Европейски съюзВИЖ ВСИЧКИ

Доналд Тръмп на мушката на германската преса (Коментари в печата за срещата на НАТО - Агенция „Фокус“)

12 юли 2018 | 10:13

Снимка: АФП

Най-важното заключение, което в Берлин си направиха за резултатите от срещата на върха на НАТО в Брюксел, при това още преди официалното й откриване, бе, че за държавния глава на САЩ Доналд Тръмп Германия не е съюзник, а противник. Страната, разположена в сърцето на Европа, е „напълно контролирана" от Русия, Берлин е един вид „заложник" на Москва. С тази теза американският президент атакува генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на откриването на срещата на върха на НАТО в Брюксел. И след това изля цяла поредица от обвинения срещу Германия: Берлин харчи твърде малко за отбрана и е допуснал да стане зависим от Русия чрез проекта за газопровода „Северен поток 2“. Всъщност, това не бе най-лошото, това бе само „закуската“: Тръмп изнесе цяла тирада, в която изясни кой е според него е основният противник: канцлерът на ФРГ Ангела Меркел. Пресата в Германия не прости дързостта на Тръмп. Агенция „Фокус“ представя коментарите на редакциите на някои от най-авторитетните издания в страната.

Трансатлантическите отношения не са в криза – това определение би било омаловажаващо ситуацията. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп подкопава нашия просперитет и сигурност, написа водещият национален ежедневник Die Zeit.
Германия е „напълно контролирана" от Русия, Берлин е един вид „заложник" на Москва. С тази теза американският президент атакува генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на откриването на срещата на върха на НАТО в Брюксел. И тогава последва цяла поредица от обвинения срещу Германия: Берлин харчи твърде малко за отбрана и е допуснал да стане зависим от Русия чрез проекта за газопровода „Северен поток 2“.
Всъщност това не бе най-лошото, това бе само „закуската“. Тръмп изнесе цяла тирада на шокирания Столтенберг, в която изясни кой е според него е основният противник: канцлерът на ФРГ Ангела Меркел.
Същата, която наложи санкции срещу Русия; тази, която прекрати напредването на руските войски в Украйна чрез усилията за подписването на Минските споразумения. Това е Германия на Ангела Меркел. Що за лудост?!
Доналд Тръмп, както знаете, е човекът, в чиято полза руските тайни служби се намесиха масово в американските избори; който е заплашен с призовка от специален следовател Робърт Мюлер поради връзките на Русия с обкръжението. Интересно, но той не каза нито една критична дума за политиката на Владимир Путин в Украйна или Сирия. Същия този човек твърди, че руският лидер е сложил Меркел в джоба си.
За да предотврати впечатлението, че самият той е пряко или непряко зависим от Путин, Тръмп прехвърля обвиненията на германското правителство. Прозрачна маневра. И все пак Берлин трябва да подходи сериозно към ситуацията.
Не става въпрос за това каква част от потреблението на газ в Германия се покрива от руските доставки. Каквито и лъжи да говори Тръмп, скоро ще измисли нови. По-скоро е важно да бъде ясно в лицето на безпрецедентните атаки: американският президент всъщност разглежда Берлин като противник. Той атакува германския икономически модел с налагането на назидателни търговски мита, за да ограничи успеха на германските износители. И, разбира се, не му е удобно, че Германия е приела толкова много бежанци и мигранти. И сега лъже за нивата на престъпност в страната. По този начин подкопава германската архитектура на сигурността, която позволи на гражданите й десетилетия наред да живее мирно и спокойно.
Междувременно тривиализацията означава разискване за криза в трансатлантическите отношения. Още по-лошо е това, че най-важният ни съюзник цели унищожаването на основите на нашия просперитет и сигурност.
Тръмп подписа заключителния документ, приет на срещата на върха в Брюксел. Става въпрос за новите командни центрове, за по-голямата готовност на войските на НАТО и, разбира се, всички страни обещаха да изпълнят задълженията си, в крайна сметка дори и да отделят по два процента от БВП за разходите за отбрана. Сега много от членовете на Алианса ще бъдат обзети от фалшиво спокойствие, защото най-лошото не се е случи – прогнозите за провала на срещата не се сбъднаха. Но пукнатините във връзките не може да бъдат заличени дори от най-хармоничното комюнике.


Германия е противникът, срещу когото американският президент Доналд Тръмп обича да работи - дори и на срещата на върха на НАТО. В какво се корени омразата му към Берлин? Клаус-Дитер Франкенбергер дава отговор на въпроса в статия за водещия германски национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung. Обяснението: оценката, която канцлерът на ФРГ Ангела Меркел получава в собствената му страна.
Преди началото на срещата в Брюксел, Тръмп нападна Германия заради руските доставки на газ, като я определи като „заложник“ на Москва. Меркел реагира на тази атака с отрязване на реалността: посочвайки опита от съветската окупация в Източна Германия и факта, че Германия прави политиката си сама. В момента идеята, че САЩ и Германия са близки партньори, е повече от илюзорна. Германия е противникът на Тръмп. Но защо?
Има политическа рационалност в атаките, в които САЩ са представени единствено в ролята на жертвата, която е експлоатирана от всички. Дори и забележките на американския президент да имат някакво основание (Германия отделя твърде малко средства за отбрана, проектът „Северен поток 2“ е спорен), проблемът се корени в това, че Тръмп вижда в демократична Германия не история на успеха, за който САЩ са допринесли, а един сериозен съперник.
Тръмп винаги ще намери нещо ново, за да атакува Германия. И канцлера й. В края на краищата, Ангела Меркел бе обявена за нов лидер на Запада от либералните вестници в САЩ, с които Тръмп постоянно враждува. Всеки, който е толкова ценен, колкото е Меркел, ще спечели омразата на Доналд Тръмп.

Държавният глава на САЩ поиска от страните-членки на НАТО да инвестират повече средства за отбрана. Но много от тях допринасят за гарантирането на мира по други начини. При това много по-успешно от САЩ, коментират в редакцията на Die Sueddeutsche Zeitung, най-тиражираният вестник в Германия, като привеждат детайлно сравнение за приноса на държавите от Алианса по ключови въпроси.
Изданието е категорично – НАТО не може да гарантира равното участие на всички големи, средни и малки държави в изграждането на капацитета за отбрана на Алианса. В крайна сметка всяка една страна е изправена пред различни икономически предизвикателства.
Поради тази причина в заключителната декларация от срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бе направен опит за създаването на обща рамки за инвестираните в армиите средства. Тогава бе определена целта от два процента от БВП, а срокът за изпълнението й е 10 г. Някои от членовете на НАТО – като Гърция, Естония, Великобритания и Латвия, вече харчат много повече от два процента от БВП за войските си. Други, сред които и Германия, отделят по-скромни средства.
Но тези суми не доказват всъщност доколко е ангажирана една страна с изпълнението на ангажиментите на НАТО. Значително повече войници от малка Словения например участват в мисиите на НАТО в Афганистан и Косово, отколкото всички останали държави-членки на отбранителния съюз, ако се вземе предвид размера на съответните им въоръжени сили.
Експертите също така посочват, че използването на войници от различни държави-членки на НАТО в рамките на плана за засиленото присъствие в Естония, Латвия, Литва и Полша също трябва да бъде взето предвид, когато става въпрос за един адекватен принос към отбранителната способност на организацията.
Помощта, отпускана за развитие на проблемни страни като фактор на мира и сигурността е също от голямо значение. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел още през 2017 г. припомни, че дипломацията и оказването на подкрепа в крайна сметка играят съществена роля за мира.