Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Българската позиция продължава да е във фокуса на македонските медии и сред политиците

19 септември 2020 | 12:44

Темата за националната принадлежност на Гоце Делчев и позицията на официална София по темата за македонската история и език не само не затихва, но набира скорост в светлината на предстоящото заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, както и преди официалното приемане на преговорната рамка на ЕС със Северна Македония.

Историкът от Северна Македония и член на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия Ванчо Георгиев определели издадения от България меморандум до Брюксел като опит на страната да представи проблема с Гоце Делчев като европейски спор – нещо, което „не й се получи“. Ученият подчерта, че въпросът за революционера е само един от проблемите, които двете държави трябва да решат.

Германското министерство на външните работи отказва да коментира директно българския меморандум за преговорите между Северна Македония и ЕС. Посланикът на Берлин в Скопие Анке Холщайн заяви, че според нея и други страни членки на ЕС „двустранните спорове не трябва да се поставят в рамката за преговори.

Македонското правителство внимава както в реакцията си, така и в изказа си, в отговор на българския меморандум към преговорната рамка на ЕК, в която отрича македонската идентичност и език, но макар и линията да беше прокарана внимателно - за идентичност не може да се преговаря. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев призова България за приятелство и уважение към Договора за добросъседство, който предвижда задължения и за двете страни

В интервю за скопската електронна медия „360 степени" вицепремиерът на Северна Македония по европейските въпроси Никола Димитров коментира отношенията с България и издадения от София меморандум. В тази връзка той подчерта, че „не е разумно да се човърка в душата, македонският език си е наша работа и не ни трябват удостоверения от други страни“.

Текстът на Меморандума на България към ЕС е обиден в много части, заяви Димитров, като същевременно коментира, че документът не е в съответствие с идеята за близки отношения и изграждане на приятелство между двете страни
.

Буяр Османи: Не се отказваме от споразумението с България, но имаме червени линии
Външният министър на Македония Буяр Османи казва, че българският меморандум до страните членки на ЕС, с който България обявява, че може да блокира интеграцията на Македония в ЕС, се отклонява от рамката, т.е. от принципите, на които се основава Споразумението за добросъседство с България. Той обаче заяви, че Македония няма да се отклони от Споразумението, но ще засили комуникацията на най-високо ниво, предава македонският “Фокус“

Той заяви, че през последните няколко дни е провел разговор с българската си колежка Екатерина Захариева и те са се договорили, че ще ограничат различията, ще засилят комуникациите на възможно най-високо ниво и комисиите ще продължат да работят за установяване на исторически факти.

„Имаме стратегия, знаем какво правим. Ние имаме своите червените линии на защита на нашите национални и държавни интереси и аз твърдо стоя в защита на тези интереси“, потвърди Османи.-

Според него въпросът за характеристиките на идентичността (на Гоце Делчев – бел.ред.)възникват от правото на хората на самоизразяване и самоопределение и те не са част от двустранните спорове.

"Локално" (Македония): Историкът от Северна Македония Ванчо Георгиев: България се опита да представи проблема с Гоце Делчев като европейски спор, но не й се получи
Историкът от Северна Македония и член на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия Ванчо Георгиев определели издадения от България меморандум до Брюксел като опит на страната да представи проблема с Гоце Делчев като европейски спор – нещо, което „не й се получи“, отбелязва скопското електронно издание "Локално“. Ученият подчерта, че въпросът за революционера е само един от проблемите, които двете държави трябва да решат.

„Той не е избран случайно. Вдигна се толкова много шум по този въпрос, именно поради факта, че Делчев е водач на македонското революционно движение отпреди периода на Илинденско(-Преображенското) въстание. Човек, който междувременно, докато беше още жив, на практика се превърна в най-уважаваната личност сред активистите на македонското революционно движение. И човек, който е безспорен защитник на независимостта и самодостатъчността на македонското революционно движение", подчерта Георгиев.

Историкът добави, че България вижда заплаха в македонската история. „Съседите, т.е. България, се опитаха да представят проблема с Гоце Делчев като европейски спор, но това не мина в ЕС", изрази увереност Георгиев.

Германското министерство на външните работи отказва да коментира директно българския меморандум за преговорите между Северна Македония и ЕС. Посланикът на Берлин в Скопие Анке Холщайн заяви, че според нея и други страни членки на ЕС „двустранните спорове не трябва да се поставят в рамката за преговори“.

"Алсат М" (Македония): Никола Димитров: Според чл. 2 от договора за добросъседство България трябва да ни помага в европейската интеграция
В интервю за предаването „360 степени" на скопския телевизионен канал "Алсат-М" вицепремиерът на Северна Македония по европейските въпроси Никола Димитров припомни, че съгласно договора за добросъседство България трябва да помага на югоизточната си съседка по пътя й към присъединяване към Европейския съюз.

Текстът на Меморандума на България към ЕС е обиден в много части, заяви Димитров, като същевременно коментира, че документът не е в съответствие с идеята за близки отношения и изграждане на приятелство между двете страни.

„Наред с други неща, България, съгласно чл. 2 на Договора за добросъседство и приятелство, има задължение да ни помага в процеса на европейска интеграция... този тон и някои твърдения не помагат. Те създават пречки", предупреди Димитров.

Никола Димитров: Македонският език е наша работа, не ни трябват удостоверения от други страни
В интервю за скопската електронна медия „360 степени" вицепремиерът на Северна Македония по европейските въпроси Никола Димитров коментира отношенията с България и издадения от София меморандум. В тази връзка той подчерта, че „не е разумно да се човърка в душата, македонският език си е наша работа и не ни трябват удостоверения от други страни“.

„Двустранното споразумение с България е напълно реципрочно. Каквато е формулировката за македонския език, такава е и за българския език, съгласно конституциите на двете страни. Мисля, че не е нескромно и е напълно легитимно да очакваме от тези, които искат да бъдат близо до нас, от нашите съседи, както започва Крушевският манифест – драги комшии и скъпи съседи - да потърсят формула, която няма да ни отведе към неловка ситуация. Нека не бъдем изключение от правилото. Заслужаваме нашите съседи да не ни поставят в ситуация да имаме някаква бележка под линия. И в този смисъл македонският език, който разбира се е в съответствие с конституцията, си е наша работа. Нямаме нужда от удостоверения от други държави, признания или непризнания. И тъй като ние не се намесваме в неща, които могат да бъдат свещени или много важни за нашите съседи, мисля, че е логично да очакваме същото отношение към нас. Следователно, ако България наистина иска да има приятел тук, тя трябва да води мъдра политика спрямо нас. И не е разумно да човъркаш в душата по някакъв начин. И така, това е нашата работа, нашето чувство, нашият исторически процес и трябва да има осъзнатост от тази страна. Убеден съм, че тази позиция по отношение на македонския език е не само в пряко противоречие с Европа, с европейските ценности, но е в пряк разрез с мисията, която започнахме заедно. Трябва да погледнем отблизо историята, така че тя да ни свързва днес“, заяви първият дипломат на Скопие.

„Телма“ (Македония): Заев с внимателна реакция спрямо България, но припомни отговорността й за добросъседство
Македонското правителство внимава както в реакцията си, така и в изказа си, в отговор на българския меморандум към преговорната рамка на ЕК, в която отрича македонската идентичност и език, но макар и линията да беше прокарана внимателно - за идентичност не може да се преговаря. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев призова България за приятелство и уважение към Договора за добросъседство, който предвижда задължения и за двете страни, предава скопският телевизионен канал „Телма“.

„Вярвам в европейска България и знам, че подкрепят европейските ценности. Вярвам, че чрез приятелски разговори ще намерим решение. Както казах, това е проблем за шестата историческа личност, за която трябва да преговаряме или четвъртата историческа глава, която е пред нас и вярвам, че въпросът за идентичността трябва да бъде извън всякакви разговори“, заяви министър-председателят.

Заев, за разлика от външния министър Буяр Османи, потвърди, че правителството е информирано от ЕК и страните членки за забележките на България относно рамката за преговори, които той смята, че до началото на преговорите, към края на годината, на политическо ниво между и двете страни, но и Комисията по исторически въпроси ще търси решение на този въпрос.

„Но със сигурност трябва да оставим място за разговори, чрез внимание и приятелство и да намерим решение за тези въпроси, за да не се постави под въпрос следващата стъпка в нашия процес на интеграция в ЕС. Историята е важна, миналото е важно, но чрез него трябва да намерим общи теми на сътрудничество и съм убеден, че когато седнем с премиера на България Борисов, ще намерим решение по този въпрос“, заяви Заев.

Той не смята, че парламентът трябва да отговори на българската страна на меморандума с резолюция или декларация, той е убеден, че само положителен подход ще доведе до решение, добро както за Македония, така и за България.

„Аз лично смятам, че Събранието не трябва да приема резолюции и декларации, защото ще последва нова от българския парламент, след това от македонския... Това не води до решение. Да се скараме е лесно. Две невнимателни думи от тук и готово. Но това не ни трябва. Трябва да бъдем позитивни“, смята Заев.

Премиерът на Северна Македония все пак каза на България, че твърдения и изявления, които съдържат обиди, не водят към истинско приятелство и припомни, че сътрудничеството е двупосочна улица, а Договорът за добросъседство изисква отговорност и от двете страни.