Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция „Фокус“)

15 март 2019 | 00:18

Снимка: АФП

Вашингтон. Докато Великобритания се мъчи да се намери пътя за излизане от Европейския съюз, президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да се включи в процеса и да помогне на британския премиер Тереза Мей, призовава Том Роган в материал за американския вестник Washington Examiner, представен без редакторска намеса.
Тръмп със сигурност може да направи много повече. Вземете търговията. Независимо, че президентът повдигна икономическото самочувствие на британците, като обеща, че ще сключи споразумение за свободна търговия с Лондон веднага щом Брекзит се реализира, той, също така, каза, че сделката на Тереза Мей ще направи подписването на добър договор по-трудно. Това обаче е точка на спорове и не е задължително да е последната дума по въпроса.
Тръмп би трябвало поне да изясни, че иска Великобритания да излезе от ЕС възможно най-скоро, за да може да се постигне взаимноизгодна търговска сделка. Това ще засили позицията на Мей спрямо консервативните членове на парламента, които в момента се противопоставят на нейната сделка за Брекзит.
Американският президент също трябва да размаха американската дипломатическа и икономическа тояга пред ЕС. Защото Съюзът, който продължава да нанася вреди на икономиката на САЩ, е силно заинтересован в собствената си сделка с Вашингтон. Това е отражение на търговския излишък на ЕС със САЩ, който възлиза на 169 млрд. долара през 2018 г. В този ред на мисли, независимо, че търговската сделка в крайна сметка ще бъде от полза и за двете страни, ЕС се нуждае повече от нея.
Тръмп би трябвало да каже на ЕС, че няма да е склонен да постигне споразумение в по-кратък срок, освен ако ЕС не направи нови отстъпки на Великобритания, които да направят Брекзит възможен, особено по въпроса за ирландската граница, която се превърна в основен проблем. Този проблем е основното препятствие пред това сделката за Брекзит на Мей да получи нужните гласове, за да мине през парламента.
Има и други лостове за влияние, които американският лидер може да използва. Спомнете си как през тази седмица администрацията на Тръмп предупреди Германия, че ако не извади китайската компания Хуавей от плановете си за създаване на 5G мрежата на Германия, САЩ ще съкрати обмена на разузнавателна информация с Берлин. Тръмп казва същото на други служители на ЕС и повярвайте ми, те ще го послушат. Страните от Съюза не могат да се сравняват със способностите в разузнаването на Америка, особено тези на Националната разузнавателна служба, и тези възможности многобройни атаки на „Ислямска държава“ срещу европейските градове. Много стотици, а може би и хиляди, европейски животи бяха спасени в резултат от това.
Разбира се, резонно е да се зададе въпросът, защо САЩ трябва да предприеме такива стъпки. В наш интерес ли е? Отговорът е да. Великобритания е най-близкият съюзник на САЩ и тя има нужда от нас в този момент, изпълнен с предизвикателства. Тя е заслужила тази подкрепа чрез своя дипломатически, разузнавателен и военен съюз с нас. Помнете, Великобритания е дала повече от 600 от своите синове и дъщери в Афганистан и Ирак, а още много хиляди бяха ранени сериозно.
Тръмп запазва до голяма степен положителни отношения с Тереза Мей, защото и двамата лидери признават, че връзката им е по-скоро политическа, отколкото личностна. Време е да накараме американската политика да работи за Брекзит.
***

Киев. Доброто отношение на украинците към Русия се върна до нивата от май 2014 година и в момента е най-високото за последните пет години. Това се случи въпреки събитията, които се случиха след Майдана в отношенията между двете страни (присъединяването на Крим към Русия, конфликта в Донбас, търговските войни, инцидентите в Керченския пролив и т.н.), както и въпреки продължаващата 5 години антируска информационна кампания, която се води на всички фронтове в Украйна – от телевизионните канали до билбордовете на Петро Порошенко с неговото "Геть від Москви" (Махни се от Москва), пише украинското електронно издание „Страна“, което в материал, представен без редакторска намеса, търси отговора на въпроса защо тенденцията се обръща.

Какво казва социологията

Експерти от Киевския международен институт по социология разбиха „руския въпрос“ на три части: отношението към Русия, руснаците и руските власти.
Украинците имат най-добро отношение към руснаците. Ако се съберат заедно отговорите „добро“ и „много добро“, то се получава обща сума от 77%. Дори Западът, който традиционно се счита за антимосковски, дава 70% положително мнение за руснаците, докато Югът и Изтокът са съответно 85% и 87%. Т.е. разликата не е толкова голяма.
Отношението на украинците към Русия, като държава, също може да учуди. На Запад добре и много добре към нея се отнасят 41% от населението. В централните области са повече от половината – 51%. И 70-75% на Юг и Изток. Като цяло, 57% от украинците се отнасят позитивно към Русия.
Не толкова розова е картината по отношение на ръководството на Кремъл. Но, като цяло, също е доста сензационно. Минимум 13% от украинците се отнасят позитивно към руските власти – 4% на Запад, 11% в Центъра, 14% на Юг и 34% на Изток.
Също така трябва да се има предвид, че в съвременна Украйна е опасно да се изразяват симпатии към Путин. И мнозина вероятно не са говорили за това на социолозите.
Между другото, през септември 2018 г., ръководителят на социологическата група "Рейтинг" Алексей Антипович оценява броя на поддръжниците на руския президент в Украйна като 16%. Това е по-високо от сегашното проучване на КМИС.

Как се промени отношението към Русия

Февруарските цифри на КМИС са най-високите за последната петилетка. Те преминаха нивата от май 2014 година – началото на активните бойни действия в Донбас. Тогава позитивно към Русия се отнасяха 52% от украинците, а сега са 57%.
Разбира се, тези цифри са далеч от ерата, когато броят на симпатизантите на Русия достигаше 80% - последният такъв месец беше февруари 2014 година. Но след това се случи анексията на Крим.
Наистина, тя така и не успя да свали рейтинга на Русия до желания от Киев минимум. Това се случи чак през май 2015 година, след периода на пораженията на Украйна при Донецкото летище и Дебалцево. Тогава тези, които се отнасяха положително към Русия в Украйна останаха само 30%.
А от септември 2017 година започна непрекъснато нарастване. И за година и половина растежа състави 20%.
Интересно е, че за това време нарасна и броя на привържениците на идеята, че между двете страни трябва да бъдат премахнати границите и митата. По-рано те бяха 40%, сега са 48%.
При това тези, които смятат, че са нужни визи и граници, намаляха с 10% - броят на желаещите да се оградят спадна от 49% до 39%.
По-голям е и броят на привържениците на обединението в една държава. „Да се обединят в една страна искат 4% от запитаните украинци, а през февруари 2017 година те бяха 3%“, се казва в изследването на КМИС.

Защо се увеличават симпатиите към Русия?

КМИС обяснява неудобния за украинските власти факто по своему.
„С какво може да бъде свързано същественото подобрение на отношението на украинците към Русия и руснаците, което се случи през последната година? Една от възможните хипотези е предизборната кампания и активизацията на работата на проруските политически сили и телевизионни канали“, заяви началникът на аналитическия център Владимир Паниото.
Но, каналите, които причисляват към „проруските“ нямат такъв обхват, какъвто имат главните всеукраински телевизии. А повечето от тях не могат да бъдат обвинени в симпатии към Русия. Напротив – разпалването на антируските страсти там не намалява.
На риторика против Кремъл строи предизборната си кампания и Петро Порошенко – с целия си медиен ресурс. При което той опонира не само на руското ръководство, но и на руснаците, както и на украинците, които не са готови да намразят Русия.
В тази връзка, президентът активно се бори за изтласкването на руския език от Украйна – което вече не може да бъде приписано на неприязънта към Путин.
Същото може да се каже и за други инициативи на властите, които не са свързани с щети за лидерите на Русия - но удрят населението на Украйна. Това са забраната на руските социални мрежи, прекъсването на транспортните съобщения и други.
И, съдейки по факта, че тези супер усилия са неуспешни, въпросът очевидно не е в появата на няколко „проруски канала“.
Основните причини за подобряване на отношенията с Русия, както можете да си представите, са две.
На първо място, това е разочарование и пълно намаляване на доверието в украинското правителство и лично към Петър Порошенко.
И това отношение се прехвърля към определени аспекти на официалната пропаганда. В края на краищата, ако такива нелюбими политици, в които нямате доверие, ругаят Русия, тогава може би тази Русия не е толкова лоша? Особено чувството, че ни вкарват във вражда се засили след въвеждането на военно положение през ноември 2018 г. Тогава по-голямата част от населението, както социологията показа, не вярваше на Порошенко, че има реална заплаха от Русия. Хората смятат, че президентът, под прикритието на инцидента в близост до Керч, се опитва просто да отмени изборите. И това силно дискредитира тезата за „вражеската Москва“, като цяло.
Второ, силният порив към мир в обществото, който също бива фиксиран във всички анкети. При това мнозинството от украинците споделят идеята, че продължаващата вече пет години война може да бъде прекратена само чрез преговори с Русия (за невъзможността да се постигне военна победа над нея говори и самите власти). А това също, вероятно, намалява въздействието на официозната антируска кампания. В крайна сметка, ако трябва да седнеш на масата за преговори с някого, тогава на подсъзнателно ниво започваш да го виждаш като потенциален партньор, а не като враг.
***

Лондон. Британските законодатели гласуваха с огромно мнозинство, за да потърсят отлагане на излизането на Великобритания от Европейския съюз, като подготвиха сцената за премиера Тереза Мей да поднови усилията си за одобряване на споразумението за развод от парламента, пише турският в. Daily Sabah.
Законодателите одобриха изявление с 412 гласа „за“ срещу 202 гласа, в което се посочва възможността да се поиска кратко отлагане, ако сделка за Брекзит може да бъде договорена до 20 март - или по-дълго забавяне, ако не може да се постигне споразумение навреме.
Само 15 дни преди Великобритания да напусне Европейския съюз, Мей използва заплахата от дълго отлагане, за да накара поддръжниците на Брекзит в нейната консервативна партия най-накрая да подкрепят споразумението й.
Новото гласуване по сделката й вероятно ще е следващата седмица, когато тези законодатели ще трябва да решат дали да подкрепят споразумение, което според тях не предлага истинско отделяне от ЕС, или да приемат, че Брекзит може да бъде овладян или дори осуетен от продължително отлагане.
По-рано депутатите гласуваха с 334 гласа срещу 85 срещу втори референдум за членството в ЕС. Повечето опозиционни лейбъристи не подкрепиха мярката и дори участниците в кампанията за така нареченото народно гласуване казаха, че все още не е правилно парламентът да гласува по въпроса.
Правителството едва оцеля при опит да даде на депутатите контрол върху парламентарния дневен ред на 20 март с цел принудително обсъждане на алтернативни варианти за Брекзит на по-късна дата.
Говорителят на Мей заяви по-рано, че тя ще постави сделката си за Брекзит, сключена след две години и половина преговори с ЕС, на друго гласуване „ако се смята, че си струва“.
През 2016 г. британците гласуваха с 52-48% на референдум да напуснат ЕС, решение, което не само раздели основните политически партии, но и разкри дълбоки разриви в британското общество.
***

Тел Авив. Ракетните сирени бяха задействани в района на Тел Авив в централен Израел, след като бяха изстреляни две ракети от Ивицата Газа към сърцето на страната за първи път след войната през 2014 г., сигнализирайки за възможно драматично ескалиране на насилието от терористични групировки в Газа само няколко седмици преди парламентарните избори, пише в. The Times Of Israel.
Жителите на втория по големина град в Израел се втурнаха към убежищата и съобщиха, че са чули експлозии. Ракетите удариха открити площи и не причиниха загуби. Въпреки това, петима души бяха лекувани от уплаха от парамедици.
Първоначалните съобщения сочат, че системата за противоракетна отбрана е пусната в действие, за да прихване предстояща ракета. Израелските сили за отбрана обаче заявиха, че не е имало прихващане и не е ясно дали е изпращан прихващач.
„Две ракети бяха изстреляни от Ивицата Газа към израелска територия. Системите за предупреждение работят според нуждите“, заявиха от армията. „Никакви прихващания не са правени от въздушни отбранителни системи. Не са докладвани никакви разрушения или наранявания“.
Не беше ясно коя групировка в Газа е отговорна за изненадващото изстрелване, което се случи в навечерието на ежеседмичния масов митинг в петък покрай границата на Ивицата.
Представител на „Хамас“ заяви за „Times Of Israel“, че терористичната групировка „няма интерес от ескалация“ с Израел. Той добави, че „няма представа“, който е изстрелял ракети към Тел Авив.
Високопоставен израелски официален представител съобщи, че Израел наистина не вярва, че „Хамас“ стои зад атаката, а по-скоро друга „организация, която се опитва да саботира усилията за постигане на спокойствие през последните дни“.
Първоначалните съобщения сочеха, че терористичната групировка „Палестински Ислямски Джихад“ е отговорна за обстрела. Медиите съобщиха, че са изстреляни ракети „Зора“, които групировката има в своя арсенал.
Въпреки това, терористичната организация също отрече, че стои зад изстрелването. Говорителят й Дауд Шехаб нарече съобщенията „неоснователни лъжи и обвинения“.
Министър-председателят Бенямин Нетаняху пристигна бързо в министерството на отбраната в Тел Авив и съвещаваше с висши служители на армията, за да обсъди отговора.
Високопоставен служител в отбраната съобщи, че израелският отговор ще бъде силен, но премерен, за да се предотврати ескалация.
Изстрелването на ракетите се осъществява по-малко от месец преди парламентарните избори на 9 април и два месеца преди Тел Авив да бъде домакин на конкурса „Евровизия“, голямо международно събитие, което се очаква да привлече хиляди туристи от цяла Европа.
Това е първият път, когато ракети бяха изстреляни срещу Тел Авив след операцията „Защитно острие“ през лятото на 2014 г., въпреки че изстрелванията, насочени към жители на израелски общности близо до Газа, остават относително чести.