Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Годишна среща на министрите на външните работи на НАТО в Рига

30 ноември 2021 | 13:54

Двудневната среща на външните министри на НАТО се открива във вторник в Рига. Участниците възнамеряват да обсъдят въпросите за сдържане на Русия и Китай, да разгледат основните тези на новата стратегическа концепция на Алианса, която трябва да бъде одобрена през лятото на 2022 г. на срещата на върха в Мадрид, да обсъдят операциите и увеличаването на разходите за отбрана на Алианса, да направят изводи от провала на мисията на НАТО в Афганистан и да обсъдят отношенията на НАТО със страните партньори – Швеция, Финландия, Украйна и Грузия.

По време на срещата значително внимание ще бъде отделено на миграционната криза на границата с Беларус, която НАТО нарича „хибридна атака на режима на Лукашенко“. Алиансът обаче не възнамерява да предприема никакви практически мерки в тази област. В Рига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще подпишат съвместна декларация за сътрудничество между ЕС и НАТО.


TACC: Латвия заяви, че не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Съединените щати
Латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс смята, че Рига не се нуждае от допълнителни гаранции за сигурност от Вашингтон. Той заяви това във вторник на съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, цитиран от TACC.

„САЩ поеха много силни ангажименти да гарантират нашата сигурност и честно казано, нямаме нужда от нови ангажименти, защото това, което имаме, вече е много силно — присъствието на (САЩ) на ротационен принцип, воденият от САЩ батальон нa (НАТО) в Полша, което държавният секретар вече спомена," заяви Ринкевичс

В понеделник министърът на отбраната на Латвия Артис Пабрикс каза пред Reuters, че Латвия се нуждае от постоянно военно присъствие на САЩ, за да сдържа Русия, а също така иска да укрепи своя отбранителен потенциал с помощта на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

В същото време, както добави Ринкевичс, Латвия и САЩ ще продължат да си сътрудничат тясно в борбата срещу киберзаплахите.

„Съгласихме се да продължим тясно сътрудничество не само във военната сфера, но и по въпросите на киберсигурността, включително 5G мрежите, противодействието на кибератаки, както и на дезинформацията“, добави Ринкевичс.

Държавният секретар на САЩ пристигна в Рига, където ще участва в срещата на външните министри на НАТО в Рига на 30 ноември и 1 декември. В рамките на посещението си в Латвия Блинкен се срещна и с министър-председателя на републиката Кришянис Каринш.

Associated Press: Столтенберг изключи система за изваждане на страни от НАТО
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза във вторник, че има малък шанс военната организация някога да въведе система за изключване на страни от своите редици, на фона на напрежението между редица от 30-те страни членки, предава Associated Press.

„НАТО няма никакъв механизъм за изгонване на членове. И няма да препоръчам това да бъде въведено в нашия учредителен договор“, каза Столтенберг в Рига, преди двудневната среща на външните министри на организацията.

„Дори и да го препоръчам, това никога няма да се случи, защото се нуждаем от консенсус, за да го направим“, каза той, визирайки необходимостта от единодушие при вземането на решения в НАТО, което дава на всяка страна членка де факто вето.

Турция разгневи няколко членове на Алианса, като закупи руски ракетни системи, както и заради проучванията за въглеводороди в спорни средиземноморски води. Миналата година турските военни кораби също влязоха в противопоставяне с френските военноморски кораби, които контролираха оръжейното ембарго на ООН за Либия.

Френският президент Еманюел Макрон заяви през 2019 г., че Алиансът е в „мозъчна смърт“ поради липсата на американското лидерство. Той се оплака от решението на администрацията на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия, без да се консултира със съюзниците.

Макрон, който също беше ядосан от споразумението между САЩ и Великобритания с Австралия тази година, което прекъсна многомилиардния контакт на Канбера с Париж за изграждане на подводници, поиска преразглеждане на начина, по който НАТО функционира политически.

Министрите ще обсъдят предложенията на Столтенберг за преразглеждане на „Стратегическата концепция“ на НАТО, която по същество представлява мисията и пътната карта на организацията за адаптиране към съвременните предизвикателства за сигурността. Последният датира от 2010 г. и не отчита Китай или изменението на климата.

Лидерите на НАТО трябва да одобрят окончателния текст на срещата си в Мадрид на 29-30 юни 2022 година

Не е ясно как Алиансът ще се справи с авторитарните подходи на някои от членовете си или как ще управлява проблемите, които възникват, когато една страна бойкотира действията на НАТО, например Унгария, която блокира срещите на високо ниво с Украйна заради правата на унгарското малцинство там .

Столтенберг каза, че смята, че изключването на членове не е отговорът. „Мисля, че е по-добре да използваме НАТО като платформа, както и да водим честни и откровени дискусии, когато сме загрижени дали всички съюзници отговарят на демократичните стандарти“, каза той.

„Ако тези страни бъдат изгонени, тогава тази платформа вече няма да съществува. Така че мисля, че е по-добре да запазим НАТО с всичките му членове."

Йенс Столтенберг: НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса
НАТО гарантира колективната сигурност само на членовете на Алианса, но не и на страните партньори, включително Украйна, на които Алиансът предоставя само помощ. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция във вторник в латвийската столица при пристигането си на срещата на външните министри на НАТО, цитиран от TACC.

„Трябва да разберем разликата между една страна от НАТО, например Латвия, Полша, Румъния, и нашия близък и много ценен партньор Украйна, на която ние предоставяме само подкрепа, помощ при обучение на войски, оборудване. Но за страните членки на НАТО, имаме гаранции за сигурност по член 5 (от Вашингтонския договор, който разглежда колективната отбрана на алианса – бел. ТАСС), каза Столтенберг.


Сергей Лавров: САЩ непрекъснато разпалват истерия по руските граници
Съединените щати обградиха Русия от всички страни с военни бази и разпалват истерия, каза руският външен министър Сергей Лавров на 30 ноември пред участниците в годишната научна и образователна програма „Диалог за бъдещето“, цитиран от “Российская газета“.

Според него „фактът, че САЩ са обградили Русия от всички страни със своите военни бази, вероятно вече е нещо, което всеки ученик знае, и въпреки това тази истерия непрекъснато се раздухва по руските граници“.

Той засегна и ситуацията в Азиатско-Тихоокеанския регион.

"В Азиатско-тихоокеанския регион, където доскоро преобладаваха положителни, конструктивни, обединяващи тенденции, тенденции за търсене на консенсус и компромис, се въвеждат схеми на открита конфронтация за сдържане на някои страни от други страни", каза руският външен министър.

Освен това "идеята за срещата на върха на демокрациите", насрочена за 9-10 декември, повдига въпроси, каза руският външен министър.

„Сега президентът на САЩ Джо Байдън свиква среща на върха „на демокрациите“. Абсолютно самоволно дефинира списъка от 110 държави... това повдига огромен брой въпроси, като идеята за самата среща на върха на демокрациите, която предполага... самоприсвоеното право от Вашингтон да определя кой е демократ и кой не. Защо точно демокрацията в американския смисъл трябва да се разглежда като идеалната форма на социална организация?“, каза Лавров.

В същото време, отбеляза министърът, срещата на върха на Руската федерация и САЩ в Женева може да стане пример за целия свят.

"В Женева се проведе руско-американска среща на върха, имаше и конструктивен, и честен разговор. Ако такъв разговор даде пример за всички други действия на нашите западни партньори на международната арена, светът ще има само полза", каза Лавров.
***

Delfi (Латвия): НАТО има готовност да прехвърли над 40 хиляди войници в Латвия
Ако е необходимо, над 40 хиляди войници могат да бъдат изпратени в Латвия за кратко време, потвърди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след среща с президента на страната Егилс Левитс, пише латвийското издание Delfi.

Говорейки за това дали Северноатлантическият алианс е готов да разгледа възможността за увеличаване на присъствието си в Латвия, предвид събитията от последните седмици и нарастващото напрежение по външната граница на Европейския съюз, Столтенберг подчерта, че НАТО значително e увеличило присъствието си в последно време заради агресивното отношение на Русия към Украйна и незаконното анексиране на Крим през 2014 г., както и по-нататъшни провокации от страна на Русия, насочени към дестабилизиране на ситуацията в Източна Украйна и подкрепа на сепаратистите в региона на Донбас.

„Ние непрекъснато преследваме най-голямото разширение на цялостната отбранителна система след Студената война. Бойни групи са разположени в балтийските държави и Полша. Засилихме присъствието си както в морето, така и във въздуха. Ние също така работим в тясно сътрудничество със съюзниците в областта на обучението, което има за цел да предотврати всякакви заплахи за съюзниците, особено на източния фланг на Алианса - в Балтийския регион“, заяви генералният секретар на НАТО.

Той също така подчерта, че за да се предотврати всяка възможна конфронтация, непрекъснато се анализира необходимостта от активиране и промяна на присъствието. Столтенберг отбеляза, че НАТО ще осигури присъствието на съюзнически войски в Балтийския регион, за да предотврати по-нататъшно влошаване на ситуацията на границата на Латвия, Литва и Полша.

Генералният секретар на НАТО каза, че ще бъдат изпратени специалисти както в Литва, така и в други страни, за да се справят със ситуацията по външните граници на ЕС и с мигрантите. Той също така припомни, че заедно с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен той посети не само Латвия, но и Литва, за да покаже, че и НАТО, и ЕК са обединени в борбата срещу хибридна атака, ръководена от Беларус срещу страните от Северноатлантическия алианс.

ТАСС: Хайко Маас предупреди Русия за последствия в случай на агресивни действия срещу Украйна
Изпълняващият длъжността външен министър на Германия Хайко Маас предупреди Русия за последствия в случай на агресивни действия срещу Украйна, предава TACC.

"За всяка форма на агресия Русия ще трябва да плати висока цена", каза той пред репортери във вторник преди да отлети за Рига за среща на външните министри на НАТО. "Подкрепата на НАТО за Украйна е нерушима, нейната независимост, териториална цялост и суверенитет не подлежат на договаряне."

Маас отново заяви, че „военната активност на Русия на границата с Украйна дава повод за безпокойство“. Той обяви увеличаване на броя на нарушенията на примирието в Донбас и възпрепятстване на работата на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в региона. Според него е необходимо да се предприемат стъпки за деескалация на ситуацията, което е възможно само чрез диалог.

„Няма да се уморя да подчертавам, че вратата за подобни преговори с Русия все още е отворена“, каза Маас.

ТАСС: Министрите на отбраната от НАТО ще обсъдят сдържането на Русия и Китай и сътрудничеството с Украйна и Грузия
Двудневната среща на външните министри на НАТО се открива във вторник в Рига. Участниците възнамеряват да обсъдят въпросите за сдържане на Русия и Китай, да разгледат основните тези на новата стратегическа концепция на Алианса, която трябва да бъде одобрена през лятото на 2022 г. на срещата на върха в Мадрид, да обсъдят операциите и увеличаването на разходите за отбрана на Алианса, да направят изводи от провала на мисията на НАТО в Афганистан и да обсъдят отношенията на НАТО със страните партньори – Швеция, Финландия, Украйна и Грузия, информира ТАСС.

По време на срещата значително внимание ще бъде отделено на миграционната криза на границата с Беларус, която алиансът нарича „хибридна атака на режима на Лукашенко“. Алиансът обаче не възнамерява да предприема никакви практически мерки в тази област. В Рига генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще подпишат съвместна декларация за сътрудничество между ЕС и НАТО.

Този път основното обвинение срещу Русия ще бъдат твърденията, че Москва е съсредоточила големи сили близо до границата с Украйна и се готви за „агресивни действия“. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази тези обвинения в Брюксел на пресконференция на 26 ноември, а след това ги повтори три пъти със същите думи на три поредни пресконференции във Вилнюс и Рига, които той последователно изнасяше на 27-29 ноември.

Столтенберг отбеляза, че НАТО вижда „необичайна концентрация на руски сили“ на границата с Украйна и „следи отблизо ситуацията“. Според него НАТО наблюдава десетки хиляди военнослужещи, бронетехника, артилерия, средства за радио-електронна борба и дронове. Генералният секретар не уточни къде се намира всичко това.

„Призоваваме Русия да деескалира и да намали напрежението“, повтори той четири пъти.

Столтенберг посочи и „тенденцията на агресивно поведение на Русия“ и нейната „готовност да използва военна сила срещу съседни държави“. В същото време той се обяви за диалог с Русия, за да се предотврати ескалация на напрежението или военни инциденти. Столтенберг за пореден път заяви, че НАТО е за провеждането на следващото заседание на Съвета Русия-НАТО (СНС), на което самият Алианс сложи край, изпращайки още една група руски дипломати през октомври, принуждавайки Руската федерация да затвори дипломатически мисии в Брюксел и Москва.

Столтенберг призна, че Киев няма да получи никаква практическа помощ от НАТО в случай на агресия от Русия. „Всяка бъдеща агресия срещу Украйна ще има висока цена за Русия и ще има политически и икономически последици“, каза Столтенберг.

„Украйна е партньор на НАТО, не е страна, която е член на алианса. Нашата статия за колективна отбрана, член 5 [от Вашингтонския договор], не се прилага за Украйна“, каза той, добавяйки, че „НАТО и нейните страни-членки вече предоставят значителна политическа и военна подкрепа на Украйна“. „Вече предоставяме различни военни и логистични способности, оръжия и помощ при обучението на военните“, каза генералният секретар на Алианса.

Нарастващото икономическо развитие на Китай, укрепването на неговата армия и все по-тясното му сътрудничество с Русия представляват заплаха за НАТО, каза Столтенберг. Според него НАТО е обезпокоено от желанието на Китай да стане водеща световна икономика, от опитите му да контролира „критичната инфраструктура“ в евроатлантическото пространство, разширявайки своите кибер и космически възможности, както и подобряване на ядрения си потенциал.

Столтенберг припомни също, че за първи път въпросите за противодействието на Китай ще бъдат включени в новата стратегическа концепция на Алианса, която трябва да определи принципите на развитие на НАТО до 2030 г.

На фона на миграционната криза в региона на Източна Европа, Европейският съюз и Северноатлантическият алианс възнамеряват да подпишат нова декларация за сътрудничество. Както каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция във Вилнюс в неделя, документът цели „подновяване на политическите ангажименти и укрепване на партньорството ЕС-НАТО“.

На практика НАТО възнамерява да използва разширяването на партньорството си с ЕС, за да прехвърли към Европейския съюз част от задачите за финансиране на невоенни зони на обща сигурност – кибернетична отбрана, отговор на хибридни заплахи, модернизация на европейската транспортна инфраструктура така че да отговарят на военните изисквания за бързо прехвърляне на войски по европейските пътища от пристанища на атлантическото крайбрежие, където американските военни могат да кацнат, на изток до границите на Русия и Беларус.

Друг важен елемент от разширеното партньорство с ЕС е запазването на контрола на НАТО върху отбранителните проекти на ЕС. САЩ и НАТО последователно подчертават, че плановете на ЕС за развитие на стратегическа автономия не трябва да водят до военна конкуренция и дублиране на функциите на ЕС и НАТО. Тоест водещата роля в отбранителната сфера в Европа трябва да остане за Северноатлантическия алианс, където всички ключови решения се вземат от САЩ.

Също така е изключително важно за Вашингтон да запази приоритетния си достъп до военни договори за доставка на оръжие на европейските си съюзници. По време на администрацията на Доналд Тръмп Европейската комисия предприе редица мерки за частична защита на европейския отбранителен пазар от агресивна конкуренция от американския военно-промишлен комплекс, но тези ограничения сега се премахват, за да се подобрят отношенията с администрацията на Джо Байдън .

EU Observer: Латвия поиска постоянно американско военно присъствие срещу агресията на Русия
Латвия се нуждае от постоянно военно присъствие на САЩ, за да възпира Русия и иска да засили отбраната си с американски ракети Patriot, каза в понеделник латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс, когато генералният секретар на НАТО посети съюзническите войски в балтийската страна, пише EU Observer.

„Нуждаем се от допълнителна международна помощ“, каза Пабрикс. „Бихме искали да имаме постоянно [военно] присъствие на Съединените щати в нашата страна“.