БалканиВИЖ ВСИЧКИ

AFP: Страх сковава разделения косовския град Митровица

14 февруари 2018 | 07:44

Снимка: Агенция "Фокус"

Митровица. Десет години след независимостта албанците и сърбите от разделеният косовски град Митровица имат само едно общо нещо – страха , подсилен от скорошното убийство на умерения сръбски политик Оливер Иванович, пише AFP.
Мнозинството от 70 хиляди албанци живее на юг от река Ибър . В северната част живеят 12 хиляди сърби, които следват отказа за признаване на независимостта на Косово, която ще бъде празнувана в събота. Вместо да се интегрират, двете общности предпочитат да се избягват.
„Може да откриете млади хора, които не са виждали сърбин или албанец съответно“, казва Бесим Хоти, етнически албанец, заместник-началник на полицията.
„Тези,които говорят езика на другата етническа група са рядкост“, добавя той.
Афердита Силай-Шеху, от неправителствената организация “Строим Митровица“ използва уроци по английски, за да помогне на младите хора от двете страни да се срещат и да се опознават. Тя самата също избягва да прекосява моста, който свързва двете части на Митровица –северната и южната.
Мостът се наблюдава от международните сили и остава символ на разделение, а по него са разположени циментови блокове. Пешеходците, които се осмеляват да прекосят моста рядкост, въпреки че никой не ги замерва с камъни вече.
От едната страна се веят сръбски знамена пред монументалната статуя на крал Лазар, който сочи с пръст на юг. „Косово е Сърбия“ пише на стената. От албанската страна се веят знамената на най-младата държава в Европа и близо до голямата джамия е издигната статуя на Шемзи Ахмети – член на „Армията за освобождение на Косово“ (АОК) с автомат Калашников на гърба си.

Митровица е разделен град от войната през 1998-1999 между АОК и сръбските войски. По време на конфликта са убити повече от 13 хиляди души, включително 11 хиляди етнически албанци. Сблъсъците от 2004 и 2008 изглежда остават в миналото.
Въпреки всичко, „когато отивам там винаги се страхувам от нещо лошо и неочаквано“, казва Хамди Плана, пенсионер етнически албанец. Прекосявайки моста над Ибър за да посети дъщеря си , той описва чувството като страх все едно се изправяш срещу глутница бездомни кучета. Дъщеря му живее в квартала „Трите кули“ – един от малкото смесени райони в града.
Друга местна жителка, Наталия казва: „ Лягаш си със страх в стомаха, ставаш със страх в стомаха, дали (етническите) албанци ще нападнат някой от нашите?“
Митровица живее под режим на прекратяване на огъня, а не в мир, добавя 28-годишната сръбкиня, която отказа да назове фамилията си.
Четири месеца преди убийството му Оливер Иванович описва климата в града на „опасност и страх“ . Жителите на северната част на Митровица „не се страхуват от албанците, но сърбите, местните хулигани и престъпници карат четириколесни мотори без номера“ , каза тогава той.
Концентрацията на полицаи в северната част на града е внушителен 120 на пет квадратни километра, но само десет разследват убийството на Иванович.
Асистентката на Иванович Ксения Божович е убедена, че убийците няма да бъдат заловени никога. „Мълчание и страх управляват града“, казва тя за AFP.
„Нашата болест е безпокойството“, казва Луминие Терзики – 50 –годишна безработна етническа албанка, която живее в „Трите кули“
„Ситуацията е подобрена, но може да се влоши за една нощ“, добавя друга жителка на квартала Елмаз Хасани. Тя се преместила там през 2012 година,когато собственикът на апартамента, в който живее избягал, след като мъж бил убит с граната. Задържа я само ниския наем. Като почти всички в северната част на Митровица Хасани не плаща данъци и електричество. Властите не ги събират заради страх от бунтове. Когато пазарува избягва близкия сръбски пазар и прекосява моста над Ибър.
„Ако идвате за първи път в Митровица ще откриете милион проблеми“, казва Хоти – заместник-началника на полицията. :ако сте живял винаги тук ще откриете милион подобрения. Неговите служители вече може да патрулират в северната част на града с косовски полицейски униформи.
От декември съдът нареди съдиите от двете етнически групи да отговарят и за двата етноса.
„Хората тук не знаеха какво значи да отговаряш за делата си“, казва Хоти“ . „ Тук вече не е Дивия запад“, добави той.

Превод и редакция: Юлиян Марков