Международни новиниВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на международните новини до 18 часа (Агенция „Фокус“)

17 май 2018 | 18:00

Снимка: АФП

София. В петък Европейският съюз ще предприеме действия за блокиране на ефектите в Общността от американските санкции срещу Иран. Това обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на срещата ЕС-Западни Балкани в София, като поясни, че усилията на Брюксел са насочени към съхраняване на споразумението за ядрената програма на Иран.
„Ще започнем процеса „блокиране на статут“, който има за цел да неутрализира последиците от американските санкции в ЕС. Трябва да го направим и ще го направим - утре сутринта в 10:30 часа", заяви Юнкер на срещата на високо равнище в българската столица.
***
София. Гърция и Македония (в източника - Бившата югославска република Македония) са постигнали напредък в продължаващите преговори по отношение на името на страната, но „още не сме в позиция да говорим за споразумение“. Това заяви ръководителят на кабинета в Атина Алексис Ципрас след разговора в София с македонския си колега Зоран Заев.
Гръцкият премиер говори пред репортери след срещата на върха между ЕС и Западните Балкани в София след преговорите с македонския премиер Зоран Заев, който по-рано заяви, че двамата лидери са обсъдили "едно [конкретно] решение на спора за името, което би било приемливо за и двете страни".
„Ние покрихме голяма част от разстоянието, но все още има път за изминаване“, подчерта Ципрас, като същевременно допълни, че са налице редица въпроси, които възпрепятстват напредъка в преговорите с посредничеството на ООН за решаване на десетилетния спор между двете съседни страни.
„Разглеждаме обстойно всички подробности, но все още не сме в състояние да говорим за споразумение. И двамата бихме искали да видим резултата за срещата на върха на ЕС в края на юни", допълни гръцкият премиер.
***
Тел Авив. В контролираната от Израел част от Голанските възвишения по границата със Сирия са задействани сирени, които предупреждават за възможен обстрел и призовават гражданите да се укрият в бомбоубежища.
Военните увериха, че изясняват причините за активирането на предупредителната система. „По предварителни данни сирените са задействани в северната част на Голанските възвишения“, се казва в съобщение от армията на Израел.
Последният път, в който сирените бяха задействани, бе в нощта на 9 срещу 10 май заради ракетна атака от страна на Сирия. Израел обвини Иран за ударите и в отговор извършиха атака срещу военни съоръжения на Техеран, разположени на територията на Сирия.
***
София. Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази скептицизъм по разширяването на ЕС в страните от Западните Балкани по време на срещата на високо равнище в София, която трябваше да засили връзките между региона и ЕС.
Думите на Макрон са особено разочарование за Албания и Македония, които се надяват на зелена светлина от лидерите на ЕС следващия месец, за да започнат преговори за присъединяване към блока, получавайки през април съгласие от Европейската комисия.
„Това, което видях за последните 15 години е път, отслабил Европа всеки път, когато я разширяваме. Не мисля, че ще направим услуга на кандидатите или на себе си имайки механизъм, който вече няма правила и се движи към повече разширяване“, заяви Макрон пред репортери в София.
„Подкрепям прикотвянето на Балканите в Европа и придвижването им към Европа. Но мисля, че трябва да погледнем с разум на следващото разширяване“, допълни той. „Не съм в полза за разширяване преди провеждането на всичко необходими и преди всички реални реформи, които да позволят задълбочаване и по-добро функциониране на Европейския съюз“, допълни той.
***
София. Правителствените и държавни лидери на Европейския съюз, които се събраха на среща на върха в София с представители на държавите от Западните Балкани, приеха заключителна декларация, с която потвърдиха европейската перспектива на региона, но с изрично условие реформите в тях да продължат - предимно в сферата на върховенството на закона и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, отбелязва скопската електронна медия „НОВА“.
„Ние, лидерите на Европейския съюз и неговите държави-членки, след консултация с нашите партньори от Западните Балкани и в присъствието на съответните регионални заинтересовани, днес установихме следното:
- ЕС приветства съвместната ангажираност на партньорите от Западните Балкани с европейските ценности и принципи, и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, подкрепена от нашите исторически, културни и географски връзки и нашите политически, отбранителни и икономически интереси.
-Припомняйки за срещата на върха в Солун през 2003 г., ЕС потвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. Партньорите от Западните Балкани отново изразиха своята ангажираност към европейската перспектива като свой стратегически избор.
-ЕС приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани да дадат приоритет на демокрацията и върховенството на закона, особено в борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление, както и на зачитането на човешките права и правата на лицата от малцинствата . Ефективното прилагане на реформите се основава на тези основи. Гражданско общество и независими медии.
-ЕС подкрепя усилията на партньорите от Западните Балкани да продължат да укрепват добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това особено включва намирането и прилагането категорични, Интеграционни и свързващи решения за техните двустранни спорове от миналото и полагането на допълнителни усилия за помирение ", са само част от 17-те точки на декларацията, която бе приета в София.
В програмата с приоритетите на първо място е засилването на подкрепата за върховенство на закона, за реформиране на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, включително и създаване на органи за предотвратяване на корупцията, разширяване на консултативните мисии, за върховенство на закона със засилена подкрепата на държавите-членки и на ЕС, и с мониторинг на съдебните процеси за корупцията и организираната престъпност.
В частта за финансова подкрепа, ЕС се ангажира, че ще се разшири "Инвестиционната рамка за Западните Балкани с цел по-нататъшно привличане и координиране на инвестициите от двустранните донори и международни финансови институции, засилване на подкрепата за образованието, двойно финансиране за региона в рамките на Еразъм +, включително създаването на "Младежка лаборатория на Западните Балкани" през 2018 г., с което ще се създаде пространство за политически иновативно решаване на нуждите на младите
и справяне с проблема с „изтичането на мозъци".
За по-голяма свързаност страните от ЕС инциират нов пакет проекти (със значителни субсидии от ЕС като стимул) чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, включително и подкрепа за Синята магистрала и Магистралата на мира (Ниш - Прищина), и разширяване на Съюза за енергия на ЕС към Западните Балкани, с фокус върху енергийната сигурност и диверсификацията на източниците, включително и стратегия на регионално ниво за използване на възобновяеми енергийни източници, особено водноелектрически централи, поддръжка на нова Железопътна стратегия за въвеждане на Западните Балкани в главната мрежа и пазара на ЕС.
Срещата на върха ЕС-Западните Балкани в София се проведе 15 години след форума в Солун, на който бе потвърдено европейското бъдеще на страните от Западните Балкани. Българският премиер Бойко Борисов, който бе домакин на събитието, сметна за добър знак това, че сега всички разбират колко важни са Западните Балкани.
Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че трябва да се гледа внимателно на новото разширяване на Съюза и трябва да се помага на страните в реформите, за да напредват към членството. Франция е една от страните, които се противопоставят на разширяването на ЕС, преди да бъдат проведени реформи в него.
„Всички искаме да имаме надеждни Западните Балкани, които ще се развиват икономически в бъдеще“, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан на свой ред подчерта, че всяка страна трябва да си „напише домашното“, за да получи европейска перспектива.
Австрийският канцлер Себастиан Курц отбеляза, че Виена, която ще председателства Съвета на ЕС 1 юли, подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани.
„От 1 юли започваме нашето председателство и ще се стремим да ги подкрепим по пътя им. Особено за Сърбия и Черна гора сме много оптимистични. Надявам се, че Македония и други държави ще решат споровете“, заяви Курц.
Петнадесет години след срещата на върха в Солун, където страните от ЕС се ангажираха с по-тясното сътрудничество и и провеждане на реформи, единствено Хърватия успя да стане пълноправен член на елитния клуб на Брюксел.
***