ОбществоВИЖ ВСИЧКИ

МОН никога не противопоставя професионалното и профилираното образование (ОБЗОР)

10 февруари 2018 | 03:21

Снимка: Агенция "Фокус"

София. МОН провежда последователна политика по отношение на професионалното и профилираното образование и никога не ги е противопоставяло. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос, свързан с предстоящи реформи във врачанското училище СОУ "Христо Ботев". По думите му неблагоприятни обстоятелства за врачанския регион са и нарастващите процеси на емиграция в чужбина и към по-големите градове на страната. Вълчев уточни, че визията на община Враца е за приоритетно развитие на професионалното образование и удовлетворяване на потребностите на местния бизнес. Според него направените предложения за намаляване на профилираните паралелки са в резултат на това, че броят на училищата на територията на общината е 20, като преобладават средни. Красимир Вълчев уточни, че намаляването на профилирани паралелки се отнася единствено и само за СУ „Христо Ботев“ и за ПМГ „Акад. Иван Ценов“, СОУ „Отец Паисий“ с една паралелка, а балансирането е насочено в посока повишаване качеството на обучение. „Трябва да насърчим дебата на местно ниво и да очакваме там да бъде постигнат необходимият консенсус“, добави той.
За сливането на учебни заведения в Сливен и възникналите от това протести министър Вълчев коментира, че трябва да се стимулират инициативата и дебатите на местно ниво. Според него няма как да се намери доброто решение, което е баланс на множество интереси и на политики, ако не се стимулира този дебат. По думите му в конкретния случай в община Сливен е създадено напрежение относно изпълнението на чл. 16 и чл.17 от Наредба 10 за организацията на дейностите в училищното образование предвид поетапното осигуряване на целодневна организация на обучение. Той разясни, че компетентен орган по вземането на решения за промени в общинската училищна мрежа е Общинският съвет като орган на местното самоуправление, а не регионалното управление по образование в Сливен. Той припомни, че предложението за оптимизация на училищната мрежа в Сливен е било отложено от Общинския съвет и има сформирана работна група с представители на всички заинтересовани страни.
По отношение на искането за поставяне на камери в училищата и детските градини Красимир Вълчев коментира, че с тях се рискува да се влезе в спирала на търсене на липсващото доверие и заместването му с технически средства. Според него камерите не могат да заместят основния елемент, на който е базирана системата на образование - доверието от всички и вземане на решение като родители да поверим на учителите децата си и то за много години. По думите му винаги има основание за поставяне на камери, но е много вероятно да демотивират учителите и да не постигнат желаният ефект.
За Наредбата, която МОН пусна за обсъждане, в която задължителният критерий за прием на първокласници да не се отнася за децата от ромски произход и която внесе напрежение в обществото, Вълчев коментира, че това е грешен прочит. „Това не е привилегия. Правилото за достъп до най-близкото училище е единствената привилегия. От там нататък всички родители са тези, които имат възможност да запипат детето си във всяко едно училище, ако са останали свободни места. Конкретният текст говори за насочване и то по решение на общината. Не може да презумираме, че редът и условията, които ще утвърдят общините ще бъдат дискриминационни“, обясни Вълчев.
Според него такива политики за десегрегация има и в момента. Той призна, че пропускът на МОН от миналата година, когато са правили последните промени в наредбата е, че са пропуснали този факт. „Единственото, което правим с наредбата, е да им дадем възможност да провеждат политиките за десегрегация“, обясни Вълчев и уточни, че нямат право да бездействат по отношение на тенденцията за формиране на повече на брой сегрегирани училища. По думите му има много райони, където децата от ромски произход са локално мнозинство и те няма как да не бъдат сегрегирани. Той подчерта, че в големите градове трябва да се полагат усилия за десегрегация и да не се увеличава най-малкото броят на сегрегираните училища. „Ако не направим тази промяна в наредбата, е много вероятно общините да прекратят тези политики. Това означава цели райони около училищата да променят облика си. Уверявам ви, че няма нищо дискриминационно“, подчерта просветният министър. Според него, ако се изключи текстът, че това става със съгласието на родителите, то е точно отнемане на привилегия на тези родители да бъдат насочени. „Говорихме със Столична община дали може малко да прецизираме тази разпоредба така, че да уверим още на ниво наредба, а не на ниво системи за прием, че това няма да бъде за сметка на останалите деца. Да запишем, че се насочва към училища, в които са останали места след приемането на децата от прилежащите райони. За да бъде ефективна десегрегацията, децата от ромски произход трябва да бъдат малък процент - до максимум 15%, за да очакваме резултати от тази политика“, каза още Красимир Вълчев.
Люба АЛЕКСИЕВА