Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Три месеца след началото на ваксинацията – докъде стигна ЕС в борбата срещу COVID-19?

01 април 2021 | 11:43

Европейският съюз приключи първото тримесечие на ваксинационните кампании с далеч по-слаби резултати от очакваното. Брюксел се надяваше до 31 март да бъдат ваксинирани 80% от населението на Общността на възраст над 80 г. и 80% от здравния персонал. Но и в двата случая той е далеч от целта – едва 27 на сто от най-възрастното население на Стария континент и по-малко от половината медици са имунизирани срещу COVID-19. ЕС също не успя да изпълни планирания график за разпределение на дозите, въпреки че в този случай това се дължи на проблемите в доставките на AstraZeneca, която предостави 70 милиона дози по-малко от обещаното. Брюксел се надява да поднови кампаниите този април и да достигне целта от 70% от ваксинираното възрастно население до края на лятото.
Бавният старт на ваксинационните кампании предизвика загриженост в повечето държави-членки, особено с оглед на ускорените темпове в други части на планетата, по-специално в САЩ и Обединеното кралство, където съответно 50% и 7,8% от населението вече са получили и двете дози от ваксината. В ЕС тази цифра остава около 6% в края на първото тримесечие.
„До края на тази седмица 107 милиона дози ще са достигнали до държавите-членки", обяви заместник-говорителят на Европейската комисия Дана Спинант. Цифрата е далеч от първоначално планираните над 160 милиона дози, въпреки факта, че BioNTech и Moderna, две от фармацевтичните компании, наети от Комисията, са изпълнили обещаните доставки, съответно с 67,5 и 9,8 милиона. AstraZeneca, от друга страна, е доставила 29,7 милиона, далеч от очакваните близо 100 милиона.
Към липсата на достатъчно ваксини се добавят и колебанията на някои държави относно употребата на ваксината на AstraZeneca, която в няколко страни е ограничена до определени възрастови групи, въпреки факта, че Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) я определи като безопасна за всички възрасти. Комбинацията от проблеми около англо-шведската лаборатория най-накрая отдалечи ЕС далеч от целите, които си беше поставила в началото на ваксинационните кампании, започнали на 27 декември.
„Разбира се, всички знаем, че можеше да върви много по-бързо, ако всички фармацевтични компании бяха изпълнили договорите си“, оплака се председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, като направи равносметка за първото тримесечие на кампанията по време на европейската среща на върха миналата седмица.


„МКД“ (РСМ): Гърция отваря магазините, въпреки големия брой починали и заразени с коронавирус
Гърция обяви, че ще отвори отново повечето магазини и ще облекчи ограниченията за свободното време, въпреки все още големия брой заразени и починали от Сovid-19, пише македонското електронно издание “МКД“.

Заместник-министърът на гражданската защита Никос Хардалиас заяви, че всички магазини за търговия на дребно ще отворят отново в понеделник, с изключение на универсалните магазини и моловете.

Пътуването с кола отново ще бъде разрешено на кратки разстояния през уикендите, за семейства и групи до трима души, както и спорт или дейности на открито, добави той на пресконференцията.

Като позволява на гърците да релаксират извън домовете си сега, когато времето се подобрява, правителството се надява да се възползва от това на здравно, социално и икономическо ниво, добави гръцкият заместник-министър.

През последните 24 часа в Гърция са починали 76 души от Covid-19, а над 3600 са новозаразените.

Като цяло страната е регистрирала повече от 260 000 случая на Сovid-19 и 8093 смъртни случая от началото на пандемията. В момента над 700 души се намират в реанимация.

Гърция, която подкрепя европейския паспорт за ваксини, се надява да открие своя туристически сезон в средата на май и да генерира така необходимите й бюджетни приходи.

Към момента в Гърция са поставени около 1,6 милиона дози от ваксината, а над 580 000 души са получили и втората доза.

The Guardian: Около 30 процента от прекаралите Covid-19 в болница, постъпват отново в рамките на четири месеца
Близо една трета от хората, които са били в болница заради Covid-19, са приети за по-нататъшно лечение в рамките на четири месеца след изписването им, а един на всеки осем от пациентите е починал в същия период, установиха лекари, цитирани от британския вестник The Guardian.

Поразителното дългосрочно въздействие на болестта накара лекарите да призоват за текущo проследяване и мониторинг на бивши пациенти с коронавирус, за да се открият ранни признаци на увреждане на органи и други усложнения, причинени от вируса.

Докато за Covid-19 е широко известно, че причинява сериозни дихателни проблеми, вирусът може също да порази и да увреди други органи като сърцето, черния дроб и бъбреците.

Изследователи от University College в Лондон, Службата за национална статистика и Университета в Лестър, сравниха медицинските досиета на близо 48 000 души, които са били на болнично лечение заради Covid-19 и са били изписани до 31 август 2020 г., със данни от съответната контролна група от хора в общото население.

Данните са използвани за проследяване на честотата на повторно приемане, смъртните случаи и диагнозите за редица респираторни, сърдечни, бъбречни, чернодробни и метаболитни заболявания, като диабет например.

След средно време за проследяване от 140 дни, почти една трета от пациентите с Covid-19, които са били изписани от болница, са били приети отново и около един на всеки осем е починал, като честотите са значително по-високи от наблюдаваните в контролната група.

„Това е притеснение и трябва да го приемем сериозно“, каза д-р Амитава Банарджи от Института по здравна информатика към Университетския колеж в Лондон. „Тук категорично показваме, че това далеч не е леко заболяване. Трябва да наблюдаваме пациентите след Covid, за да можем рано да открием органни увреждания. "

Необяснимите симптоми, които продължават повече от четири месеца, често се описват като „дълъг Covid“ или „синдром след Covid“, но лекарите все още разработват модели на дългосрочни увреждания на органи, които могат да бъдат причинени от инфекцията.

Новодиагностицираните респираторни и сърдечни заболявания и диабет се увеличават при бившите пациенти с Covid в сравнение с контролната група, както и проблемите с функцията на множество органи. Установено е, че честотата на мултиорганната дисфункция след изписването е по-голяма при пациентите на възраст под 70 години в сравнение с тези над 70 години, а при етническите малцинства процентът е по-висок, отколкото при бялата популация.

Авторите пишат: „Повишаването на риска не се ограничава само до възрастните хора и не е еднакво за различните етнически групи. Диагнозата, лечението и профилактиката на синдрома след Covid изискват интегрирани, а не специфични за органите или заболяванията подходи и са необходими спешни изследвания за установяване на рисковите фактори. Нашите констатации предполагат, че дългосрочната тежест на заболеваемостта, свързана с Covid-19, за болниците и по-широките здравни системи може да бъде значителна.

Проучването разкрива, че докато съществуващите състояния като сърдечни заболявания, диабет и респираторни заболявания излагат хората на по-голям риск от тежко прекарване на Covid, самата инфекция може да причини такива медицински проблеми.

„Досега бяхме склонни да мислим за сърдечни заболявания, бъбречни заболявания и диабет като рискови фактори за пациентите с Covid, но това също така са усложнения на Covid“, каза д-р Банарджи.

Reuters: ЕС иска десет милиона ваксини на AstraZeneca от Индия
Европейският съюз поиска от Индия да й позволи да закупи десет милиона дози ваксини на AstraZeneca, заяви правителствен служител пред Reuters, последният признак на нарастващ натиск върху Делхи да изнася по-голяма част от продукцията си в други страни.

ЕС иска да закупи дозите от Института „Серум“, най-големият производител на ваксини в света, за да компенсира недостига на доставки от европейските заводи на AstraZeneca и да ускорят ваксинацията в страните членки.

Евентуално бързо одобрение на искането на ЕС обаче е малко вероятно, тъй като Индия се опитва да ускори собствената си ваксинационна програма, каза индийски държавен служител, който поиска да остане анонимен.

Великобритания също така притиска Индия да изнесе втората половина от десетте милиона дози, които е поръчала от „Серум“, каза източникът.

Първоначално „Серум“ трябваше да произвежда ваксината на AstraZeneca само за страни с ниски и средни доходи.

Индия обаче заяви, че сега е фокусирана върху разширяването на собствената си имунизационна програма, тъй като случаите на COVID-19 нарастват от март.

Решението й да се съсредоточи върху вътрешните си нужди, дошло след като правителството беше критикувано у дома за изпращане на десетки милиони дози в чужбина, също така ще засегне подкрепената от СЗО глобална мрежа за разпространение на ваксини, известна като COVAX. Мрежата има за цел да осигури ваксини срещу COVID-19 предимно за десетки по-бедни страни.

Проблемите с производството забавиха ваксинациите за 450 милиона души в 27-членния ЕС. Имунизацията на блок на глава от населението изостава от тази на страни като Израел, Обединеното кралство и САЩ, според наличните данни.

До момента Индия е изнесла 64 милиона дози ваксини в 83 страни и е приложила същия брой дози у дома. Ваксинационният й план се разшири от четвъртък, за да включи всички на възраст над 45 години, което се очаква да повиши значително търсенето на ваксини.

The Times: Нерешителността за ваксиниране е намаляла наполовина през последния месец
Нерешителността сред хората във Великобритания по отношение на ваксините срещу Covid-19 е намаляла наполовина за последния месец, показват официални данни, цитирани от националния ежедневник The Times.

Службата за национална статистика (ONS) заяви, че общото положително отношение към ваксините сред британците се е увеличило до 94% през миналия месец от 78% през декември.

Нерешителността да се получи ваксината сред чернокожи възрастни е спаднала от 44% между 13 януари и 7 февруари до 22% между 17 февруари и 14 март.

Само 6 процента от 17 200 респонденти от цялото население съобщават за колебливо отношение към ваксината между 17 февруари и 14 март - спад от 9 процента през предходния период.

Някои етнически групи остават предпазливи, като 13% от възрастните в азиатските групи и 12% от тези със смесен етнически произход съобщават за съмнения относно ваксините.

Други групи, изразяващи повече колебливост в сравнение с общото население, са по-млади възрастни (17%), родители с малки деца (16%), безработни (14%) и хора, които живеят под наем (10%).

Според други данни на ONS възрастните хора от чернокожи африкански произход са повече от седем пъти по-склонни да не се ваксинират, отколкото белите британци.

По-рано тази седмица сър Лени Хенри призова чернокожите британци да се доверят на националните професори, лекари и учени, въпреки "законните им притеснения и опасения", за да се ваксинират.

Тим Уизард от отдела за анализ на публичната политика на ONS каза: „През последните няколко месеца видяхме отношението на по-голямата част от населението да става все по-положително към ваксинацията срещу Covid-19.

„Въпреки това все още има колебание сред някои групи, включително млади хора, чернокожи британци, и тези, живеещи в по-бедните райони.“

„ТВ 21“ (РСМ): В Сърбия арестуват противници на ваксините
В Сърбия се провежда мащабна полицейска операция за задържане на „антиваксъри“ (противници на ваксините-бел.ред.), при която са арестувани няколко души, сред които и лидера на движение "Живея за Сърбия" д-р Йована Стойкович, която е била задържана за разпит в полицията, информира скопската “ТВ 21“.

Тя беше задържана тази сутрин по подозрение, че "е предизвикала паника и хаос".

Blic съобщава, че днес се провежда голяма полицейска акция срещу "антиваксърите" и до момента са задържани петима души, които ще бъдат разпитани.

Kathimerini: Гърция отлага с една седмица отварянето на училищата
Решението за това кога да се отворят отново училищата в Гърция е отложено с поне една седмица, въпреки желанието на правителството да рестартира присъственото обучение лице в лице на 5 април, тъй като големият брой нови инфекции и интубираните пациенти в Гърция напрегнаха болниците до краен предел, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.

Екипът от експерти, съветващи правителството по отношение на пандемията, препоръчва да не се отварят училищата отново по време на спешната виртуална среща в сряда, добавяйки обаче, че всяка промяна в това решение ще засяга само завършващите гимназисти.

Следователно най-оптимистичният сценарий в този момент ще бъде отварянето на училищата на 12 април.

„Независен“ (РСМ): В РСМ пристигнаха 20 хиляди дози „Спутник V“ дарени от Сърбия Правителствата на Република Северна Македония и Сърбия постигнаха споразумение за даряване на 40 хиляди ваксини „Спутник V“, от които първата пратка от 20 хиляди дози вече пристигна, съобщи пресслужбата на македонското правителство, цитирана от скопския вестник “Независен“.

„Правителството на Република Северна Македония на днешната 60-та сесия разгледа и прие Информацията за дарението от Република Сърбия на 40 000 дози ваксини „Спутник V“срещу Covid-19 и прие текста на споразумението между Република Северна Македония и правителството на Република Сърбия за сътрудничество в областта на здравеопазването за имунизация на населението срещу Covid-19,“ гласи изявлението.

Останалите 20 хиляди дози ще пристигнат през следващия период, добави правителствената пресслужба.

РИА Новости: ЕМА не вижда причина за ограничаване на употребата на ваксината на AstraZeneca
Европейската агенция по лекарствата (EMA) не вижда причина да ограничава употребата на коронавирусната ваксина на AstraZeneca за определени категории граждани, заяви изпълнителният директор на EMA Емер Кук на пресконференция, цитирана от РИА Новости.

Според нея в понеделник се е провело заседание на Комитета по безопасност на лекарствата на ЕМА с участието на независими експерти в различни медицински области.

"Те събраха данни, които биха могли да дадат оценка на рисковете. На този етап експертите ни уведомиха, че не са успели да установят рискови фактори - възраст, пол, медицински състояния, за да обяснят тези редки случаи. Връзка с препарата не е установено, но това не е изключено. следователно изследванията продължават ", каза тя.

Според директора специалистите на EMA са продължили да работят и анализират рисковете, свързани с ваксината на AstraZeneca през последните две седмици. "Преди две седмици предоставихме предварителна оценка и след това стигнахме до извода, че ползите от ваксината AstraZeneca срещу коронавируса надвишават страничните ефекти. Позицията по този въпрос не се е променила", каза Емер Кук.


Der Spiegel: СЗО разкритикува европейската кампания за ваксинация като „неприемливо бавна“
Световната здравна организация (СЗО) кампанията за ваксинация срещу COVID-19 в Европа като „неприемливо бавна“, съобщава германското издание Der Spiegel. „В момента ваксините са най-добрият начин да се измъкнем от тази пандемия“, заяви директорът на СЗО в Европа Ханс Клюге. Бавното разпространение на ваксини в Европа води до „удължаване“ на пандемията, предупреди той.
Разпределението на ваксините трябва да се ускори чрез увеличаване на производството и премахване на бюрократичните препятствия, категоричен е Клюге. „Всяка ампула, която имаме на склад, трябва да се използва – сега“.
СЗО описа ситуацията с инфекцията в Европа като по-„тревожна“, отколкото е била преди месеци. Преди четири седмици броят на новите седмични инфекции в Европа бе по-малък от един милион, но миналата седмица бяха регистрирани данни за 1,6 новозаразени. Броят на смъртните случаи от коронавирус в Европа „бързо се приближава до милион“, а този на заразните скоро ще надхвърли границата от 45 милиона, предупреди организацията.
Европейската дирекция на СЗО отговаря за 53 държави, включително Русия и няколко бивши съветски държави в Централна Азия. Координаторът на СЗО за Европа Дорит Ницан предупреди за появата на нови щамовЕ на COVID-19, ако скоростта, с която коронавирусът се разпространява в момента, не бъде намалена. „Вероятността за нови варианти се увеличава със скоростта, с която вирусът се репликира и разпространява“, заяви Ницан. Следователно е от решаващо значение да се ограничи предаването на вируса „чрез предприемане на основни мерки за контрол на заболяването“.

Hina (Хърватия): Хърватия отвори границите си за ваксинираните срещу COVID-19
От полунощ в Хърватия бързите антигенни тестове са валидни за влизане в страната, както и сертификатите за ваксинация. Допускани ще бъдат всички имунизирани срещу COVID-19, включително и избралите руските или китайските ваксини, които не са получили одобрение от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), предава информационната агенция Hinа. Този ход косвено отваря вратата към ЕС за всички, които са били ваксинирани с тези две ваксини, пояснява медията.
Хора, които са боледували от новия коронавирус също ще могат да влязат в страната със сертификат, който ще бъде валиден 180 дни, обясни ръководителят на Националния щаб Давор Божинович. Граничното преминаване е регулирано за туризъм. „Предвид ограничителните мерки в съседните страни, не очакваме голям брой влизания в Хърватия“, призна Божинович.

El Pais (Испания): Три месеца след началото на ваксинационните кампании: ЕС не успя да изпълни нито една от поставените си цели за периода
Европейският съюз приключи първото тримесечие на ваксинационните кампании, без да изпълни нито една от целите, които си беше поставил, коментират в редакцията на испанския национален ежедневник El Pais.
Брюксел се надяваше до 31 март да бъдат ваксинирани 80% от населението на Общността на възраст над 80 г. и 80% от здравния персонал. Но и в двата случая той е далеч от целта – едва 27 на сто от най-възрастното население на Стария континент и по-малко от половината медици са имунизирани срещу COVID-19. ЕС също не успя да изпълни планирания график за разпределение на дозите, въпреки че в този случай това се дължи на проблемите в доставките на AstraZeneca, която предостави 70 милиона дози по-малко от обещаното. Брюксел се надява да поднови кампаниите този април и да достигне целта от 70% от ваксинираното възрастно население до края на лятото.
Данните от Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) показват, че само 27% от населението над 80 години е получило двете дози, необходими за постигане на имунитет. Според ECDC само четири от 27-те страни-членки на Общността са надхвърлили прага от 80% (Финландия, Ирландия, Малта и Швеция), а други две (Дания и Португалия) са на ръба да го направят. В Испания, която не е предоставила данни на ECDC, само една трета от населението на възраст над 80 години е получило и двете дози, а 70% са получили поне една.
Що се отнася до здравния сектор, ECDC разполага с малко данни, тъй като само 13 държави са подали информация. Тези данни показват, че 47% от здравния персонал вече е ваксиниран и около 61% са получили първата доза.
Бавният старт на ваксинационните кампании предизвика загриженост в повечето държави-членки, особено с оглед на ускорените темпове в други части на планетата, по-специално в САЩ и Обединеното кралство, където съответно 50% и 7,8% от населението вече са получили и двете дози от ваксината. В ЕС тази цифра остава около 6% в края на първото тримесечие.
„До края на тази седмица 107 милиона дози ще са достигнали до държавите-членки", обяви заместник-говорителят на Европейската комисия Дана Спинант. Цифрата е далеч от първоначално планираните над 160 милиона дози, въпреки факта, че BioNTech и Moderna, две от фармацевтичните компании, наети от Комисията, са изпълнили обещаните доставки, съответно с 67,5 и 9,8 милиона. AstraZeneca, от друга страна, е доставила 29,7 милиона, далеч от очакваните близо 100 милиона.
Към липсата на достатъчно ваксини се добавят и колебанията на някои държави относно употребата на ваксината на AstraZeneca, която в няколко страни е ограничена до определени възрастови групи, въпреки факта, че Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) я определи като безопасна за всички възрасти. Комбинацията от проблеми около англо-шведската лаборатория най-накрая отдалечи ЕС далеч от целите, които си беше поставила в началото на ваксинационните кампании, започнали на 27 декември.
„Разбира се, всички знаем, че можеше да върви много по-бързо, ако всички фармацевтични компании бяха изпълнили договорите си“, оплака се председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, като направи равносметка за първото тримесечие на кампанията по време на европейската среща на върха миналата седмица.

The Telegraph (Великобритания): Срамното отношение на ЕС към Путин разкрива изключителната слабост на Европа в борбата срещу COVID-19
Срамното отношение на Европейския съюз към руския президент Владимир Путин разкрива изключителната слабост на Европа в борбата срещу COVID-19, коментират в редакцията на британския ежедневник The Telegraph. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса.
Малко вероятно е Европа да не знае за опасни реакции при излагане на химикали, създадени в руските лаборатории. Не само случаят на отравяне в Солсбъри е пресен в паметта им. За да се излекува руският опозиционен лидер Алексей Навални след неприятния инцидент с „Новичок“ от миналата година, беше необходим високият професионализъм на германските лекари.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел беше първата в Европа, която осъди опита за покушение, обвинявайки режима на Владимир Путин в „опит за убийство чрез отравяне“ и „атака срещу основните ценности и основните права, с които сме ангажирани“.
Наскоро лидерите на ЕС също заеха твърда позиция срещу търсенето на помощ от Путин относно ваксините срещу COVID-19. През ноември, когато унгарският премиер Виктор Орбан стана първия, който договори споразумение за закупуване на неоторизираната (в Европа) ваксина „Спутник V“, Европейската комисия предупреди държавите-членки да не следват примера му, заявявайки, че това може да отслаби общественото доверие към ваксините като цяло.
Следователно фактът, че Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон проведоха разговори с Путин чрез видеоконференция, за да обсъдят „сътрудничеството“ в производството на ваксина (евфемизъм за закупуването на милиони дози „Спутник V“), показва всъщност кой е силният.
Само преди няколко седмици Меркел засили критиките си към Русия заради отношението към Навални там. Тя нарече затворническата присъда, наложена му след завръщането му в Русия, „далеч от върховенството на закона“ и настоя за незабавното му освобождаване.
И само преди няколко дни френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан обвини Москва, че използва ваксината „Спутник V“ за напредване на експанзионистичната й политическа програма. „Съдейки по начина, по който се представя информацията за нея, това е по-скоро средство за пропаганда и агресивна дипломация, отколкото средство за солидарност и здравеопазване“, цитира изданието думите на първия дипломат на Париж.
Ако е така, тогава, разбира се, Путин трябва да размисли днес колко ефективен е този план. Фактът, че двете водещи държави от ЕС „ядат от ръката му“, е блестящо постижение за него.
Ваксината „Спутник V“ все още не е получила одобрение от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) като безопасна за употреба, за разлика от препарата, създаден от специалистите на Университета в Оксфорд и компанията AstraZeneca (Oxford-AstraZeneca). Въпреки това именно ваксината, създадена от Оксфордския университет и AstraZeneca, вече използвана безпроблемно и много ефективно за ваксиниране на повече от 15 милиона британци, е жертва на безкраен поток от негативни новини от страните от ЕС. Германия отново е предприела стъпки за ограничаване на употребата й, като се позовава на факта, че причинява кръвни съсиреци. И това въпреки това, че ЕК настоятелно изисква от компанията да увеличи обема на доставките.
Днес горчивата истина е, че опасенията за безопасността и ефикасността на ваксините и съмненията относно добросъвестността на техния производител, наложени от Париж и Берлин (и досега във всички случаи се оказаха неоснователни), вероятно, обърнаха европейското обществено мнение срещу тях завинаги.
Анкета на YouGov показа, че повечето хора в Германия, Франция, Италия и Испания смятат ваксината на AstraZeneca за опасна. В същото време нивото им на доверие в алтернативни ваксини, произведени от Pfizer и Moderna, е много по-високо.
Предвид недостига на ваксини в ЕС, този ирационален възглед, който оставя милиони дози ваксина AstraZeneca неизползвани и съхранявани в хладилници, ще струва хиляди животи. Както наскоро отбеляза британския премиер Борис Джонсън, по-безопасна е ваксинацията с AstraZeneca, отколкото заразяването с COVID-19.
Във Великобритания броят на смъртните случаи от COVID-19 през последните два дни е съответно 23 и 56. В Германия 180 и 250. Във Франция 360 и 381. Изглежда, че това трябва да е достатъчно, за да предизвика отговор в пресата, че опасенията за безопасност трябва да бъдат заменени от отказа да се използва доказана и достъпна, лесно достъпна ваксина. Но тъй като Меркел и Макрон, по силата на своята позиция, използват трибуната в своя полза, за да водят пропагандна война срещу „британската“ ваксина, тази опция остава до голяма степен неизползвана.
Миналият уикенд последният смокинов лист, все още пазещ достойнството и репутацията на ЕС, беше свален, когато Обединеното кралство обяви процента на цялостно ваксинираното (с две дози) население. Разбира се, разликата в броя на жизненоважните първи дози показва къде е нанесена реалната вреда – на Острова ваксинираните са повече от 50%, а в ЕС – едва 11%.
Едва ли е необходима конспирация, за да започнем да се чудим дали решението на AstraZeneca да разпространява ваксината си с нестопанска цел е равносилно на поставяне на мишена на гърба, превръщайки се в обект на критика. Разбира се, надеждите на други производители на ваксини да спечелят пари от целия този героичен акт са застрашени, ако един продукт се предлага в цял свят на много ниска цена.
Във всеки случай в настоящата ситуация наблюдаваме как ЕС участва в нелепи колективни бърборения за най-бездушния и страховит режим, който съществува на по-голямата част от европейската територия, докато най-големият остров край неговото крайбрежие просто си върши работата за защита на своите граждани.
Неприязънта на Ангела Меркел към бруталността и нечовечността на Русия вероятно е искрена. Но, очевидно, много по-силно ще бъде недоволството й от факта, че британците са я разобличили.

Le Figaro (Франция): Макрон предприе драстични мерки срещу третата вълна на пандемията от COVID-19 – Франция е под национална карантина
В телевизионно обръщение в сряда вечер държавният глава на Франция Еманюел Макрон обяви карантината, въведена по-рано в 19 департамента, за валидна в цялата страна, съобщава националният ежедневник Le Figaro.Така през следващите три седмици във Франция почти всички магазини и образователни институции ще бъдат затворени, а гражданите на страната няма да имат право да напускат домовете си на повече от 10 км. Причината за решението на властите е разпространението на британския вариант на коронавируса, пояснява изданието.
В обръщението си френският лидер призова сънародниците си, които повече от година живеят под ограничения, да „положат малко повече усилия“, за да „защитят слабото здраве на хората и нашите деца“ от по-заразната британска версия на COVID-19.
Според вестника основната от обявените от президента мерки е разпространението на ограниченията, въведени на 18 март в 19 департамента на т.нар. „червена зона“, на цяла Франция. Това означава, че от идната събота на французите ще бъде забранено за период от четири седмици без основателна причина да се движат на повече от 10 км от дома си - и ако е необходимо да преодолеят по-голямо разстояние, гражданите трябва да получат специално разрешение. В допълнение, вечерен час ще бъде в сила от 19:00 до 6:00 часа: за да напуснат домовете си през този интервал, французите също ще трябва да получат разрешение от властите.
Всички търговски предприятия, с изключение на тези, които продават стоки от първа необходимост, ще бъдат затворени съгласно режима на ограничения. Служителите на фирмите ще трябва да се върнат към дистанционна работа, ако е възможно – а Макрон призова работодателите да се опитат да предоставят такава възможност на персонала си. Училищата отново ще преминат към дистанционно обучение до 10 април, след което учениците ще излязат в двуседмична ваканция. Плановете са от 26 април уроците в началното училище ще се възобновят присъствено, а от 3 май - в средните училища. На свой ред студентите от университите ще могат да посещават висшите учебни заведеният един ден в седмицата.
В обръщението си Макрон също обеща, че властите ще ускорят темповете на ваксинация на гражданите. По-специално президентът заяви, че от 16 април гражданите на възраст над 60 години ще могат да се ваксинират, от 15 май - французите над 50 години, а от средата на юни – всички останали.
Според френския лидер властите очакват, с нарастването на броя на ваксинираните, към средата на май постепенно да започне облекчаване на ограниченията, започвайки от места за културен и спортен отдих, както и заведения за обществено хранене. „Между средата на май и началото на лятото ще изготвим график за постепенно връщане на страната към работа“, цитира изданието думите на Макрон.
Държавният глава призна, че е допуснал редица грешки в борбата срещу пандемията, но заяви, че смята решението си да не въвежда втора национална карантина през януари, както беше направено в много европейски държави, за правилно. „Така дадохме възможност на стотици хиляди работници да се задържат на повърхността, без да губим контрол над пандемията“, обясни Макрон.
Според Le Figaro в четвъртък премиерът на страната ще обясни новата санитарна и епидемиологична стратегия на властите пред членовете на френския парламент, след което депутатите от двете камари ще проведат консултативно гласуване по нея.

Себастиан Курц: През април ще закупим един милион дози от „Спутник V“
Австрия планира през следващия месец да закупи един милион дози от руската ваксина срещу коронавируса „Спутник V“. Това обяви канцлерът на страната Себастиан Курц, предава OE24.
„Не трябва да има геополитически слепота по въпроса за ваксините. Единственото важно нещо е дали ваксината е ефективна и безопасна, а не откъде идва. От февруари поддържаме добър диалог с руската страна, за което аз съм много благодарен. Ако Австрия получи допълнителни един милион дози ваксини, ще има скорошно връщане към нормалното състояние, можем да спасим много животи и работни места“, цитира медията думите на Курц.

The Guardian: Ваксината на Pfizer/BioNTech е безопасна и ефективна при деца от 12 до 15 години
Pfizer планира да потърси спешно одобрение за своята ваксина срещу Covid-19 при по-млади хора, след като американско проучване установи, че тя предотвратява болестта и е „добре поносима“ при деца на възраст между 12 и 15 години, пише британският вестник The Guardian. Американската фармацевтична компания, която си партнира с германската фирма BioNTech за производството на ваксината, заяви, че ще представи данните от проучването на Американската администрация по храните и лекарствата през следващите седмици и на други регулаторни органи след това. В изявление Алберт Бурла, председател и главен изпълнителен директор на Pfizer, заяви, че одобрението ще проправи пътя за започване на ваксинациите в новата възрастова група преди следващата учебна година. Ваксината вече е одобрена за употреба при лица на възраст 16 и повече години. Изследователи в САЩ изследваха употребата на ваксината Pfizer / BioNTech в проучване с 2260 деца на възраст от 12 до 15 години. Половината са получили ваксината, а половината плацебо (без никакъв медикамент). Проучването регистрира 18 случая на Covid-19 сред 1129 души в групата на тези получили плацебо и нула случаи сред 1131, получили ваксината. „Бързаме да разширим разрешителното за употреба на нашата ваксина при по-млади популации и сме насърчени от данните от клиничните изпитвания на юноши на възраст между 12 и 15 години“, добави Бурла. Съобщението ще даде надежда на милиони деца да се върнат безопасно обратно в класните стаи, след като повече от година образованието им е нарушено от пандемията. Компанията увеличава производството и разпространява ваксината си в международен план с ускоряващи се темпове. Според изявлението на Pfizer, ваксината се понася добре, със странични ефекти, подобни на тези, наблюдавани при 16 до 25-годишните в проучването за възрастни. В изявлението не се разясняват страничните ефекти за по-младата група, но тези в проучването при възрастни обикновено са били леки до умерени и са включвали болка на мястото на инжектиране, главоболие, треска и умора.

Kathimerini (Гърция): Гърция отслабва част от мерките, въпреки увеличаването на броя заразени с COVID-19
Гърция отслаби част от ограниченията, въведени за овладяване на ситуацията с коронавируса, въпреки нарастването на броя на заразените, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В рамките на брифинг на здравното министерство в сряда вечерта заместник-министърът на гражданската защита Никос Хардалиас заяви, че магазините на дребно - с изключение на универсалните магазини и моловете - ще могат да отворят отново от следващия понеделник, 5 април. От събота гражданите на южната ни съседка ще могат да напускат общините по местоживеене с цел спортуване – но само през почивните дни. Допуска се събирането на максимум трима души или едно семейство.
Гърция е под карантина от началото на ноември, като магазините на дребно, баровете и ресторантите бяха затворени, а хората имаха право да напускат домовете си само по конкретни причини и след или изпращане на текстово съобщение до властите, или носене на формуляр за декларация. Нарушенията се наказват с глоба от 300 евро.
Въпреки ограниченията, в страната се увеличават броят на заразените с коронавирус и смъртните случаи. Много отделения за интензивно лечение в болниците вече нямат капацитет, а министърът на здравеопазването Василис Кикилиас обяви в сряда, че още повече държавни болници ще бъдат трансормирани за лечение на болни от COVID-19.
Властите заявиха, че облекчават мерките на карантината заради напрежението, което дългосрочните ограничения имат върху населението.„Предвид умората след една година на тежка битка, новата комбинация от мерки... ще даде по-голяма степен... на свобода, което от своя страна ще помогне за по-доброто прилагане на защитните мерки“, цитира изданието думите на министъра.