ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Денят 12 октомври в българската история

12 октомври 2018 | 07:26

Снимка: Агенция "Фокус"

София. На този ден през 1874 г. излиза последният брой на в. „Независимост”, списван от Любен Каравелов. От изданието, в което са публикувани всички повести и разкази на Каравелов, излизат 52 броя. Сътрудник на вестника е и Христо Ботев.
Година по-късно Христо Ботев подава писмено заявление, че напуска БРК.
На този ден през 1927 г. Вътрешната тракийска революционна организация се саморазпуска под натиска на властите и дейците й учредяват Комитет за свободата на Тракия с председател Димитър Маджаров (Маришки) и подпредседател Константин Георгиев.


1980 г.
От 12 до 15 октомври на посещение в България е президентът на Гърция -Константинос Караманлис.


1975 г.
В периода 9 - 12 октомври в Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм.


1960 г.
България признава независимостта на Република Мали, а на 23 октомври същата година се установяват дипломатически отношения с нея.


1944 г.
Обявява се декларация на ръководствата на отечественофронтовските партии, в която се заявява, че в Отечествения фронт могат да бъдат приети само политическите организации, които преди и на 9 септември вземат активно участие в борбата срещу фашизма.


1938 г.
В периода 12 - 14 октомври на посещение в София е германският стопански министър Вилхелм Функ. Сключва се споразумение за износ на български селскостопански продукти и внос на немски промишлени стоки и военни материали.


1937 г.
Двадесет и шест опозиционни водачи от "Петорката", Демократическата партия, БЗНС “Пладне” и Националното социално движение с писмо до царя настояват да се възстанови политическият живот в страната.


1933 г.
Родена е Бригита Василева Чолакова – българска журналистка.


1931 г.
Съставя се ново правителство на Народния блок начело с Никола Мушанов, водач на Демократическата партия.
В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., Никола Мушанов поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията.


1930 г.
В периода 5 - 12 октомври в Атина е свикана Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни. Българската делегация е водена от проф. Стефан Киров.


1928 г.
На председателя на Съвета на Обществото на народите се връчва изложение-протест на добруджанските българи против румънските изстъпления в Южна Добруджа през септември.

1927 г.
Вътрешната тракийска революционна организация се саморазпуска под натиска на властите и дейците ѝ учредяват Комитет за свободата на Тракия с председател Димитър Маджаров (Маришки) и подпредседател Константин Георгиев.


1913 г.
В периода 4 - 12 октомври, по време на Балканската война, българската армия повторно завзема Малкотърновско и Свиленград.


1901 г.
Трети земеделски конгрес в София оформя окончателно БЗНС като политическа партия.


1879 г.
Митрополит Григорий Доростоло-Червенски предава духовната власт над Северна Добруджа на Румънската православна църква.


1875 г.
Високата порта обнародва султански ферман, с който се дават нови гаранции за продължаване на реформите в Османската империя.


1875 г.
Христо Ботев подава писмено заявление, че напуска БРК.


1874 г.
Излиза последният 52-ри брой на в. "Независимост". Поради финансови затруднения Любен Каравелов се принуждава да преустанови издаването на вестника.


На тази дата са родени:

1928 г.
Роден е Рангел Петров Вълчанов – български режисьор и актьор.


1920 г.
Роден е Петър Незнакомов (псевдоним на Петър Димитров Димитров) - български писател.



На тази дата умират:

1980 г.
Умира Васил Стефанов Попов – български писател белетрист.
Работи като редактор в сп. "Наша родина" (1954 г.), в-к "Народна култура" (1957-1958 г.), "Литературен фронт" (от 1973 г. завежда отдел "Белетристика"). Дебютира през 1951 г., но истинският му талант на разказвач проличава след 1956 г. и особено през 60-те години.




За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;