ИнституцииВИЖ ВСИЧКИ

Парламентът отхвърли президентското вето върху Антикорупционния закон (ОБЗОР)

12 януари 2018 | 19:32

Снимка: Агенция "Фокус"

София. Със 146 гласа „за”, 76 – „против” и нито един „въздържал се”, парламентът отхвърли президентското вето и окончателно прие Антикорупционния закон. Новото разглеждането на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се наложи, тъй като той бе върнат от държавния глава Румен Радев за ново обсъждане в Народното събрание на 29 декември 2017 г. В рамките на дебата по президентското вето председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че президентът и БСП играят в един отбор, докато от ГЕРБ са в отбора на България. Цветанов обяви още, че ГЕРБ ще работи за интересите на страната и за ефективната борба срещу корупцията. От своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова изтъкна, че корупцията е надпартиен въпрос. Нинова призова да не се прави закон за един мандат, защото: "днес управлява ГЕРБ, а утре ще е БСП". Лидерът на БСП посочи, че корупцията е проблем №1 за народа, но управляващите не я признават за такъв. От ДПС заявиха, че са съгласни с констатациите на президента и призоваха да се даде шанс на Антикорупционния закон. След решението на народните представители съгласно Конституцията държавният глава е задължен в 7-дневен срок от получаването на закона да го обнародва в „Държавен вестник”.
Агенция „Фокус“ припомня: На 20 декември парламентът прие Антикорупционния закон на управляващите. Съгласно него антикорупционният орган ще бъде Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с мандат от 6 години. Антикорупционният орган ще може да внася искове за отнемане на незаконно придобитото имущество. Ще може да прави и искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС). Органът ще се състои от петима членове –председател, зам.-председател и трима членове. Председателят на комисията ще се избира от Народното събрание по предложение на депутатите. Зам.-председателят и членовете също ще се избират от парламента, по предложение на председателя. Народното събрание ще осъществява контрола върху дейността на Комисията, а членовете й ще бъдат задължени при покана да се явят в парламента, за да предоставят информация. Комисията ежегодно до 31 март ще представя в парламента доклад от дейността си. В същия срок докладът ще се предоставя и на президента, и на Министерски съвет, ще се публикува и на интернет страницата на Комисията. Според закона корупция е налице, когато лице на висша публична длъжност злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на материална или нематериална облага. Противодействието на корупцията ще се осъществява чрез деклариране на имуществото и интересите на лицата на висша публична длъжност, и на свързаните с тях лица; публичен достъп до декларациите, проверка на имущественото състояние. Производството по отнемане на незаконно придобито имущество ще се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица. С указ от 29 декември 2017 г. държавният Румен Радев наложи вето върху приетия закон с мотива, че той не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията и дори ще затруднява борбата с нея. Според държавния глава противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон. По думите му те са необходими, но недостатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото. „Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство“, отбеляза още държавният глава. По думите му уредбата относно конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава убедителни гаранции за независимост, безпристрастност и отговорност. Останалите аргументи на президента бяха свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от граждани, декларирането и установяването на конфликт на интереси, както и използването на специални разузнавателни средства.
Това е петото вето на държавния глава Румен Радев от стъпването му в длъжност, което бива преодоляно от парламента.
На 2 февруари 2017г. 10 дни след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев наложи първото си вето – върху Закона за концесиите, гласуван в последните дни на 43-то Народно събрание. За това настояваха природозащитници, "Нова република" на Радан Кънев, който изпрати специално писмо, "Зелените" и синдикатът "Подкрепа". Радев аргументира решението си с това, че законът въвежда "широки граници на субективизъм и възможности за корупционни практики".
На 8 август 2017г. държавният глава наложи вето на промените в Закона за опазване на околната среда и водите. Той върна за ново обсъждане разпоредбите, с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие. Според него премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност.
На 9 октомври 2017г. президентът наложи вето на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Тогава Румен Радев счете, че се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната“. Той се обяви против предложението удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната.
На 8 декември 2017г. държавният глава наложи вето и върху част от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година. Той върна за обсъждане Преходните и заключителните разпоредби от закона заради прието предложение за неизплащане от Касата на определени нови лекарствени продукти. Президентът изтъкна, че така се създава различно третиране на здравноосигурените лица и се засяга основно конституционно право, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ. И трите пъти парламентът преодоля президентското вето.
Деница КИТАНОВА


Свързани новини