БалканиВИЖ ВСИЧКИ

„Нова Македония“ (Македония): Има ли план „Б“ ако Гърция не ратифицира договора за името

13 декември 2018 | 14:10

Снимка: Нова Македония

Скопие. Политическата ситуация, в която се оказа Македония по пътя към внедряването на договора с Гърция в Конституцията на страната, в момента представлява своеобразен полигон за изпробване на голям брой политически хипотези, както и за вадене на аргументи за силни правни тези. С оглед на факта, че името на една държава и народ за първи път в историята е предмет на междудържавен договор, изглежда, че правната процедура за прилагането на Преспанския договор представлява прототипно въвеждане на нова практика в съвременната дипломация. Всъщност, при завършването на фазите за внасяне на конституционните промени за смяна на конституционното име на държавата, вниманието на македонската, гръцката, а и международната общественост се насочва към гръцкия парламент и реалната възможност спогодбата да не бъде ратифицирана от гръцките депутати. Защото според член 20, точка 4 от окончателния договор се казва, че „ако този договор не влезе в сила, това споразумение, в цялост и всяко нейно условие поединично, няма да имат никакво действие и приложение, нито временно, нито каквото и да било друго и същият няма по какъвто и да е начин да обвързва някоя от страните“, пише онлайн изданието на „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.

Все пак, независимо от зачестилите изявления на македонския премиер Зоран Заев, че ако споразумението от Мала преспа не бъде ратифицирано в гръцкия парламент, а македонското народно събрание вече е приело конституционните поправки, те със сигурност няма да влязат в сила, остава съмнението дали наистина е толкова лесно да се върне старото състояние на конституционния ред в Македония. Дори в договора да е написано, че ако той не влезе в сила не е обвързващ за страните, в него се казва по какъв правен начин ще се осъществи (ако е възможно) връщането на съответните преддоговорни позиции. Правните експерти винаги изтъкват, че всяко (законово) решение..., се отменя с нов идентичен акт, в който се прилага и първоначалното решение. Дали това означава, че ако македонският парламент гласува конституционните промени с квалифицирано мнозинство от две трети, а договорът не бъде ратифициран от гръцкия парламент, в Македония трябва да се мине отново през нова парламентарна процедура за връщането на стария конституционен ред?

„Ако гръцкия парламент не ратифицира споразумението от Мала Преспа, няма да настъпи края на света. Преговорите ще продължат, но по правилен начин, чрез Генералното събрание на ООН. Що се отнася до конституционните промени, ако депутатите в македонския парламент ги приемат, те ще зависят от гласуването в гръцкия парламент. Ако гръцкото народно събрание не ратифицира договора, македонският само ще констатира, че няма да се прилагат гласуваните конституционни поправки, без да се минава отново през парламентарна процедура на гласуване. Тогава ще остане само въпроса, кой ще поеме политическата отговорност за цялата тази конституционна авантюра“, коментира професорът по политически науки Йове Кекеновски.

Теоретически и законово, процедурата за връщане на старото конституционно име на Република Македония (в случай, че Атина не ратифицира договора) е просто. Правителството, в съответствие с Конституцията, в съответните срокове ще внесе предложение за промяна на Основния закон и ще поиска връщане на сегашното конституционно име. Но ако трябва да се проведе цялата парламентарна процедура с гласуване, тогава Македония е пред заплаха за ново вътрешно и външно политическо усложнение, с потенциал за криза.
„Мисля, че не трябва да се впускаме в такива хипотези, защото, според мен, не съществува резервен план освен да се окажем в състоянието на блокада, в което бяхме досега и което струваше много скъпо на Македония, но не струваше нищо на Гърция, която, от своя страна, си има своите вътрешни проблеми. Това би било много голям проблем за Македония. Животът продължава, но може да продължи по по-добър начин с маршрута, който вече беше набелязан, за което е нужно време. Другата алтернатива е пътят ни към ЕС да остане парализиран. Това е най-големият риск. Но ние не искаме да мислим за това, защото премиерите и на двете страни направиха смели ходове и се надяваме, че и двата парламента ще успеят да доловят този исторически момент“, размишлява посланикът на Франция в Скопие Кристиян Тимоние по въпроса, какво ще се случи, ако Преспанския договор не мине в гръцкия парламент.

Превод и редакция: Иван Христов