Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Един век от Ньойския диктат

27 ноември 2019 | 09:57

Навършват се 100 години от подписването на Ньойския диктат или един век, откакто бяхме „Победени без да бъдем бити“.
Ньойският договор е подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919 - 1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.


Агенция "Фокус"
Ньойски мирен договор откъсва девет населени места от Кулско и Видинско

Ньойски мирен договор, с който се слага официално край на войната между Царство България и страните от Съглашението, засяга нашия край, от който са откъснати девет населени места от Кулско и Видинско – Бракевци, Голям и Малък Ясеновец, Градсков, Злокукя, Коилово, Халово, Шипиково и Черномашница. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Видин от местния Държавен архив. Деветте села са предадени насилствено на Сърбо-хърватско-словенското кралство, много от жителите им търсят убежище в България, някои го намират във Видин. Събитията от 1919 и последвалите я години намират отражение в документите, съхранявани в Държавен архив – Видин – материали от фондовете на общинските управления, Общинската комисия за настаняване на бежанците – Видин, Колекция “Регистри за гражданското състояние на селища от Кулска околия, част от Западните покрайнини” и др. Интерес представляват документите, отразяващи дейността на създаденото през 1924 г. Дружество на Западните покрайнини “Тимок” – Видин.

Агенция "Фокус"
Ньойски мирен договор, подписан в парижкото предградие Ньой, символизира отмъщението на Франция и Запада за загиналия в България нашественик граф Дьо Ньой


На 27 ноември е извършено едно чудовищно престъпление против България, против справедливостта и човечеството, пише в декларация на ПП "Атака" във връзка с 100 години от подписването на Ньойския договор, съобщиха от пресцентъра на партията. "На този ден през 1919 година, „великите” западни демокрации принуждават родината ни да подпише унизителния Ньойски договор – диктат на победителите над победения.Наказание на „великите демокрации” срещу българския народ. Договор, според който нови стотици хиляди наши братя остават под робство. Милиони българи и хиляди квадратни километри българска земя са откъснати от пределите на майка България. Както сега, така и тогава никой не се интересува нито от справедливостта, нито от нормалните човешки права на българина. За западните демокрации българинът не е човек, той е победен.Хиляди протести, декларации и доказателства за неправдата са отправени към екзекуторите. Всичко е напразно. Западът, опиянен от победата си, самодоволно потрива ръце. Наказателната акция, наречена Ньойски мирен договор, подписана в парижкото предградие Ньой, символизира отмъщението на Франция и Запада за загиналия в България нашественик граф Дьо Ньой. 714 години преди това разбойникът Дьо Ньой, заедно с други негови съучастници от Четвъртия кръстоносен поход, идват в България, за да я покорят. Но подценяват българския дух и военна мощ. Заради наглостта си те са наказани и разбити от цар Калоян. Днес техните наследници отново се опитват да ни покорят. Вместо мечове използват медии, вместо копия използват фирми, вместо щитове използват родни продажни политици. Те вече не са „кръстоносен поход”. Те вече са „Европейски съюз”. Но целта не се променя. Целта им през 1205-а, 1919-а, и 2019-а е една и съща – ограбване, унищожение и колонизация. Но те отново подценяват наследниците на цар Калоян. Великият български народ, чрез неговото острие – ПП "Атака", ще доведе до успешен край битката за България", пише още в декларацията.


Агенция "Фокус"
Доц. д-р Ангел Джонев: Западните български покрайнини заслужават съвсем друг юридически статут


Трябва да се направят всички възможни усилия да бъдат елиминирани териториалните клаузи на Ньойският договор относно Западните български покрайнини. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил доцент д-р Ангел Джонев, историк към Регионален исторически музей – Кюстендил. По думите му редица специалисти виждат възможности в този план. „Да не забравяме, че подобни случаи и в момента битуват в публичното пространство, дори между държави които са формално съюзници.

Един такъв пример е Гибралтар между Испания и Великобритания, който въпреки, че 300 години и повече се притежава от Великобритания, Испания никога не е преставала да твърди, че това са нейни бивши територии, че те подлежат на съответна ревизия”, каза Ангел Джонев. По думите му българската държава трябва по някакъв категоричен начин да отстоява повдигнатия въпрос, независимо дали Сърбия ще членува или не в Европейския съюз.

„Българските политици, израствайки до нивото на държавници, трябва да се вслушат в мненията на експертите, които не са за пренебрегване. Юридическият субект, който е поискал Западните български покрайнини, отдавна не съществува. Тези земи никога не са давани на държава със сегашното ѝ име и със сегашният ѝ юридически статут. Тези неща трябва да се имат предвид и никога да не се забравят”, каза Ангел Джонев. Според него Западните български покрайнини заслужават съвсем друг юридически статут.

Венцеслав ИЛЧЕВ


Агенция "Фокус"
Доц. д-р Ангел Джонев: По времето на Първата световна война Кюстендил определено е на европейската и световна карта


По времето на Първата световна война Кюстендил определено е на европейската и световна карта. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил доц. Д-р Ангел Джонев, историк в Регионален исторически музей – Кюстендил. По думите му в днешното издание на българската държавност в Третата българска държава Кюстендил няколко пъти се появява в международен план. И един от тези случаи е именно през Първата световна война. Обстоятелството е, че в града на 14 октомври 1915 година се установява Главната квартира на действащата армия. Образно казано Кюстендил се превръща във военна столица на България.

„Тук пристига генералитета, предвождан от командващия на действащата армия генерал-майор, по-сетне генерал-лейтенант Никола Жеков и началник-щаба на действащата армия генерал-майор Константин Жостов. Последният умира в града на 20 август 1916 когато е една от офанзивите на Южния или Македонския фронт. Той е заместен сетне от полковник или генерал-майор Иван Буков, а последният началник-щаб на действащата армия за периода на Първата световна война, резидирал в Кюстендил, е генерал-майор Христо Бурмов”, каза Ангел Джонев.

По думите му с генерал-майор Христо Бурмов се свързва и последните акорди от присъствието на Главната квартира в Кюстендил в края на септември 1918 година, когато тя набързо е изтеглена след пробива на Добро поле и бунта на войниците, които превземат Главната квартира на два пъти на 24 и 27 септември 1918 година. Близо три години Кюстендил изпълнява тези функции, но тъй като той се намира в периферията на държавата – такава е присъдата от Берлин, той се превръща и в средищен център на организираните усилия на държава, църква и революционно движение, център на революционно движение в края на XIX – началото на XX век, плацдарм на Македоно-одринската революционна организация, която по характер е българска. Тя е тайна, вътрешна, но с един от основните си изходни позиции Кюстендил, известен още по това време като „вратата към Македония“.

През Балканската и особено Междусъюзническата война градът се явява изходна позиция и на армията, като в междусъюзническия конфликт 1913 година тук е разположен Щаба на Пета армия, а после и на Съединените армии. Това е Щаб, който командва три от петте български армии, а именно: Втора, Четвърта и Пета армия, които оперират в Македония. „Но в периода на Първата световна война това значение качествено нараства. Градът е често посещаван от управляващия дом, от негови представители. В чертите му е запазена специална квартира за офицера за поръчки и престолонаследник княз Борис. Тук е и брат му разбира се княз Кирил. Чест гост е самият цар Фердинанд, който е бил главнокомандващ и държавен глава. А пък от време навреме идва и царица Елеонора, която в ролята си на милосърдна сестра и през Междусъюзническа, и през Първа световна война идва в Кюстендил, посещавайки, даже работейки в местните военни болници. Изпълнителната власт също се появява – премиерите са често на посещение в главната квартира, това е Васил Радославов, а в края на въоръжения конфликт и Александър Малинов. Министри от кабинета, депутати”, каза Ангел Джонев.

Според него Кюстендил е средищен за България по това време и в политически, както и в културен план. Редица видни български творци и интелектуалци покрай Главната квартира работят в града, творят в града. Такъв е случаят например с един от известните литературни критици особено през 20-те, 30-те, началото на 40-те години на ХХ век Владимир Василев, Константин Гълъбов. „Тук твори и Кирил Христов, Стоян Загорчинов, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна, която е учителка, и тук прохожда в града с първите си творчески проявления. Редица имена преминават покрай Главната квартира за кратко, но тя дава отпечатък на тяхната дейност: Димитър Шишманов, Георги Порфириев Стаматов, който по-сетне се установява да живее в Кюстендил, Антон Страшимиров, Борис Данев – известният художник се явява като шеф на военните художници, и той резидира в града, прави изложби в самата сграда на Главната квартира. Това е вътрешният поглед”, каза Ангел Джонев.

Венцеслав ИЛЧЕВ


Агенция "Фокус"
Иван Николов, КИЦ – Босилеград: Бабите и дядовците ни със сълзи споменаваха 27 ноември и починаха с отворени очи за България


Бабите и дядовците ни със сълзи споменаваха 27 ноември и починаха с отворени очи за България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов по повод 100 години от Ньойския диктат.

Николов изтъкна, че самосъзнанието на българите в Босилеград е, че от Ньой започва тяхната трагична история.
„Равносметката във всичките 7 югославски формирования в днешна Сърбия е фатална по своите икономически, културно-просветни, социални, духовни, екологични и демографски последствия. Това е черна дата в нашата история, дата, в която сме разделени от България, когато границата преминава през дворовете, през къщите, през черквите, през гробищата. Очевидно това оставя една тежка травма в съзнанието на нашите деди и след това ние го наследихме“, обясни Николов.
Председателят на КИЦ – Босилеград описа трудната картина след Ньой. По думите му не е било лесно за хората, които са воювали за свободата и независимостта на България, след 6 години да се завърнат по родните си домове и да намерят границата на прага на къщите си. „Да изпратят децата си на училище и там часовете им да започват с известната лекция „Я съм правий сърбин“. След това отново да проследят целия този път, в който започваме да се разпадаме на различни части. Потомците на тези наши предци са воювали за свободата и независимостта на България и вече имат деца и внуци, които се декларират като югославяни, сърби, македонци и като българи“, каза още председателят на КИЦ – Босилеград.

Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Доц. Александър Гребенаров: Ньой показва безсилието и невъзможността на родната дипломация да промени хода на историята


Ньой показва безсилието и невъзможността на родната дипломация да промени хода на историята. Това каза доц. Александър Гребенаров по време на доклада си „Парижката смъртна конференция и „смъртникът“ от Ньой“ на конференцията: „100 години от Ньой, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

„Договорът нанася психологически удар върху българската нация, която до този момент се носи четири десетилетия върху гребена на вълната по пътя на реализиране на националния идеал. Предупреждението от Букурещ през знойното лято на 1913 г. сякаш не е чуто и прието несериозно от българските управляващи и те след броени месеци допускат нови военно-стратегически грешки. Чрез последвалия договор в Париж страната преживява още по-тежка катастрофа, надвишаваща в пъти Букурещкия договор. Затова през следващите месеци към пределите се отправят десетки хиляди бежанци от всички съседни държави“, каза той.

„Затова в съседните държави остават над един милион българи, на които съдбата ще предложи сериозни изпитания за опазване на националната идентичност. В този ред на мисли не бива да се забравят десетките хиляди военнопленници, които за дълго са далеч от своите близки. Не трябва и за репарационния дълг, който трябваше да се изплаща до първи януари 1958 година. Парижката мирна конференция удовлетворява значителна част от желанията на съседните на България държави. Те се неестествено уголемени“, обясни още Гребенаров.

„В тази балканска надпревара родните политици, за съжаление, остават последни. Те не съумяват да се ориентират в сблъсъка на международни интереси и да изпълнят заветите на българските възрожденци за реализиране на националния идеал. Парижката мирна конференция от 1919 година възстановява мира след невижданите по размерите си до този момент война. Тя преустановява безпрецедентната кървава касапница, продължила пет години и отнела живота на повече от десет милиона души. Тя обаче не решава проблемите между воюващите, напротив, превръща се в генератор на перманентни междудържавни кризи“, допълни още той.

Теодора ПАТРОНОВА


Агенция "Фокус"
Иван Николов, КИЦ – Босилеград: В България са убити паметта и съзнанието за Ньой – може би нарочно


В България са убити паметта и съзнанието за Ньой – може би нарочно. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов по повод 100 години от Ньойския диктат.

Иван Николов каза, че е огорчен от факта, че дипломирани историци и хора, които би трябвало да са наясно с истинската трагедия на Ньой, все още спорят.

„Все още се самобичуваме и самообвиняваме, че все още ние сме виновни. Никой през тези години не се постара да разобличи истинската същност на Ньой. Всъщност освен диктат, той е една присъда срещу България и то присъда, произнесена въз основа на фалшифицирани документи, въз основа на едни обвинения, които уличават България в геноцид и престъпления срещу човечеството. Заради това са откъснати части от нейна територия и народ, което вместо да доведе до мир, мислим, до голяма степен несправедливо поставените граници и събрани народи и малцинства доведоха до гражданската война в Югославия. В България не си дадоха сметка, че с разпадането на Версайска Европа вече се променят коренно отношенията между двете държави и че България трябваше да ни подаде ръка в процеса на разпадане на Югославия. Тя не го направи и днес ни застигат последствията от това с една страшна сила“, посочи още Николов.

Деница КИТАНОВА

Агенция "Фокус"
Акад. Георги Марков: Надявам се, че българските политици ще си вземат поука от Ньойския договор


Аз се надявам, че днес българските политици ще вземат поука от Ньойския договор. Това каза акад. Георги Марков по време на словото си на конференцията: „100 години от Ньой“, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Акад. Марков подчерта, че "от Ньой ние бяхме наказани". Акад. Марков допълни, че след това ние се намесихме във Втората световна война и пак загубихме войната.

„Аз се надявам, че днес българските политици ще вземат поука от Ньойския договор. Поуката е, че ние трябва да се отървем от „сателитния синдром“. Моят призив към българските политици и дипломати е да не следват само една Велика сила, тъй като Великите сили се сменят“, допълни той.

Теодора ПАТРОНОВА


Агенция "Фокус"
Иван Николов, КИЦ – Босилеград: Българите в Западните покрайнини да продължат да мислят по български и да се борят за българщината


Българите в Западните покрайнини да продължат да мислят по български и да се борят за българщината.Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов по повод 100 години от Ньойския диктат. Той пожела на българите от Босилеград да отстояват себе си, да вярват в силата на българския дух.

„Ако през исторически план сме надживели 200 г. Византийско робство и 500 г. турско, ако пред нашите очи се разпадна една мини империя, която беше в съзнанието на техните родители нещо непоклатимо, историята никога няма крайно точка, тя винаги започва и винаги продължава“, каза Николов.
„Призовавам всички българи в България да продължат да живеят със съзнанието и със самочувствието за солидарност, защото Западните покрайнини са въпрос на българска национална чест. Това са шепа хора, които са воювали за свободата и независимостта на България и в крайна сметка се пожертвани за тази свобода и независимост. Към днешна дата означава, че България и българите в България са длъжници към Западните покрайнини“, отправи послание към българите Иван Николов.

Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Вицеадмирал Пламен Манушев: Хората в Добруджа са много чувствителни към несправедливостта от Ньой


Хората в Добруджа са много чувствителни към несправедливостта от Ньой. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев по повод 100 години от Ньойския диктат.

Вицеадмирал Манушев припомни, че през 1913 г. румънските войски навлизат в България в края на Междусъюзническата война и заграбват Южна Добруджа, без причина, без война, без нищо. „Хората там много тежко са приели това. Затова и тяхното участие през 1916 г. а и на хората, живеещи в тези окупирани и заграбени територии, е било изключително героично и с желание за връщане на изконно българските земи на България. Те са се радвали само три години на свободата и на връщането към България. За съжаление според Ньойския договор Южна Добруджа отново е върната на Румъния, тъй като тя е била съюзник на Съглашението. След това животът на хората става още по-тежък. Слава Богу, че 1940 г. по мирен път чрез преговори и чрез Крайовския договор от няколко спогодби тази територия отново се връща в пределите на Майка България“, каза още вицеадмирал Манушев.

Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: С Ньойския мирен договор се извършва голяма кражба на български територии


С Ньойския мирен договор се извършва голяма кражба на български територии, поради което страната ни бива разпокъсана. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Кирил Алексиев, историк и временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград по повод 100-годишнината от подписването на въпросния договор. По думите му Ньойският мирен договор подпечатва и онази надвиснала прокоба над българският народ още от времето на Берлин - 1878 година и Букурещ - 1913 година.

„С въпросния документ се преподписват и препотвърждават всички негативни фактори, които спъват нашето национално развитие“, каза още д-р Алексиев. Той уточни, че Ньойският договор е „началото“ на „края“ на българския устрем към така нареченото от историците „българско чудо“, „прусаците на Балканите“, „Япония на Балканите“.

„Датата 27 ноември 1919 година е изключително „черна“ за нашата национална история, защото тя бележи не просто подписването на един договор, който не само отнема някакви територии или дава някакви рестриктивни клаузи по отношение на българската икономика и национално развитие, но след него започва една поредица от събития, които дават доста печални резултати“, подчерта д-р Алексиев. По думите му едно от тези събития е огромната бежанска вълна, която нахлува в България по това време.

„Българите приемат своите еднородници вътре в държавата, но в едни условия на сериозна криза след военно положение. Всички ние знаме, че е доста трудно обществото да се справи с този огромен проблем“, коментира д-р Алексиев.

Ливия НИНОВА


Агенция "Фокус"
Проф. Пламен Павлов: Не отдаваме значимото на Първата световна война, но благодарение на книгите на Красимир Узунов напредъкът е много голям


Не отдаваме значимото на Първата световна война, но напредъкът е много голям. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод 100 години от Ньойския диктат.

„В това отношение могат да бъдат посочени много изследвания. Непременно трябва да бъде казано дължимото за невероятните книги на Красимир Узунов, който написа в рамките на няколко години. Това е много повече, отколкото е писано в предходни периоди и десетилетия. Материалът, събран от Красимир Узунов, тепърва трябва да бъде преиздаден, осмислен, обобщен и така нататък. Появиха се много спомени на участници във войните. Красимир Узунов сам намери много от тези дневници и спомени. Оказа се, че паметта не е била загърбена от участниците във войните“, каза още проф. Павлов. Той посочи, че са излезли и редица изследвания.

„Мога да посоча книгите на Румен Манов, на адвокат Георги Кременлиев, на колегата Ангел Джонев от Кюстендилския музей, на акад. Георги Марков и на много други хора. Една от книгите, които излезе преди буквално няколко дни е на Стоян Райчевски и тя носи показателното име „Долу Ньой“, обясни още историкът. По думите му този лозунг може да звучи като нещо от миналото, но е актуален и днес.

Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Министър Красимир Карачанов: Споменът за трагедията от Ньой дава своето отражение върху развитието на българската държава след 1919 година


Споменът за трагедията от Ньой дава своето отражение върху развитието на българската държава след 1919 година. Това пише в приветствие към участниците на конференцията "100 години от Ньой" от министъра на отбраната Красимир Карачанов , предаде репортер на Агенция Фокус".

"С навършването на 100 години от подписването на Ньойския договор, определян като най-позорния и унизителен акт в новата българска история, излизат отново на преден план множество въпроси останали без отговор вече един век, свързани със сериозните, трайните и дълбоки последствия за страната ни в края на първата световна война", поше още в приветствието.

"В голята война, която трябваше да сложи край на всички войни,България подкрепя справедливи каузи и защитава изконни национални интереси, а българската армия води продължителни и героични боеве на два фронта срещу армиите на няколко империи и съседни страни", казва още Каракачанов.

"Макар да поставят страната ни в редиците на победените в тази войн, българският народ показа на света, че може да отстоява твърдо правото си за национално обединение. За да се сложи край на този български идеал победителите от Антантата налагат своята воля чрез клаузите на един несправедлив и позорен за 20 век договор, който не е мирен, а по съществото си представлява чудовищен диктат", е написал още министърът на отбраната."Споменът за трагедията от Ньой дава своето отражение върху развитието на българската държава след 1919 година. На днешната конференция чрез докладите и научните съобщения отново ще бъде възкресена историческата памет за това събитие и неговите последици", пише още в приведствието.

Теодора ПАТРОНОВА


Агенция "Фокус"
Вицеадмирал Пламен Манушев: Не сме забравили българите, останали отвъд България след Ньой


Не сме забравили българите, останали отвъд България след Ньой. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев по повод 100 години от Ньойския диктат.

„Радвам се, че много сме активни последните години. Призна се българско малцинство в Албания. Знаете за сдруженията на българите в западните покрайнини. Там хората усещат, че Майка България се сеща за тях, мисли за тях и им помага, колкото може. Да даде Господ един ден всички държави от Западните Балкани на Балканския полуостров да сме заедно в ЕС“, каза Манушев. Той пожела, че тази вековна вражда, която се е трупала през годините да остане само в историята и да отдаваме почит на загиналите войни и нашите и техните. Вицеадмиралът отчете, че Първата световна война е отнела страшно много човешки живот. „Вечна слава на героите и дано даде Господ да живеем в мир и благоденствие на Балканите“, каза Манушев.

Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Проф. Пламен Павлов: За поколения българи 27 ноември е най-черната дата в историята


За поколения българи 27 ноември е най-черната дата в историята. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод 100 години от Ньойския диктат. Проф. Павлов обърна внимание, че за съжаление през годините тази представа избледнява.

„Ньойският договор трябва да бъде наричан диктат, тъй като става дума за едно изключително несправедливо и лишено от здрав разум решение срещу България, е отнето над половината българско етническо землище“, подчерта историкът.

Проф. Павлов изтъкна, че датата доста неправилно се интерпретира дори в учебникарската литература. Според него откровеният разговор за Ньойския договор не само, че не е приключил, а тепърва трябва да бъде продължен. „Тази национална катастрофа трябва да бъде преосмислена с оглед на това, което може да постигне нашата нация вече в новите условия в перспективата на Обединена Европа“, посочи още историкът.

Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Иван Николов, КИЦ – Босилеград: Проклятието, което носи границата от Ньой в съзнанието и в живота на хората - е разделението


Проклятието, което носи границата от Ньой в съзнанието и в живота на хората - е разделението. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов по повод 100 години от Ньойския диктат.

„Винаги разделението значи, че семействата се разпадат на две части. Част от роднините отиват в България, част остават на място. Съдбата на едните и на другите никак не е лесна, но очевидно ние, които сме останали, сме изстрадали страшно много. Проблемите, които останаха нерешени след разпадането на Югославия днес ни застигат със страшна сила“, обясни Николов. Той обърна внимание, че днес Босилеград почти е обезлюдял.
„През последните няколко години независимо от тези истории, които непрекъснато говореха, че положението на българското малцинство е много добро, че се спазват всички човешки права, явно никой вече не вярва на това, защото младите масово напускат града и си търсят по-добри места за живот“, разказа още Иван Николов.
Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Вицеадмирал Пламен Манушев: Има напредък в отдаване на значимото на Първата световна война, а книгите на Красимир Узунов върнаха паметта за загиналите ни войни


Има напредък в отдаване на значимото на Първата световна война, а книгите на Красимир Узунов върнаха паметта за загиналите ни войни. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ народният представител от ПГ на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев по повод 100 години от Ньойския диктат.

„Последните няколко години започнахме да говорим за тази война. Написаха се и книги. Една от големите книги не мога да не я спомена, особено говорейки за „Фокус“. Става въпрос за моя приятел и ваш бивш президент Красимир Узунов. Той написа „Каймакъ-Чаланъ“ и останалите изследвания, които направи в тази област. Те върнаха паметта за загиналите български войни, върнаха паметта за героизма на българската армия и на целия български народ в най-голямото му и върховно усилие за освобождаване на братята и обединение на Отечеството“, каза още Манушев.

Той посочи, че за съжаление Ньойският договор е зачеркнал тази мечта.
Деница КИТАНОВА


Агенция "Фокус"
Проф. Пламен Павлов: Ньойският договор е жесток удар срещу българската нация и нейното единство

Ньойският договор е жесток удар срещу българската нация и нейното единство. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 100 години от Ньойския диктат.
„Много често съвсем формално се поставят нещата от 1919 г. с Букурещкия мирен договор от 1913 г. Твърди се, че България е загубила единствено своята Беломорска територия, Западните покрайнини разбира се, като дори не се споменава Южна Добруджа, доколкото тя е загубена по силата на Букурещкия договор. Става дума за цяла Македония, включително и Южната част, която днес е в Република Гърция и за Северна Македония в това число, и за Поморавието, за което напълно се забравя, че е било в пределите на Царство България през 1915 – 1916 г. Разбира се, за цяла Добруджа, тъй като с оглед на ситуацията след Брест-Литовския договор не само Южна, но и Северна Добруджа е в пределите на България и разбира се Беломорска Тракия. Това, което ние търпим като териториални загуби и в хора по решенията на Ньойския договор съвсем не са тези малки проценти, които се получават на базата на съпоставката от мирните договори от 1913 и 1919 г.“, подчерта историкът.

„Още по-лошо - решенията от Ньой с изключение на Южна Добруджа, са подкрепени от Парижкия договор от 1947 г. Тази матрица е влязла в главите на поколения българи, за съжаление на голяма част от нашите политици, журналисти, на средностатистическия български гражданин, а тя е откровено невярна. Това, което усещат, мислят и знаят нашите деди по време на Първата световна война, съвсем не е картата, с която сме свикнали ние. Войниците на Каймак-Чалан, за които Красимир Узунов написа проникновени страници, знаят, че това е врата към вътрешността на България, а не точка, която по силата на Ньойския договор, изобщо няма право да бъде в България. Аз говоря твърде емоционално, тъй като и днес се чуват оценки, които са откровено неверни, да не кажа и нещо повече“, изтъкна още проф. Пламен Павлов.
Деница КИТАНОВА



Агенция "Фокус"
Общински съвет – Бургас започна заседанието си с едноминутно мълчание по повод 100 години от подписване на Ньойския договор


Общински съвет – Бургас започна заседанието си с едноминутно мълчание по повод 100 години от подписване на Ньойския договор, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Бургас. Почит с едноминутно мълание бе отдадена и на големия български актьор Стефан Данаилов, който почина рано тази сутрин.

Мария ПОПЧЕВА


Агенция "Фокус"
СДС: Преди 100 години беше подписан Ньойския договор, който слага край на мечтите на българите за обединение


Днешният ден е един от най-пагубните в българската история. Това се посочва в позиция на СДС по повод навършването на 100 години от подписването на Ньойския договор.

„Преди 100 години беше подписан Ньойския договор, който слага край на мечтите на българите за обединение. Вместо това, стигаме до национална катастрофа! Над 120 000 жертви, 2.250 млрд. златни франка репарации, плащане в натура под формата на животни и зърно, армията ни – от най-голямата в света по брой на глава от населението, е намалена до 33 хил. души, голяма част от оръжието ни е отнето от победителите – това е тежката равносметка след Първата световна война“, посочват от СДС.

Според партията България е поставена в унизително положение. „Всичко това води до поредица от трагични събития в българската история, с много кръв и репресии.
Въпреки тази нерадостна участ, само след непълни 20 години, през 1939 г., страната ни се възражда икономически, българите са наричани прусаците на Балканите и България е сравнявана с Швейцария на Балканите.
Тези исторически уроци показват, че когато намерим сили да загърбим тясно политическите си различия, научим се да носим отговорност и да работим заедно за каузите на България, можем да постигнем успех, какъвто очакват днес българските граждани - за икономически възход и повишаване на доходите“, добавят от СДС.

„Днес, 100 години по-късно, трудно можем да си представим цялостните измерения на човешката и националната трагедия, сполетели отечеството ни в онези дни. Днес ние дори не говорим за това.
Отбелязваме само датата в историческия си календар.
А трябва да си спомняме и да вадим поуките от историята ни. Защото само в паметта на народа ни се крие умението да възкръсваме, да преодоляваме несгодите, без да се самосъжаляваме, да оцеляваме без да потъпкваме националното си самочувствие“, посочват от партията.

„На днешния ден, повече от всякога, в СДС сме убедени, че си заслужава да продължим усилията ни за намиране на съюзници за постигането на очертаната от нас цел - икономическо възраждане и двойно увеличение на доходите на българите през следващия управленски мандат.
България има всички предпоставки за това, нужни са само още повече воля и съгласие между всички политически сили за националните приоритети“, се посочва още в позицията на СДС.


Агенция "Фокус"
Регионалният исторически музей в Добрич и Добруджанският научен институт ще отбележат 100- годишнината от Ньойския диктат


Регионалният исторически музей в Добрич и Добруджанският научен институт ще отбележат 100- годишнината от Ньойския диктат, съобщават от музея. Събитието ще се проведе на 27 ноември от 16,30 часа в Дом-паметник „Йордан Йовков”. Слово на тема „Ньойският договор и съдбата на Добруджа” ще изнесе проф. д. и. н. Антонина Кузманова.


Агенция "Фокус"
Научна конференция „100 години от Ньой“ ще се проведе във Военния клуб


Под патронажа на вицепремиера и министъра на отбраната на Република България Красимир Каракачанов, Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и Македонския научен институт, ще проведат научна конференция с международно участие „100 години от Ньой“. Това съобщиха от КИЦ - Босилеград. Конференцията ще се проведе в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб в София от 9.00 до 17.30 часа.

Очаква се да бъдат представени 31 доклада във връзка със 100-годишнината от подписването на Ньойския договор. Ще участват известни български учени от Института за исторически изследвания към БАН, Университета за национално и световно стопанство, Военна академия „Г. С. Раковски“, Министерството на отбраната, Албаноложкият институт от Косово, Университети от Италия и Унгария, Регионалните музеи от Кюстендил и Хасково и КИЦ „Босилеград“.


Агенция "Фокус"
Навършва се един век от Ньойския диктат


Навършват се 100 години от подписването на Ньойския диктат или един век, откакто бяхме „Победени без да бъдем бити“.
Ньойският договор е подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919 - 1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.