Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на основните теми в световния печат (Агенция "Фокус")

12 юли 2019 | 00:01

Снимка: АФП

Европа между САЩ и Русия, отмяната на санкциите срещу бившия украински президент Виктор Янукович и новият френски закон за облагане на печалбите на големите интернет компании.
***

Вашингтон. Тези, които се интересуват от политика в САЩ, най-вероятно са забелязали спадането в последно време на обвиненията за руска намеса в страната. След всичкото изписано мастило и посветено ефирно време в последните три години, изглежда темата за Русия вече едва се появява в публичното пространство пише Лил Голдстайн в статия за The National Interest, представена без редакторска намеса.

При все това обаче изглежда, че руско-американските отношения все още не са излезли от трудностите. Множество чуждестранни общественици не приеха добре идеята американския президент Доналд Тръмп да сподели някоя и друга шегичка относно възможната руска намеса на американските избори със своя руски колега Владимир Путин. Защото ако оставим тези закачки настрана, реалността е, че двустранните отношения продължават да се влошават и всеки момент ще потънат в бездната.

Въпреки положителното отношение на Тръмп спрямо Русия, двете държави станаха свидетели на ескалация на напрежението в Украйна и Сирия, пращането на още американски войници в Източна Европа и мащабни учения на НАТО по фланговете на Русия, да не говорим за Венецуела и договора за ракетите със среден и малък обсег на действие.

Може би защото сегашното поколение на американски дипломати е израснало, гледайки „Америките“ – геополитически сериал, развиващ се в рамките на Студената война и отразяващ гледната точка на САЩ, докато в Европа днешните политици имаха възможността да се насладят на антируския норвежки сериал „Окупацията“. На кого му е нужна истина, когато може да оставиш филми да формират твоята гледна точка?

Но нека се върнем в реалността и погледнем критично върху Северен поток-2.

През юни руският вестник „Коммерсант“ публикува статия, според която американски Конгрес е на крачка от това да приеме законодателен акт, който цели „защитаването на европейската енергийна сигурност“, като според изданието, това цели спирането на Северен поток-2 и Турски поток.

Съдбата на балтийския път в момента зависи до голяма степен от швейцарската фирма „Олсийс“. Според „Коммерсант“, тя няма големи проекти в САЩ, като според друг вестник, компанията е „семеен бизнес“ и отношенията й с Газпром са много важни. Според цитиран в конкретната статия експерт – Игор Ушаков, идеята е, че Русия се намира в опасно състояние, тъй като Газпром не разполага с възможностите да изгради газопровода самостоятелно. Според вестника и Ушаков, „всеки знае защо САЩ се противопоставят“ на проекта – за да вдигнат цената на газа и получат дял от пазара.

Американската враждебност спрямо руския газов поток е разбираема, но настроението в Берлин е категорично против идеята на Вашингтон. След няколко бурни години, изглежда, че Германия изгуби ентусиазма си за американско лидерство. Това мнение, особено що се отнася до Северен поток, се гради на цифри. Но то освен това обръща внимание на ограниченията, които САЩ се опитват да наложат на европейската автономия.

Вместо да се опитват да вържат на каишка Европа, САЩ трябва да действат за засилване на кооперацията, което да предложи и на Русия място на масата. Човешкото отношение може да доведе до напредък в някои спорни въпроси, какъв например е проблема в Украйна. В тази връзка, връщането на Русия в ПАСЕ е определено положителна стъпка. А разрешението на Русия за присъствие на френски и германски експерти-наблюдатели в Керченския проток е добър знак.

Но все пак има доста опортюнисти и от двете страни на Атлантика, които се опитват да запалят конфликт. Господ знае колко фирми за киберсигурност биха останали без работа, ако се подобрят отношенията на Москва със Запада. А множество американски центрове ще трябва да изгонят легионите си млади експерти по „хибридна война“.

Един възможен начин да се накарат медиите да се накарат медиите да зажужат отново е повдигането на въпроса за падналия през юли самолет на Малайзийските авиолинии. 283 души загубиха живота си, но нито един журналист не зададе въпроса защо по дяволите цивилен пътнически самолет лети над зона с активни военните действия, над която така или иначе вече са сваляни други самолети. Естествено това ще придвижи обвиненията срещу диспечърите и пилотите.

Както всеки военен анализатор може да ви каже, „мъглата на войната“ е гъста, а гражданските войни са жестоки. Като се имат предвид това, Европа, САЩ и Русия трябва да започнат заедно да лекуват раните от последните пет години, оставяйки зад себе си желанието да се стовари вината само върху едната страна. Владимир Зеленски изглежда отхвърли „експерите“ и спечели изборите грандиозно, на основата на идеята за мир и компромис. Ако такъв мир се реализира наистина, това ще е важен сигнал. Хората в Украйна и Източна Европа имат нужда от спокойствие, а не допълнителни рани и задълбочаване на конфликта.
***

Люксембург. Съдът на Европейския съюз издаде решение за отмяна на санкциите на ЕС по исканията на Виктор Янукович, Александър Янукович, Александър Клименко, Сергей Арбузов, Виктор Пшонка, Артем Пшонка и Андрий Клюев, пише украинското издание “Европейская правда“
Решението се отнася до санкциите, чието продължаване е било гласувано от Съвета на ЕС през 2016-2018.
Санкциите на ЕС срещу 12 бивши украински служители и техните най-близки сътрудници бяха продължени през март 2019 г. и остават в сила.
За първи път седем от тези лица бяха включени в списъка за санкции през 2014 г. въз основа на наказателни производства в Украйна за разследване на престъпления, свързани с кражба на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна.
Решенията за замразяване на средства срещу тези лица многократно бяха удължавани за една година.
Те се обърнаха към Съда на ЕС, обжалвайки замразяването на техните средства през 2016 и 2017 г. по отношение на Виктор Янукович и един от синовете му, а през 2018 г по отношение на останалите ищци, срещу които според тях, наред с другото, Съвета на ЕС, не е изпълнил критериите за включване в подобни списъци.
"С днешното решение Съдът подкрепя действията на ищците, като отменя ограничителните мерки, предприети срещу тях през тези периоди", се казва в решението.
Според Съда никаква информация, съдържаща се в писмата на украинските органи, на която Съветът на ЕС основава решението си относно прилагането на ограничителни мерки, не предполага, че Съветът разполага с достатъчно информация, за да провери дали правата на тези лица са били спазени.
Освен това Съветът е бил длъжен да извърши такава проверка, независимо от представените от украинците доказателства, заинтерсовани от замразяването на тези средства.
***

Ню Йорк/Париж. Сенатът на Франция гласува за одобрението на новия данък, първият в поредица от предлаганите национални данъци върху цифровите услуги, които се обсъждат в цяла Европа, пише американският вестник The Wall Street Journal.
Гласуването дойде само няколко часа след като американският търговски представител Робърт Лайтизър заяви, че неговата служба ще разследва данъка по същия закон, на който се основава администрацията на Тръмп за търговския си конфликт с Китай.
Френският министър на финансите Бруно Льо Мер отхвърли разследването на САЩ в обръщение към френските сенатори преди гласуването.
„Франция е суверенна държава. Тя взема суверенни решения по данъчните въпроси и ще продължи да взема суверенни решения по данъчните въпроси ”, каза Льо Мер. "Споровете между съюзниците може и трябва да се решават без прилагане на заплахи."
Френско-американският спор породи напрежение, тъй като двете страни участват в нов кръг от многостранни разговори под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за това как да се преразгледа системата на корпоративното данъчно облагане в дигиталната ера.
Франция и други европейски страни искат система, която да разпределя повече печалби от Силиконовата долина върху техните територии за данъчно облагане. САЩ искат да избегнат разнородни едностранни данъци и да се противопоставят на мерки, насочени по-специално към цифровите компании.
Бруно льо Мер отново потвърди обещанието си, че Франция ще отмени новия данък, след като бъде постигнато „надеждно споразумение“ в ОИСР, и заяви, че предложението на Франция трябва да даде на САЩ допълнителен стимул за договаряне на такова споразумение.
"Да ускорим работата на международно равнище", каза Льо Мер. "Нека да намерим решение на ниво ОИСР и да работим чрез споразумения, а не чрез заплахи."
Технологичните компании и техните лобисти се противопоставиха на френския данък и изразиха подкрепа за острия отговор на САЩ.
„Амазон“ каза, че приветства администрацията на Тръмп за "предприемането на решителни действия срещу Франция и за сигнализиране на всички търговски партньори на Америка, че правителството на САЩ няма да се съгласи с данъчната и търговската политика, която дискриминира американския бизнес."
Индустриалният съвет за информационни технологии, който представлява „Фейсбук“, „Гугъл“, „Амазон“ и други технологични компании се обедини срещу предложенията за цифрово данъчно облагане във Франция и други страни. Дженифър Макклоски, вицепрезидент на съвета, заяви, че подкрепя разследването, но призова САЩ да продължат „в дух на международно сътрудничество и без да използват мита като средство за защита“.
„Гугъл“ и „Фейсбук“ отказаха да коментират. В миналото компаниите заявиха, че плащат всички данъци, които дължат по настоящите правила, но подкрепят многонационалните усилия за преразглеждане на корпоративната данъчна система.
Новата френска мярка, която има обратна сила от началото на 2019 г., ще приложи 3% данък върху приходите, които компаниите ще получат във Франция от такива дейности, като предприемане на целенасочена реклама или управление на цифровия пазар. Това е необичайно, тъй като ще се прилага за брутните приходи във Франция от определени цифрови дейности, донякъде като данък върху продажбите, вместо да се облагат печалбите на компаниите след разходите.
Френското правителство предложи своя закон през март, след като Европейският съюз не успя да се споразумее за подобна мярка. Няколко други страни следват примера, като твърдят, че технологичните компании плащат твърде малко корпоративен данък съгласно настоящите правила и че временните данъци са необходими до постигането на международно споразумение.
Великобритания например публикува в четвъртък проектозакон, който ще наложи собствен данък за цифрови услуги през 2020 г., ако дотогава не бъде постигнато международно споразумение, според лице, запознато с въпроса.
"Бяхме наясно, че силното ни предпочитание е за глобално / ОИСР решение", заяви говорител на Министерството на финансите на Великобритания. "Веднъж, след като е налице подходящо глобално решение, вече няма да имаме нужда от наш собствен данък за цифрови услуги."