ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Мария Петрова, адвокат по медицинско право: Най-честата форма на насилие над медици след физическата агресия е вербалната

12 февруари 2019 | 12:03

Снимка: Pixabay

София. Най-честата форма на насилие извън шамарите, бутането и ритането е вербалната. Това каза Мария Петрова, адвокат по медицинско право по време на първата дискусия за превенция на агресията срещу медици в рамките на Националната кампания на БАПЗГ под надслов „Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „96% от анкетираните казват, че са били обиждани“, каза тя и уточни, че 98% от тях не са предприели нищо. Петрова допълни, че 85% от анкетираните са заявявали, че са получавали обида от колеги. „Ако ние не знаем какво е насилието, ако не знаем как да комуникираме помежду си, не можем да очакваме добро отношение и от останалите“, обясни още адвокатът и допълни, че нарастват делата за клевети. „Защо обаче винаги стигаме до насилие. На първо място е лошата организация. Тук, ако направим поглед към всяко едно лечебно заведение в България, който не е решил да влезе в него, който не е решил да стигне до някъде, не е успял. Вратите с топки от едната страна не ги спират“, каза още Петрова. По думите ѝ проформата охраната, назначена след обществена поръчка, на най-ниска цена, не върши работа. „Няма как да не обърна внимание на лошата комуникация. Ако имаме конфликт в него, има най-малко две страни“, допълни Петрова и уточни, че доста често работен жаргон провокира агресия. „Ниската степен на образованост. Българското общество все по-малко се плаши от съд, прокуратура и наказание. Това вече да си условно осъден далеч не носи същата тежест“, обясни адвокатът. Според нея следваща причина за агресията е прекалената достъпност на медиците.
По думите ѝ присъдите и жалбите са симптоматичното решение на агресията срещу медиците. Според нея ще бъде изкоренена, когато знаем защо се случва. По отношение на паник-бутоните, Петрова попита дали е превенция лекарят да си мисли как с две ръце да прави сърдечен масаж, или да си стиска паник-бутона в джоба. "Във връзка с идеите за живата охрана, каквато и да е тя, няма да бъде ефективна, докато има лоша организация и лесния достъп на всеки навсякъде. Чух за предложения обучение по самоотбрана. Донякъде ми се стори екзотично, донякъде го намерих за комично“, допълни още Мария Петрова. „Какво обаче можем да направим. Шефове на болници трудно ще стане някой от нас. Какво е в нашите ръце. Да разпознаваме насилието. Говоря да знаете кога това е форма на физическо или вербално насилие. Като казвам да не сме безучастни нямам предвид библейския принцип, като ви ударят едната буза, да дадете другите. В никакъв случай не искам медиците да стават съпричастни и да влизат в това те да стават насилници. Да не бъдем безучастни, означава да си познаваме правата и да знаем, че можем да се поучим от тези ситуации“, коментира Петрова. Тя посочи, че трябва да се търси решение в „корена на проблема“. „Това са неща, които са правят в Европа и в целия свят и са начини, в които ние от нещо негативно като явление извличаме своите поуки“, допълни още експертът по медицинско право.
По думите ѝ това явление не трябва да се приема като ежедневно и трябва да се предприемат мерки, така че то да се ограничи и да се сведе до минимума. „Вярвам, че това е в ръцете на всеки един от нас и на всички, които работят в сферата на здравеопазването“, допълни още адвокатът.
Деница КИТАНОВА