Европейски съюзВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в британския печат (Агенция "Фокус")

11 август 2018 | 05:18

Снимка: АФП

Борис Джонсън като евентуален наследник на Тереза Мей в Консервативната партия и следващ премиер на страната, въпросът за свободата на словото покрай изказването на Джонсън, че мюсюлманските жени във Великобритания приличат на „пощенски кутии“ и „банкови обирджии“, удвояването на митата върху Турция от страна на Доналд Тръмп и девалвацията на турската лира и статистика, която според привържениците на Брекзит разкрива положителна тенденция в британската икономика и сигурен признак, че „Брекзит вече работи“. Тези са сред водещите теми в британския печат в събота, 11 август.


Лондон. В тези притеснителни времена за свободата на словото, две произведения си струва да се прочетат. И двете са от 18-ия век. През 1729 година сатирикът Джонатан Суифт публикува „Скромно предложение за превенция на децата на бедни хора от това да бъдат товарза родителите или страната си“ и „За това да ги направим полезни за публиката“. Предложението на Суифт е ирландските гладуващи хора да изяждат бебетата си. Тридесет години по-късно френският сатирик Волтер публикува „Кандидат или Оптимизъм“. На пръв поглед роман, Кандидатът следи прогреса на пътя на първоначално невинен млад мъж през живота и е история за страст, война, сифилис, земетресения и религиозно двуличие. Много написани фрази оцеляват, най-известната от които, „Всичко е за най-доброто в този най-добър от всички възможни светове“ и „Нека да изядем йезуит“. И двете публикации са обидни в най-крайния вариант. И двете са сурови и никоя от тях не е била „интелигентна“, „конструктивна“ или „внимателна“. Волтер се присмива на Господ и на тези, които вярват в Него. Суифт ефективно визира английските варвари и тяхното отношение към Ирландия. Нито една от работите не съдържа нещо, което може да се нарече наистина аргумент. Нито една не е предизвикала рационален дебат. Нито една не е представлявала уважителен опит за започване на публично обсъждане. Те просто са изказвали мнението си. Това пише британският журналист Матю Перис във водеща статия за британският вестник The Times, която Агенция „Фокус“ публикува без редакторска намеса.
И двете книги са били широко неодобрявани, невероятно успешни, никога забравени и оспоримо по-влиятелни от милиони думи от конструктивни дебати. Присмехът, гневът, подигравката, дори омразата, са дълбоко вплетени в начина, по който съревноваващи се вярвания, идеи и практики се борят в едно свободно общество и може толкова успешно да отстраните осмиването от свободата на словото, колкото и солта от сандвич с осолено говеждо.
Вижте: Не ми пука за политиката на Борис Джонсън, неговото поведение или неговите амбиции за висок пост. Мисля, че преценката му е непостоянна, лоялността му липсваща, базовата му компетентност недостатъчна и връзката му с истината своенравна. И ако той иска да води национална политическа партия, тогава да сравнява мюсюлманските жени, които носят пълно забраждане с банкови престъпници и пощенски кутии не е начинът да го постигне. Като сериозен играч в сериозната политика, той не трябва да напише това, което написа в своята колонка в „The Telegraph“.
Но също така бих го поставил сред най-добрите колумнисти на неговото време, познавайки го като един от най-вдъхновените редактори, които списание „Спектатор“ е имало, и вярвам (често несигурно), че има лична политическа философия и че в корена си тя е благородна и либерална.
И въпреки, че моята страна е заключена в люта битка с неговата относно Брекзит, през тази седмица аз съм по-малко притеснен от необмислената стъпка на Борис за наздравиците на местните, отколкото от езика на цензура, които неговите коментари провокираха от хора, които трябва да знаят по-добре. Това е грозна нетолерантност на искреното изразяване, което е в действие в нашата епоха, и трябва да го забелязваме. Когато изцяло уважавани хора започват да казват, че жените които избират (или са принудени) да покриват лицата си на публични места, трябва да бъдат закривани от знанието че по-голямата част от Великобритания мрази тази практика, тогава по-добре да внимаваме. Либералите, които не харесват Борис и са виждали пръчка, с която да го бият, трябва да внимават да не се превърнат в полезни идиоти за новата в епохата ни Майка Гръндис, която не харесва свободата на словото, освен когато е съгласна с него. Борис може да е тяхната цел днес, но утре те могат да дойдат и за нас.
Нападките и личните обиди са част от оръжията на предизвикателствата и реформите. Винаги са били. Държавната репресия, господарите на роби, офисните хулигани и църквата, или която и да е друга доминираща вяра, разчитат основно на страха и респекта. Тези тролове не се страхуват от нищо както от това хората да започнат да се присмиват на тях и най-добрият отговор на изискването за уважение е неуважението. Много велики реформи са започнати с наглост.
Целта на Волтер в Кандидатът не е да отговори на аргумента на философа Лайбниц (че нашият е най-добрият възможен свят, защото ако Господ е можел да създаде по-добър, тогава е щял да го направи: перфектен аргумент, ако започваш от вяра в благодетелно божество). Волтер просто е искал да накара църквата да изглежда смешно и да подкани неуважение към малтретиращото ѝ духовенство. За това Волтер заразява своя герой Доктор Панглос със сифилис.
Сифилисът не е аргумент. Волтер го е направил като обида. Векът на Просвещението е било време, когато властта, добродетелите и всезнанието на Католическата църква са били оспорени. Нуждата е била да се предизвика институционалния хулиган. Правейки голям и груб шум, Волтер предизвиква толкова сквернослови, колкото и с рационален аргумент, както би направил нашият Джон Лок или нашият Дейвид Хюм. Властта не обича някой да ѝ се изплюва в лицето, тъй като познава силата на уважението, което да охлажда независимата мисъл. Така е и с фундаменталисткия ислям.
Мъжете и жените, които защитават и запазват институцията на пълното закриване на лицето трябва да знаят, че голямата част от обществото във Великобритания не го харесва и винаги ще е така. Истината е, че ние (повечето от нас) мислим, че бурките са смешни. Прилагателното „смешен“ идва от глагола „осмивам“. Ако нещо е смешно не трябва да задушаваме осмиването или ще предизвикваме единствено неодобрение под повърхността, където то ще расте.
Но прогресът осигурен ли е? Необратим ли е? Вижте новите вариации на пуританството, новите заплахи за свободата на словото, от които този абсурден спор за пощенските кутии е пример. Дали „езикът на омразата“ ще стане наследник на Оруелската „мислена престъпност“? Започвам да се чудя дали нашата вяра в свободата някога се разширява или само променя фокуса си. Спомням си когато човек не можеше да е гей. Идва ли денят, в който няма да можем да се присмиваме на гейовете или да се подиграваме на нашите понякога смешни ексцесии или да си кажем да спрем да мрънкаме? Чудя се.
***

Лондон. Във водеща статия за британския вестник The Independent журналистът Шон О‘Грейди изразява мнението, че бившият външен министър Борис Джонсън ще бъде следващият премиер на Великобритания, описвайки причините и предпоставките за този вариант, подлагайки на критика и самия Джонсън.
„Мисля, че можем да видим какъв е замисълът на консерваторите по отношение на Борис Джонсън. Също така мисля, че можем да видим какъв е и замисълът на Борис Джонсън по отношение на консерваторите. Имам и потъващото чувство, че, някак си, по това време следващата година, той ще бъде министър-председател. Трябва да се изправим пред тази перспектива“, пише О‘Грейди.
Отново се споменава за противоречивото изказване на Джонсън, който сравни мюсюлманските жени във Великобритания носещи бурки, с „пощенски кутии“ и „банкови обирджии“. Заради това изказване Консервативната партия е започнала „разследване“, но според автора това е заради напускането на Джонсън, който оставя партията си доста „хилава“. О‘Грейди все пак смята, че това разследване ще даде редица политически предимства на Консервативната партия.
Първо, това ще даде на Борис Джонсън процес, така че случаят да не бъде разглеждан накратко и замитан под масата. Второ, ще отнеме достатъчно дълго време, така че всички да забравят за изказването и то да не бъде на дневен ред. Трето, консерваторите могат да избегнат всякакви неудобни въпроси с удобното „е, нали знаете че коментарите на Борис са обект на вътрешно разследване, така че не мога наистина да коментирам повече или да добавя нещо към думите на министър-председателя, освен че трябва да сме внимателни с езика си“.
По някое удобно време в края на лятото това разследване тихомълком ще приключи със становище за това, че писанията на Джонсън са зле посъветвани, безвкусни и обидни и напълно цензурирани, но че няма да бъде изритан от партията, смята британският журналист.
„Ние знаем какво е замислил Борис (Джонсън). Той промени възгледите си върху практически всичко, от миграцията (либерал като кмет на Лондон, не толкова сега) до правата на „ЛГБТ“ обществото и климатичните промени. През последните години той се превърна от забавен евроскептик в твърдолинеен „ши*ан бизнес“ привърженик на напускането на ЕС. Причината за всички тези маневри, и другото, е че единственото нещо, в което Борис Джонсън наистина вярва, е Борис Джонсън и неговата ясна съдба да бъде министър-председател. Ако е подходящо за целите му и го приближи на стъпка по-близо до „Номер 10“, той ще предложи бурките да станат задължителни“, пише О‘Грейди.
Това, според него, прави Борис Джонсън толкова опасен – пластичността на вярванията му. Авторът на статията дори отива до там да го сравнява със знакови британски премиери като Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил. Според него само отчаяни времена – и в двата случаи войни – могат да докарат подобни хора до върха. И сега е такова време.
О‘Грейди прогнозира, че при евентуален избор за нов лидер на Консервативната партия Джонсън ще се изправи срещу вътрешния министър Саджид Джавид и според него има всички шансове да спечели. Журналистът не смята, че престоят на Джонсън като премиер ще бъде дълъг заради Брекзит, описвайки го като „клоун, който ще управлява катастрофа“. Той го определя като „първия лидер на пост-Брекзит глобална Великобритания“.
Според автора на статията Борис Джонсън, подобно на Доналд Тръмп, ще превърне една някога уважавана нация в жалко посмешище.
***

Анкара. Икономическата криза в Турция се задълбочи, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че удвоява американските вносни мита върху турска стомана и алуминий, засилвайки валутната девалвация в страната и разтърсвайки финансовите пазари. Това пише в една от водещите статии на британския вестник The Guardian.
Турската лира се обезцени с повече от 20 процента спрямо щатския долар, след като Тръмп обяви своето решение.
Турция беше подложена и на натиск през последните дни да извърши спешно повишаване на лихвените проценти, за да избегне по-нататъшни икономически щети.
Разкривайки за увеличението на американските мита върху турския стоманен внос на 50 процента и върху алуминия на 20 процента, президентът написа в социалната мрежа „Туитър“: „Отношенията ни с Турция не са добри в момента!“
Реджеп Тайип Ердоган, вече осигурил си нови правомощия в президентските избори това лято, направи опит да възстанови увереността във валутата в петък, изнасяйки реч изпълнена с националистическа реторика, но предложи прекалено малко, за да успокои международните валутни пазари.
Вкарвайки призрака на сенчести сили влияещи на валутата, той каза на турските граждани да използват „златото под възглавницата“, за да подкрепят лирата, заявявайки: „Не забравяйте, ако те имат своите долари, ние имаме своите хора и своят Бог“.
Статията отбелязва и девалвацията на самата валута, като се пояснява че турската лира е загубила близо 50 процента от стойността си спрямо щатския долар за последните 12 месеца.
***

Лондон. Статутът на Великобритания като водеща дестинация е била подчертана в събота от статистика, разкриваща че летището „Хийтроу“ е изкарало най-заетия ден в историята си. Шефовете на летището са заявили, че вълната от посетители е била „нагнетяваща“ за икономиката – въпреки че има нужда от предприемане на действия за намаляване на имиграционните опашки. Това коментира в своя водеща статия британският евроскептичен ежедневник The Daily Express.
Ричард Тайс, съпредседател на про-Брекзит групата „Напускане означава напускане“ коментира: „Великобритания очевидно се справя добре, въпреки апокалиптичните предсказания направени от привържениците на оставането. Британската икономика продължава да процъфтява и последните икономически новини са, че летището Хийтроу е напълно преуспяващо и има значителен бум на строителното производство. Кампанията за оставане ще каже, че това са добри новини „въпреки Брекзит“. Да се надяваме, че някой ден те ще получат доза от реалността и ще осъзнаят, че много от хубавите неща случващи се във Великобритания са заради Брекзит и огромните възможности, които ни предлага това като нация“.
Според статистиката, на 29 юли Хийтроу е посрещнал близо 262 000 пасажери в рамките на 24 часа – рекорд в 72-годишната му история.
В статията се посочват различни статистики за трафика на летището и се изтъкват повишения търговски трафик към страни като Китай, Турция и Бразилия.
***