Европейски съюзВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

14 юни 2018 | 10:14

Берлин. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел и лидер на християндемократите е предложила компромис в спора с лидера на Християнсоциален съюз Хорст Зеехофер за политиката на Берлин в областта на убежището, отбелязва националният ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Съгласно разпространената информация, предложението на Меркел предвижда сключването на двустранни споразумения между европейските държави, които са най-силно засегнати от мигрантския натиск. По този начин ще бъде създадена възможност за законно отхвърляне на на германската граница на онези от мигрантите, на които вече е била отказана закрила в друга държава от Европейския съюз. Спорът между сестринските ХДС и ХСС все още не е туширан. Лидерът на баварската партия бе категоричен, че ще запази позициите си по отношение на политиката за убежище.
В сряда канцлерът на ФРГ организира специална среща, на която членове на кабинета в Берлин и представители на организации обсъдиха проблемите, които възпрепятстват интеграцията на чужденците в страната. На нея обаче не присъстваше Хорст Зеехофер, федералният министър на вътрешните работи. Обяснено бе, че Зеехофер няма да присъства на срещата, тъй като в обедните часове на деня ще приеме австрийския канцлер Себастиан Курц. Но едва ли е тайна за някого, че политиката в областта на убежището отново се превърна в ябълка на раздора във водения от Меркел Съюз (ХДС/ХСС).
По-рано тази седмица федералният министър на вътрешните работи на ФРГ отложи официалното представяне на своя „генерален план за миграцията“. Зеехофер бе категоричен, че не е готов за „лош компромис“. Неговият генерален план обхваща всички мерки, „които според мен са необходими за възстановяване на закона и реда в Германия".
Първоначално Зеехофер трябваше да изложи своя план във вторник, 12 юни, но презентацията бе отменена. Причините очевидно са разногласия с Меркел. Министерството на вътрешните работи оправдава отказа само с факта, че „някои точки все още ще трябва да бъдат гласувани".
Зеехофер подготви широкообхватна реформа на политиката в областта на предоставяне на убежище. „Все още нямаме правилен набор от правила за бъдещето. Затова в моя генерален план предлагам 63 мерки“ за реформа в политиката, обяви Зеехофер пред местните медии, като поясни.
***

Атина. След като гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви във вторник, че е постигнал споразумение за разрешаване на десетилетния спор за името с БЮРМ (Бивша югославска република Македония), правителството на СИРИЗА (Съюза на радикалното ляво) и основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ (НД) влязоха в остър сблъсък, който ще кулминира в парламента през следващите дни, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Както съобщава вестникът, в сряда правителството е отклонило искане от лидера на НД Кириакос Мицотакис договорът да бъде обсъден в народното събрание преди да бъде подписан от двете страни. В резултат от това, председателят на консервативната партия призова президента на Гърция Прокопис Павлопулос да се намеси, тъй като споразумението е „дълбоко проблематично“.
Според твърденията на НД, правилният начин на действие е сделката да бъде обсъдена в парламента, преди да бъде подписана, особено имайки предвид позицията на Панос Каменос, лидерът на младшия партньор в управляващата коалиция – „Независимите гърци“ (АНЕЛ), който също бе категоричен, че няма да подпише споразумение, в което се предвижда името на „Македония“ да фигурира под каквато и да е форма в названието на съседната страна.
Но, продължава „Катимерини“, след отказа на правителството се очаква консервативната опозиция да поиска вот на недоверие срещу него, може би в четвъртък, след гласуването за поредния пакет финансови мерки, наложени от международните кредитори на Гърция.
Ципрас обяви, че позицията на Мицотакис е „безотговорна“, в хода на интервю пред държавната телевизия ЕРТ в сряда вечерта и добави, че Каменос може и да не гласува в полза на сделката, но няма да свали правителството.
Междувременно, политическите реакции срещу договора в Скопие също са интензивни, коментира гръцкият вестник и посочва отказа на президента на Македония Георги Иванов да подпише споразумението.
„Документът е определящ за Република Македония“, заяви Иванов в коментара си след кратката среща с премиера Зоран Заев и външния министър Никола Димитров, на които каза, че сами носят отговорността за договора. „Това споразумение е неприемливо и нарушава законите и конституцията“, добави той.
***

Атина/Скопие/Брюксел.Сделката за „Република Северна Македония“ все още може да пропадне, пише европейската редакция на електронното издание Poltico, в материал, представен без редакторска намеса.
Споразумението на македонския премиер Зоран Заев с гръцкия му колега Алексис Ципрас за разрешаване на десетилетния спор относно името на бившата югорепублика бе посрещнато с ентусиазъм в Брюксел, Вашингтон и европейските столици.
Но сега остава да бъдат преодолени множество препятствия преди пътят за Македония – или Северна Македония, както ще се казва страната според сделката, да се разчисти и тя да стане членка на Европейския съюз.
Сред тези препятствия са ожесточената вътрешна съпротива и в Македония, и в Гърция. Македонският президент Георги Иванов обяви в сряда, че няма да подпише договора. Коалиционните партньори на Ципрас и основната опозиционна партия в страната също разкритикуваха плана.
Не по-малко важно е, че европейските лидери не са единни по въпроса дали да дадат зелена светлина за начало на преговори за присъединяване с Македония и Албания на срещата на върха в края на този месец.
За да бъдем конкретни, в ЕС има два лагера по този въпрос. Първият, оглавяван от Франция и Нидерландия, твърди, че Съюза трябва да се фокусира върху вътрешни реформи след Брекзит, преди да мисли за разширяване. Тези страни имат опасения и относно страните от Балканите, с тяхното наследство на горчиви войни и дълбоко вкоренени проблеми с организираната престъпност и корупцията и това, че те ще са истински подарък за популистите на следващите избори за Европейски парламент.
Франция и Нидерландия са стигнали до извода, че на срещата на върха на Европейския съвет на 28-29 юни трябва да настояват за отлагане на решението за започване на преговори до втората половина на следващата година, както показва документ, получен от редакцията на Politico.
Лагерът, настояващ за разширение, включва представители на Европейската комисия, високопоставени германски политици и правителства от Централна и Източна Европа. Те са на мнение, че ЕС трябва да запази балканските страни в своята орбита, за да контрира нарастващото влияние на конкурентни страни в задния си двор.
„Ако ЕС не успее да вземе преднина с присъединителния процес с тези страни, това ще има фатални последици“, категоричен бе министърът на външните работи на Германия Хайко Маас в хода на реч в Берлин в сряда.
„Вече от доста време, други сили – Русия, Китай, Близкоизточните страни, които са държави с доста по-различни разбирания за ред и стабилност от тези, които имат европейците - се опитват да запълнят вакуума“, обясни германският дипломат.
Факторите, застъпващи се за разширение, казват още, че отварянето на преговорите за присъединяване със страните, дава на ЕС по-голяма тежест да настоява за повече демокрация и върховенство на закона в страните-кандидатки и засилва позициите на про-европейските лидери в тези държави.
Имайки предвид, че про-европейските балкански лидери, като например Заев, поеха огромни политически рискове, за да получат шанс за започване на преговори за присъединяване, Съюзът ще е „изключително късоглед да затвори вратите си пред лицето им“, заяви неназован европейски дипломат.

Разговори за преговорите

В момента, изглежда, че максимумът, на който Македония и Албания могат да се надяват на срещата на върха е да се започне подготовка за преговори за присъединяване. Но те трябва да предприемат нови реформи, преди да имат възможността да седнат на масата за преговори.
„Твърдо подкрепям условното отваряне на присъединителните преговори с тези две страни“, обяви Маас, един от няколкото европейски политици, които помогнаха за сключването на споразумението между правителствата на Македония и Гърция.
Договорът трябва да сложи край на 27-годишния спор, който започна веднага след отделянето на Македония от разпадащата се комунистическа Югославия. Гърция веднага заяви, че името на новата държава представлява претенция за северния гръцки регион със същото име и е фалшива претенция за връзка с античната гръцка култура. Атина обеща да блокира присъединяването на Скопие към ЕС и НАТО, докато спора не бъде разрешен.
Според условията на споразумението, страната ще бъде преименувана на Северна Македония и това име ще бъде използвано и за вътрешна, и за външна употреба. Но Скопие и Атина няма да успеят да приложат договора лесно.
Президентът на Македония Георги Иванов може да наложи вето, ако споразумението успее да мине през парламента. Независимо от това, че теоретически той ще бъде задължен да я одобри, ако депутатите го гласуват втори път, той може просто да откаже да я подпише.
Правителството в Скопие ще подложи договора на референдум и се нуждае от квалифицирано мнозинство (две трети) в парламента, за да прокара нужните конституционни промени.
В Гърция, коалиционните партньори на Ципрас отхвърлиха договора, а основната опозиционна партия „Нова Демокрация“ също е силно критична. Това означава, че той ще трябва да изкове съюз ад-хок, ако иска да прокара договора през парламента.

Комисията хвърля предизвикателство на Съвета

В разговорите за Македония е замесен и комисарят по разширяването Йоханес Хан, който – заедно с ръководителят на европейската външна политика Федерика Могерини – хвърлиха ръкавицата на европейските лидери да позволят започване на присъединителни преговори със Скопие.
„Сега очакваме Съветът да одобри нашата препоръка от 17 април за отваряне на присъединителните преговори с БЮРМ (Бившата югославска република Македония) през юни“, заявиха те в съвместно изявление.
Но в заключенията на Франция и Нидерландия за предстоящата среща, се казва, че те дори няма да дадат условна зелена светлина за присъединяване на Сърбия и Черна Гора, които вече водят преговори за присъединяване. И Албания, и Македония ще трябва да предприемат още мерки за реформиране на своята правосъдна система, радикални промени в администрацията и борбата с престъпността и корупцията.
Европейският съвет, в последствие, ще оцени прогреса им в доклад, изготвен от ЕК „през втората половина на 2019 година“, съгласно документът, получен от Politico. Тук си струва да се отбележи, че оценката на постигнатото ще се прави след европейските избори.
Дипломати казват, че Гърция също иска да види, че Македония е приложила условията на договора преди да даде своето „да“ за започване на преговори за присъединяване.
„При предишните правителства Македония имаше проблеми с върховенството на закона... а сега трябва да наваксва в тази сфера. Моето мнение е, че Гърция, Нидерландия и другите имат достатъчно причини да отложат решението за догодина. И те ще го направят“, предсказа друг еврочиновник.
Трето официално европейско лице заяви, че много ще зависи от срещата между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон във вторник, на която те ще се опитат да изковат компромисна позиция по широк спектър от проблеми за ЕС преди срещата на върха.
Позицията на австрийския канцлер Себастиян Курц намаля перспективите за евентуална сделка на срещата на върха. Неговото правителство е предводител на лагера за европейско членство на западнобалканските държави, включително Македония и Албания. Но то също натиска за официално прекратяване на замрелите преговори за присъединяване на Турция – и заплашва, че ще блокира целия пакет от свързани с присъединяването решения, ако не получи каквото иска, казват дипломати.
***

Сеул. Майк Помпео се разгневи, когато бе попитан за ядреното разоръжаване на Северна Корея, пише британския вестник The Guardian.
Майк Помпео заяви, че САЩ и Северна Корея са близо до споразумение по широк кръг от въпроси, но се разгневи на репортерите, когато бива запитан как ще бъде потвърдено разоръжаването на Пхенян.
Американският държавен секретар разговаря с журналисти в деня след съвместното изявление, подписано от Доналд Тръмп и Ким Чен-ун в Сингапур, относно севернокорейското разоръжаване и двустранните отношения.
Изявлението беше критикувано от експерти по контрола на оръжията, тъй като използваше неясния език, предпочитан от режима, а не по-точното определение за разоръжаване, което администрацията на Тръмп заяви, че ще настоява преди срещата на високо равнище.
Повечето наблюдатели са единодушни, че срещата в Сингапур е успяла по някакъв начин да разсее напрежението на Корейския полуостров, но не е изяснила дали режимът на Пхенян е сериозен в намерението сиа да се откаже от ядрените си оръжия.
Пристигайки в Сеул, за да информира правителствата на Южна Корея и Япония за резултатите от срещата на върха, Помпео каза, че съвместното изявление не съдържа всичко, което по принцип е било договорено с Пхенян.
Той каза, че американските и севернокорейските официални лица, които се срещат в демилитаризираната зона (ДМЗ) между двете Кореи в навечерието на срещата на върха, са постигнали голям напредък, който скоро ще стане публичен.
Но когато беше попитан защо думите "подлежащи на проверка" и "необратими" не фигурират в съвместното изявление, той заяви, че двата термина са обхванати в единствената дума "пълна". На въпроса дали Тръмп и Ким са обсъждали проверка, която ще включва разполагането на оръжейни инспектори в Северна Корея, държавният секретар загуби спокойствие.
"Намирам този въпрос за оскърбителен и странен и честно казано смешен", каза Помпео.
***