Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на международните новини до 18 часа ( Агенция „Фокус“ )

12 юни 2019 | 18:00

Снимка: АФП

Прищина. „Развили сте свободни избори, изградили сте правосъдна система и сте осъществили икономически растеж“, заяви бившият президент на САЩ Бил Клинтън в Прищина, където е почетен гост на мероприятията по повод 20-тата годишнина от интервенцията на НАТО в Косово, предава електронното издание на белградския ежедневник „Политика“.
Бившият държавен глава отбеляза, че Америка последователно подкрепя Косово през последните две десетилетия, без значение коя партия управлява Белия Дом или Конгреса.
Той каза, че народът на Косово трябва да бъде благодарен за факта, че живее „в мир и хармония“ 20 години след войната, и също така похвали лидерите на Косово, че са „свършили огромна работа“.
„Донесохте мир за цялото поколение само 20 години след войната. Когато провъзгласихте независимостта на Косово, американският президент Джордж Буш знаеше това. Оттогава сте развили свободни избори, създали сте правосъдна система и сте осъществили икономическо развитие“, заяви Клинтън.
По неговите думи, проблемите, с които се сблъсква днес Косово ги имат и други страни и никой не може да реши всичките си проблеми.
Бившият държавен секретар на САЩ Медлин Олбрайт каза, че гражданите на Косово имат основание да се гордеят.
Тя заяви, че решението за намесата на НАТО в Косово не е било лесно решение, но че светът е показал какво е възможно, когато „дипломацията и властта действат единно“.
„Този 12 юни е основата на нашата идентичност като гражданин, като нация, като Косово, като неразделна част от Европа и Запада“, заяви косовският президент Хашим Тачи.
„Искаме да станем член на Европейския съюз и НАТО. Хвалим се, че днес ние сме най-проамериканските и проевропейски хора в тази част на света. Но ние сме убедени, че заедно трябва да можем да се движим по-бързо към интеграцията на Косово в Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз. Заслужаваме го“, цитира думите на Тачи агенция „Бета“.
На събитието присъстваха и министър-председателят и председателят на парламента на Косово, както и заместник-помощник държавния секретар Матю Палмър.
Сред гостите са и бившият хърватски президент Стипе Месич, албанският премиер и министър-председателят Илир Мета и Еди Рама, представители на дипломатическия корпус и личности от обществения и политическия живот в Косово.
За сряда са планирани „Движението за свобода“, когато ще бъде открит бюст на Мадлин Олбрайт на едноименния площад в Прищина, засаждане на 50 дървета на площад „Бил Клинтън“ и международна конференция „20 години свобода - визия за устойчив мир“.
***
Брюксел. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ако Белград и Прищина не успеят да разрешат споровете помежду си, няма да могат да влязат в Европейския съюз, предава обществената „Радио и телевизия Косово“ (RTK).
„Винаги съм бил за конструктивен диалог между Сърбия и Косово. Не съм доволен, че процесът не върви в правилната посока“, подчерта председателят на ЕК.
„Ако спорът между Сърбия и Косово не бъде разрешен, нито едната от тях няма да може да стане член на ЕС... Не искаме да излагаме ЕС на нестабилност. Ние искаме да изнесем стабилност в тези страни, или както и да ги наричате“, подчерта Юнкер.
***
Анкара. Увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие придоби ново измерение, след като администрацията на кипърските гърци издаде заповед за арест на моряците от сондажния кораб „Фатих“, пише електронното издание на турския консервативен ежедневник Yeni Safak.
Най-голямата заплаха за Турция е вероятно да излезе от Източното Средиземноморие, тъй като чуждестранните сили се опитват да изключат Анкара от енергийното уравнение в региона, твърдят експерти пред вестника.
На този фон, Турция може да разположи руските зенитно-ракетни системи (ЗРС) С-400 така, че в техния обсег да влезе целия спорен район на Източното Средиземноморие.
Първият сеизмичен кораб на Турция, Барабарос Хайреддин Паша, закупен от Норвегия през 2013 г., провежда проучвания в Средиземно море от април 2017 г.
В интервю пред „Ени Шафак“, президентът на Турската асоциация за енергийна икономика професор Гюркан Кумбароглу отбеляза, че бойното поле на новата „Студена война“ е Източното Средиземноморие.
„По-належащият въпрос е това да не се превърне в „гореща“ война“, добави той.

Напрежението ще продължи да нараства

„През юли Гърция ще отиде на избори. Следователно е много малко вероятно Гърция и Южен Кипър предприемат стъпки за разсейване на напрежението“.
Турция иска чрез енергията да се постигне политическо разрешение за острова и мир за по-широкия регион на Средиземноморието, вместо тя да се превръща в катализатор за бъдещо напрежение.

Регионалното развитие ще бъде от ключово значение за разполагането на С-400

Като подчерта, че бъдещите развития извън изборите в Гърция през юли ще бъдат ключови, Кумбароглу посочи, че „доставката на ЗРС С-400, които са ключови не само за отношенията на Турция със САЩ, но също и за тези с Русия и НАТО, се очаква през юли“.
„При сегашните условия отбелязваме, че най-голямата заплаха за сигурността срещу Турция е в Източното Средиземноморие. Това е регион, в който всеки момент може да избухне горещ конфликт. В района има разположени сухопътни и въздушни сили. Освен това ние сме гарант за присъствието на турците на острова. Ако рисковете за сигурността в тази значителна област се увеличат до такава степен, тогава Турция може да обмисли разполагането на една от батериите С-400 в точка, която да обхване целия източносредиземноморски регион. Оттук лесно можем да кажем, че развитието на регионално ниво ще играе голяма роля в разполагането на С-400“, заключи професор Кумбароглу.
***
Брюксел. Президентът Стево Пендаровски заяви от Брюксел, че Северна Македония ще бъде по-ефикасна в бъдеще, ако страните-членки вземат решение да започнат присъединителни преговори с нея. Според него това е заради политическата реалност на Балканите. Пендаровски заяви, че е наясно с недостатъците на страната си и с работата, която я чака в бъдеще, предава скопският телевизионен канал „ТВ21“.
Признавайки, че Северна Македония е изпратила всички необходими положителни сигнали, които ЕС очаква от страна кандидатка през последните две години, председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза на Пендаровски, че не всички държави-членки на ЕС са готови да започнат преговорите за присъединяване.
„Не искам да прогнозирам. Направихте всичко, което се очакваше от вас, но ако трябва да съм искрен – не всички страни-членки на ЕС са готови да вземат решение за отваряне на преговорите за членство през идните дни. Аз лично ви уверявам, че е възможно само едно решение – започване на преговорите със Северна Македония и Албания според препоръката на Европейската комисия. Въпросът не е „дали“, а „кога“ ще започнат. Аз съм предпазлив по този въпрос, защото знам, че постигането на консенсус между държавите-членки отнема повече време, отколкото би ми се искало. Но няма съмнение, че мястото на вашата страна и региона е в ЕС“, каза Туск.
Пендаровски и Туск се срещнаха в Европейския съвет в Брюксел в рамките на първото официално посещение на президента Пендаровски. Той ще се срещне и с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Федерика Могерини и ще говори на дебата "Приятели на Европа".
***
Брюксел. Европейската комисия препоръча на правителствата на страните от ЕС и европейския бизнес да се възползват от дадената на Великобритания отсрочка до 31 октомври за излизането на страната от Съюза и да се подготвят по-добре за Брекзит без сделка, се казва в разпространено в сряда заявление на ЕК за излизането на Обединеното кралство от Блока.
„ЕК напомня, че е отговорност на икономическите субекти да се подготвят за всички сценарии. Сценарият за липса на споразумение остава възможен изход, затова ЕК активно призовава всички играчи да се възползват от допълнителното време, образувало се при отсрочката, за да предприемат всички необходими мерки за подготовка за този сценарий на излизане на Великобритания от ЕС“, се казва в съобщението. „Днес ЕК представи подробности за широките приготовления, които предприемат 27-те държави от ЕС, в сфери, като предоставяне на жителство, социално осигуряване, данъци и мита, транспорт, риболов, банкови услуги, както и медицински услуги, лекарства и техните компоненти“.
Комисията напомня, че сценарият за Брекзит без сделка предполага, че „Обединеното кралство ще бъде чужда страна за ЕС от момента, в който излезе без никакви преходни периоди, оттогава нататък всички видове европейски норми няма да се прилагат за Обединеното кралство“. Това ще доведе до „значителни проблеми за гражданите и бизнеса и ще причини значителни икономически щети, които ще се усетят повече за Обединеното кралство, отколкото за страните от ЕС“.
Европейската комисия също така съобщи, че в сряда на редовно заседание на Европейската комисия е направена повторна оценка на всички 19 законодателни инициативи, приети от Комисията в подготовка за излизането на Обединеното кралство от ЕС без споразумение, което трябваше да се проведе на 29 март. Европейската комисия заключи, че всички тези мерки остават уместни и не изискват преразглеждане в контекста на отлагането на датата на излизане от Обединеното кралство от ЕС до 31 октомври.
***
Прищина. Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт в речта си на церемонията по случай 20-годишнината от влизането на силите на НАТО в Косово заяви, че е горда от това, което направиха американците преди две десетилетия, заедно със съюзниците на Алианса, с намесата срещу тогавашната СР Югославия, предава скопското електронно издание „24 инфо“.
На централната демонстрация на площада Скендербег в Прищина, Олбрайт заяви, че е „щастлива, че Косово се освободи“ и че „каузата беше праведна“.
„Горда съм от това, което направихме заедно. Войната в Косово беше сблъсък с варварските престъпления срещу цивилното население. Най-важното е, че успяхме - каузата ни праведна“, заяви Олбрайт.
Тя припомни момента, когато казала на президента на САЩ Бил Клинтън, че „за Косово трябва да направи всичко необходимо“.
В чест на Облрайт и по повод 20-тата годишнина от интервенцията на НАТО, която в Косово се празнува като Ден на освобождението, привечер в центъра на Прищина ще бъде открит неин бюст на площад, който ще носи нейното име.
Като държавен секретар на САЩ, Олбрайт, заедно с тогавашния американски президент Клинтън и няколко други западни лидери, беше основният защитник на намесата на НАТО в СР Югославия през 1999 година. След 78-дневната въздушна кампания в Куманово беше подписано военно-техническо споразумение между НАТО и Югославската армия и полицията, а три дни по-късно сухопътните сили на Алианса влязоха в Косово и създадоха международната военна мисия КФОР.
***
Белград. В дневния ред на всички отговорни разговори за бъдещето на Косово трябва да бъде включена идеята за разграничение между сърбите и албанците, заяви президентът на Сърбия Александър Вучич в Белград, като напомни, че тази идея досега не е подкрепена нито от сръбската общественост, нито от Запада, предава руската агенция EA Daily.
„Ако се мисли за някаква дългосрочна договорка (с албанците), тази тема при всички случаи ще бъде на масата за преговори. Умните хора трябва да решат този въпрос. Съжалявам, че не мога да направя това, а дори бих се радвал да поема върху себе си част от осъжданията на обществеността, защото съм уверен, че с помощта на постигнатото споразумение бих обезпечил свободата и сигурността на голяма част от Сърбия, дори и на нашите граждани в Косово и Метохия“, цитира думите на президента обществената телевизия РТС.
В същото време, подчерта Вучич, в международните среди няма изработено собствено решение на косовския проблем. По неговите думи, той задава всеки ден на западните партньори въпроса „Какво да правим с Косово?“, но не получава отговор.
„Те си нямат понятие какво да правят Косово или с всеки друг въпрос, отнасящ се до Западните Балкани. Искат да предложат нещо, но не знаят какво. Казвам им директно, че те не могат да се договорят между себе си“, заяви държавният глава, като добави, че американците говорят едно с немците и друго с французите“.
„На мен ми е по-близко това, което казват американците и французите. Салвини (вицепремиерът на Италия Матео Салвини) има свое решение, руснаците също – и това е замразен конфликт“, продължи Вучич.
Сръбският президент разказа, че основната му идея се заключва в това, между албанците и сърбите да няма граници, за да може в региона да се движат свободно хора, стоки, услуги и капитал и за да могат косовските сърби да живеят в безопасност, а Белград да контролира и финансира здравеопазването и образованието в Северно Косово.
„Това винаги е било същността, но не е било интересно за никого, защото мнозина са виждали това като шанс за политическата им победа, т.е. за моето политическо поражение“, обясни сръбският лидер.
Руската агенция припомня, че по-рано Вучич обяви, че идеята му за „разграничение“ в Косово между сърбите и албнаците се е провалила, а е могла да донесе дългосрочен мир в региона на Западните балкани.
По време на последното си официално посещение в Сърбия през януари тази година руският президент Владимир Путин обяви, че Москва подкрепя постигането от Белград и Прищина на "жизнеспособно и взаимно приемливо решение за косовско споразумение, основано на Резолюция 1244 на ООН".
***
Прищина. На церемония за 20-годишнината от разполагането на силите на НАТО в Косово командващият КФОР ген.-майор Лоренцо Д`Адарио заяви, че Алиансът са осигурили сигурност и свобода на придвижване за всички граждани на най-младата страна на Балканите в сътрудничество с други международни организации и мисии, създадени в следствие на Резолюция 1244 на СС на ООН, съобщава прищинският ежедневник Koha Ditore.
В резултат на тази дейност Косово се променило значително през последните 20 години на мир и прогрес, съгласно думите на Д‘Адарио. Той подчерта, че пътят не е бил лесен: през този период повече от 200 войници на КФОР загубили своя живот. Тези години са били изпълнени с предизвикателства и все още съществуват много проблеми за преодоляване. „Когато се обърна назад, не виждам вече хора, опитващи се да се спасят, да оцелеят, а виждам хора, готови да изградят просперитета и бъдещето на своите деца“, заяви Д`Адарио.
***
Париж. Президентите на Русия и Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон може да проведат среща в близко бъдеще, но до края на тази седмица не се планират преговори. Това съобщи кореспондент на руската информационна агенция TACC от Елисейския дворец.
„Тази седмица не се предвиждат преговори между двамата президенти, но в близко бъдеще те ще имат възможност да се срещнат", заявиха от пресслужбата на Елисейския дворец в отговор на искане на ТАСС да коментират думите на Макрон за предстоящ разговор с Путин.
Във вторник Макрон даде интервю за швейцарския телевизионен канал RTS, в рамките което подчерта необходимостта от нов тласък на стратегическия диалог с Русия. Той сподели, че планира да проведе „нов подробен и смислен разговор с руския президент Владимир Путин в близко бъдеще". Макрон подчерта, че би искал да проведе този обмен на мнения с руския си колега, не само като президент на Франция, но и като председател на Г-7.
***
Прищина. Множеството граждани на Косово, събрали се да следят отбелязването на 20-та годишнината от влизане на силите на НАТО в страната, освиркаха държавния глава Хашим Тачи, когато излезе на трибуната, за да изнесе реч, съобщава електронното издание на прищинския ежедневник Gazeta Express.
Минути по-рано бившият американски президент Бил Клинтън бе приветстван с бурни овации и скандирания „САЩ, САЩ, САЩ“. На церемонията присъства и бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, както и генералът от НАТО Уесли Кларк.
„Гневът не се притеснява от присъствието на Клинтън и Олбрайт“, коментират от редакцията случилото се.
***
Брюксел. Европейската комисия предупреди, че Великобритания ще трябва да върне неизплатения си дял от съществуващия бюджет на ЕС, дори ако напусне Съюза без споразумение за оттегляне, предава AFP.
В изявление за подготовката за излизането на Великобритания от структурите на Общността, Брюксел заяви, че няма да влезе в преговори за бъдеща търговия, докато Лондон не отчете „финансовите задължения, които Великобритания е направила като държава-членка".
Според споразумението за Брекзит, договорено миналата година между британския премиер Тереза Мей и нейните колеги от ЕС, Великобритания ще дължи на Съюза приблизително 39 млрд. паунда (около 44 млрд. евро).
Тази сума ще покрие бюджетните ангажименти в рамките на преходния период до края на следващата година, но британският парламент отказа да ратифицира договора, а Брекзит бе отложен до 31 октомври.
Мей планира оттегляне от властта, а някои от претендентите за поста й – като Борис Джонсън, вече заявиха, че са готови да осигурят излизане на страната от Европа без споразумение.
***
Белград. След изявление на Белия дом, в което Косово и Сърбия бяха призовани са изоставят острата реторика и да работят по споразумение, фокусиращо се върху взаимното признаване, държавният глава на западната ни съседка Александър Вучич подчерта, че не се интересува от „епизодични коментари“, предава скопската телевизия „Сител“.
реагира, който заяви, че „през последните 5 години не даде нито едно екстремистко изявление”, добавя, че не се интересува от еднократни коментари.
Вучич, който е на обиколка в пострадалите от наводненията райони в Сърбия, заяви, че би искал „Белият дом да каже кое е това сръбското изявление, което е екстремистко".
Той коментира изявлението на американския експерт по Балканите Даниел Сървър, съгласно което „Вучич не е готов за исторически компромис с Косово“. В тази връзка сръбският президент увери тъкмо обратното, като заяви, че „това не трябва да означава Сърбия да загуби всичко и да не получи нищо".
„Този филм да забрави и Сървър, и всички останали“, коментира държавният глава на западната ни съседка. Той добави, че „Сърбия е заинтересована от продължаване на диалога, но няма какво да се обсъжда, докато Прищина не позволи свободното движение на стоки".
Вучич отказа да коментира твърденията на някои медии за „новия план на германския канцлер Ангела Меркел за Косово", заявявайки, че „не може да коментира нищо, което не е видял" и че е говорил с нея преди два дни, „и Меркел не каза нищо“.