ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

Денят 11 август в българската история

11 август 2018 | 07:33

Снимка: Община Казанлък

София. 11 (23) август 1877 г. е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.
На днешния ден през 1995 г. късно вечерта край столичния кв. "Люлин", на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат военен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редници от поделение 58410 в Обеля загиват. Оцеляват само двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният шофьор на трактора Любен Ковачки.

2015 г.
С поредните промени в Кодекса на труда, микро- и малките фирми в България могат да въвеждат удължено работно време при производствени причини и непълно при намаляване обема на работа.

2010 г.
Президентът на Република България връчва Орден „Стара планина“ на:
1. Валентин Михов – втора степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“
2. Владко Панайотов - първа степен „за изключителните му заслуги в областта на научното развитие на минното дело и металургията, за големия му принос като преподавател и ръководител във висшето образование и по повод 60 години от рождението му.“
3. акад. Васил Сгурев – първа степен „за големите му заслуги за развитието на българската наука, висшето образование, електронната индустрия и роботиката и във връзка със 125-годишния юбилей на оглавяваната от него Федерация на научно-техническите съюзи.“


1995 г.
Късно вечерта край столичния кв. „Люлин, на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат военен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редници от поделение 58410 в Обеля загиват на място. Войниците се връщали от строителен обект в местността Манастирски ливади. Оцеляват само двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният шофьор на трактора Любен Ковачки.


1990 г.
Западногерманските свободни демократи на външния министър Ханс-Дитрих Геншер се обединяват с източногерманските си либерални съмишленици и стават първата общогерманска политическа партия.
Ханс-Дитрих Геншер е роден на 21 март 1927 г. в Райдебург-Саалкрайс в бившата ГДР. По време на Втората световна война работи като помощник във ВВС. Той е външен министър на ФРГ до 1992 г.



1984 г.
Варненският делфинариум е открит за посетители. Делфинариумът е изграден от алуминий и стъкло с оригинална архитектура. Намира се в северната част на Варненската Морска градина. Той разполага с 1134 места. Представленията на делфини включват акробатика, баланс и танци върху водата. Атракциите се изпълняват от делфини от вида TURSIOPS TRUNCATOS, донесени от Карибско море.


1980 г.
Подписана е Програма за развитие на специализацията и кооперирането между България и СССР в областта на електронната техника до 1990 г. и спогодба за научно-техническо сътрудничество за 1981-1985 г.


1961 г.
Завършва двудневното официално посещение на президента на Република Гана д-р Кваме Нкрума в България. Дипломатическите отношения между България и Гана са установени през юли 1961 г., а през 1962 г. са разменени посланици. След преврата в Гана през 1966 г. и двете посолства са закрити. Българското посолство в Акра е възстановено през 1972 г., а ганайското в София - през 1983 г., с финансова помощ от страна на България. През септември 1993 г. ганайското посолство в София отново е закрито, като оттогава посолството на Гана в Белград покрива и връзките с България. През 1996 г. по молба на ганайската страна българският гражданин Господин Господинов е назначен за почетен консул на Република Гана в България. Понастоящем българското посолство в Акра се ръководи от временно управляващ.


1948 г.
Официално е обявено, че БРСДП се влива в БРП (к). Протоколът за сливането е подписан на 13 май и изисква от социалистите пълно признаване на марксизма-ленинизма и скъсване със западноевропейската социалдемокрация. На практика само половината от членския състав (около 21 000) души получават правото да се влеят в БРП (к). Българският Национален Комитет се регистрира не само като антифашистка, но и като антикомунистическа организация и получава признание от западните държави като единствен официален представител на българската политическа емиграция по света.
Българският Национален Комитет е задграничен център на земеделски дейци по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Формиран е през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от ръководители на БЗНС "Александър Стамболийски" в лицето на д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др. Обявява се против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си дейност разгръща посредством радио-предавателя "Свободна и независима България". Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия. Търси сближение и със сродни организации и движения на Балканите - Дража Михайлович в разгромена Югославия и др. Прекратява съществуването си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в нея. След края на Втората световна война Българският Национален Комитет възстановява отново дейността си. На 11 август 1948 г. се регистрира. В програмата му залягат като главни задачи: борба срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция. В редовете му се включват членове на БЗНС, БСДП, Демократическата партия, политически кръг "Звено", както и независими интелектуалци. Седалището му е във Вашингтон. Изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Турция, САЩ, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функциите на постоянно представителство на Българския Национален Комитет в цяла Европа. От 1956 г. се появяват и негови младежки секции с център Париж. Българският Национален Комитет разгръща и оживена международна дейност - установява контакти с редица международни антикомунистически организации. Член и съучредител на Международната организация на бежанците към ООН (ИРО), Общата световна емигрантска организация (ИНКОПОР), Международния селски съюз (МСС), Събранието на поробените европейски народи (СПЕН) и др. Печатен орган на комитета е в. "Свободна и независима България", чийто пръв главен редактор е д-р Г. М. Димитров, а след неговата смърт (1972 г.) редактирането му се поема от Искър Шуманов. Първоначално (1949-1951 г.) излиза във Вашингтон, а след това - в Мюнхен (1951-1956 г.). Комитетът издава и свое списание "Освобождение", в което помества статии не само по политически въпроси, но и с културна проблематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. "Младежка борба" и в. "Народна борба". След промените в България през ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет постепенно се завръщат в страната, поради което той отново прекратява дейността си.


1941 г.
На юг от устието на Камчия са стоварени две групи от българи-инструктори за партизанското движение, начело с Цвятко Радойнов и Съби Димитров (14 души), изпратени от СССР за изграждане на военно-разузнавателна организация. Цвятко Колев Радойнов е политически и военен деец, ген.-майор. Роден е на 10 февруари 1895 г. в с. Крън, Старозагорско. Завършва педагогическо училище в Казанлък. Взема участие в Първата световна война 1914–1918 г., по време на която е ранен тежко. След войната работи като учител в селата от Бургаския край. Уволнен е заради комунистическите си убеждения. Радойнов се отдава изцяло на партийна дейност. Ръководи кооперация "Освобождение" в с. Карабунар (дн. Грудово). По време на Септемврийското въстание 1923 г. участва в отряда на Т. Грудов. След поражението на въстанието емигрира в СССР. Осъден е задочно на смърт. В СССР завършва Военната академия "М. В. Фрунзе", след което остава на военна служба в Червената армия. Едновременно с това чете лекции във военните академии "Й. В. Сталин" и "М. В. Фрунзе". Заминава за Испания и се сражава при Мадрид и Гуадалахара по време на Испанската гражданска война 1936-1939 г. След нападението на Германия над СССР (22 юни 1941 г.) по решение на Задграничното бюро на БРП оглавява група от български комунисти политемигранти, които преминават нелегално в България с подводници. На родна територия влизат в тежки сражения с правителствени войски. Радойнов успява да пристигне в София, където застава начело на Централната военна комисия, като оказва голяма помощ за организиране на съпротивителното движение в страната. Арестуван е след провал през април 1942 г. Осъден е на смърт и на 26 юни 1942 г. е разстрелян в Гарнизонното стрелбище в София.


1928 г.
На 7, 11 и 30 август са отправени британски и френски ноти против опитите на България да закупи автоматично оръжие (датски картечници), забранено по Ньойския договор (аферата "Мадсен"), и за борба срещу навлизането на чети на ВМРО във Вардарска Македония.


1926 г.
Предадена е колективна нота на Югославия, Румъния и Гърция против навлизане на въоръжени чети от България на тяхна територия. На 27 август българското правителство отхвърля обвиненията и предлага международна анкета. На 11 септември трите държави изразяват недоволство от българския отговор и отхвърлят идеята за анкета.


1923 г.
С постановление на българското правителство са отпуснати 30 000 000 лв. за подпомагане на бежанците и още толкова за подпомагане на инвалидите, сираците и вдовиците от войните.


1877 г.
11 (23) август е най-тежкият ден от отбраната на Шипка. От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място. Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени. Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана.


1874 г.
Утвърден е уставът на създадената от Екзархията, в подкрепа на българските училища в Македония, "Каса за бедните училища". За председател на касата е избран Георги Груев, главен писар на Екзархийския смесен съвет. Георги Пройчев Груев e обществен деец, участник в борбата за независима църква, брат на Й. Груев. Роден е на 12 януари 1832 г. в Копривщица. Първоначално учи при Н. Геров. Продължава образованието си в Пловдив. През 1854 г. заминава за Цариград, където се включва в църковно-националното движение на страната на привържениците на безкомпромисната борба. Избран да представлява Пловдивската епархия на Църковно-народния събор през 1871 г., а по-късно става касиер на Екзархията. Полага големи усилия за подпомагане на българските училища и църкви в Македония като председател на Настоятелството за бедните училища. През 1877 г. заедно с първия български екзарх Антим I е заточен в Мала Азия. След Освобождението взема участие в изграждането на Източна Румелия като подпредседател и председател на Областното събрание и председател на Апелативния съд. Редактира в. "Марица" (1878–1885 г. ). Георги Груев умира на 22 декември 1899 г.


1791 г.
По време на Руско-турската война (1787-1791 г.) руският флот, под командването на адмирал Ушаков, побеждава турския флот край нос Калиакра. Чрез победата на руската флотилия турският флот окончателно губи своето господство във водите на Черно море. За извоюваната победа при нос Калиакра адмирал Ушаков получава орден Св. Александър Невски. Същия ден в Галац турците подписват предварителните условия за мир с Русия.
Фьодор Фьодорович Ушаков (1744-1817 г.) е руски адмирал (1799 г.). Завършва Морски кадетски корпус (1766 г.), служи в Балтийския флот и след това в Азовската флотилия (от 1769 г.). Участва в Руско-турската война (1768-1774 г.). Произведен контраадмирал и командващ Черноморския флот на Русия (от 1790 г.). Побеждава турския флот в Керченското морско сражение (1790 г.) и в сражението при нос Калиакра (1791 г.), като създава нова маневрена тактика, принципно различна от използваната по онова време линейна тактика. Произведен във вицеадмирал (1793 г.), проявява се като способен политик и дипломат по време на Средиземноморския поход (1798-1800 г.).


На тази дата са родени:


1944 г.
Роден е Христо Калчев - български писател белетрист, публицист. Завършва английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като драматург в театрите в Русе, Пазарджик; член на СБП (до 1990 г.). Бивш състезател по фехтовка (сабя). Изявява се и като публицист с много статии в българския печат, води рубриката “Рубикон” във в. “Демокрация” от самото му създаване. Първата му книга е сборник с разкази “Инерция” (1974 г.). Други негови книги са “Предел” (сборник с разкази и новели), “Железният кон” (сборник с новели), “Монолог” (сборник с новели). Пише романите “Луда вода”, “Вътрешна светлина”, “Опит за оцеляване”, “Студен огън”, “Нежни вълци”, трилогията “Белият дявол”, поредицата вулгарни романи: “Нерон Вълка”, “Калигула Бесния”, “Цикълът на Месалина”, “Ликвидирайте генерала”, “Оратория за козел и ангорска котка”, “Кървавият път на коприната”. Умира на 22 март 2006 г.


1882 г.
Роден е Кимон Георгиев - български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и участва във войните от 1912–1918 г. като офицер. Като един от основателите на Военния съюз, Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Кимон Георгиев е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците, пощите и телефоните в правителство на Андрей Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг "Звено". Активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. заема постът министър-председател. Вътрешната му политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция. Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС "Ал. Стамболийски", а по-късно и с РП. Привърженик е на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война 1939–1945 г. През 1942 г., заедно с ръководения от него Политически кръг "Звено", приема предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на ОФ. От 9 септември 1944 г. до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, зам.-председател на МС, зам.-председател на Националния съвет на ОФ. Умира на 29 септември 1969 г.


1854 г.
Роден е Михалаки Георгиев - български писател и обществен деец на следосвобожденска България. Развива активна обществена дейност, помага на руснаците по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема отговорни обществени длъжности. Издава в. "Балканска трибуна" (1906-1908 г.). Той е един от основателите на дружество "Славянска беседа", на Физико-медицинското общество и на Българското земеделско дружество. От 1884 г. е редовен член на БКД (днес БАН). Първите си разкази печата в сп. "Денница" през 1890 г. Негови съчинения са "Така се лъже човек. Хумореска" (1899 г.), "Три срещи. Спомени от миналото" (1899 г.), "От късмета е всичко на този свят" (1904 г.), “Разкази и хуморески” (т. I, т. II, 1919 г., 1921 г.) и др. Умира на 14 февруари 1916 г. в София.



На тази дата умират:

1996 г.
Умира пророчицата Ванга (Вангелия Пандова Гущерова). Тя е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица. След смъртта й нейните почитатели, организирани от Светлин Русев, изграждат в нейна памет на Рупите храм "Света Петка" с фрески на Светлин Русев.

1991 г.
Умира Кольо Севов - български писател. Той е роден на 23 септември 1933 г. в с. Черна могила, Хасковско. Завършва гимназия в Хасково. През 1951-1952 г. работи в родопския минен басейн. Служи като матрос във Военноморския флот (1952-1955 г.), електротехник на яз. “Студен кладенец” (1955-1956 г.). Завършва Библиографския институт в София през 1958 г. Автор е на филмови и телевизионни сценарии. Стихотворенията му са преведени на много езици. Негови съчинения са “Котвите се вдигат” (стихосбирка, 1961 г.), “Моряшки възел” (стихосбирка., 1964 г.), “В средата на лятото” (стихосбирка., 1969 г.), “По високото било” (лирически поеми, 1971 г.), “Големият ден” (стихосбирка., 1972 г.), “Индустриален пейзаж” (стихотворения и поеми, 1974 г.), “Дневник с адрес” (художествена публицистика, 1976 г.), “Есенно море” (стихосбирка., 1976 г.); “Моите странствания” (пътеписи, 1978 г.), “Походно легло” (поеми, 1978г .), “Между два празника” (стихосбирка., 1979 г.), “Под едно небе” (есеистични разговори, 1979 г.), “Насрещни ветрове. Стихове” (1980 г), “Чужди грехове” (1980 г.), “Оброк” (1981 г.), “Айсберги” (1982 г.), “Градището. Роман” (1982 г.), “Безбрежия” (1983 г.), “Книга на живите” (1984 г.), “Безветрие” (1985 г.), “Непредвидено време” (1989 г.) и др.


1988 г.
Умира Мара Георгиева (М. Г. Нанева) - българска скулпторка. Тя е родена на 11 юли 1905 г. в Чирпан. Член-основател е на Дружеството на новите художници. Създава портрети и тематични композиции: "Копачки" (1930 г.), "Сеяч" (1930 г.), "Класосъбирачка" (1934 г.) и др. Създава портрети и характерни типове на обикновени хора: "Студентка" (1933 г.), "Работник бронзолеяр" (1938 г.). Създава серия портрети на изтъкнати българи, хора на изкуството и културата: "Проф. Никола Маринов" (1932 г., бронз), "Станка Чичовска" (1941 г., бронз), "Добри Христов" (1931 г., тониран гипс), "Олга Кирчева" (1935 г.), "Зорка Йорданова" (1938 г., изкуствен камък). След 1944 г. работи в областта на монументалната скулптура и създава редица паметници, предимно портретни: "Г. Кирков" (1954 г., бюст), "Александър Боримечков" (1955 г.), "Д-р Иван Богоров" (1970 г.) и др. Заедно с В. Емануилова създава централната трифигурна група на паметника на Съветската армия в София (1954 г.).


1986 г.
Умира Любомир Кабакчиев - български театрален и филмов актьор. Той е роден на 1 декември 1925 г. в Казанлък. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1950 г.) и ВИТИЗ (днес НАТФИЗ, 1953 г.) при Кр. Мирски. Работи активно в телевизията и по-рядко в киното. Участва в “Утро над родината” (1951 г.), “Наша земя” (1953 г.), “Димитровградци” (1956 г.), “Ребро Адамово” (1957 г.), “В навечерието” (1959 г.), “Стръмната пътека” (1961 г.), “13 дни” (1964г .), “С пагоните на дявола” (тв, 1967 г.), “Двойникът” (1969 г.), “На всеки километър” (тв, 1969-1972 г.), “Войниците на свободата” (1977 г.), “Константин Философ” (1983 г.). Участва в много телевизионни постановки: “Човекът от досието” (1966 г.), “Рожден ден” (1971 г.), “Рози за д-р Шомов” (1972 г.), “Първият удар” (1972 г.), “Елегия” (1976 г.), “Годежна вечеря” (1977 г.), “Силни времена” (1978 г.), “Хора и богове” (1979 г.), “Клопка” (1983 г.), “Рози за д-р Шомов” (1984 г.), “Забравете този случай” (1985 г.), “Ретро” (1986 г.) и др.


1963 г.
Умира Никола Димитров Обрешков - български математик, академик (1945 г.), д-р по математика в университета в Палермо (1932 г.), д-р по математика в Сорбоната в Париж (1933 г.). Той е роден на 6 март 1896 г. във Варна. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” през 1920 г., след което от 1922 г. до 1923 г. специализира в Берлин. Никола Обрешков е доцент (1922-1925 г.), професор (1925 г.) и ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (1928-1963 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Има значителен научен принос в различни области на математиката. Създава научна школа.


1956 г.
Умира Минчо Колев Нейчев - български политик. Роден е на 23 март 1887 г. в Стара Загора. Завършва право и философия с докторат в Швейцария (1908 г.). Участва в Септемврийския селски бунт (1923 г.). Член е на ЦК на БРП (к.) от 1945 г., член на Политбюро на ЦК на БКП (1949-1954 г.). Бил е министър на правосъдието (1944-1946 г.), министър на народната просвета (1946-1947 г.) и министър на външните работи (1950-1956 г.). Председател е на Великото народно събрание (1947-1950 г.) и на Президиума на НС (1950 г.). Оглавява конституционната комисия за изработване на проекта за конституцията на Народна Република България (1947 г.).


За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:


Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни”;