ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Парламентът прие промените в Закона за вероизповеданията на първо четене, работна комисия ще прецизира текстовете (ОБЗОР)

12 октомври 2018 | 06:16

Снимка: Агенция "Фокус"

София. Парламентът прие всички промени в Закона за вероизповеданията на първо четене, и предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС, и тези на „Обединени патриоти“. След несъгласието на Св. Синод с предлаганите изменения последва среща с духовниците, на която присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев и др. След срещата бе постигнат консенсус законопроектите да не се оттеглят, а да се изменят между двете четения. Ще бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете. След това промените ще се гласуват окончателно.
Предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС:
Промените въвеждат забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица. Предвижда се да има контрол от страна на държавата върху финансирането. Вероизповеданията ще се финансират по нов модел, а именно държавната субсидия ще се предоставя само на тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. Вероизповеданията, които отговарят на този критерий, според последното преброяване от 2012 г., са източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред. Държавната субсидия ще се изразходва за покриване на разходите за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности- образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове. Размерът на субсидията ще се определя по модела на финансиране на политическите партии. Максималният й размер е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява на заплатата на един учител.
Очаква се между двете четения на законопроекта да се прецизират въпросите, свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина.
Предложенията на „Обединени патриоти“:
Понятието „религиозен радикализъм“ да бъде определено в Закона за вероизповеданията. От „Обединени патриоти“ държат вероизповеданията да се финансират само от източници на доходи в България. Предложенията им предвиждат промяна във финансирането, регистрационния режим, обучението в средните и висши духовни училища и административните санкции. Промените включват допълнително финансиране на религиозното образование в училищата, както и възможността по утвърдени от МОН програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията.
Позиция на Св. Синод на БПЦ:
Преди измененията да влязат в пленарна зала от Св. Синод обявиха, че са категорично против да се дава определение, в който и да е закон, на понятието „религиозен радикализъм“. Св. Синод приветства упражняването на контрол за разходване на получаваната от вероизповеданията държавна субсидия, който е целесъобразен и резонен. Този контрол спрямо държавната субсидия е уреден и сега. Св. Синод държи този модел да бъде запазен. Св. Синод категорично възразява държавен административен орган да събира информация за религиозните убеждения на отделни граждани, чрез задължаване на вероизповеданията да декларират имената на своите дарители. Духовниците подкрепят идеята да се увеличи държавната субсидия за вероизповеданията, включително и за заплати на свещенослужителите, но това да става, както и досега със Закона за държавния бюджет - целево за строителство и ремонт за храмове и за заплати. От Св. Синод заявяват, че промените са противоречиви и се нуждаят от сериозна преосмисляне.
Биляна ИВАНОВА