснаците да сложат храна на масата.
Неуспехът на режима на Путин да повиши жизнения стандарт от 2013 г.насам засегна популярността му, която достигна до най-ниското си ниво от 2013 г. - 64%. Въпреки че оттогава той набра известна подкрепа, но според социолозите повечето руснаци не одобряват липсата на жизнеспособни алтернативи, след като бившият агент на КГБ смаза повечето опозициионни партии и движения в първите години на своето управление.
„Твърде много хора са били пренебрегвани напълно от политическата система твърде дълго време и твърде много гняв се е натрупал“, каза опозиционният политик Любов Собол, която организира първите демонстрации през юли, след като й бе отказана кандидатурата за Московската градска дума (МГД).
Тя и други независими кандидати не бяха допуснати до участие поради предполагаеми нередности в подписите, необходими за да станат кандидати. Собол и други твърдят, че обвиненията са изфабрикувани само за да се избегне влизането на опозиционно настроени политици в МГД
Но повечето присъстващи на протестите нямат конкретни искания, което дава основание на властите да се надяват, че протестите ще помогнат на руснаците да изпуснат пара без конкретни отстъпки, казват експертите.
Но повечето присъстващи на протестите нямат конкретни искания, което дава основание на властите да се надяват, че протестите ще помогнат на руснаците да изпуснат пара без конкретни отстъпки, казват експертите.
„Има много неща, от които можем да бъдем разочаровани. Дори не знам откъде да започна “, каза Екатерина Розанова, която добави, че е недоволна от закриването на училище в квартала си в Западна Москва.
Бъдещите протести обаче ще определят дали демонстрациите могат да принудят властите да се поддадат на някакви публични искания или ще провокират правителствените служители да предприемат по-драконовски мерки, за да ги спрат.
Разрешеният протест през този уикенд беше последван от опити на протестиращите да тръгнат към президентската администрация. Близо 250 бяха задържани въпреки общия спокоен характер на протеста.
Гневът се подхранва от използването на насилие от властите и прословутата съдебна система на страната. В предходните два несанкционирани протеста имаше рекорден брой на задържани демонстранти - повече от 1000 във всеки от протестите - и осигуриха в социалните медии кадри как полицията третира мирни демонстранти.
Миналата седмица руското външно министерство се прицели в САЩ, обвинявайки Вашингтон в намеса във вътрешната политика. Министерството повика ръководителя на американския политически отдел Тим Ричардсън в министерството, за да се оплаче от призиви за присъствие на протестите. Страница на уебсайта на американското посолство показва вероятния протестен маршрут, призовавайки американците да избягват районите.
Тазгодишните протести имат своите корени в подобно протестно движение между 2011 и 2013 г., когато руснаци в големите градове в цялата страна се изляха на улиците, за да протестират срещу завръщането на г-н Путин след 4 години като министър-председател. В разгара на протестите над 100 000 се събраха в централна Москва.
Политическите протести отшумяха през последните години вследствие на нарастващия патриотизъм около анексията на Крим от Русия и по-агресивната външна политика на Путин
„Но дори и най-горещия привърженик на нашата политика в Крим сега вижда, че те лъжат, докато крадат пари, а ние ставаме по-бедни“, каза гражданин.
***

Тел Авив. Заплахата от потенциален ядрен Иран не е забавна, но още по-малко е ескалиращата заплаха от размяна на ядрени удари между САЩ и Русия, пише израелското англоезично издание The Jerusalem Post
Двете страни са в процес на прекратяване на взаимните си ядрени ограничения и разработване на нови, по-модерни ядрени оръжия, които могат да използват една срещу друга.
САЩ миналата седмица официално прекратиха действието на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) от 1987 г., който елиминира около 2700 американски и съветски ядрени оръжия на европейския континент и може да напуснат и по-новия Договор за стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-3) през 2021 г.
СТАРТ-3, който замени по-старите ядрени договори между страните, които се изпълняват от десетилетия, ограничи САЩ и Русия от 2010 г. да разполагат с до 700 разгърнати ракети и бомбардировачи, 1550 разгърнати бойни глави и 800 разгърнати и неразгърнати ракетни остановки.
След излизане от ДРСМО САЩ се очаква да тестват наземна крилата ракета през следващите седмици. А през ноември Пентагонът планира да изпробва балистична ракета със среден обсег.
И двете технически биха били тестове на конвенционални, а не ядрени оръжия.
Но ДРСМО от 1987 г. забрани такива наземни ядрени и конвенционални балистични и крилати ракети на земя с обхват от 310 до 3400 мили (500-5 500 км.), защото разработките на оръжия в конвенционалната арена могат да проправят пътя към развитието на ядрената арена.
Два проблема със сигурността са мотивирали САЩ да прекратят участието си в ДРСМО , който се разглежда като изключително успешен от десетилетия.
Въпреки първоначалния си успех, спорът за спазването условията от руска страна се разрази след 2014 г., когато САЩ за първи път публично обвиниха Русия за нарушаване на ДРСМО.
Недоволството на САЩ от руските действия нарасна през 2017 г., когато Москва започна да разполага наземната крилата ракета 9M729, способна да лети в забранения от ДРСМО диапазон.
Повече от година администрацията на президента Доналд Тръмп се опита да върне Русия обратно в съответствие с ДРСМО до октомври 2018 г., когато Тръмп рязко се насочи към излизане от Договора, което най-накрая стана официално миналата седмица. Русия не е единствената причина САЩ да развалят договора. Миналата седмица новият министър на отбраната на САЩ Марк Еспър заяви, че подкрепя разполагането на ракети със среден обсег в Азия в относително кратки срокове.
Американски представители от години предупреждават, че САЩ са в неизгодно положение в сравнение с Китай , който развива все по-модерни сухопътни ракетни сили.
Досега Пентагонът не можеше реагира на въоръжаването на Китай именно заради ДРСМО.
Критиците на администрацията на Тръмп казаха, че САЩ могат да продължат да разчитат на други способности като противовес на Китай, като ракети, изстреляни от американски военноморски кораби или самолети.
Привържениците на американската ракетна реакция на САЩ твърдят, че най-добрият начин за възпиране на китайската употреба на сухопътни ракетни сили е премахване на ограниченията, наложени от ДРСМО.
Москва сигнализира, че ако Вашингтон увеличи ядрените си сили, може да увеличи броя на крилатите ракети 9M729 на мобилни остановки, както и на ракетната система "Калибър".
По-рано бяха приети различни мерки и сега се обсъжда в Конгреса за финансиране на изследвания и разработки на следващото поколение американски ядрени и конвенционални балистични оръжия, като сумите достигат около 100 милиона долара.
Критиците казват, че Русия и Китай са разработвали някои от тези способности, за да компенсират очевидните, като цяло широки военни предимства на САЩ, на които никога няма да могат да се противопоставят.
Те също така казват, че цената от около 100 милиона долара е само началото на това, което би могло да бъде в нова, съвременна надпревара с оръжия, която може да излезе извън контрол.
Всичко това също се свързва обратно с Иран.
Докато в един момент от историята САЩ и Русия може би са мислили, че техните уникално разрушителни ядрени и кибер способности ще си останат между тях, новата история опровергава това.
Броят на страните с ядрено оръжие непрекъснато нараства от две на девет и заплашва да нарасне още.
Освен това, ако държава като Северна Корея може да разработи това, което се смята за начало на водородна ядрена бомба (след като вече разполага с атомната бомба от ранно поколение), тогава и други нови ядрени и кибер способности, които развиват висшите сили, също могат да се разпространят един ден и сред други страни.
Колкото повече начини за използване и разполагане на ядрени оръжия съществуват, толкова по-голяма е заплахата, която ще представляват страни като Иран и Северна Корея или дори терористи, които няма какво да губят.
Това не означава, че последните ходове на САЩ са правилни или грешни - и грандиозните игри за контрол на ядрените оръжия може да изглеждат далеч от израелските проблеми.
Но освен потенциала за глобален ядрен холокост между двете най-големи ядрени сили в света, ако някой извърши грешки, Ерусалим някой ден може да бъде изправен пред нови ядрени заплахи, които могат да бъдат проследени до сегашното отваряне на кутията на Пандора.