Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

НАТО се събира в Лондон този път с три лоши момчета – Тръмп, Макрон и Ердоган

03 декември 2019 | 13:24

Ще има много аплодисменти, когато лидерите на НАТО се съберат в Лондон за да отпразнуват седем десетилетия от създаването на най-успешния военен съюз в историята. Но с френския президент, който говори за „мозъчна смърт“ на Алианса, турския лидер, който напада своите съюзници и купува руско оръжие и американския президент, който поставя под въпрос цялата идея за свръхсилата на своята държава, защитаваща Запада- бъдещето на НАТО изглежда съмнително.

Кралица Елизабет II ще бъде домакин на лидерите в Бъкингамския дворец. Но дори британските домакини, които са сред най-ентусиазираните в трансатлантическото партньорство, което НАТО представлява, са разединени от проекта за напускането на ЕС и разсеяни от изборите следващата седмица.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че въпреки неразбирателствата, които станаха основни теми, алиансът е в добро състояние, след засилването на способността си да изпълнява основната си мисия на защита на Европа след анексията на Крим от Русия през 2014 г.

„Изправени сме пред парадокс“, заяви Столтенберг пред Reuters. „Да, имаме някои различия, но реалността е, че правим много повече заедно в продължение на много години“.

Европа, Турция и Канада ще обещаят 400 млрд. долара разходи за отбрана до 2024 г., които целят да умиротворят Доналд Тръмп, който отдавна заяви, че съюзниците на САЩ трябва да харчат повече за колективна отбрана.

Лидерите също така ще се споразумеят за нов бюджет за 2021-2021 г., който намалява приноса на САЩ за финансиране на самия съюз. Те ще одобрят нова стратегия за наблюдение на нарастващата военна активност в Китай за първи път и ще обявят космоса като област на война, заедно с въздуха, сушата, морето и компютърните мрежи.

Съюзниците все още имат спомени от конфронтацията с Тръмп на последната среща на върха на НАТО през юли 2018 г., а сега ще трябват да се изправят срещу двама президенти, които направиха по-забележими лошите качества на НАТО: Еманюел Макрон и Реждеп Тайип Ердоган.

***

Доналд Тръмп: Сирийският нефт е в нас и ще правим с него каквото си поискаме
Лондон. САЩ са взели под контрол нефтените находища в Сирия, за да победят терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) и сега могат да правят с петрола каквото си поискат. Това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп след срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди срещата на върха на Алианса в Лондон, предава ТАСС.
„ИД се опитаха да запазят контрола над нефта, а сега ние го контролираме изцяло. Казано честно, ние имаме голяма подкрепа от множество различни хора (по този въпрос). Като цяло, единствено нашите военни, които остават на тази територия, охраняват петрола. Нефтът е в нас и можем да правим с него каквото си поискаме“, заяви Тръмп.

Доналд Тръмп: Критиките на Макрон към НАТО са „много гадни“
Лондон. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че критиките на френския му колега Еманюел Макрон към НАТО са много обидни, след като последният постави диагноза „мозъчна смърт“ на Алианса, предава AFP.

„НАТО служи на голяма цел“, заяви Тръмп в хода на съвместна пресконференция с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг преди срещата на върха на съюзните държави.

„Мисля, че това е много обидно“, заяви той за изказването на Макрон, като го описа като „много, много гадно изявление, особено към 28 държави“.

Освен това Тръмп защити Столтенберг, като се похвали, че членовете на НАТО масово увеличават разходите си за отбрана благодарение на натиска му и предупреди, че Франция, може би, се отделя от НАТО, след като в интервю пред The Economist френският президент за пореден път разкритикува ръководството и стратегията на Алианса.

„Никой не се нуждае повече от НАТО от Франция“, заяви американският лидер. „Те направиха много опасно изявление“.

Столтенберг: Присъствието на НАТО в Полша и балтийските страни е мощен сигнал към Русия
Варшава. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в интервю пред полското издание Rzeczpospolita, че военното присъствие на Алианса в Полша и балтийските страни е мощен сигнал към Русия за способността на Алианса да предприема ответни мерки.
„Със своето присъствие в Полша и балтийските страни силите на НАТО изпращат много мощен сигнал на Русия, че в случай на нападение срещу Полша или балтийските страни ще отговори целият Алианс“, заяви той.
В отговор на въпрос, дали Русия е враг на НАТО, генералният секретар увери, че в Алианса „не квалифицират Русия по този начин“. „Ние просто отговаряме тогава, когато има такава необходимост“, отбеляза Столтенберг в навечерието на срещата на върха на Алианса в Лондон.
„Преди всичко, НАТО няма списък с врагове. Защото не виждаме непосредствена заплаха за нито един от съюзниците ни. Но виждаме все по-неопределена и непредсказуема среда в сферата на сигурността. Ето защо променяме нашия потенциал за реагиране, включително на киберзаплахи или в космоса“, отбеляза генералният секретар на НАТО.

Reuters: Срещата на върха на НАТО отбелязва 70 години от създаването на Алианса
Лондон. Ще има много аплодисменти, когато лидерите на НАТО се съберат в Лондон за да отпразнуват седем десетилетия от създаването на най-успешния военен съюз в историята, пише Reuters. Но с френския президент, който го нарича „мозъчна смърт“, турския лидер, който напада своите съюзници и купува руско оръжие, и американския президент, който поставя под въпрос цялата предпоставка за свръхсилата на своята държава, защитаваща Запада- бъдещето на НАТО изглежда съмнително.

Кралица Елизабет II ще бъде домакин на лидерите в Бъкингамския дворец. Но дори британските домакини, които са поколения от най-ентусиазираните в трансатлантическото партньорство, което НАТО представлява, са разединени от проекта за напускането на ЕС и разсеяни от изборите следващата седмица.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че въпреки неразбирателствата, които станаха основни теми, алиансът е в добро състояние, след засилването на способността си да изпълнява основната си мисия на защита на Европа след анексията на Крим от Русия през 2014 г.

„Изправени сме пред парадокс“, заяви Столтенберг пред Reuters. „Да, имаме някои различия, но реалността е, че правим много повече заедно в продължение на много години“.

Европа, Турция и Канада ще обещаят 400 млрд. долара разходи за отбрана до 2024 г., които целят да умиротворят Доналд Тръмп, който отдавна заяви, че съюзниците на САЩ трябва да харчат повече за колективна отбрана.

Лидерите също така ще се споразумеят за нов бюджет за 2021-2021 г., който намалява приноса на САЩ за финансиране на самия съюз. Те ще одобрят нова стратегия за наблюдение на нарастващата военна активност в Китай за първи път и ще обявят космоса като област на война, заедно с въздуха, сушата, морето и компютърните мрежи.

Съюзниците все още имат спомени от конфронтацията с Тръмп на последната среща на върха на НАТО през юли 2018 г., а сега ще трябват да се изправят срещу двама президенти, които направиха по-забележими лошите качества на НАТО: Еманюел Макрон и Реждеп Тайип Ердоган.

Ердоган потвърди: Турция ще блокира всички планове на НАТО, ако Алиансът не обяви сирийските кюрди за терористи
Анкара. Турция ще блокира плана на НАТО за отбрана на балтийските републики, ако Алиансът не признае сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) за терористи, заяви турският президент Реджеп Таийп Ердоган преди срещата на върха на НАТО в Лондон, предава Reuters.

Както уточнява британската агенция, отношенията между Турция и НАТО са обтегнати по редица въпроси, от решението на Анкара да купи руски системи за противовъздушна отбрана, до сирийската й политика. Няколко членки на Алианса осъдиха Турция за решението й да започне настъпателна операция в Североизточна Сирия срещу кюрдските формирования.

Анкара отказа да подкрепи план за отбрана на НАТО за Прибалтика и Полша, докато не получи по-голяма подкрепа за битката си с ОНС, които счита за терористична организация.

Преди заминаването си за Лондон, Ердоган заяви в Анкара, че е говорил с полския президент Анджей Дуда по телефона в понеделник и двамата са се разбрали да се срещнат заедно с лидерите на балиийските страни, за да обсъдят въпроса.

„С удоволствие, можем да се съберем и да обсъдим тези въпроси и там“, заяви той. „Но ако нашите приятели в НАТО не признаят за терористична организация онези, които считаме за терористи... ще се противопоставим на всяка стъпка, която ще бъде направена там“.

Източник от турските служби за сигурност заяви в понеделник, че Турция „не изнудва“ НАТО с отказа си да подкрепи плановете на Алианса и че страната има пълното право на вето.

Очаква се Турция, Франция, Германия и Обединеното кралство да проведат отделна среща в кулоарите на срещата на върха на НАТО. Ердоган каза, че основно ще обсъдят плановете на Турция за създаване на зона за сигурност в Североизточна Сирия, която досега е посрещната с критики от европейските съюзници на Анкара.

Отделно Турция е в противоречие с Гърция и Кипър относно правото върху въглеводородите в Източното Средиземноморие. Ердоган заяви, че ще се срещне и с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Лондон.

ТАСС: Според президента на Турция НАТО трябва да се обнови
Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че обновяването на НАТО е неизбежно. Той обяви това на пресконференция в Анкара преди да отлети за Лондон, където ще се проведе среща на върха на НАТО на 3 и 4 декември.

„Обновяването на НАТО е неизбежно. Турция очаква, че съюзниците ще търсят начини за разширяване на сътрудничеството, вместо да търсят алтернативи. Ние очакваме, че те ще проявят солидарност по въпроса за борбата (на Анкара) с тероризма“, каза турският държавен глава.

„Всички страни от НАТО са задължени да подкрепят реформата на алианса. Това ще позволи по-принципна и решителна борба срещу терористичните организации“, добави той. Според него Турция е незаменима страна в НАТО.

Reuters: Турция не „изнудва“ НАТО чрез плана за отбрана на Прибалтика
Анкара. Турция не изнудва НАТО с отхвърлянето на плана за отбрана на Прибалтика и Полша и има пълни права да налага вето в съюза, заяви турски източник за сигурност, предава Reuters.

Reuters съобщи, че Турция отказва да подкрепи плана за отбрана на НАТО за Прибалтика и Полша, докато не получи повече подкрепа за борбата си срещу сирийската кюрдска милиция "Отряди за народна самоотбрана" (ОНС), която смята за терористична организация.

„НАТО е институция, в която Турция има пълни права на вето, политическо и военно и тук има процедури“, каза източникът. „Турция не изнудва, това е неприемливо“.

Представителите на НАТО се нуждаят от официално одобрение от всички 29 членове за плана за подобряване на отбраната на Полша, Литва, Латвия и Естония срещу всяка заплаха от съседна Русия.
По-късно турски дипломатически източник заяви, че Турция е „отворена за оферти“ и че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се опитва да намери обща позиция между съюзниците.

„Взгляд“: Макрон се възползва от руските ракети за самоутвърждение
Париж. Еманюел Макрон отново не върви в крак с НАТО, призовавайки съюзниците да започнат преговори с Путин за Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег. Всички останали от НАТО отхвърлиха тази идея Москва изначално. Френският президент все по-често започва да играе собствена игра, влизайки в конфликт с Вашингтон. Изглежда, че прогнозата, че Макрон иска да влезе в ситуационен съюз с Путин, за да постигне лидерството на Франция в ЕС, се сбъдва, коментира руският вестник „Взгляд“.

В четвъртък Кремъл потвърди, че френският президент Еманюел Макрон e изпратил отговор на посланието на Владимир Путин от септември за съдбата на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО). Писмото-отговор на Макрон съдържа разбиране на загрижеността на Русия „и готовност за диалог по този въпрос“, заяви Дмитрий Песков, говорител на руския лидер.

Така Макрон стана първият западен лидер, който се съгласи да започне преговори с Москва за ДРСМО. Припомняме, Путин предложи да се обяви мораториум върху разполагането на подобни ракети, като изпрати писмо по този въпрос през септември до няколко десетки държави от НАТО. Централата на Алианса чрез думите на генералния му секретар Йенс Столтенберг каза веднага, че „не вижда смисъл“ в предложението на Путин. "Ние сме чували това предложение и преди, но то не заслужава доверие, защото то пренебрегва реалността", отбеляза той и добави, че Русия вече е разположила крилатата ракета 9M729 на границите на НАТО.

Случи се така, че в четвъртък Макрон прие Столтенберг в Елисейския дворец. „Наскоро предизвика широк отклик отговора на Франция на писмото от президента Путин. Франция любезно сподели отговора си на това писмо със своите съюзници, което не всички съюзници са правили преди. Мисля, че това е добър подход“, каза Макрон, разговаряйки с генералния секретар на НАТО.

Макрон също отхвърли конкретната идея за мораториума, „идеята обаче не трябва да се отхвърля като основа за дискусия“, цитира френският лидер ТАСС. „Необходимо е да се изгради прозрачен, задълбочен и взискателен диалог с Русия“, каза Макрон. "Ето защо изразих волята си да дам нов тласък на този диалог."

В същото време той отбеляза, че "Франция разбира загрижеността на съюзниците и никога не би рискувала сигурността на партньорите", но "липсата на диалог с Русия не направи континента по-безопасен."

„Враг ли ни е Русия днес? Или е Китай? Целта на НАТО ли е да ги сочи като врагове? Не мисля така ", заяви Макрон (според Bloomberg).
Столтенберг трябваше да си припомни, че споровете между страните от НАТО са нормални. „Не е тайна, че имаме разногласия, защото сме 29 съюзници. Такива имаше и преди, но всеки път ги преодолявахме и поддържахме мира в Европа, което е основната задача на НАТО “, увери генералният секретар.

Германският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung подчертава, че за втори път този месец Макрон "плува срещу течението "в рамките на съюза“. Той направи първия си скандал в началото на ноември, когато обяви "мозъчната смърт" на НАТО. Говорейки в четвъртък със Столтенберг, Макрон, между другото, припомни обидните си думи на госта и не ги отрече. Френският лидер заяви, че това изявление е „полезно събуждане“ за съюза.

Москва смята, че този път Париж е решил да спори със съюзниците въз основа на абсолютно рационални и универсални съображения. „Макрон разбира, че унищожаването на договора е лошо за Европа“, заяви пред вестник „Взглад“ Олег Морозов, член на Съвета на федерацията. - Ракетите със среден и малък обсег на действие не пречат на „балистичната история на отношенията“ между САЩ и Русия, където има съвсем различни разстояния. Това е проблем на Европа и околните територии. "

Сенаторът вярва: „Ако договорът бъде унищожен и НАТО реши да разположи ракети в Европа, тогава Франция става уязвима при ответния удар от Русия. Макрон с право нарича това въпрос на европейската сигурност, а не на американската."

Ръководителят на Центъра за френски изследвания на Руската академия на науките Юрий Рубински твърди, че Макрон „не може и не иска да приеме едностранно руското предложение за ДРСМО“ и затова призовава партньорите си за съвместна дискусия. Вече е ясно, че не всички страни подкрепят тази идея: Германия вече изрази съмненията си, а Полша и балтийските страни няма да се противопоставят на ръководството на НАТО, защото тази организация остава за тях „верую“ и фундамент на външната политика.

Макрон все още се стреми да бъде съюзник на Съединените щати, но в същото време той започна активно да установява отношения с Русия и Китай, припомни експертът пред изданието, а в отношенията с тези две сили „той се позиционира не само като президент на Франция, но и като упълномощен представител на интересите на Европейския съюз ".
„Призивите на Макрон за обширна система за сигурност и сътрудничество на евразийския континент от Лисабон до Владивосток са пряко продължение на идеята на Шарл де Гол за Европа от Атлантическия океан до Урал“, добави Рубински.

Руските политици също не изключват, че Макрон се нуждае от идеята за преговори с Русия за ДРСМО, за да укрепи авторитета си в съюза. "Невъзможно е да се оценят недвусмислено плановете на Макрон по отношение на отношенията с Русия, но няма съмнение в амбициите му, желанието му да играе ролята си в Европа, да се конкурира с другите страни и да взема ключови решения", добави сенаторът Олег Морозов.

Реджеп Тайип Ердоган: Не НАТО, Макрон се намира в състояние на мозъчна смърт
Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган разкритикува френския си колега Еманюел Макрон за изявлението му за „мозъчната смърт“ на НАТО, като заяви, че може би той се намира в такова, предава AFP.

„Говоря за президента на Франция Еманюел Макрон, ще кажа същото и пред (страните-членки на) НАТО. Първо, проверете за собствената си мозъчна смърт. Тези изявления са подходящи само за хора като Вас, които са в състояние на мозъчна смърт", заяви Ердоган в телевизионна реч.

Макрон не се отказа от позицията си за „мозъчната смърт“ на НАТО дори и след срещата с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Париж. Според френския президент през последните години Алиансът се е отдалечил от реалните си задачи, а спорните изявления, заради които мнозина съюзници го разкритикуваха, са помогнали на НАТО да се върне в "правия път".

ТАСС: НАТО увеличава военните разходи на 400 милиарда долара до 2024 година
Брюксел. НАТО увеличава разходите си за отбрана с 400 милиарда долара до 2024 година в сравнение с нивото от 2016 година, пише ТАСС. Това заяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг на пресконференция преди срещата на върха Северноатлантическия алианс в Лондон на 3-4 декември.

„Увеличението на военните разходи на НАТО до 2024 година ще възлиза на 400 милиарда долара (спрямо 2016 година при постоянни цени през 2015 година-бел. ТАСС). Това е безпрецедентен напредък“ каза генералният секретар.

Срещата на върха на НАТО: Отношенията с Русия и контролът над въоръженията ще бъдат основни теми в Лондон
Брюксел. Лидерите на страните-членки на НАТО ще обсъдят отношенията с Русия и контрола над въоръженията на срещата на върха, която ще се проведе следващата седмица в британската столица Лондон. Това обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на събитието, предава TACC.

„Ще обсъдим и Русия. Всички членове на НАТО са единни по отношение на поведението й. Съгласни сме, че нарушението на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) е агресивно. Но нашите действия ще бъдат балансирани и конструктивни", увери норвежецът.
Според Столтенберг Алиансът не може да констатира агресивни действия на Русия срещу страните-членки, но трябва да отговори на увеличаването на военните способности на Москва.

„Ние не виждаме пряка заплаха от Русия към страните от НАТО. Но виждаме тенденция към увеличаване на руските инвестиции в сили и средства [от военно естество]. Не виждаме агресивно отношение към никоя държава от НАТО, но реалностите показват, че НАТО трябва да реагира, трябва да модернизира своите сили, да инвестира във възпиране", поясни Столтенберг.

Според генералния секретар НАТО трябва да поддържа контакти с Русия, като същевременно поддържа единство на позициите в своите редици.
„Постигнахме съгласие по отношение на политиката на НАТО спрямо Русия. Става въпрос за двоен подход - възпиране и отбрана, в същото време водим политически диалог с Русия, която е наш съсед. Стремим се към по-добри отношения с Русия, трябва да разговаряме с нея, защото тя съществува, тя е наш съсед. Трябва да водим диалог, за да има прозрачност, предвидимост, така че диалогът с Руската федерация е важен за НАТО", призова Столтенберг, като отбеляза, че е важно да се запази единство на позициите в редиците на Алианса.

L‘Express (Франция): Макрон обясни на Столтенберг неговата „диагноза" за НАТО
Париж. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон не се отказа от позицията си за „мозъчната смърт“ на НАТО дори и след срещата с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Париж, отбелязват в редакцията на националния ежедневник L‘Express.
Според френския президент през последните години Алиансът се е отдалечил от реалните си задачи, а спорните изявления, заради които мнозина съюзници го разкритикуваха, помогнаха на НАТО да се върне в правия път.

Така Макрон „остана на земята и зад собствените си думи" за „мозъчната смърт на НАТО". Според кореспондентите на изданието след срещата в Париж Макрон и Столтенберг са потвърдили намерението си да „осигурят успех“ на срещата на върха на лидерите на страните-членки на НАТО, която ще се проведе следващата седмица в Лондон. С нея ще бъде отбелязана и 70-годишнината от създаването на Алианса.
Заради „обвиненията" към НАТО Макрон веднага се натъкна на критики от Вашингтон, Лондон, Варшава и Анкара, подчертава L'Express. Междувременно, на съвместна пресконференция със Столтенберг, президентът на Франция все пак обясни - той каза, че подобни мисли са предизвикани от „явната и неприемлива изолация“ на НАТО от реалния живот, която ясно се е проявила по време на предишните две срещи на върха на организацията. Макрон припомни, че те са били посветени изцяло на това как да бъдат намалени американските разходи за организацията.

В същото време, стратегическите въпроси, свързани с „мира в Европа, отношенията с Русия и Турция“, както и въпросът кой наистина е противникът за Алианса, не бяха „разрешени“, добави президентът на Франция, като отбеляза, че сред официалните приоритети на НАТО е борбата срещу тероризма. „Трябваше разтърсване. Подготвях го и с удоволствие отбелязвам, че размислите върху нашите глобални цели и стратегически цели са станали наш приоритет“, заяви френският лидер.

В отговор Столтенберг увери Макрон, че НАТО е модернизирал доктрината и режима си на работа чрез засилване на средствата си за влияние, особено в Източна Европа, посочва кореспондентът на L'Express. В същото време генералният секретар на Алианса подчерта, че в момента ЕС не може сам да защитава Европа и не може да замени НАТО. „И двете структури са различни страни на една и съща монета", цитира изданието думите на норвежкия политик.

Според администрацията на френския президент Макрон ще проведе още няколко срещи с преди форума на върха на Лондон, включително с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, канцлера на ФРГ Ангела Меркел и британския премиер Борис Джонсън.

The Times: Германия смята, че ролята на НАТО днес е по-голяма, отколкото е била по време на Студената война
Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел произнесе разпалена реч в защита на НАТО и заяви, че Европа не може да се защити без американската подкрепа, като протестира срещу изявленията на френския президент Еманюел Макрон, пише британското издание The Times.

Преди откриването на срещата на върха на НАТО на 3 декември имаше опасения, че ще се разкрият пукнатини в структурата на Алианса, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се усъмни в нуждата му и заплаши да го напусне. Германският канцлер призова за по-голямо единство и заяви, че днес НАТО е по-важен от всякога след края на Студената война.

По-рано Макрон заяви, че НАТО се намира в състояние на "мозъчна смърт" и призова за преоценка на отношенията с Русия, което показва нарастващото несъгласие между Париж и Берлин по въпросите на стратегията за отбрана.

И двете страни се обявяват в подкрепа за укрепването на военната сила и независимост на Европа; въпреки това отношението на Макрон към Алианса и неговото вето върху преговорите за присъединяването на Албания и Северна Македония към Европейския съюз представляват притеснение за Германия.

„Първо, искам да кажа, че запазването на НАТО напълно отговаря на нашите (национални) интереси, повече отколкото по време на Студената война или поне в същата степен“, каза Меркел, изказвайки се пред Бундестага.

„Както каза (германският) външен министър (Хайко Маас), Европа в момента не е в състояние да се защити сама. Ние сме зависими от трансатлантическия съюз и затова е важно да работим върху този алианс и да поемем повече отговорност", каза още тя.

Алиансът се готви да отбележи своята 70-годишнина на срещата на върха, която ще се проведе на 3 и 4 декември, но вътрешните раздори нарастват в неговите редици. Макрон се съмняваше, че в случай на нападение срещу член на НАТО, останалите страни ще изпълнят задълженията си да го защитят.

Турция пък предизвика възмущение сред съюзниците, като закупи руски зенитно-ракетни системи и нахлу в Североизточна Сирия, след неочакваното изтегляне на американските войски оттам.

Френско-германските отношения, които традиционно служеха като дипломатически ешелон за цяла Европа, също се влошават. Макрон е недоволен, че Германия не се съгласява да подкрепи смелите му маневри.

На закритата вечеря в чест на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, Меркел каза на Макрон, че се е уморила от неговия конфронтационен маниер.

„Разбирам желанието ви за разрушителна политика“, е казала Меркел.
"Но ми е писнало да събирам парчетата. Отново и отново залепвам чашките, които разбивате, така че да имаме възможност да седнем и да пием чай заедно".

Изказвайки се в Бундестага, тя се съгласи с някои точки от анализа на Макрон.
"Турция се оттегли сама като член на НАТО", каза тя.
„На прага на Европа има много терористични заплахи.“
„Съединените щати вече няма да поемат автоматично отговорност, ако у нас възникне пожар. Възникна изцяло нов многополюсен свят, в който Китай поема преобладаващата роля, привличайки все повече и повече американско внимание“, каза тя.

Меркел обаче заяви, че колективните въоръжени сили на Европа никога няма да действат "срещу НАТО или вместо НАТО".
За да събере такава въоръжена сила, НАТО трябва да приеме френско-германското предложение за сформиране на малка работна група, съставена от влиятелни личности (бивши държавници и други хора с радикални идеи) и под ръководството на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, която ще помогне за реформата на съюза.

Меркел критикува Макрон и за позицията му за Западните Балкани, като каза, че ЕС рискува да „загуби“ Албания и Северна Македония, ако те продължават да бъдат възпрепятствани да се присъединят към ЕС в бъдеще.
„Длъжни сме да кажем на държавите от Западните Балкани: имате надеждна европейска перспектива и по тази причина ви обещахме преговори за присъединяване “, каза тя.
"В противен случай ние ще загубим тези страни и ще си навредим“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно критикува членовете на НАТО за недостатъчния, според него, финансов принос към Алианса. САЩ осигуряват огромна част от бюджета му, а от 29 държави-членки само шест европейски държави изпълняват задължението да отпуснат поне 2% от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Това са Естония, Гърция, Полша, Латвия, Литва и Великобритания. Меркел каза още, че Германия ще достигне тази цифра "до началото на 2030-те".

„Независимая Газета“: НАТО приравни Германия към САЩ
Берлин. В бъдеще Германия ще плаща същата вноска в бюджета на НАТО като САЩ. Решението за това е било взето по-рано от ръководните органи на Алианса, под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише руският вестник ”Независимая газета“.

Преразпределението на разходите, при което САЩ намаляват финансовия си принос към НАТО, трябва да повиши духа на страните-членки преди юбилейната среща на върха в Лондон на 3-4 декември.

Ръководството на НАТО реши да преразпредели финансовите вноски в бюджета на организацията. От 2021 г. САЩ намаляват своя принос от сегашните 22,1% до 16,35%, а немският дял нараства от 14,8% на 16,35%. За Германия това означава годишно увеличение на плащанията с над 33 милиона евро. И САЩ ще могат да спестят по този начин 120 милиона евро. Досега, в абсолютни цифри, САЩ плащаха на бюджета на НАТО, съставляващ 2,12 млрд. евро, общо 470 млн, а Германия - 313 млн.

Увеличават се и вноските за други страни-членки на алианса. Само Франция категорично отказа да увеличи приноса си към НАТО. Според информацията, в Париж смятат темата за преразпределението на финансовия принос за „абсолютно второстепенна“.

НАТО се надява одобрението за преразпределението на средствата да намали риска от спорове относно общите разходи за отбрана. Както по-рано стана ясно, Тръмп поиска Германия и други американски партньори в НАТО до 2024 г. да увеличат финансовия си принос в отбраната до поне 2% от своя БВП. Той обаче се позовава на съответното решение на Алианса от 2014 г. В Германия обаче те са склонни да тълкуват това решение като „цел, към която трябва да се придвижим“. Сега Германия харчи около 1,39% от своя БВП за отбрана.

Засега германските медии не съобщават за протести на властите заради увеличаването на приноса на Германия в НАТО. Бундестагът ще трябва да приеме новия бюджет за следващата година на 29 ноември. Според аналитичното издание Morning Briefing той ще възлиза на 362 млрд. евро. Най-значителната му част са социалните разходи. Предвижда се да се изразходват 45,1 млрд. евро за отбрана. Миналата година разходите за отбрана в Германия според Министерството на отбраната възлизат на 43,2 милиарда евро. Така германците имат достатъчно пари за увеличения принос към бюджета на НАТО.

В същото време в страната продължава дискусия относно възможността за увеличаване на военния бюджет до нужния според Тръмп размер. И докато германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер подкрепя увеличението на бюджета за отбрана, социалдемократическият министър на финансите Олаф Шолц е против.

Очевидно това ще бъде решено в зависимост от това кой ще е новият лидер на Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ). От резултатите от писменото гласуване на членовете на СДПГ, в което участват над 420 хил. партийни членове, ще се реши бъдещето на управляващата коалиция в страната, която включва и консервативния блок „Християндемократически съюз“ (ХДС). Резултатите от волята на социалдемократите трябва да бъдат известни на 1 декември.

Тези избори станаха необходими след оставката на тогавашния председател на партията Андреа Нелес през юни 2019 г. Тогава беше решено ръководството на СДПГ да е съставено от двама политици. Ако бъдат избрани противници на настоящата „голяма коалиция“, ще е възможно бъдещото отношение на Германия към НАТО да се измени. В този случай най-вероятно настоящата коалиция ще престане да съществува и ще бъдат обявени предсрочни избори.

АFP: Макрон застава зад думите си за „мозъчната смърт“ на НАТО
Париж. Френският президент Еманюел Макрон защити твърдението си, че НАТО преживява „мозъчна смърт“, като заяви, че неговите страни-членки вече не е си сътрудничат стратегически по множество ключови въпроси, пред които Алиансът е изправен, предава AFP.

„Аз абсолютно заставам зад тези повдигнати неясноти, защото вярвам, че е безотговорно от наша страна да продължаваме да говорим за финансови и технически въпроси, като се има предвид пред какво сме изправени“, каза той по време на пресконференция, след преговорите си с генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като двамата разговаряха в Париж.

„Нужно е да се събудим“, добави Макрон.