Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Никога повече? Кажете го на Украйна

08 май 2022 | 17:13

Анализът е прекопиран от Dnevnik.bg


Украйна отдава днес заедно с европейците, а не на 9 май като руснаците, почит към загиналите и борилите се по време на Втората световна война. По този повод украинският президент Володимир Зеленски направи обръщение към украинците, застанал пред разсеченият на две от експлозията на ракета жилищен блок в Бородянка. И напомни, че тази война бе започната от Русия въпреки оцелелия десетилетия наред лозунг "Никога отново!".

Може ли пролетта да стане черно-бяла? Има ли вечен февруари? Обезценяват ли се златните думи? За съжаление Украйна знае отговорите на всички тези въпроси. За съжаление тези отговори са "Да".

Всяка година на 8 май заедно с целия цивилизован свят почитаме всички, защитили планетата от нацизма през Втората световна война. Милиони загубени животи, осакатени съдби, измъчени души - и милиони причини да кажеш на злото: никога повече!

Ние знаехме цената, платена за тази мъдрост от нашите предци. Те знаеха колко важно е да го съхранят и да го предадат на потомството. Но те дори не подозираха, че нашето поколение ще стане свидетел на подигравката с думите, които, както се оказа, са истина далеч не за всички.

Тази година казваме "Никога отново" по различен начин. Чуваме "Никога отново" по различен начин. Звучи болезнено, жестоко. Не с удивителен, а с въпросителен знак. Вие казвате: Никога повече! Кажете го на Украйна.

На 24 февруари думата "никога" беше заличена. Застреляна и бомбардирана. Стотици ракети в четири сутринта, които събудиха цяла Украйна. Чухме ужасни експлозии. Чухме: отново!



Град Бородянка е една от многото жертви на това престъпление! Зад мен стои едно от многото свидетелства! Не военно съоръжение, не секретна база, а обикновена девететажна жилищна сграда. Може ли да представлява заплаха за Руската федерация, за 1/8 от сушата, за втората армия в света, за ядрена държава? Може ли да има нещо по-нелепо от този въпрос? Може.

250-килограмови фугасни бомби, с които суперсилата бомбардира този малък град. И той онемя. Днес той не може да каже: "никога повече!". Днес не може да каже нищо. Но тук всичко е ясно и без думи.

Просто погледнете тази дом. Някога тук е имало стени. По тях е имало снимки. А на снимките бяха онези, които някога са преминали през ада на войната. Петдесет мъже, изпратени в Германия на принудителен труд. Тези, които бяха изгорени живи, когато нацистите опожариха повече от 100 села.

250 войници, загинали на фронтовете на Втората световна война, и почти хиляда жители на Бородянка, които се бориха и победиха нацизма. Никога повече! Те се бориха за бъдещето на децата, за живота, който беше тук до 24 февруари.

Представете си как хората са си лягали във всеки един от тези апартаменти. Пожелават си лека нощ. Изгасят осветлението. Прегръщат любимите хора. Затварят очи. Мечтаят си за нещо. Настъпва пълна тишина. Всички заспиват, без да знаят, че не всички ще се събудят. Спят дълбоко. Сънуват нещо приятно. Но след няколко часа ще бъдат събудени от ракетни експлозии. И някои никога повече няма да се събудят. Никога повече.

Думата "никога" беше изхвърлена от този лозунг. Ампутирана по време на така наречената специална операция. Те забиха нож в сърцето и гледайки ни в очите, казаха: "Това не сме ние!". Изтезаваха с думите "нещата не са толкова прости". Убиха "Никога повече", като казаха "Можем да го повторим".


Така се и случи. И изродите започнаха да го повтарят. И нашите градове, оцелели от ужасната окупация - такава, че 80 години не са достатъчни, за да забравим за нея - отново видяха окупатори. И получиха втора дата на окупация в историята. А някои - като например Мариупол - трета. През двете години на окупация нацистите убиват в него 10 хиляди цивилни. За два месеца окупация на Руската федерация са убити 20 хиляди.

Десетилетия след Втората световна война мракът се завърна в Украйна. И тя се върна към черно-бялото. Отново! Злото се завръща. Отново! В различна форма, под различни лозунги, но със същата цел.

В Украйна организираха кървава реконструкция на нацизма. Фанатична имитация на този режим.
Неговите идеи, действия, думи и символи. Маниакално - до детайлите - възпроизвеждане на неговите зверства и "оправдавания", които уж придават на злото свещена цел. Повторението на престъпленията му и дори опитите да надминат "учителя" и да го изместят от пиедестала на най-голямото зло в историята на човечеството. Поставянето на нов световен рекорд за ксенофобия, омраза, расизъм и брой на жертвите, до които те могат да доведат.


Никога повече! Това беше ода на разумния човек! Химн на цивилизования свят!

Но някой го е фалшифицирал. Обезобрази "Никога отново" с нотки на съмнение. Заглуши го, запявайки своята смъртоносна ария на злото. И това е ясно за всички страни, които са видели с очите си ужасите на нацизма. И днес изпитват ужасно дежавю. Виждат го отново!


Всички народи, на които е бил залепян етикет "третокласни", роби без право на собствена държава или изобщо на съществуване, чуват изявления, които възвеличават една нация, докато други народи зачеркват с лекота. Казват, че наистина не съществуваш, изкуствено си създаден, което означава, че нямаш права. Всеки чува езика на злото. Отново!


И заедно признават болезнената истина: ние не изкарахме дори век. Нашето Never again не продължи и 77 години.


Проспахме злото. То се е възродило. Отново и сега. Аgain and now!

Това разбират всички държави и народи, които днес подкрепят Украйна. И въпреки новата маска на звяра те го разпознаха. Защото за разлика от някои те помнят за какво и срещу какво са се борили нашите предци. Те не объркаха първото с второто, не размениха местата им, не забравиха.

Не забравиха поляците, по чиято земя нацистите започнаха своя поход и произведоха първия изстрел от Втората световна война. Не забравиха как злото първо те обвинява, провокира, нарича те агресор, а след това те атакува в 4:45 и казва, че това е самозащита. И те видяха това как се случи отново в нашата земя. Те си спомнят разрушената от нацистите Варшава. И те виждат какво направиха с Мариупол.

Британците не забравиха как нацистите изтриха Ковънтри от лицето на земята, като го бомбардираха 41 пъти. Как звучеше "Лунната соната" на самолетите на Луфтвафе, които 11 часа непрекъснато атакуваха града. Как разрушиха историческия му център, фабрики, катедралата "Сейнт Майкъл". И видяха как удариха Харков с ракети. Как бяха осакатени историческият му център, фабриките и катедралата "Успение Богородично". Те си спомнят как Лондон беше бомбардиран 57 последователни нощи. Как ракети "Фау" падаха върху Белфаст, Портсмут, Ливърпул... И виждат как крилати ракети падат в Николаев, Краматорск, Чернигов. Помнят как удряха Бирмингам. И виждат как бива удрян побратименият му град Запорожие.

Холандците помнят. Как Ротердам стана първият град, претърпял пълно разрушение, когато нацистите хвърлиха 97 тона бомби върху него.

Французите си спомнят. Помнят Орадур-сюр-Глан, където СС изгори живи хиляда и петстотин жени и деца. Масовите обесвания в Тюл, клането в село Аск. Многохилядната акция на съпротива в окупирания Лил. Видяха какво направиха в Буча, Ирпен, Бородянка, Волноваха, Тростянец. Виждат как са окупирали Херсон, Мелитопол, Бердянск и други градове, където хората не се предават. И излизат на многохилядни мирни акции, които са извън властта на окупатора, и единственото, което могат да направят, е да стрелят по мирни хора.

Чехите не са забравили. Как нацистите унищожиха Лидице за по-малко от ден, оставяйки от селото само едно пепелище. Видяха как унищожиха Попасная. От него не остана дори пепел. Гърците не забравят, кой е оцелял от кланета и екзекуции по цялата им територия, блокадите и големия глад.

Помнят американците, които се бориха със злото на два фронта. Преминавайки през Пърл Харбър и Дюнкерк заедно със съюзниците. И всички заедно преминаваме през нови, не по-малко трудни битки.

Всеки, който е оцелял след Холокоста, помни колко много един народ може да мрази друг.

Това не беше забравено от литовци, латвийци, естонци, датчани, грузинци, арменци, белгийци, норвежци и много други - всички, които страдаха от нацизма в собствената си земя, и всички, които го победиха като част от антихитлеристката коалиция.

За съжаление има и такива, които, оцелявайки във всички тези престъпления, загубили милиони хора, които се бориха за победа и я спечелиха, днес оскверниха паметта за тях и техния подвиг.

Този, който позволи градовете на Украйна да бъдат обстрелвани от неговата земя. Който ги е освобождавал редом с нашите деди.

Този, който се изплю в лицето на своя "Безсмъртен полк", поставяйки до себе си палачи от Буча.

И отправи предизвикателство към цялото човечество.

Но забрави за главното: че всяко зло винаги свършва по един и същи начин - то свършва.

Скъпи украинци!

Днес, в Деня на паметта и помирението, се прекланяме пред всички, защитили родната земя и света от нацизма. Празнуваме подвига на украинския народ и неговия принос за победата на антихитлеристката коалиция.

Експлозии, изстрели, окопи, рани, глад, бомбардировки, блокади, масови екзекуции, наказателни операции, окупация, концентрационни лагери, газови камери, жълти звезди, гета, Бабий Яр, Хатин, плен, принудителен труд... Те умряха за всеки от нас, за да разберем какво означават тези понятия, от книги, а не от собствен опит. Но нещата се случиха по друг начин. Не е честно към всички тях. Но истината ще победи. И ние ще преодолеем всичко!

И доказателството за това е "Верволф". Това е бившият щаб и бункерът на Хитлер край Виница. Всичко, което е останало от него, са няколко камъка. Руини. Развалини от онзи, който се смяташе за велик и непобедим. Той сочи посоката за всички нас и бъдещите поколения. За какво са се борили нашите предци. Те доказаха: никое зло не може да избяга от отговорност. Не може да се скрие в бункер. От него няма да остане камък върху камък.

Следователно и ние ще преодолеем всичко. И ние знаем това със сигурност, защото нашите военни и целият ни народ са потомци на онези, които победиха нацизма. Следователно те отново ще спечелят.

И пак ще има мир. Най-накрая пак!

Ще преодолеем зимата, която започна на 24 февруари, продължава на 8 май, но определено ще свърши и украинското слънце ще я прогони! И всички ще посрещнем зората, цялата страна. И семейството и близките, приятелите и любимите ще бъдат с нас! Най-накрая отново! И нашето знаме отново ще се вее над временно окупираните градове и села. Най-накрая отново! И ще се съберем. И ще има мир! Най-накрая отново! И няма повече да има черно-бели сънища, а само синьо-жълт сън. Най-накрая отново! За това са се борили нашите предци.

Вечна почит към всички, които се противопоставиха на нацизма!

Вечна памет на всички, загинали във Втората световна война!