Европейски съюзВИЖ ВСИЧКИ

Преглед на някои от основните теми в европейския печат (Агенция „Фокус“)

17 април 2018 | 09:07

Париж. Изправен пред неуспешните реформи на Общността, държавният глава на Франция Еманюел Макрон иска отново да популяризира идеите си за бъдещето в Европейския парламент в Страсбург, пише германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
От редакцията отбелязват, че Макрон не получи необходимата подкрепа за тях от Германия. Партията „Зелени“ обвини голямата коалиция в Берлин, че е изоставила Париж сам в дебата за бъдещето на Европа. На свой ред Федерацията на германската индустрия призова за повече смелост от федералното правителство.
***

Брюксел. Европейската комисия може да препоръча стартиране на преговорите за присъединяване на две балкански страни - Албания и Македония, отбелязва електронното издание New Europe.
Скопие и Атина се договориха тази година да ускорят разговорите за прекратяване на спора, който блокира присъединяването на бившата югославска република към Европейския съюз и НАТО. Гърция, която има право на вето за приемане на нови държави в двете организации, смята, че името Македония включва териториални претенции към един от нейните северни региони, носещ същото име.
Скопие, надявайки се, че въпросът ще бъде решен преди срещата на върха на НАТО в Брюксел през юли, предложи да се използва географско определение, за да се разграничат имената на двете територии.
„Предложенията са за Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Македония-Вардар и Република Македония (Скопие)", заяви наскоро премиерът Зоран Заев след срещата на върха на Западните Балкани в Лондон.
В момента се водят преговори за присъединяване на Сърбия и Черна гора, но ЕК иска към тях да бъдат включени Албания и Македония.
Европейският комисар по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан и Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини ще посетят Тирана, за да предадат доклада за напредъка на албанското правителство, след което ще пътуват до Скопие.
ЕК иска правителствата на тези страни да не оставят място на съмнение за стратегическата си ориентация и ангажираност, и да покажат решителност и напредък.
***

Атина/Анкара. Надеждите, че напрежението между Атина и Анкара може ще отслабне, след като гръцкият министър-председател Алексис Ципрас разговаря по телефона с турския си колега Бинали Йълдъръм, бяха разбити на пух и прах в понеделник, след като последният отново се опита да постави под въпрос гръцкия суверенитет върху части от Егейско море, коментира електронното издание Kathimerini.
В понеделник Йълдъръм заяви, че турската брегова охрана е свалила гръцко знаме от остров в Егейско море в „оспорвана зона", който според съобщенията в медиите е бил издигнат от трима гърци в петък.
Говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос обаче подчерта, че няма доказателства за „нарушаване на гръцката територия", и заяви, че твърдението на Йълдъръм д „напълно провокативно и осъдително", добавяйки, че „Гърция никога няма да приеме теорията за „сиви зони" или поставяне под съмнение на нейния териториален суверенитет“.
През 1996 г. спорът за сувернитета на островната група Имия (Кардак) доведе двете страни до ръба на войната през 1996 г.
„Йълдъръм трябва да бъде по-внимателен. Призоваваме Турция да се върне по пътя на зачитането на международното право", подчерта Цанакопулос, добавяйки, че турските власти трябва да „поемат инициативата за премахване на напрежението".
Същевременно говорителят на гръцкото правителство увери, че „ние продължаваме да разследваме въпроса по един спокоен и много сериозен начин".
От редакцията отбелязват, че според кмет на населено място в близост до острова, където се предполага, че са се развили събитията, твърди, че издигнатото гръцко знаме все още е на мястото си. Говорител на местната брегова охрана също заяви, че не е имало признаци за турска намеса на островчето.
Кметът разказва за случая: „Бяха три деца, дошли на острова за Великденските празници", след което допълни: „Те не разбират какво биха могли да предизвикат".
Друг представител на властите отбеляза, че не е ясно дали младежите са вдигнали или свалили гръцкото знаме. Той също така не изключи възможността то да е било издухано от вятъра.
***

Париж. Еманюел Макрон обяви, че е убедил Доналд Тръмп да ограничи въздушните удари в Сирия до няколко цели и да избегне разпалване. В Лондон, брифингът на британското правителство твърдеше, че президентът на САЩ всъщност се е колебаел за военната намеса и Тереза Мей е изиграла роля той все пак да отговори твърдо, пише дипломатическият редактор на британското издание Independent Ким Сенгупта в анализ, който представя сближаването на САЩ и Франция за сметка на традиционния съюз между САЩ и Великобритания и обяснява ролята на трите държави във въздушните удари срещу Сирия, публикуван от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.
Истината е, че нито Еманюел Макрон, нито Тереза Мей са тези, които ефективно решиха мащаба и обхвата на ударите. Това бе генерал Джеймс Матис. Американският министър на отбраната, според всички достоверни източници, е изиграл ключова роля за формулиране на параметрите на мисията – мисия, която вече бе поставена в неудобно положение от самохвалния „туит“ на Доналд Тръмп, че „ракетите идват“ – и също така пресече усилията на новия съветник по национална сигурност Джон Болтън да се разширят операциите и да се ударят локации, където иранците може да присъстват.
Но заплахата за удар на Тръмп не беше заради Джон Болтън или някого друг. Съобщението на президента, предадено в социалните мрежи, беше мигновена реакция на гледките от Сирия предадени по телевизионните новини. Но този „туит“ се превърна в един от горещите „туит“-ове на американския президент и направи военната намеса неизбежна, при все че командирите и разузнавателните агенции, както и генерал Матис отбеляза, все още оценяваха какво точно се е случило в Дума.
Докато генерал Матис излагаше възможните последствия от развиващите се действия, следващият „туит“ на Доналд Тръмп гласеше: „Не казах кога ще има атака над Сирия. Ще се случи много скоро, но може би не чак толкова скоро.“ След това дори още по-объркващо той написа: „САЩ по време на съществуването на моята администрация свърши страхотна работа с това да отърве региона от ИДИЛ, къде е нашето „Благодарим, Америка?““
Според описанието на Дауининг стрийт, това е моментът, в който Доналд Тръмп се е обадил на Тереза Мей и отговорът на британския министър-председател е вкарал малко уравновесеност в американския президент. Тук се намират и сравнения с Маргарет Тачър, която казва на Роналд Рейгън да заеме твърда позиция в разговорите за ядрен паритет с Москва, но Тереза Мей, въпреки усилията си, не е виждана като втора Желязна лейди, а Доналд Тръмп, според повечето мнения, не е Роналд Рейгън. Според редица дипломатически източници, обаче, притесненията на Великобритания на този етап са, че може да бъде оставена извън Френско-американска инициатива.
Факт е, че въпреки предполагаемата „специална връзка“ между САЩ и Великобритания, Доналд Тръмп изглежда да е изградил по-силно разбирателство с Еманюел Макрон, отколкото с Тереза Мей, имайки предвид и сравнително успешната и безпроблемна визита на Тръмп във Франция, докато такава във Великобритания тепърва трябва да се случи.
Американският президент е имал два дълги разговора с френския си колега, докато Тереза Мей е изчаквала да говори с него и, според френски и американски официални лица, Макрон е заявил нуждата от въздушни удари. Еманюел Макрон също претендира, че е убедил Доналд Тръмп да не изтегля своите военнослужещи от Сирия, но каквото и да е, изтегляне щеше да се случи в месеците напред, а не веднага.
Макрон изрази вижданията си, че военна намеса трябва да последва като отговор на химическата атака от режима на Асад. Френската страна е заемала твърда позиция по този случай и преди. През 2013 г. Франсоа Оланд инициираше военни нападения, докато Дейвид Камерън се обърна към Камарата на общините за позволение за военна интервенция и се провали.
Има повече смисъл, дори логистично, за САЩ да поддържа връзка повече с Франция, отколкото с Великобритания. Еманюел Макрон заяви отрано, че има доказателства за извършване на химическа атака в Дума. Също така се смята, че Франция притежава повече военен актив, с който да допринесе, от Великобритания чиято отбрана страда от съкращения и която, за разлика от Франция, не може да използва военни кораби и бойни самолети в атаката.
В края на деня, обаче, разликата в доставянето беше относително малка. Франция изстреля 12 ракети, докато Великобритания 8. „Черната работа“, както винаги, бе свършена от САЩ, която изстрела 85 ракети. Колко точно щети бяха нанесени, след като сирийците евакуираха базите си и преместиха оборудването си благодарение на ранното предупреждението на Тръмп в „Туитър“, остава спорен въпрос.
***