БалканиВИЖ ВСИЧКИ

Kathimerini: Македонският въпрос извън дипломацията

13 януари 2018 | 05:51

Снимка: Агенция "Фокус"

Атина. Става все по-очевидно, че в усилията за разрешаване на „Македонския въпрос“ ще се изисква умело маневриране у дома и на международната арена. Имайки предвид червените линии, емоциите и конфронтационната риторика, с която се характеризира политическия дебат, сигналите не са добри, пише гръцкото електронно издание Kathimerini в пореден коментарен материал по въпроса за спора за името на Македония между Атина и Скопие.
Позицията на Гръцката православна църква(ГПЦ) и отговорът на Министерството на външните работи на страната, в което неназован автор пита дали „предастоятелите на Църквата са решили да се съюзят с неонацистката партия „Златна зора““, вещае, че трудната ситуация може да стане опасна.
Ако всички гръцки институции и гражданите знаеха прерогативите на всяка институция и границите им, интервенцията на Светия Синод от сряда не би била нито повече, нито по-малко, от изразяване на църковната позиция по въпрос от общонационален интерес.
„Македонският въпрос“ засяга всеки грък и Църквата не прави изключение. Отговорността за разрешаването на проблема, обаче, е единствено на правителството.
Проблемът е, че и Църквата, и правителството, и гражданите вярват – независимо дали са съгласни с нейните позиции или не – че Църквата упражнява непропорционално голямо влияние.
После дойде и фрапантната грешка на външното министерство: Вместо да излезе с коментар, подобен на: „Отчитаме позицията на църквата, но ще продължим с нашите усилия“, ведомството прибягна до яростна реакция и обиди.
(Премиерът на Гърция Алексис Ципрас искаше да поправи щетите с писмо до Архиепископ Йероним, повтарящо почти изцяло горното послание, но първоначалният коментар на министерството хвърля дълга сянка).
Грешката на министерството не е толкова в яростните думи, колкото в опита да представи всички, които не са съгласни с позицията на правителството, като привърженици на „Златна зора“.
Това показва безразсъдно безразличие към преувеличаването на значението и размера на тази партия.
В миналото, СИРИЗА никога не е имала проблеми с присъствието на „Златна зора“, тъй като тя засилваше лагера на противниците на остеритета, по време на демонстрациите пред парламента и последвалия референдум през 2015 година. Но сега, правителството иска да обрисува опонентите си в цвета на неонацистката партия.
След години на очаквания за национален триумф по въпроса и привикване към застоя, е трудно да бъдат убедени всички, че достойния компромис е по-добър вариант от риска за бъдещо поражение.
След толкова много реални поражения през последните години, много граждани и групи гледат на „Македонския въпрос“ като на битка от огромно национално значение – символично и буквално.
Опасността от разочарование е голяма. Но е отговорност на политиците и другите овластени позиции да се справят с реалността, а не с илюзиите си; да търсят консенсус, а не да провокират екстремизъм и да всяват разделение; да внушават самочувствие на гражданите, а не отчаяние.
Тъй като не ни определят само имената ни, но и нашите действия също. Гръцките политици, клир и всеки един гражданин, трябва да помнят това.

Превод и редакция: Иван Христов