БалканиВИЖ ВСИЧКИ

„НОВА“ (Македония): ЕС потвърди европейската перспектива на Западните Балкани, но поиска реформи

17 май 2018 | 17:39

Снимка: Агенция "Фокус"

София. Правителствените и държавни лидери на Европейския съюз, които се събраха на среща на върха в София с представители на държавите от Западните Балкани, приеха заключителна декларация, с която потвърдиха европейската перспектива на региона, но с изрично условие реформите в тях да продължат - предимно в сферата на върховенството на закона и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, отбелязва скопската електронна медия „НОВА“.
„Ние, лидерите на Европейския съюз и неговите държави-членки, след консултация с нашите партньори от Западните Балкани и в присъствието на съответните регионални заинтересовани, днес установихме следното:
- ЕС приветства съвместната ангажираност на партньорите от Западните Балкани с европейските ценности и принципи, и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, подкрепена от нашите исторически, културни и географски връзки и нашите политически, отбранителни и икономически интереси.
-Припомняйки за срещата на върха в Солун през 2003 г., ЕС потвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. Партньорите от Западните Балкани отново изразиха своята ангажираност към европейската перспектива като свой стратегически избор.
-ЕС приветства ангажимента на партньорите от Западните Балкани да дадат приоритет на демокрацията и върховенството на закона, особено в борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление, както и на зачитането на човешките права и правата на лицата от малцинствата . Ефективното прилагане на реформите се основава на тези основи. Гражданско общество и независими медии.
-ЕС подкрепя усилията на партньорите от Западните Балкани да продължат да укрепват добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това особено включва намирането и прилагането категорични, Интеграционни и свързващи решения за техните двустранни спорове от миналото и полагането на допълнителни усилия за помирение ", са само част от 17-те точки на декларацията, която бе приета в София.

Какви са приоритетите?

В програмата с приоритетите на първо място е засилването на подкрепата за върховенство на закона, за реформиране на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, включително и създаване на органи за предотвратяване на корупцията, разширяване на консултативните мисии, за върховенство на закона със засилена подкрепата на държавите-членки и на ЕС, и с мониторинг на съдебните процеси за корупцията и организираната престъпност.
В частта за финансова подкрепа, ЕС се ангажира, че ще се разшири "Инвестиционната рамка за Западните Балкани с цел по-нататъшно привличане и координиране на инвестициите от двустранните донори и международни финансови институции, засилване на подкрепата за образованието, двойно финансиране за региона в рамките на Еразъм +, включително създаването на "Младежка лаборатория на Западните Балкани" през 2018 г., с което ще се създаде пространство за политически иновативно решаване на нуждите на младите
и справяне с проблема с „изтичането на мозъци".
За по-голяма свързаност страните от ЕС инциират нов пакет проекти (със значителни субсидии от ЕС като стимул) чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, включително и подкрепа за Синята магистрала и Магистралата на мира (Ниш - Прищина), и разширяване на Съюза за енергия на ЕС към Западните Балкани, с фокус върху енергийната сигурност и диверсификацията на източниците, включително и стратегия на регионално ниво за използване на възобновяеми енергийни източници, особено водноелектрически централи, поддръжка на нова Железопътна стратегия за въвеждане на Западните Балкани в главната мрежа и пазара на ЕС.

Разширяване, но с изпълнени задачи

Срещата на върха ЕС-Западните Балкани в София се проведе 15 години след форума в Солун, на който бе потвърдено европейското бъдеще на страните от Западните Балкани. Българският премиер Бойко Борисов, който бе домакин на събитието, сметна за добър знак това, че сега всички разбират колко важни са Западните Балкани.
Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че трябва да се гледа внимателно на новото разширяване на Съюза и трябва да се помага на страните в реформите, за да напредват към членството. Франция е една от страните, които се противопоставят на разширяването на ЕС, преди да бъдат проведени реформи в него.
„Всички искаме да имаме надеждни Западните Балкани, които ще се развиват икономически в бъдеще“, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан на свой ред подчерта, че всяка страна трябва да си „напише домашното“, за да получи европейска перспектива.
Австрийският канцлер Себастиан Курц отбеляза, че Виена, която ще председателства Съвета на ЕС 1 юли, подкрепя европейската интеграция на страните от Западните Балкани.
„От 1 юли започваме нашето председателство и ще се стремим да ги подкрепим по пътя им. Особено за Сърбия и Черна гора сме много оптимистични. Надявам се, че Македония и други държави ще решат споровете“, заяви Курц.
Петнадесет години след срещата на върха в Солун, където страните от ЕС се ангажираха с по-тясното сътрудничество и и провеждане на реформи, единствено Хърватия успя да стане пълноправен член на елитния клуб на Брюксел, припомнят от редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова