Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Косово и Сърбия в подготовка за нови контакти

15 април 2019 | 13:30

Остават броени дни до срещата във федералната германска столица Берлин между държавните и правителствените лидери на Сърбия и Косово. Макар в двете столици да нямат големи очаквания за резултатите от преговорите, организирани по инициатива на Германия и Франция, все пак бяха дадени индикации, че ще бъдат положени усилия в името на деблокирането на диалога за нормализация на отношенията между двете съседни страни.
На фона на нестихващите протести в Белград, политическото ръководство на западната ни съседка продължава да твърди, че прегорният процес с Прищина може да бъде възобновен само при условие, че бъдат премахнати 100-процентовите мита за внос на сръбски стоки в страната.
Държавният глава на най-младата държава на Балканите Хашим Тачи подчерта, че постигането на споразумение за нормализиране на двустранните отношения между Косово и Сърбия по подобие на историческия договор между Гърция и Северна Македония все още е възможно през настоящата година, въпреки сериозните неуспехи през последните месеци. В понеделник косовският президент отпътува за Брюксел за поредна среща с комисаря по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан.Единствената тема, която двамата ще обсъдят, е премахването на 100-процентовите мита за внос на сръбски стоки в Косово.


Хашим Тачи за The Guardian: Споразумението със Сърбия е възможно още тази година
Постигането на споразумение за нормализиране на двустранните отношения между Косово и Сърбия по подобие на историческия договор между Гърция и Северна Македония все още е възможно през настоящата година, въпреки сериозните неуспехи през последните месеци. Това подчерта държавният глава на най-младата държава на Балканите Хашим Тачи пред британския вестник The Guardian.
Сърбия отказа да признае Косово като независима държава, след като бившата й провинция се отдели през 2008 г. след почти десетилетие на международно управление след кървава война през 1998-1999 г., припомня изданието.
„Войната, предизвикана от бруталните репресии от страна на сръбските сили срещу косовските сепаратистки етнически албанци, коства живота на 10 000 етнически албанци, преди стартиране на 78-дневна кампания на НАТО за бомбардиране на Югославия, която сложи край на конфликта. Стотици сърби бяха убити в ответните атаки“, пише The Guardian.
„Трябва да седнем на масата за преговори с нашите безмилостни врагове, но без никакви предварителни условия, и да се опитаме да се вслушваме един в друг", подчерта Тачи пред британски вестник.
Преговорите между двете страни бяха прекратени от ноември, когато Косово наложи 100-процентови мита за внос на стоки от Сърбия. Тачи каза, че не се планира премахване на тарифите, но подчерта необходимостта от бърз напредък.
Международните колебания и смесените послания „създават пространство за националисти и популисти от двете страни на границата. Твърде често това се свежда до его и сблъсъци на личности, а ние рядко чуваме за принципи, стандарти и ценности", коментира Тачи.
Косовският президент бе категоричен, че е инвестирал целия си политически капитал, натрупан през последните две десетилетия, в преговорите с Белград, добавяйки, че провалът на преговорите ще бъде пагубен за целия регион.
„При сегашните обстоятелства, с всички напрежения, не виждам защо чуждестранен инвеститор ще дойде да инвестира в нашия регион. Само един мирен договор може да донесе просперитет“, смята Тачи.
Сегашният статут на Косово, означава, че неговите граждани са единствените европейци на запад от Беларус, които се нуждаят от виза за пътуване в Шенгенското пространство. Тези ограничения не се прилагат за други страни от Балканите. Една трета от трудоспособното население на Косово е безработно..
Тачи, бивш ръководител на Армията за освобождение на Косово, който се бореше за независимост, обвинява някои държави-членки на ЕС за усложняване на процеса. Той приведе като пример начина, по който Германия, за разлика от САЩ, се противопоставя на аспектите на предложенията му за опциите за постигане на споразумение със Сърбия, особено за тази, което той се описа като „гранична корекция“.
Неофициално бяха оповестени планове за присъединяване към Сърбия на предимно населения със сърби регион в Северно Косово около Митровица. Косово трябва да получи населената с албанци Прешевска долина в Сърбия. На практика регионът на Северно Косово има двоен суверенитет с влияние от Косово и Сърбия, коментират от редакцията.
Тачи е застъпник на идеята за размяна на територията, но срещу нея се противопостави Германия, която се опасява, че това би могло да отприщи и други искания за преначертаване на етническите линии на други географски граници на Балканите, включително в доминираните от сърби части на Босна. САЩ са по-отворени по отношение на плана.
Тачи поясни, че „корекцията на границата“ може да бъде част от всяко цялостно споразумение за взаимно признаване. Но той подчерта, че „не може да има граници по етнически признак. Това е невъзможно. Както Косово, така и Сърбия ще останат мултиетнически държави".
В края на 2018 г. Косово наложи 100% тарифи върху сръбските стоки и заяви, че Белград настоява за тяхното отстраняване като предварително условие за възобновяване на преговорите. Налагането на митата доведе до оставката на четирима кметове в провинциите в Северно Косово.
„Косовските сърби са се оттеглили от политическия живот в Косово, включително от полицията и съдебната система в северната част на страната. Никой няма отговор как да се продължи напред, а най-големите жертви са косоварите и по-специално косовските сърби", бе заключението на Тачи.


A1 On (Македония): Тачи демонстрира оптимизъм за постигане на споразумение със Сърбия до края на годината
Споразумение между Прищина и Белград е възможно още през тази година, въпреки сериозното забавяне на преговорите през последните месеци. Това заяви държавният глава на Косово Хашим Тачи, предава македонската електронна медия A1 On.
„Трябва да седнем на масата за преговори с нашите безмилостни врагове, но без никакви предварителни условия, и да се опитаме да се вслушваме един в друг", подчерта Тачи пред британски вестник.
Косовският президент бе категоричен, че е инвестирал целия си политически капитал в диалога с Белград, добавяйки, че провалът на преговорите ще бъде пагубен за целия регион.
„При сегашните обстоятелства, с всички напрежения, не виждам защо чуждестранен инвеститор ще дойде да инвестира в нашия регион. Само един мирен договор може да донесе напредък“, смята Тачи.
Той отново повдигна темата за корекция на границата между Косово и Сърбия, като заяви, че тя може да се регулира от „всеобхватно споразумение за взаимно признаване".

B92 (Сърбия): Тачи се среща с Хан, единствената тема са митата за сръбския внос
В първия ден на новата седмица комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан ще се срещне в Брюксел с държавния глава на Косово Хашим Тачи, предава белградската електронна медия B92, като се позовава на съобщение от ЕК.
Единствената тема, която двамата ще обсъдят, е премахването на 100-процентовите мита за внос на сръбски стоки в Косово. В рамките на еднодневно си посещение в Брюксел Тачи ще се срещне и с председателя на Европейския съвет Доналд Туск.


А1 On (Македония): Косово е готово да продължи диалога със Сърбия
Съпредседателят на косовския екип за преговори Фатмир Лимай каза, че Косово е готово да продължи диалога за споразумение за нормализиране на отношенията със Сърбия, пише македонският информационен портал A1 On.
Косово е готово да продължи диалога във всеки един момент, но това зависи от сръбската страна, каза Лимай в интервю за агенция Kosovapress.
„В момента смятаме, че сме изпратили послание към международната общност, че сме готови. Те трябва да работят със Сърбия, за да я подготвят да седне на масата. Когато Сърбия е готова и ние сме готови. Зависи не само от нас, но и от другата страна ”, добави Лимай.
Той каза, че ангажиментът на Косово по въпроса за изчезналите по време на войната е основната тема в преговорите и обеща, че няма да има окончателно споразумение, без да се разкрие съдбата на изчезналите и да се разследват случаите на сексуално насилие по време на войната в Косово.
"Такава национална тема като разговорите със Сърбия в миналото се осъществяваше без отговорност, без платформи, без идеи, без прозрачност и резултатите са известни", смята Лимай.
Според него митата като пречка за Сърбия за продължаване на диалога ще бъде премахнат, когато изчезнат причините за неговото въвеждане.
"Ето защо единственият начин за решаване на проблемите между нашите две страни е сериозен диалог, който ще доведе до признаване на Косово от Сърбия, и на практика с признаването на Косово всичко ще бъде решено", заключи Лимай.

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Косовският проблем остава главното препятствие по пътя на Сърбия към НАТО и ЕС
В началото на тази година на поредната среща на върха на НАТО бе прието решение за влизане на Северна Македония в Алианса. На Запад то предизвика фурор. Стигна се дотам, че премиерът на Гърция и неговия македонски колега Зоран Заев бяха издигнати за Нобелова награда за мир за 2019 година за успешното преодоляване на разногласията относно името на бившата югорепублика Македония, пише руското електронно издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.

Генералният секретар на блока Йенс Столтенберг нарече документа, откриващ пътя на Македония към НАТО, исторически. При това той не скри, че задачата се свежда до пълното изтласкване на Русия и свеждането на влиянието на Москва на Балканите до минимум. След това ще дойде ред и на Сърбия. Трябва да се отбележи, че сръбският президент Александър Вучич отново демонстрира чудеса от дипломатическа гъвкавост и се присъедини към Столтенберг, приветствайки ратификацията на Преспанския договор.

Усилията за включване на Сърбия в НАТО и ЕС започнаха с насилственото сваляне на президента Слободан Милошевич през 2000 г., в което участваха пряко западните разузнавателни служби. На власт в Белград последователно бяха поставяни ориентирани на Запад либерали, които, сменяйки едни други, решаваха поставените пред тях задачи. Един от първите съвместни проекти с НАТО стана унищожаването до 2003 година на 28 хиляди единици стрелково въоръжение и леко въоръжение, както и ликвидацията на 1,4 милиона снаряда и други боеприпаси в рамките на радикално съкращаване на националните въоръжени сили наред с практически пълния демонтаж на предприятията от военно-промишления комплекс (ВПК).

На 18 юли 2005 г. е подписано споразумение с НАТО за транзитно преминаване на войски от блока през територията на Сърбия с използване на летища, магистрали, железопътни линии и други обекти на транспортната инфраструктура, както и информационни и комуникационни системи. През февруари 2006 г. беше сформирана Групата за реформа на отбраната на Сърбия / НАТО, която да предоставя съвети и помощ на сръбските власти за реформата и модернизацията на сръбските въоръжени сили, а през декември тази година Белград се присъедини към програмата на НАТО "Партньорство за мир", В сръбската столица бе открито военното звено за връзка на НАТО.

От 2007 г. Сърбия участва активно в програмата на НАТО "Наука за мир и сигурност" (Science for Peace and Security), чиято официална цел е "решаване на възникващи проблеми със сигурността и подкрепа на операциите под ръководството на НАТО, прогнозиране и предотвратяване на кризи". През декември 2007 г. сръбският парламент прие решение за военния неутралитет на страната, но от 2008 г. насам започнаха активни мероприятия за реформиране на сръбската армия по отношение на подготовката й за членство в НАТО.

През 2011 г. беше подписано споразумение за приемане от страна на Сърбия на кодификационната система на НАТО, като в същото време сръбският министър на отбраната и представителите на НАТО подписаха споразумение за информационна сигурност, според което специалните служби на блока получават пълен достъп до „чувствителна информация“. През същата година беше завършен и 5-годишният проект за преквалификация на бивши служители на сръбската армия, на който Международната организация по миграция (МОМ) се оказа странен изпълнител. През 2013 г. изследователският център на сръбските въоръжени сили по химични, биологични и радиологични елементи в град Крушевац бе преобразуван в „учебен и образователен партньорски център и напълно отвори дейността си за съюзници и партньори”.

През януари 2015 г. беше подписан IPAP (Individual partnership action plan) - индивидуален партньорски план за действие, който предвижда по-нататъшно разширяване на сътрудничеството с НАТО във всички области на военната дейност. Месец по-късно парламента ратифицира споразумението с НАТО Status of Forces Agreement, в резултат на което войските на НАТО получиха правото не само свободно да преминават през сръбската територия, но и да получат от сръбските власти всичко, което Алиансът има нужда за транспорт, техническа помощ и доставки. Същевременно военнослужещите от НАТО получиха дипломатически имунитет и бяха освободени от отговорност в случай на щети и дори смърт на сръбски граждани. Александър Вучич, който тогава беше министър-председател, обясни, че НАТО е необходим на Сърбия като съюзник в "защитата на сръбския народ в Косово", а външният министър Ивица Дачич заяви, че отричането на сътрудничеството с НАТО е предателство за националните интереси на Сърбия.

На 12 февруари 2016 г. на извънредно заседание на сръбската скупщина, депутатите приеха Закон за ратифициране на споразумението за сътрудничество в областта на логистичната подкрепа между правителството на Република Сърбия и НАТО. „За“ него гласуваха 157 депутати, а един „срещу“. През същата година началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Сърбия Любиша Дикович подписа в Брюксел нота за присъединяването на Сърбия към бойната тактическа група „Хелброк“ (БТГ) на Европейския съюз, в която участват Гърция, Кипър, България, Румъния и Украйна. През ноември 2017 г. Александър Вучич и Йенс Столтенберг отново обсъдиха взаимодействието между Белград и НАТО. Генералният секретар на блока похвали сръбските власти за курса и отбеляза, че "партньорството на съюза със Сърбия включва повече от 100 събития годишно".

Що се отнася до ЕС, Сърбия кандидатства за членство в тази организация през 2006 г. и през 2012 г. официално получи статут на страна-кандидат. На 30 ноември 2009 г. Брюксел реши да отмени визите за сръбски граждани за пътувания в страни от ЕС (с изключение на Великобритания и Ирландия). През 2018 г. Европейската комисия обяви намерението си да ускори процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС, но Белград ще трябва да сключи „правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията с Косово“.

Проблемът с Косово е основното препятствие за Сърбия по пътя към НАТО и ЕС и натискът на Запада да направи сръбското ръководство по-сговорчиво нараства. Във всички сръбски министерства чуждестранните експерти работят постоянно и с голяма власт. През 2015 г. Тони Блеър, един от вдъхновителите на бомбардировките от 1999 г., стана съветник на премиера А. Вучич. До октомври 2017 г. мисията на ЕС в Сърбия беше оглавена от Майкъл Дейвънпорт, който през 2010-2013 г. беше британски посланик в Белград и многократно правеше изявления, подобни на директиви.

Англо-саксонците постоянно казват, че Белград няма друг избор - Косово и Метохия са загубени, а Камарата на лордовете на Великобритания през миналия век прие резолюция, която одобрява отделянето на Войводина от Сърбия. Освен това през последните години се провежда активна работа по подготовката за отделянето на южните общини Прешево, Буяновац и Медведжа от Сърбия.

Използвайки подкрепата на Запада, Прищина, в нарушение на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, започна да създават собствена армия и да предприема реални стъпки към интеграция с Албания (друга държава-членка на НАТО). Косоварите стигнаха до там, че започнаха да отправят ултиматуми на Сърбия. Наскоро бяха направени десет искания, включително признаването от страна на Белград на документи, лицензи, баркодове за косовски продукти, косовски регистрационни номера и паспорти, т.е. приближаване на признаването от Сърбия на независимостта на „Република Косово“.

Сръбският управляващ елит, който е сътрудничил с НАТО в продължение на много години, все още се бои (и съвсем разумно), че няма да получи подкрепа от населението тук - сърбите в по-голямата си част имат лошо отношение към този блок и са много добре настроени към Русия. В този случай Западът има старо изпитано и изпитано средство - британският принцип на „разделяй и владей“, който в съвременните условия се превръща в политика на „контролиран хаос“. От декември 2018 г. всяка събота в Белград се провеждат антиправителствени демонстрации. Вече имаше сблъсъци с полицията, опит да се завземе телевизионно студио и блокада на президентската резиденция. Ситуацията може да изглежда парадоксална - президентът Вучич напълно устройва Запада (иначе той не би станал президент), но опозицията разчита и на западната помощ. Всичко е много просто - трябва да държите сръбското ръководство "в добра форма" и периодично да му напомняте в каква посока трябва да се движи; иначе обвинения в корупция, митинги, протести и др.

Що се отнася до Русия, тя се стреми да развива сътрудничеството със Сърбия във военната, икономическата и политическата сфера, като осигурява безкористна помощ. Така в рамките на военно-техническите връзки от 2016 г. безплатно са доставени 30 танка Т-72 и същият брой бронетранспортьори БРДМ-2. Сърбия също получи на символична цена 12 изтребителя МиГ-29, а през 2019 г. се очакват седем ударни хеликоптера Ми-35 и три транспортни хеликоптера Ми-17.

Един от най-големите икономически проекти в последно време е продължаването на „Турски поток“ през Сърбия. На 17 януари, по време на посещението си в Белград, президентът Путин каза: "Готови сме да инвестираме в инфраструктура в Сърбия, примерно около 1,4 млрд. долара, и започнахме да го правим“.

Безспорно на преден план е продължаващата политическа подкрепа на Русия за Сърбия по такъв ключов въпрос за сърбите като Косово. Въпреки това, Руската Федерация в продължение на много години неуспешно се опитва да закрепи договора и да даде подходящ статут на Хуманитарния център на Министерството за извънредни ситуации в град Ниш. В същото време Русия не среща с разбиране по редица други въпроси. Например, миналия юни президентът Вучич заяви, че Сърбия не може официално да признае Крим за руснки, защото тогава, казва той, Белград ще трябва да се откаже от претенциите си за Косово, което сръбската нация не може да си позволи. Ако направим това днес (да признаем Крим за руска територия), ще получим аналогия с Косово. Ще ни кажат, че по този принцип Косово е независимо и че ние повече нямаме право да се борим за него. Смятам, че всеки нормален човек, дори в Русия, а и във всяка друга страна, ще рабере това“.

В заключение, друг цитат от Вучич: „Ако Русия има по-добър приятел, който при по-трудни условия запазва приятелството и любовта си към Русия и руския народ, кажете ми коя е тази страна е и къде се намира”. Тук обаче си спомняме думите на император Александър III: “В целия свят имаме само два верни съюзника - нашата армия и флот. Всички останали, при първа възможност, ще се обърнат срещу нас“.

Zeri (Косово): Регионалните отношения ще бъдат в центъра на срещата в Берлин
На предстоящата среща в Берлин се очаква да бъдат обсъдени отношенията в региона. Това съобщиха от пресслужбата на косовския премиер Рамуш Харадинай, поясняват в редакцията на прищинския вестник Zeri.
„Що се отнася до това, което ще бъде обсъдено, то е заложено в дневния ред, определен от организаторите, които изпратиха поканата за Косово. Това са най-вече регионалните отношения и цялостното развитие на Западните Балкани", гласи отговорът.
В същото време политическите анализатори смятат, че диалогът между Косово и Сърбия е много вероятно да бъде обсъден на срещата и че дори може да има частни срещи между двете страни. „Важно е президентът и министър-председателят да координират позициите си пред Германия и Франция. Знаем, че имат различни възгледи, които мисля, че трябва да бъдат координирани преди Берлин”, подчертава Виолета Хаксхоли от Косовския демократичен институт.