Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Коронавирусът взе 15 хил. жертви по света

23 март 2020 | 14:36

Смъртните случаи от пандемията от коронавируса са над 15 000 по целия свят, според последните данни, актуални към 13 часа в понеделник, 23 март.
Общо са регистрирани 15 189 фатални изхода от болестта, като повечето от тях са в Европа – 9197. Италия е най-силно засегнатата страна с 5 476 смъртни случая, следвана от Китай, където вирусът се появи за пръв път миналата година с 3270, и Испания с 2 182. С общо 172 288 случая, Европа е континентът където вирусът се разпространява най-бързо. Повече от един милиард души по света в повече от 50 държави и територии бяха поставени под карантина, докато правителствата се борят с пандемията.
Междувременно стана ясно, че кабинетът на германския канцлер Ангела Меркел - която по-рано беше поставена под карантиан заради съмнения, че е заразена с коронавируса - е обявил, че ще задели стотици милиарди евро в подкрепа на тежко засегнатата от COVID-19 европейска икономика.
Испанският премиер Педро Санчес пък призова за отпускането на средства, подобни на тези от „Плана Маршал“ на Европейския съюз за борба с икономическите последици от пандемията. Той похвали Европейската комисия за нейния отговор на кризата в областта на общественото здраве досега, но добави, че ще е необходим план за целия ЕС за съживяване на икономиката на континента.
В същото време британското правителство национализира железопътните превози, като обясни, че прави това, за да гарантира, че те ще продължат да функционират на фона на кризата. От транспортното министерство на страната уточняват, че суспендират всички договори с частни оператори, поемайки „всички приходи и разходи“ за най-малко 6 месеца.


AFP: Броят на смъртните случаи от коронавируса по света надмина 15 хиляди
Смъртните случаи от пандемията на коронавирус са над 15 000 по целия свят, според данните на AFP към 13 часа в понеделник.

Общо са регистрирани 15 189 фатални изхода от болестта, като повечето от тях са в Европа – 9197.

Италия е най-силно засегнатата страна с 5 476 смъртни случая, следвана от Китай, където вирусът се появи за пръв път миналата година с 3270, и Испания с 2 182.

С общо 1395 нови смъртни случаи, отчетени през последните 24 часа от 172 288 официално декларирани случаи, Европа вече е континентът, където вирусът се разпространява най-бързо.

Foreign Policy: Залез на САЩ и възход на национализма: 12 експерти посочиха как ще изглежда светът след коронавируса
Както в случая с падането на Берлинската стена или краха на Lehman Brothers, пандемията на коронавирусът разтърси самата основа на световната система, което доведе до множество последствия, които едва сега започваме да осъзнаваме. Едно обаче е сигурно: коронавирусът не само промени живота, внесе хаос на пазара и показа реалното ниво на компетентност (или липса на такава) на правителствата, но и в бъдеще ще доведе до тектонични промени на световната сцена.

За да разбере посоката на това движение, авторитетното американско списание Foreign Policy интервюира 12 водещи мислители от цял свят, които изразиха своите прогнози за световния ред след пандемията.

Светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен
(Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвардския университет)

Пандемията ще укрепи държавите и ще засили националистическите настроения. Всички видове правителства ще предприемат спешни мерки за борба с кризата и много от тях няма да искат да се разделят с новите правомощия след края на кризата.

Освен това COVID-19 ще ускори прехода на властта и влиянието от Запад на Изток. Южна Корея и Сингапур реагираха образцово на коронавируса, докато Китай допусна грешки само в ранните етапи. Реакцията на пандемията в Европа и Америка в сравнение с тях се оказа бавна и лошо замислена, което допълнително замърси блестящата аура на западната „марка“.

Това, което няма да се промени, е конфликтната същност на световната политика. Предишните световни болести не се превърнаха в пролог на нова ера на глобално сътрудничество. Коронавирусът не е изключение. Според професора ще станем свидетели на по-нататъшно отклонение от хиперглобализацията, тъй като гражданите търсят защита, преди всичко, от националните правителства.

„Накратко, COVID-19 ще доведе до не толкова отворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят. Този резултат не е бил предначертан, но комбинацията от смъртоносен вирус, неправилно планиране и некомпетентно управление тласнаха човечеството по нов и тревожен път“, обобщи Уолт.

Краят на глобализацията, каквато я познаваме
(Робин Нибълт, директор на Кралския институт за международни отношения)

„Коронавирусната пандемия може да бъде сламата, която ще пречупи гръбнака на камила на икономическата глобализация“, каза той. Нарастващата сила на Китай вече убеди американските политически елити, че те трябва да откажат на Пекин достъп до високи технологии. Сега COVID-19 склонява правителствата, компаниите и обществата да бъдат готови да работят в условия на продължителна икономическа самоизолация.

В този контекст е твърде малко вероятно светът да се върне към идеята за взаимноизгодна глобализация, която определи лицето на началото на XXI век. Без стимул да защитава постиженията на глобалната икономическа интеграция, архитектурата на глобалното икономическо регулиране, създадена през XX век, бързо се влошава. За да се запази международното сътрудничество и да се отхвърли откритата политическа конкуренция от политическите лидери, ще е необходима невероятна самодисциплина, смята експертът.
Китаецентрична глобализация
(Кишор Махбубани, заслужил научен сътрудник на Националния университет на Сингапур)

Пандемията на COVID-19 няма да доведе до фундаментални промени в развитието на глобалната икономика. Коронавирусът само ще ускори вече възникващата тенденция: преминаване от ориентирана към американците глобализация към китаецентрична.

Махбубани подчертава, че американското население е загубило вяра в глобализацията и международната търговия - което не може да се каже за Китай. Това е така, защото китайските лидери не са забравили столетията унижения, които са резултат от благодушието на Пекин и неговите безполезни опити да се изолира от външния свят. Нещо повече, последните няколко десетилетия на икономическото развитие са резултат от глобализацията.

САЩ са на кръстопът. Ако основната им цел е да поддържат световно лидерство, тогава Вашингтон ще трябва да влезе в безкомпромисна геополитическа конфронтация с Китай на всички фронтове. Ако обаче САЩ се стремят да подобрят благосъстоянието на американците - чието социално положение се е влошило - тогава той трябва да си сътрудничи с Пекин. По-мъдър избор, според учения, би било сътрудничеството, но предвид политическата неприязън на САЩ към Китай този вариант може да не надделее.

Демокрациите изпълзяват от черупките си
(Джон Икенбъри, професор по политически науки и международни отношения в Принстънския университет)

В краткосрочен план кризата ще подтикне всички лагери на Запад да обсъдят стратегии. Националисти и антиглобалисти, китайски ястреби и дори либерални интернационалисти, всички те ще видят нови доказателства за правилността на своите възгледи. Предвид икономическите щети и социалния срив е малко вероятно да се случи нещо различно от движение към национализъм и съперничество на великите сили.

Както обаче през 30-те и 40-те години на миналия век може да се появи противоположно течение на суровия интернационализъм, подобно на това, което олицетворява Франклин Делано Рузвелт. ФДР и други интернационалисти създадоха следвоенния ред, който реорганизира отворената система с помощта на нови форми на защита и взаимозависимост. САЩ вече не можеха да се заключат в рамките на своите граници; те трябваше да действат в рамките на отворен световен ред, който изискваше създаването на глобална инфраструктура за многостранно сътрудничество.

Така САЩ и други западни демокрации могат да преминат през една и съща верига от реакции, катализаторът на които ще бъде чувството на уязвимост. „Реакцията може първоначално да придобие националистически характер, но в дългосрочен план демокрациите ще изпълзят от черупките си, за да намерят нов вид прагматичен и отбранителен интернационализъм“, заяви професорът.

По-малко печалба, повече стабилност
(Шанън О'Нийл, старши сътрудник на Съвета по външни отношения)

COVID-19 подкопава базовите устои на световното производство. Компаниите ще трябва да преосмислят интегрираните вериги за доставки, включващи множество страни. Глобалните вериги за доставки вече са били под икономически натиск, причинен от нарастващите китайски разходи за труд, търговските войни на Доналд Тръмп и напредъка в робототехниката и автоматизацията. Коронавирусът прекъсна много икономически връзки: затварянето на фабрики в засегнати райони остави производителите и техните доставчици без храна или доставки.

От друга страна, пандемията ще принуди компаниите да се грижат повече за произхода на своите продукти, което ще доведе до промяна на ефективната икономика към прекомерна. Също така ще станем свидетели на правителствена намеса и стратегическо складиране. „Доходността ще спадне, но логистичната стабилност трябва да се увеличи“, смята О’Нийл.

Пандемията може да е за добро
(Шивсханкар Менон, бивш съветник по националната сигурност на индийския премиер)

Засега ситуацията е в ранен стадий, но вече са очевидни три неща. Първо, пандемията на коронавируса ще промени политиката. В момент на криза цялото общество, дори либертарианците – се обръщат към правителствата. Въпреки това опитът говори, че авторитаристите и популистите не се справят по-добре с епидемията от демократите.

Второ, все още не е дошъл краят на взаимосвързания свят. „Самата пандемия е доказателство за нашата взаимосвързаност“, подчертава експертът. Заедно с това всички вече са започнали да се затварят в себе си, да търсят автономия и да се опитват да вземат контрола над собствената си съдба в свои ръце. Преминаваме към по-беден, по-зъл и по-малък свят.

Има обаче и обнадеждаващи знаци. Например, Индия свика конференция с участието на всички южноазиатски лидери, за да изработи общ отговор на пандемията. Ако пандемията ни принуди да признаем, че многостранното сътрудничество е в нашите интереси, то това ще служи на доброто.

САЩ ще имат нужда от нова стратегия
(Джоузеф Найе, професор от Харвардския университет)

През 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви нова стратегия за национална сигурност с акцент върху съперничеството на големите сили. COVID-19 обаче показа, че тя не отговаря на реалността. „Дори ако САЩ възтържествуват като велика сила, те няма да успеят да се защитят сами“, подчертава Най.

Когато става дума за транснационални заплахи като коронавируса или глобално затопляне, американската сила не може да бъде поставена над други страни. Ключът към успеха се крие в разбирането на значението на споделянето на властта с партньорите. Всяка държава поставя своите национални интереси над всичко друго: единственият въпрос е доколко широко или тясно са определени тези интереси. „COVID-19 показа, че не сме в състояние да адаптираме стратегията си към този нов свят“, смята професорът.

Победителите пишат история на COVID-19
(Джон Алън, президент на института Брукингс и пенсиониран генерал от морската пехота на САЩ)

Както винаги историята ще бъде написана от „победителите” на коронавируса. Всяка държава и всеки отделен член на обществото са изправени пред последствията от тази криза. Следователно онези страни, които оцелеят от пандемията, ще обявят „победа“ над онези страни, където последствията са по-пагубни. За някои това ще бъде голям и безусловен триумф на демокрацията, многостранността и общественото здраве. За други демонстрация на „достойнствата“ на авторитарното управление.

Както и да е, тази криза ще промени международната структура на властта. COVID-19 ще продължи да подкопава икономическата активност и да стимулира напрежението между държавите. В дългосрочен план една пандемия вероятно ще намали производствения потенциал на световната икономика. Рисковете са особено големи за развиващите се страни и държави с голям брой уязвими работни места. Международната система от своя страна ще бъде под огромен натиск, което ще доведе до нестабилност и конфликти вътре и между страните.

Нов етап в световния капитализъм
(Лори Гарет, лауреат на наградата Пулицър)

Фундаменталният шок на световната финансова и икономическа система е констатация на факта, че световните вериги на доставки и дистрибуция на стоки са дълбоко уязвими и могат да бъдат нарушени. Следователно, коронавирусната пандемия не само ще доведе до дългосрочни икономически последици, но и до по-фундаментални промени.

Глобализацията позволи на компаниите да делегират производството на подизпълнители по целия свят и да доставят продукти на пазарите по схема за незабавни доставки, спестявайки разходи за съхранение. Продуктите, които се задържат по рафтовете повече от няколко дни, се считат за показател за неефективност на пазара. Както се вижда в COVID-19, патогените заразяват не само хората, но и цялата тази система на непрекъснато снабдяване.

Предвид мащаба на финансовите загуби, компаниите ще излязат от пандемията с чувство на дълбоко недоверие към подобен модел. Резултатът ще бъде преход към нов етап на световния капитализъм, в който веригите за доставки ще бъдат по-близо до дома и ще бъдат защитени от бъдещи смущения. Подобна стратегия може да намали печалбите на компанията в краткосрочен план, но ще направи цялата система по-стабилна.

Ще има повече развалени държави (failed states)
(Ричард Хаас, председател на Съвета по външни отношения)

Поне в продължение на няколко години повечето държави ще се оттеглят в себе си, съсредоточавайки се върху вътрешни, а не външни проблеми и опитвайки се да постигнат самодостатъчност. Много страни ще изпитат трудности с икономическото възстановяване, а държавите на ръба на срива ще станат по-често явление.

Освен това вероятно кризата ще допринесе за влошаване на отношенията между САЩ и Китай и за отслабване на европейската интеграция. Що се отнася до положителните последици, вероятно ще има известно укрепване на глобалната здравна система.

САЩ се провалиха в теста за лидерство
(Кори Шейк, заместник-директор на Международния институт за стратегически изследвания)

„Съединените щати вече няма да се считат за международен лидер, защото тяхното правителство демонстрира своя тесногръден егоизъм и бездарно упорство“, счита той. Последиците от тази криза могат да бъдат значително смекчени, ако международните организации предоставят повече информация в по-кратки срокове, което би позволило на правителствата да се подготвят за бурята. Точно това биха могли да направят САЩ, показвайки на целия свят, че макар егоизмът да ги управлява, те живеят не само за себе си. „Вашингтон се провали в теста за лидерство и това няма да е от полза за света“, подчертава Шейк.

Силата на човешкия дух е навсякъде
(Николас Бърнс, бивш заместник държавен секретар на САЩ по политическите въпроси)

Пандемията на COVID-19 е най-голямата глобална криза на този век. Нейният обхват и значение са огромни. Финансовата и икономическа криза може да засенчат Голямата рецесия през 2008-2009 г.

В момента международното сътрудничество, за съжаление, е далеч от идеалното. Ако Съединените щати и Китай не могат да се откажат от изкушението да хвърлят обвинения за това, кой наистина е виновен за кризата и да дадат пример за поведение, нивото на доверие към тях може сериозно да намалее.

Независимо от това, във всяка страна има много примери за силата на човешкия дух - лекари, медицински сестри, политически лидери и обикновени граждани, които демонстрират постоянство, ефективност и способност да повеждат хората. Това дава основание да се надяваме, че хората по света ще могат да се справят с това невероятно предизвикателство, обобщава Бърнс.

Гърция въвежда ограничения за влизане на чужди граждани без ясна цел на пътуването
Гърция въвежда ограничения за влизане на чужди граждани без ясна цел на пътуването. Товса съобщи говорителят на ГД „Гранична полиция“ Лора Любенова.

По информация на гръцките гранични власти, на българо-гръцките гранични пунктове за влизане в Република Гърция няма да се допускат чужди граждани без ясна цел на пътуването. Ще се пропускат само чужди граждани, които живеят или работят в Гърция, което трябва да се удостовери на границата с официален документ на гръцки език. Ограничението не се отнася за товарни автомобили. Трафикът на камиони на ГКПП „Кулата“, ГКПП „Капитан Петко войвода“ и ГКПП „Илинден“ е нормален.

На границата с Република Турция на ГКПП „Капитан Андреево“ и на ГКПП „Лесово“ трафикът е изключително интензивен на изход за товарни автомобили. От 19.03.2020 г. за влизане в Турция не се пропускат чужди граждани с леки коли, микробуси и автобуси, пропускат се само турски граждани. Български граждани се пропускат на влизане в България на трите гранични пункта с Турция. Република Турция е въвела ограничение за шофьори на камиони, идващи от рискови в епидемиологично отношение страни. Засега не е преустановено преминаването на българските товарни автомобили.

На границата с Република Сърбия на ГКПП „Калотина“ и ГКПП „Връшка чука“ трафикът е нормален за товарни автомобили. По информация от сръбските гранични власти, на двата пункта се преустановява пропускането на всички пътуващи с леки автомобили, микробуси и автобуси в двете посоки. Ще се пропускат само хуманитарни и товарни камиони, които ще бъдат конвоирани на тяхна територия. Преустановeно е преминаването на лица и автомобили през сръбските пунктове, съпределни на ГКПП „Олтоманци“, ГКПП „Стразимировци“ и ГКПП „Брегово“.

На границата с Република Северна Македония на ГКПП „Гюешево“ трафикът е нормален. На влизане в Северна Македония не се пропускат чужди граждани, пътуващи с леки автомобили, микробуси и автобуси. Македонски граждани се пропускат на вход само на ГКПП „Гюешево“. На излизане от Северна Македония пътуващите могат да преминават само на ГКПП „Гюешево“ – ГКПП „Деве баир“. Товарните автомобили се пропускат на трите гранични пункта с Република Северна Македония в двете посоки.

На границата с Румъния на ГКПП „Дунав мост“ и ГКПП „Дунав мост 2“ трафикът е интензивен. На ГКПП „Дуранкулак, ГКПП „Силистра“ и ГКПП „Оряхово“ трафикът е нормален. От 14.03.2020 г. румънските гранични власти са спрели преминаването на хора и автомобили на граничните пунктове, съпределни на българските Никопол, Свищов, Кайнарджа, Крушари и Кардам. Ограничението се въвежда за 30 дни.

Kathimerini: Гърция спря всички пътувания от Турция и Великобритания заради коронавируса
Министерството на здравеопазването на Гърция обяви в понеделник, че страната суспендира всички връзки с Турция и Великобритания като част от мерките за ограничение на разпространението на коронавируса, пише електронното издание на вестник Kathimerini.

Решението бе обявено в Държавен вестник в неделя вечерта и влиза в сила от 6 сутринта в понеделник до 15:00 на 15 април.

Това се случва на фона на съобщенията, че правителството планира да спре всички международни полети през следващите няколко дни, веднага щом всички гърци се завърнат от чужбина.

AFP: Повече от 1 милиард души по света са под карантина
Повече от един милиард души под света в повече от 50 държави и територии трябва да си седят у дома, докато правителствата се борят с пандемията от коронавируса, показват данните на AFP от понеделник.

Някои страни като Франция, Италия и Аржентина наложиха задължителни мерки за блокиране, докато други, като Иран и Великобритания, издадоха препоръки за пребиваване у дома, за да спрат разпространението на вируса.

Politico: Германия забрани събирането на повече от двама души на едно място, за да забави коронавируса
Германия засилва мерките за контрола и разпространението на новия коронавирус, като забранява събирането на повече от двама души на открити пространства, ако не са от едно домакинство и нарежда на „несъществения“ бизнес да спре дейността си, пише Politico.

В изказване след среща с премиерите на германските провинции, канцлерът Ангела Меркел даде ясно да се разбере, че новите ограничения не са желани, но са необходими. „Никой от нас не е искал да наложи на хората такива ограничения“, заяви Меркел.

Новите разпоредби, най-строгите в историята на съвременна Германия, ще продължат най-малко две седмици и означават, че ресторанти, фризьорски салони, салони за масажи и други несъществени търговски обекти трябва да затворят. Мерките не стигат до въвеждане на полицейски час.

Меркел също предупреди за последствия, ако хората нарушат новите мерки, но не уточни какво би довело до това. „Това не са препоръки, а правила“, каза тя.

Новият регламент гласи: „Прекарването на време в обществено пространство е позволено само самостоятелно, с друг човек, който не живее в домакинството или с членове на вашето собствено домакинство“. Когато са на публично място, хората трябва да стоят на разстояние поне 1,5 метра, каза Меркел.


Някои провинции, включително Бавария на юг, вече са приложили собствени мерки за блокиране.

Германия вече предприе стъпки, за да се опита да намали разпространението на COVID-19 чрез разширяване на граничния контрол спрямо пътуващите от ЕС и спиране на различни аспекти на обществения живот.

В сряда Меркел се обърна към нацията с искане за солидарност и край на запасите. Тя също така призова жителите да приемат временни рестрикции за начина им на живот, за да ограничат разпространението на вируса.

AFP: Британското правителство национализира железопътния транспорт за най-малко 6 месеца заради коронавируса
Британското правителство национализира железопътните превози в понеделник, като обясни, че прави това, за да гарантира, че те ще продължат да функционират на фона на пандемията от новия коронавирус, предава AFP.

От транспортното министерство на страната уточняват, че суспендират всички договори с частни оператори, поемайки „всички приходи и разходи“ за най-малко 6 месеца.

Броят на влаковете във Великобритания се съкращава в понеделник заради намалелия брой пътници на фона на призива на правителството да се избягват несъществени пътувания, за да се ограничи разпространението на коронавируса.

Правителството актуализира този съвет късно в неделя, предупреждавайки хората да не пътуват до „втори домове, лагери, паркове за каравани“, независимо дали за почивка или за да се изолират.

Мярката се налага заради възникналите спорове дали хората трябва да се събират в селските райони и плажовете, както направиха през почивните дни, пренебрегвайки съветите да се държат на разстояние от другите хора.

Няколко политици призовават премиера Борис Джонсън да наложи по-строги мерки, за да принуди хората да се съобразяват.

Здравният министър Мат Ханкок каза в понеделник, че поведението на някои хора е "много егоистично", предупреждавайки ги да се държат на разстояние два метра.

"Готови сме, ако трябва, да предприемем повече действия", каза той пред радио BBC.

Депутатите на дебат в понеделник предложиха спешно законодателство, за да се даде възможност на полицаите и имиграционните служители да увеличат правомощията си, за да принудят хората да се изолират.

Reuters: Броят на заразените в Германия вече е 22 672 души, 86 човека са починали
Броят на потвърдените случаи на Ковид-19 в Германия се е увеличил до 22 672 души, а 86 човека са починали от болестта, показват данните на Института Роберт Кох (ИРК) в понеделник, предава Reuters.

Това е с 4062 заразявания и 31 смъртни случая повече от неделя, когато те са били съответно 18 610 и 55. ИРК предупреждава, че истинският брой на инфектираните е значително по-голям, тъй като здравните власти по места не са провели достатъчен брой тестове.

ТАСС: Броят на заразените с коронавирус в Русия нарасна до 438
Руският премиер Михаил Мишустин заяви, че през изминалия ден броят на случаите на коронавирусна инфекция в Русия се е увеличил до 438, предава ТАСС.

„В Русия ситуацията не се развива толкова рязко, както в други, особено в европейските страни. 71 случая бяха регистрирани за деня и 17 души се възстановиха, общо 438 случая“, каза той на среща с вицепремиерите.

Мишустин отбеляза, че ситуацията с разпространението на коронавируса по света остава трудна, броят на инфекциите към 22 март е 376 хиляди души.

„Тя [ситуацията] остава сложна по света. Броят на случаите в света сутринта на 22 март достигна 376 хиляди. Ако вземем последните два дни, то увеличението е с 50 хиляди души“, каза Мишустин на среща с вицепремиерите.

Kathimerini: Външните министри от ЕС ще обсъдят репатрирането на блокираните туристи
Министрите на външните работи от ЕС в понеделник ще обсъдят във формат на видеоконференция, продължаващите усилия за репатриране на стотиците хиляди европейски граждани, които се оказаха блокирани по света заради избухването на пандемията от коронавируса, пише електронното издание на вестник Kathimerini.

По време на дискусията, която трябва да започне в 12 часа българско време, министрите трябва да обсъдят и геополитическите последствия от Ковид-19.

Усилията за забавяне на разпространението на вируса засенчиха други дипломатически инициативи, включително тези, свързани с кризите в Сирия и Либия.

Жозеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, подчерта, че в момента приоритетът е борбата срещу пандемията.

Шиндзо Абе: Възможно е отлагане на Oлимпиадата
Вариантът да се отложи провеждането на летните олимпийски игри в Токио е възможен, ако не е възможно съревнованието да се проведе в нормалния си формат. Това заяви в понеделник премиерът на Японоя Шиндзо Абе в хода на изказване в японския парламент, предава ТАСС.

„(Позицията на Международния олимпийски комитет (МОК)) съответства на курса на провеждане (на Олимпиадата) в пълен формат, за което говорих. Ако това бъде невъзможно, то ще трябва да се вземе решение за отлагане, изхождайки от това, че на първо място трябва да мислим за спортистите“, заяви той.

Абе също подчерта, че решението за Олимпиадата се взема от МОК и на този етап въпросът за отмяна на Игрите не е на дневен ред.

По-рано МОК разпространи писмо от ръководителя на организацията Томас Бах, в което се отбелязва, че решението относно възможността за провеждане на Летните олимпийски игри в Токио ще бъде взето в рамките на четири седмици, като се вземе предвид ситуацията с разпространението на коронавируса. Бах отбеляза също, че отлагането на Игрите няма да реши нито един проблем, следователно, не е в дневния ред. Преди това МОК и японските власти заеха последователна позиция, заявявайки, че Игрите ще се проведат навреме. Олимпиадата трябва да се проведе от 24 юли до 9 август.

Борис Джонсън: Великобритания може да въведе ограничения като в Италия, ако гражданите й не започнат да спазват правилата за социално дистанциране
Обединеното кралство е пред по-тежки рестрикции на движението, след като голяма част от населението на страната пренебрегна препоръките за социално дистанциране в лицето на новия коронавирус и през почивните дни се стече в парковете, градинките и по крайбрежните улици, пише London Evening Standard.

Премиерът Борис Джонсън предупреди, че във Великобритания могат да бъдат въведени ограничения, подобни на италианските, ако правилата не започнат да се спазват стриктно в рамките на понеделник.

Politico: Испанският премиер призова за „План Маршал“ на ЕС за борба с икономическите последици от коронавируса
Испанският премиер Педро Санчес призова в неделя за „План Маршал“ на Европейския съюз за борба с икономическите последици от пандемията от новия коронавирус, пише европейската редакция на Politico.

Той похвали Европейската комисия за нейния отговор на кризата в областта на общественото здраве досега, но добави, че ще е необходим план за целия ЕС за съживяване на икономиката на континента.

„Това е криза, която засяга целия ЕС. Трябва да формулираме грандиозен „План Маршал“ за възстановяване“, заяви Санчес по време на пресконференция. „Ние полагаме извънредни фискални усилия, но е важно това да не е само на национално ниво“.

Вътрешното министерство на страната ограничи влизането на повечето чужденци във въздушните и морските пристанища за следващите 30 дни, започвайки в полунощ, се казва в изявление в неделя. Испански граждани, чужденци, живеещи в Испания, въздушен екипаж, карго и здравни работници и дипломати ще могат да пътуват както обикновено, посочва министерството в съобщението си, предаде Ройтерс.

Броят на случаите в Испания се увеличава главоломно, като експерти предупреждават, че страната е с около седмица зад Италия, в която са регистрирани най-много смъртни случаи от COVID-19 в света. Мадрид обяви „състояние на тревога“ миналия понеделник и обяви пакет за изпомпване на 200 милиарда евро в икономиката за противодействие на ефектите на коронавируса. Санчес заяви в неделя, че ще поиска депутатите да одобрят удължаване на мерките с още 15 дни до 12 април.

Той също така обяви, че регионалните власти ще получат правомощия да контролират частните старчески домове. Някои регионални власти се оплакаха, че не са информирани за случаи на огнища в подобни заведения.

„Слободен печат“ (Македония): Парламентарните избори в Македония са отменени до второ нареждане
Предсрочните парламентарни избори в Северна Македония, които трябваше да се състоят на 12 април, се отлагат заради извънредната ситуация във връзка с коронавируса в страната и ще се проведат, когато условията го позволяват, пише македонският ежедневник „Слободен печат“.

Вчера правителството прие указ със силата на закон да се спрат всички действия за провеждане на избори и всички въпроси, свързани с изборния процес.

„Правителството взе това решение заради извънредното положение, въведено за ефикасното предотвратяване на внасянето и разпространението на коронавируса Ковид-19 и заради това, че парламентът на Република Северна Македония не се събира, за да отмени решението за разпускане. При такива обстоятелства и поради необходимостта от успешно прилагане на мерките за справяне с коронавируса в страната, правителството прие указ, който спира всички действия за провеждане на парламентарните избори, насрочени за 12 април 2020 г. С това постановление правителството задължава Държавната избирателна комисия (ДИК) да осигури и поддържа съществуващата предизборна документация до продължаване на провеждането на изборните дейности и изборите, които ще продължат след отмяната на извънредното положение. Декретът предвижда също, че ДИК трябва да издаде ревизиран график за продължаване на изборните дейности на своя уебсайт в рамките на един ден от края на извънредното положение“, заявиха от правителството в неделя.

С това решение временните власти сложиха край на споровете дали изборите да бъдат отложени и започнати отначало, когато има условия за гласуване, или да бъдат отменени изцяло и всички дейности да бъдат започнати отначало на по-късен етап. В обществеността през последните дни се задаваха въпроси и за досегашните разходи, направени за провеждането на избори, както и за това, кой ще обяви извънредното положение, когато парламентът не може да се събере, а председателят му Талат Джафери призова да се обмисли дали изборите да не се проведат по време на извънредното положение, защото не се знае докога ще продължи то.

През последните дни местни експерти изразиха мнение, че изборите трябва да започнат отначало, когато завърши извънредното положение, а на тази позиция са и кандидатите от независимите листи, които не успяха да съберат нужните 1000 подписа, за да се кандидатират и които смятат, че може да получат нов шанс за това.

Професор Миряна Найчевска казва, че парламентът може да отложи изборите и ако правителството не може или не иска, това трябва да се направи от правителството.

„Ако изборите бъдат отложени, всички процедури трябва да започнат отначало“, заяви Найчевска пред „Слободен печат“.

Изпълнителният директор на „Мост“ Дарко Алексов също наскоро заяви, че изборите трябва да започнат отначало, както е било в случая през 2016 година, когато гласуването вместо през юни се проведе през декември и всички предишни изборни дейности бяха анулирани.

От ДИК чахака правителствения указ, за да разберат какво да правят. До вчера те провеждаха ежедневни заседания и досега списъците с кандидати за коалиции и политически партии са потвърдени, заповедта за гласуване и редица други предизборни дейности са изготвени.

Politico: Ангела Меркел е под карантина
Германският канцлер Ангела Меркел ще влезе в самоизолация в своя дом, след като докторът, който я е ваксинирал, е дал положителна проба за новия коронавирус, пише европейската редакция на Politico.

Говорител на правителството заяви в неделя, че лекарят е направил на канцлера „профилактична ваксина срещу пневмония“ в петък следобед.

Меркел бе информирана за положителната проба, след като в неделя обяви строги нови правила в цялата страна, целящи овладяване на Ковид-19. Тя е решила незабавно да направи карантина и през следващите дни ще се тества редовно, но ще продължи служебните си задължения от дома, съобщиха от правителството.