Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

"Македония со едната нога во НАТО"

06 февруари 2019 | 11:44

Македония и Гърция решиха спора за името, Преспанският договор бе ратифициран от македонския парламент, бяха приети и измененията в Конституцията на страната, а след това споразумението бешe ратифицирано и от Гърция. И както е обещано на страната, която получи поканата за НАТО на срещата на върха на 11 и 12 юли миналата година в Брюксел, пътят към членство е отворен и посланиците на страните-членки на НАТО ще подпишат днес в Брюксел Протокола за присъединяване към Алианса, който след това трябва да бъде ратифициран от всички държави-членки поотделно.
***
AFP: НАТО насрочи лидерска среща за декември 2019 година в Лондон
Брюксел. Лидерите на 29-те страни-членки на НАТО ще се съберат в Лондон през декември, за да отбележат 70-ата годишнина на Алианса, обяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг в сряда, предава AFP.
Столтенберг написа в „Туитър“, че британската столица е „идеалното място за отбелязване на 70 години трансатлантическо военно сътрудничество, като дом на първата щаб-квартира на НАТО през 1949 година“.

ТАСС: История на отношенията между НАТО и Македония
Скопие/Брюксел. На 6 февруари 2019 година, 29-те страни-членки на НАТО и Македония подписаха протокол за нейното влизане в Алианса. Руската агенция ТАСС публикува материал за отношенията между блока и бившата югорепублика.

Отношенията през 90-те години

Македония, обявила независимост през 1991 година, още през декември 1993 година взе курс към влизане в НАТО. Обосновавайки необходимостта от подобен ход, тогавашният председател на парламента Стоян Андов отбеляза, че приемането на Македония в Алианса, „би способствало укрепването на нейната национална сигурност“. От този момент страната участва активно в дейностите на блока.
През 1995 година тя се присъединява към програмата „Партньорство за мир“, приета през 1994 година с цел всестранно взаимодействие между Алианса и страните, които не са негови членки.
През 1998 година Скопие започва да участва в програмата „Наука за мир и сигурност“ (пусната през 1997 година), целяща да помогне на страните-партньори, осъществяващи преход към пазарна икономика, както и поддръжка на изследвания за защита от тероризъм и други заплахи в сферата на сигурността.
През 1999 година Македония се включва в Плана за действие по подготовка за членство в НАТО (действа от 1999 година; страните-участници получават статут на кандидат за влизане в блока и им се оказва практическа подкрепа за провеждане на необходимите реформи).
От 1999 година Македония оказва логистическа подкрепа на Международните сили за сигурност в Косово (под командването на НАТО), въведени в региона след военновъздушната операция на НАТО срещу Югославия (март – юни 1999 година), съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. С тази цел в Скопие е създаден щаб на НАТО. В средата на 2000-те години той е преобразуван в мироподдържаща мисия.

2000-те години

През март 2001 година македонските албанци от „Армията за национално освобождение“ (АНО), искащи автономия, започват партизанска война срещу редовната армия на Македония. Конфликтът завършва с подписването през август същата година на Охридския рамков договор, с който на албанците се предоставя ограничена самостоятелност. За разоръжаването на членовете на АНО, през август – септември 2001 година НАТО провежда на територията на Македония операция „Богата реколта (Essential Harvest) (в последствие има още редица операции за нормализация на ситуацията в страната)
В края на 2001 година Македония се обръща към ръководните органи на Алианса с официална молба за присъединяване.
Стремейки се да се представи като надежден партньор, Македония се присъединява към Международните стабилизиращи сили в Афганистан (ИСАФ), ръководството на които от 2003 година осъществява Алиансът. Македонският контингент е състава на ИСАФ от 2002 до 2014 година (около 160 души от общо 90 хиляди през 2014 година). След изтеглянето на ИСАФ през 2014 година, военнослужещите от Македония продължават да служат в Афганистан в рамките на небоевата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ (обучение на сътрудниците на афганските сили за сигурност, полицията и армията). В момента в Афганистан има 50 македонски военни (от общо около 17 хиляди).
През 2005 година Македония се включва в програмата Operational Capabilities Concept, чиято цел е повишаването на нивото на оперативната съвместимост на нейните въоръжени сили с формированията на страните-членки на Алианса.

Въпросът за името на Македония

Македония се надява да получи покана за членство в НАТО на срещата на върха на организацията в Букурещ през 2008 година. Но против това се обявява Гърция (член на НАТО от 1952 година), позовавайки се на нерешения проблем с името на страната. Спорът между двете държави възниква още през 1991 година. Гърция, на чиято територия се намира по-голямата част от историческата балканска област Македония, настоява в името на новата държава да има някаква пояснителна дума (например „Независима Република Македония“ или „Република Северна Македония). Въпросът за приемането е отложен до разрешаването на спора.
Разногласията са преодолени едва през юни 2018 година, когато Атина и Скопие подписват споразумение, според което бившата югорепублика официално ще се казва „Република Северна Македония“. След това, през юли, на срещата на върха на НАТО в щаб-квартирата в Бюрксел, Македония получава покана да започне преговори за присъединяване. Те се състояха отново там на 18-19 октомври.
След като Гърция ратифицира протокола за влизане на Македония в НАТО, споразумението за промяна на името на страната влиза в сила. Очаква се Република Северна Македония официално да стане 30-та страна-членка на Алианса на среща на върха на организацията през 2019 година.

„1 ТВ“ (Македония): Никола Груевски честити на Македония подписването на протокола за НАТО и обвини властите в Скопие, че са отстъпили всичко
Скопие. Избягалият в Унгария бивш премиер на Македония честити подписването на протокола за приемане на страната в НАТО във „Фейсбук“, но отправи обвинения към властите в Скопие, че са отстъпили за всичко на гръцката страна, предава скопският телевизионен канал „1 ТВ“.
Според него, в новосъздалата се ситуация е нужна нова парадигма за името и националната идентичност и той, със своя текст в социалната мрежа, иска да подтикне към размисли и да предизвика дебат по въпроса, като по този начин дава „своя скромен принос за тази парадигма“.
„Преди това, преди актът на връщане на насила отнетото, трябва да се използва онова, което е позитивно за Македония от този дивашки приет договор и променена Конституция, име и идентичност. Тук на първо място са членството в НАТО и ЕС, където е нашето място в тази ера“, пише Груевски и повтаря, че е открит борец за членство на страната в евро и евроатлантическите институции, но за разлика от СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония), той не искал това да се случи с такъв тежък договор.

„Сител“ (Македония): Подписаха Протокола за приемане на Северна Македония в НАТО
Брюксел. Посланиците на 29-те страни-членки на Северноатлантическия съюз подписаха протокола за членството на Македония в НАТО в централата на организацията, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
На церемонията в седалището на Алианса в Брюксел присъстваше министърът на външните работи на страната Никола Димитров, който пристигна директно в Брюксел в сряда сутринта от Вашингтон.
В началото на заседанието генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че „това е исторически момент за страната. Премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас показаха голяма смелост с постигането на Преспанския договор, който допринесе за стабилността и сигурността на региона“.
Това беше труден път, изпълнен с компромиси. Чакахме дълго време да се присъедините към нашето семейството. Участвайте в мисиите на НАТО и изпълнете необходимите реформи, за да станете 30-та членка на Алианса. След подписването следва процесът на ратификация и няма съмнение, че той ще бъде ратифициран във всички държави-членки“, добави Столтенберг.
Той подчерта, че от днес на масата на НАТО ще има македонски представител.
„Очакваме да продължите реформите, нужни и за членството в ЕС, с когото разделяме общи ценности“, отбеляза генералният секретар на НАТО.
Външният министър на Македония заяви, че „това беше дълъг път, който започнахме преди много години с още девет страни. Скоро, с влизането в сила на конституционните изменения, Македония ще стане Северна Македония. С това изпълнява стратегическата цел – членството в НАТО. Това е резултат от работата на много поколения и задължение на нашето поколение“, заяви Димитров.
Според него, това не е постигнато лесно, но, все пак, това поколение е постигнало успех с договора между премиерите (на Македония Зоран) Заев и (на Гърция Алексис) Ципрас, както и с подкрепата от българския премиер Бойко Борисов и подписания Договор за добросъседство.
„За нас членството в НАТО е преминаване на страната на сигурността, това е въпрос на сигурност, стабилност, ценности и граждански свободи“, добави министърът.
Накрая Димитров обясни, че „пътят, който изминахме, ни направи по-зрели. Решихме всички проблеми със съседите си в регион, който все още е изправен пред известна несигурност. Пътят не е завършен, но искаме да вървим по него заедно. Македония ще завърши обещаните реформи. От днес моята страна става наистина силна и наистина благодари на всички посланици на страните-членки, които днес подписаха протокола“.

Стево Пендаровски: Реализираме стратегическа цел, зад която стояха всички ръководства на Македония от 8 септември 1991 година до днес
Брюксел. Националният координатор на Македония за НАТО Стево Пендаровски, който беше кандидат за президент на управляващата СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) на последния вот за държавен глава, заяви в сряда, 6 февруари, че „днес реализираме стратегическа цел, зад която стояха всички ръководства от 8 септември 1991 година до днес“, предава скопското електронно издание „Либертас“.
„Безспорно е, че 6 февруари 2019 година ще бъде запомнен като една от най-значителните дати в най-новата македонска история, защото в този ден, ние де-факто става членка на НАТО. 26 години след Декларацията в македонския парламент и 20 години след получаването на статут на формален кандидат за членство, днес на практика реализираме една от двете най-големи стратегически цели, зад които стояха буквално всички политически елити и ръководство от 8 септември 1991 година до днес“, припомня той.
Пендаровски счита, че с днешния акт, Македония получава окончателно международно потвърждение на териториалния си интегритет и границите на македонската държава с включена гаранция за уникалността на „македонската“ идентичност.
„Сядането ни на маса с най-силните 29 държави на света, освен осезателно засилване на вътрешната свързаност, ще има безспорно позитивно значение и за по-широката регионална и континентална сигурност. В същото време, Преспанският договор, който направи възможно всичко това, представлява разумна основа, от която може да започне процеса на помирение между съвременните балкански нации, които прекалено дълго се гледаха на кръв. Без съмнение, нашата интеграция в НАТО е акт със стратегически пропорции, чието значение ще могат да оценят по-добре поколенията, които идват след нас. Убеден съм, че в пакет с договора с България, най-накрая се отваря пространство и за архивиране на т.нар. македонски въпрос и по това по начин, който е позитивен за македонската нация. Затова, за всички онези, които вложиха години от своя живот, вярвайки дълбоко в лозунга „Македония на Запад“ – свалим им шапка“, заяви координаторът на Македония за НАТО.

СДСМ: Македония получава своето място в НАТО, осъществява се десетилетен национален интерес
Скопие. В сряда „Македония получава своето място в НАТО. Сядаме на своето столче, на масата в НАТО-Алианса. Страните-членки на НАТО днес подписват протокола за присъединяване на Македония към най-мощният военен съюз на света“, обявиха от управляващия Социалдемократически съюз на Македония часове преди подписването на документа в централата на НАТО в Брюксел, предава македонската агенция „Макфакс“.
Според партията, става дума за историческа стъпка и исторически успех за Македония и всички нейни граждани. „След години изолация, регрес и неизвестност, Македония сяда на същата маса със страните от демократическия свят. Влизането на Македония в НАТО значи гарантирана сигурност и стабилност, сигурност на нашите граници, но носи и значителни икономически придобивки за гражданите – увеличаване на инвестициите, повече пари, увеличен икономически растеж“.
„Подписването на протокола е признание за напредъка в процеса на реформи, визията, решителността, успеха в международната политика, разрешаването на откритите въпроси и изграждането на приятелства със съседите и целия демократичен свят от ръководеното от СДСМ правителство“, се казва в изявлението.

Християн Мицковски: Приветствам всеки успех на Македония, макар Заев да го постигна по недостоен начин
Скопие. Председателят на основната македонска опозиционна партия Християн Мицковски приветства подписването в сряда на Протокола за приемане на Македония като 30 членка на НАТО в централата на Алианса в Брюксел, предава скопското електронно издание „Фактор“.
В интервю пред МИА той добави, че премиерът на страната Зоран Заев е постигнал това недостойно.
„Приветствам всеки успех на Република Македония, макар Заев да го постигна по несдостоен начин. Той търгуваше с нещо, което предишните поколения са платили с цената на живота си и го направи недостойно, но приветстваме всеки процес, който ще доведе до подобряване на живота на съгражданите ни“, заяви Мицковски.

Никола Димитров: Независимо от промяната на името, ще бъде трудно за Македония да влезе в ЕС
Вашингтон. В обръщение пред Атлантическия съвет на САЩ във Вашингтон, македонският външен министър Никола Димитров призна, че независимо от промяната на името, ще бъде трудно за Македония да стане членка на Европейския съюз, предава опозиционното скопско електронно издание „Република“.
„Пропуснахме няколко влака за Европа. И докато бяхме в чакалнята, регионът и ЕС се промениха, а се промени и начинът, по който се приемат нови членки. Вече няма воля за разширяване. Минаха дните на обединение на Европа“, заяви Димитров, според цитата на опозиционната медия.
Министърът посочил на събеседниците си във Вашингтон, че Европейският съюз сега основателно има нови, по-строги критерии за членство и вече не приема блъфиращи държави, които претендират за реформи. Атлантическият съвет е институция, която насърчава разширяването на НАТО и подкрепя активната и силна външна политика на САЩ, като Димитров оценява, че приемането на "Северна Македония" в НАТО е сигурно, но приемането в ЕС е под въпрос въпреки промяната на името. Според него откриването на преговорите между ЕС и Македония ще означава засилена работа с Черна гора и Сърбия за реформа на съдебната система и върховенството на закона в страните.
След обръщението на Димитров е отпуснато много кратко време за задаване на въпроси поради заминаването на външния министър за Брюксел, където трябва да бъде подписан Протоколът за приемане на Македония в НАТО. Мето Коловски от Обединената македонска диаспора е заявил, че му е било забранено да задава критични въпроси на Димитров за нарушаването на македонския суверенитет и националната идентичност чрез промяна на името, защото Коловски повдигнал въпросите чрез социалните мрежи.

„Телма“ (Македония): Северна Македония отваря посолство в Атина и Генерално консулство в Солун
Скопие. Правителството на Македония прие решение за отваряне на посолство на Република Северна Македония в Гърция със седалище в Атина, предава скопският телевизионен канал „Телма“.
Решението, както съобщават от правителствената пресслужба, е взето на 118-ото заседание на правителството в сряда.
Прилагането на приетите мерки, както се казва в изявлението, ще започне с влизането в силата на Решението за обнародване на изменения XXXIII, XXXIV, XXXV, XXXVI от Конституцията на Република Македония.

"Македония со едната нога во НАТО" (Обзор на македонските медии – Агенция „Фокус“)
„Македония и Гърция решиха спора за името, Преспанският договор бе ратифициран от македонския парламент, бяха приети и измененията в Конституцията на страната, а след това споразумението бешe ратифицирано и от Гърция. И както е обещано на страната, която получи поканата за НАТО на срещата на върха на 11 и 12 юли миналата година в Брюксел, пътят към членство е отворен и посланиците на страните-членки на НАТО ще подпишат днес в Брюксел Протокола за присъединяване към Алианса, който след това трябва да бъде ратифициран от всички държави-членки поотделно“, отбелязва най-големият телевизионен канал в Македония „Сител“, в материал със заглавие „Македония на една стъпка от десетилетната си мечта – пълноправно членство в НАТО“, каквото използва и втората най-гледана телевизия „Канал 5“.

„Днес е важна дата за НАТО-перспективата на Македония“, отбелязва скопското електронно издание „Фактор“, като припомня, че през януари македонският парламент одобри промяната на четири члена от Конституцията, за да се преименува страната на Северна Македония и да изпълни задълженията си според Преспанския договор. Преди това, на 18 октомври 2018 година, НАТО започна официални разговори за присъединяване на Македония на основата на подписания през юни договор за разрешаване на 27-годишния спор за името на брега на Преспанското езеро (в с. Нивици).

„Македония со едната нога во НАТО“ , констатира македонската редакция на Радио „Свободна Европа“, като отбелязва, че гръцкият парламент ще ратифицира Протокола в петък, с което ще влязат в сила и конституционните промени, приети от македонския парламент и съседката ни официално ще се преименува на „Северна Македония“.
Една от основните опозиционни медии в Македония – скопското електронно издание „Република“ пък излиза с материал, озаглавен: „Република Северна Македония ще получи столче в НАТО, но не и право на глас“, в който се казва, че по покана на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, външният министър на Македония Никола Димитров ще участва на заседанието на Северноатлантическия алианс на 6 февруари в Брюксел по повод подписването на Присъединителния протокол за членство на Република Северна Македония.
„С този акт 29 държави-членки ще изразят съгласието си страната ни да стане част от системата и процедурите на НАТО и да участва в работата на органите на Алианса като поканена държава-членка, без право на глас“, поясняват от редакцията.
Най-авторитетният вестник в страната „Нова Македония“ посочва, че „Протоколът за членство в НАТО ще бъде подписан под новото име“. Изданието, освен другото, пише, че все пак Скопие „няма право на глас, нито ще може да участва в най-поверителните и най-чувствителните срещи, докато не се сдобие с нужните знания и опит“. Върху това акцентира и друго от печатните издания в страната – „Денешен“, който пуска материал със заглавие „Днес се подписва протоколът: Македония ще има столче в НАТО, но не и на конфиденциалните и чувствителни срещи“.

Македонският вестник „Фокус“, в анонс, озаглавен „Днес се подписва присъединителният протокол на Македония за НАТО“, прогнозира, че „се очаква за Скопие този процес (присъединителният) да е по-кратък, защото става все по-кратък за всяка нова страна членка“. Вестникът прави предвиждането си на базата на изказването на словенския посланик в Алианса Йелко Кацин, който „вярва, че този протокол може да бъде ратифициран до началото на следващата година, позиция, която споделят много страни в Алианса. Ако процесът се забави, това би трябвало да се дължи на чисто процедурни причини, заради дългия процес на ратификация, например, в Канада и Белгия, но и на политически пречки“, като подобна позиция изказват и от редакцията на вестник „Независен“.
Ежедневникът „Вечер“ вади като акцент изявление на управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), с надслов, „Македония получава своето място в НАТО, осъществява се десетилетния национален интерес“. Според партията, става въпрос за исторически успех за Скопие и за всички македонски граждани. „След години изолация, регрес и неизвестност, Македония сяда на същата маса със страните от демократическия свят. Влизането на Македония в НАТО значи гарантирана сигурност и стабилност, сигурност на нашите граници, но носи и значителни икономически придобивки за гражданите – увеличаване на инвестициите, повече пари, увеличен икономически растеж“. „Подписването на протокола е признание за напредъка в процеса на реформи, визията, решителността, успеха в международната политика, разрешаването на откритите въпроси и изграждането на приятелства със съседите и целия демократичен свят от ръководеното от СДСМ правителство“, се казва в изявлението.

„Македония е на една стъпка от сбъдване на десетилетната си мечта – пълноправно членство в НАТО“, ликува електронното издание „Локално“, като обяснява, че „Протоколът за присъединяване е унифициран документ, предимно от правно-технически характер. Всички страни кандидатки го подписват, преди да станат пълноправни членове. Протоколът е кратък, съдържа само няколко разпоредби, описващи процедурата, при която страната става пълноправен член. Скопската медия пояснява, че „всяка от 29-те държави-членки трябва да ратифицира протокола в съответствие с националните процедури, които се различават в различните страни, като се очаква този процес да приключи до края на тази година. След като всички държави-членки ратифицират Протокола и уведомят Съединените щати като гарант на Договора, генералният секретар на Алианса ще изпрати поканата до Република Македония. След това и Македония трябва официално да приеме членството в НАТО чрез референдум или чрез гласуване в парламента. След това решението за присъединяване се внася в Държавния департамент на САЩ, с което Скопие официално става член на Северноатлантическия съюз, който отбелязва тази година 70 години от създаването си. При оптимални обстоятелства, предвид тези срокове, се очаква Македония да стане пълноправен член на НАТО през първото тримесечие на 2020“.

„Македония отваря НАТО-страницата в своята история“, анонсира електронното издание „Либертас“, като цитира думите на националния координатор на Македония за НАТО Стево Пендаровски: „Днес реализираме стратегическа цел, зад която стояха всички ръководства от 8 септември 1991 година до днес“.
„Безспорно е, че 6 февруари 2019 година ще бъде запомнен като една от най-значителните дати в най-новата македонска история, защото в този ден, ние де-факто става членка на НАТО. 26 години след Декларацията в македонския парламент и 20 години след получаването на статут на формален кандидат за членство, днес на практика реализираме една от двете най-големи стратегически цели, зад които стояха буквално всички политически елити и ръководство от 8 септември 1991 година до днес“, припомня той.
Пендаровски счита, че с днешния акт, Македония получава окончателно международно потвърждение на териториалния си интегритет и границите на македонската държава с включена гаранция за уникалността на „македонската“ идентичност.

Събитието отбелязват още агенциите „Макфакс“, МЕТА, МИА, електронните издания „А1 Он“ , „24 инфо“, „Плюс инфо“, „Нетпрес“, телевизионните канали „ТВ 21“, „ТВ 1“, „Алфа“ и други медии.

„Сител“ (Македония): Скопие подписва протокола за влизане в НАТО
Брюксел. В сряда в Брюксел Македония ще подпише Присъединителния протокол за членство в НАТО. След това този документ трябва да бъде ратифициран от парламентите на всичките 29 страни-членки на Алианса, а дотогава Скопие ще има представител на срещите на организацията като поканена страна, като все още няма да има право на глас, отбелязва скопският телевизионен канал „Сител“.
От Брюксел Присъединителният протокол отива в Атина. Председателят на местния парламент Никос Вуцис заяви, че още в четвъртък документът ще влезе в комисията за национална отбрана и външни работи, а в петък и на пленарно заседание. Предвижда се комисията и пленарната сесия да траят по един ден, а за ратификацията на Протокола ще са нужни гласовете на 151 народни представители, които премиерът Ципрас вече осигури при гласуването за Преспанския договор.
Ден преди срещата на Алианса от Вашингтон пристигат ясни послания. Помощник-държавният секретар за Европа Уес Мичъл оцени, че сключването на споразумението от Преспа и членството на Македония в НАТО са исторически моменти и изключителни постижения, с които страната трябва да се гордее. Той очаква тези достижения да имат положително въздействие върху стабилността и развитието на целия регион. Външният министър на Македония Никола Димитров използва срещата с Мичъл, за да изрази надежда, че ратификацията на Протокола в Сената ще бъде ускорена.
Обикновено процесът на присъединяване към най-големия военен съюз отнема около 18 месеца, но съобщенията от централата на Алианса са, че Македония може да очаква пълноправно членство на срещата на върха през юли.

РИА Новости: Хърватия ще подпише Протокола за приемане на Македония в НАТО
Скопие. Хърватия изцяло подкрепя членството на Македония в НАТО и ще подпише Протокола за приемането на Скопие в Северноатлантическия алианс, е съобщил във вторник хърватският вицепремиер и министър на отбраната Дамир Крстичевич, предава РИА Новости.
В понеделник правителството на Македония обяви, че Протоколът за приемането на страната в НАТО ще бъде подписан в сряда, 6 февруари. Така 29 държави, членки, изразяват съгласието си тя да се присъедини към системата на НАТО. Докато тече процедурата по приемането Македония ще участва в работата на институциите на НАТО без право на глас.
Във вторник ръководителят на хърватското министерство на отбраната посети Скопие и проведе среща с преимера Зоран Заев при закрити врати.
От македонското правителство се съобщава, че "на срещата е предадена подкрепата на Хърватия за интеграцията на Македония в НАТО и е заявено, че тя ще подпише Протокола за членство на нашата държава в алианса. Анонсирана е и подкрепата на Хърватската република за получаване на дата през юни Македония да започне преговорите с ЕС ".
В отговор премиерът Заев е отбелязал, че за Македония, региона и държавите-членки „НАТО означава надеждност, стабилност и безопасност“.

„МКД“ (Македония): В сряда в Брюксел ще бъде подписан Присъединителният протокол за членство на Македония в НАТО
Брюксел. Македония и 29-те страни-членки на НАТО в сряда в Брюксел трябва да подпишат Протокола за членство на страната в Алианса. След това трябва парламентите на всички членки на Алианса да ратифицират Присъединителния протокол, а междувременно Скопие ще присъства на всички срещи на НАТО, като страна-гост, предава скопското електронно издание „МКД“.
По покана на генералния секретар на Алианса, на срещата на Северноатлантическия съвет в централата на НАТО в сряда ще участва и говори македонският министър на външните работи Никола Димитров.
След подписването на Присъединителния протокол в Брюксел, през следващите дни той трябва да бъде ратифициран от парламента на Гърция, с което ще влезе в сила и Преспанският договор. Освен Гърция, ратификацията на Протокола бе одобрена и от България, Германия и Великобритания.

АНА-МПА: Гръцкият парламент ще гласува Протокола за приемане на Македония в НАТО в петък
Атина. Протоколът за приемане на Македония в НАТО ще влезе за обсъждане в съответната гръцка парламентарна комисия в четвъртък, предава държавната агенция АНА-МПА.
Съгласно съобщение от канцеларията на председателя на народното събрание Никос Вуцис от вторник, документът трябва да бъде гласуван от депутатите в петък.

Александър Вучич: Никога не бих си играл с референдуми, както направиха в Македония
Белград. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че нито едно решение за Косово не може да бъде взето, ако не бъде прието от мнозинството граждани на страната, като посочи за негативен пример в този контекст Македония, предава опозиционното скопско електронно издание „Република“.
„Казвал съм го сто пъти. Няма да си играя с консултативни референдуми, както в Македония, на които народът казва, че е против, а вие в парламента го приемате. Мисля, че това е добър договор за тях, поздравих ги, но начинът, по който се случи... аз никога не бих го направил“, заяви Вучич пред сръбската телевизия „Хепи“.
Разяснявайки позицията си, сръбският президент добави, че когато референдумът не е успешен, това може само да се констатира и да се съобщи на обществеността.
„Ако имаше някакъв референдум в Сърбия, на който ние сме получили 49%, а другата страна 51%, щях да си поднеса оставката и да кажа, че в съгласие с Конституцията и Законите, референдумът е неуспешен, а гражданите са предпочели друга опция. Това би било епилогът, защото трябва да се зачитат гражданите“, заяви Вучич.
Сръбският президент подчерта, че народът е носител на върховния суверенитет и не може да се върви против хората.

Greek Reporter: Гърция е третият най-голям инвеститор в Македония
Атина. Гръцките компании са инвестирали 473 милиона евро за двадесет години в Бившата югославска република Македония (БЮРМ), показват данни на Националната банка на Македония, предава базираният в САЩ портал Greek Reporter.
Това прави Гърция третият най-голям инвеститор в БЮРМ за периода 1997-2007 година, независимо от трудностите, създадени от спора за името между двете страни.
Преди Гърция е Австрия с инвестиции на стойност 637 милиона евро и Великобритания с 531 милиона евро.
Общо, според данните, между 1997 и 2017 година директните чуждестранни инвестиции в страната възлизат на 4,7 милиарда евро. Гръцките представляват 10,1% от всички.
В Македония оперират около 300 гръцки компании, предимно в сферата на строителството, телекомуникациите, текстилната индустрия, сферата на услугите и банковото дело.
Придобиването на „Стопанска банка“ от на Националната банка на Гърция, рафинерията ОКТА от Hellenic Petroleum и мобилния оператор „Космофон“ от гръцката Cosmote Group са някои от най-големите бизнес сделки на Гърция в Македония досега.

„Сител“ (Македония): Лидерът на „Нова демокрация“ заплаши да блокира преговорите за македонското членство в ЕС
Атина. Председателят на най-голямата опозиционна партия в Гърция – Кириакос Мицотакис от „Нова демокрация“, заплаши да използва правото на вето върху интеграцията на Македония в Европейския съюз, предава скопската телевизия „Сител“.
Мицотакис увери, че ще използва всички правни и дипломатически средства, за да ограничи – съгласно думите му - вредните последици от Преспанския договор. „За влизане в ЕС има 35 глави, които изискват одобрение за отваряне и затваряне. Тези 35 глави трябва да бъдат завършени, за да се интегрира Скопие в Европейския съюз. Но те (македонците – бел.р.) няма да отворят, нито да затворят тези глави, ако не са изпълнени исканията на Гърция“, подчерта гръцкият опозиционен лидер.
Мицотакис потвърди становището на партията си, че Преспанският договор е в ущърб на Гърция, защото признава македонския език и идентичността на съседната държава. Според него предстои да се покаже, че споразумението ще доведе до избуяването на иредентизма.
„Търговските марки за продукти от Северна Гърция, стотици предприятия, които използват термина Македония в своите продукти, са незащитени. Какво ще се случи с нашите учебници? Очевидно е, че споразумението на практика отстъпва на македонската идентичност и език на нация, която ще получи правото да се нарича македонска и в същото време определя държава, в която ще живеят македонци. Дори формалният термин „Северна Македония" ще бъде премахнат, тъй като нито „северномакедонски" народ, нито „северномакедонски" език и култура не се споменават никъде“, изрази увереност Мицотакис.
Според социологическите проучвания Мицотакис се очертава като най-вероятния следващ премиер на Гърция. Ето защо заплахите му следва да се примат сериозно, подчертава телевизията.

Kathimerini: Протоколът за членството на Македония в НАТО ще бъде внесен в гръцкия парламент във вторник
Атина. Протоколът за членството на Македония в НАТО ще бъде внесен в гръцкия парламент във вторник, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Това е и последното условие за промяна на името на бившата югославска република в Северна Македония.
Като се изключат непланирани събития в гръцкия парламент, протоколът трябва да бъде обсъден на ниво комисии във вторник и сряда, преди да отиде на пленарното заседание в четвъртък с гласуване, което се очаква същата вечер.
Както и Договорът от Преспа правителството очаква документът да бъде приет с гласовете на няколко независими и опозиционни депутати.

„Макфакс“ (Македония): НАТО ще подпише Протоколът за членство на Македония в Алианса на 6 февруари
Брюксел. НАТО ще подпише Протоколът за членство на Македония в Алианса на 6 февруари, предава македонската агенция “Макфакс“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, чрез своя профил в социалната мрежа „Туитър“, заяви, че документът за присъединяване на Македония към Алианса ще бъде подписан на 6 февруари.
„На 6 февруари ще напишем история. Съюзниците от НАТО ще подпишат протокола за присъединяване на бъдещата Северна Македония заедно с външния министър на страната Никола Димитров“, пише Столтенберг в социалната мрежа.
Церемонията по подписването ще се проведе в централата на НАТО в Брюксел. След подписването на Протокола за присъединяване всяка от страните-членки на НАТО ще трябва да ратифицира членството на Македония. Очаква се тази процедура да приключи по-късно тази година или в началото на следващата година, като Македония официално стане член на НАТО, след като всички 29 членове ратифицират протокола.

МЕТА (Македония): Германия подписа Протокола за приемане на Македония в НАТО
Берлин. Германското правителство се съгласи да подпише Протокола на НАТО за присъединяване на Република Северна Македония, съобщават от немското посолство в Скопие, предава местната агенция МЕТА.
„Убедени сме, че влизането на Северна Македония в НАТО ще има принос за сигурността и стабилността не само в евроатлантическото пространство и няма да засили само трансатлантическата общност, но ще бъде и важен импулс за бъдещото стабилизиране на Западните Балкани. ТОва наистина е добреа новина за Европа и трансатлантическия алианс“, заяви говорителят на германското правителство Щефан Зайберт.
Според него, присъединяването към НАТО ще влезе в сила, след като страните-членки на Алианса поединично предоставят информация, че са ратифицирали присъединителния протокол.
„За тази цел, в Германия е нужен Закон за договор. Правителството ще се стреми да приеме бързо този Закон. От момента, когато присъединителният Протокол бъде подписан в Брюксел, Северна Македония ще има статут на наблюдател в Алианса“, добави Зайберт.
Говорителят на германското правителство поясни, че най-рано през юни 2019 година Европейският съвет ще реши дали да бъдат започнати преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС, при което основен критерий за позитивното решение ще бъде напредъкът във връзка с видими и устойчиви реформи, борбата с организираната престъпност и корупцията.

„То Вима“ (Гърция): Участието на Джордж Сорос във въпроса за името на Македония и ролята на НПО на Балканите
Атина. Съвременната дипломация не се води само от държавите. Решаваща роля играят частни лица и групи на „гражданското общество“, често използващи услугите на дипломати, политици и академици без ограниченията на редовните държавни служители, пише Лефтерис Харалмпопулос в материал за консервативния гръцки ежедневник „То Вима“, представен без редакторска намеса.

От американските мозъчни тръстове, които играят основна роля за определянето на политиката на САЩ и разчитат на частни донори, до изникващите като гъби неправителствени организации (НПО) на всички горещи места по земята, има безброй примери за „приватизацията на дипломацията“.
Именно тук се появява Джордж Сорос, както стана очевидно покрай въпроса за името на Македония.
По американските стандарти, Сорос е „прогресивен“. Но той е глашатай на един вид „хуманитарен империализъм“, чиято концепция бе обсъждана по време на администрацията на Бил Клинтън.
Пътят на Сорос в тази сфера - той вече бе добре известен като търговец - започва не само със създаването на Фондация „Отворено общество“ в началото на 90-те години, но и с учредяването на Международната кризисна група (МКГ) през 1995 г. с решаващо финансиране от Сорос, по време на кризата в бивша Югославия.
Най-характерният доклад на МКГ през 90-те години на миналия век беше написан за Косово през 1998 г., в който той се обяви в полза на интервенцията на НАТО, която наистина се случи през 1999 г.

Балкански набези на НПО

Когато комунистическите режими се разпаднаха, целта беше да се възстановят както политическите институции, така и гражданското общество.
Това не можеше да бъде предприето лесно от официалните западни държавни структури. Как да стане? Това ще бъде постигнато чрез възлагането на решаваща роля на НПО, като Фондация „Отворено общество“ на Сорос, име, което идва от Карл Попър и неговата концепция за отвореното общество в основната му книга - „Отвореното общество и неговите врагове“.

Фондацията и нейните дъщерни дружества изиграха своята роля.

Необходимо е да се има предвид фактът, че до 2017 г. Сорос е изразходвал около 12 млрд. долара за такива дейности.
През 2018 г. бюджетът на Фондация „Отворено общество“ е приблизително един милиард долара, от които 81,7 милиона са предназначени за Европа.
Фондация „Отворено общество“ влезе в Бившата югославска република Македония много рано. Всъщност, от самото начало тя избра да нарича съседната ни страна просто Македония.
От 1992 г. Сорос е налял в страната 98.7 млн. долара.

Кредит за БЮРМ

Сорос лично даде заем на БЮРМ през 1993 г., за да може да се справи с икономическата криза. През 1994 г. той субсидира въздушни превози на селскостопанска продукция в Словения (през периода, в който Гърция бе наложила ембарго), така че земеделската продукция да достигне до европейския пазар. Той също така финансира училища и други проекти.
Фондация "Отворено общество" изрази силен интерес към БЮРМ, особено след етническия конфликт и албанското въстание, което доведе до Охридското споразумение. Тя се застъпи в подкрепа на перспективите на Скопие за НАТО и ЕС, както показват много от докладите й, и критикува Русия и позицията на гръцките правителства от 2008 г. насам.
През последните години тя беше критична и за националистическата партия на ВМРО от БЮРМ.

Обвинения за интервенциите

През март 2017 г. шестима американски сенатори изпратиха писмо до тогавашния държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън, в което го питаха защо правителственият клон за чуждестранната помощ, Американската агенция за международно развитие (USAID), дава големи суми на Фондация „Отворено общество“ в БЮРМ, която,= според обвиненията на сенаторите подкрепя леви организации и медии.
През същия период американската организация Judicial Watch обвинява, че между 2012 и 2016 г. фондацията на Сорос е получила 4,82 млн. долара и че в сътрудничество с посланика на администрацията на Обама в Скопие Джес Бейли използва тези пари за дестабилизиране на „дясноцентристкото правителство“ (правителството на Груевски).

Сорос проправи пътя за Заев

Основното обвинение беше, че Фондацията се е намесила, за да осигури издигането на Зоран Заев на власт, като по-възприемчив към споразумение от типа на Преспанското.
Както всички знаем, няколко месеца по-късно между Атина и Скопие започнаха проучвателни разговори. Това доведе до преговорите, които доведоха до сключването на споразумението от Преспа.
От самото начало Фондация „Отворено общество“ използва тежестта и влиянието си, за да накара обществеността в БЮРМ да подкрепи спогодбата.
Нейната позиция осветява сложния начин, по който днес се дефинират „международните играчи“. Те не се ограничават до правителства или официални международни организации. Те включват проактивното поведение на „частни субекти“, които популяризират основните проекти на Запада.

Панос Каменос в интервю за SKAI: Руснаците ще блокират Преспанския договор, уверен съм и в помощта от България
Атина. Председателят на партията „Независими гърци“ и бивш министър на отбраната на Гърция Панос Каменос е убеден, че договорът за новото име на Македония никога няма да бъде приложен. Той ще бъде „замразен", защото Русия ще отвори въпроса пред Съвета за сигурност на ООН и защото не е взета предвид позицията на България по въпроса за „македонския език“. Съответното Каменос заяви в интервю за гръцкия телевизионен канал SKAI, цитирано от македонския информационен портал 365.
„Ние сме тези, които ще формират следващото правителство. Трябва да има преки избори, за да се отмени тази грозна сделка”, подчерта Каменос, визирайки Преспанското споразумение.
Съгласно думите му, гръцкото правителство не е имало мандата да го подпише, но също така е убеден, че договорът никога няма да бъде приложен. Според него споразумението ще бъде „замразено", защото Русия ще го блокира в Съвета за сигурност на ООН.
Каменос също е уверен в помощта от България. „Те не взеха предвид позицията на България, която не приема македонския език", поясни лидерът на „Независими гърци“.
Каменос изрази недоволство от опитите на правителството на премиера Алексис Ципрас да разбие парламентарната група на партията му, като предлага министерски кресла на изключените депутати Елена Контура и Василил Кокалис. Двамата подкрепиха Преспанския договор.

Kathimerini: Гръцкият парламент ще ратифицира Протокола за присъединяване на Македония към НАТО през „следващите дни“
Атина. Парламентът на Гърция ще ратифицира Протокола за присъединяване на Бившата югославска република Македония към НАТО под новото й име през „следващите дни", заяви говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос в рамките на редовен брифинг, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
„Остава ратифицирането от гръцкия парламент на Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО през следващите дни, а след това външното министерство ще изпрати вербална нота до външното министерство на Северна Македония, като по този начин автоматично ще влязат в сила измененията на Конституцията и разбира се - промяната на името”, поясни Цанакопулос пред журналисти.
Той описа Преспанското споразумение за прекратяване на десетилетния спор за името на Македония като „исторически крайъгълен камък за мир, сътрудничество и стабилност на Балканите".
Името на БЮРМ ще се промени официално на Северна Македония след подписването на протокола.

„Денешен“ (Македония): Подготвят се новите табели за Северна Македония, ще има надпис и на албански език
Скопие. Електронното издание на скопския вестник „Денешен“ съобщава, че в Македония е в ход подготовката за поставянето на табелите с новото име на страната.
Подготвя се промяната на таблиците с новото име на държавата. Държавните институции, граничните пунктове, дипломатическите и консулските представителства ще разполагат със седемдневен срок след ратификацията в Гърция на Протокола за присъединяване на страната към НАТО, за да започне подмяната им.
Правителството в Скопие обяви създаването на Междуведомствена група, която ще започне да функционира веднага след ратифицирането на Протокола, и която ще трябва да подготви Национален план за действие за по-нататъшни мерки и дейности за изпълнение на задълженията, произтичащи от Преспанското споразумение.
Правителството не очаква проблеми от страна на държавните институции при използването на новото наименование на държавите и подчертава, че остава изцяло ангажирано с изпълнението на договора от Преспа.
„Веднага след ратифицирането на Протокола за членство в НАТО от страна на Атина мерките влизат в сила… Крайният срок за влизането им в сила е седем дни“, поясни говорителят на управляващите в Скопие Миле Бошняковски.
Използването на новото име на държавата ще бъде хармонизирано със Закона за използването на езиците, което означава, че табелите ще съдържат и надпис на албански език, тъй като, както посочи Бошняковски, албанците са 20% от населението в страната. Местните власти също ще получат препоръки за смяна на табелите.
Засега правителството не разкрива колко ще струва целият процес на подмяна на табелите, но увериха, че ще обявят необходимите средства след приключване на цялата процедура.
Що се отнася до това дали разходите за смяна на лични документи и регистрационни номера на превозни средства ще бъдат за сметка на гражданите или държавата ще отдели средства за тази цел, Бошняковски заяви, че сумите ще бъдат плащани от гражданите.

EurActiv: Гърция ще ратифицира протокола за присъединяване на Македония към НАТО до 8 февруари
Атина. В символичен жест, Гърция най-вероятно ще бъде първата страна, която ще ратифицира протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО. Източници на EurActiv разкриват, че това ще се случи до 8 февруари.
„Гърция иска да ратифицира протокола за присъединяване до 8 февруари", поясни източникът, допълвайки, че Атина вероятно ще бъде първата, която ще отвори вратите на НАТО за северния си съсед.
На 28 януари говорител на НАТО заяви, че датата за подписване на протокола за присъединяване на 30-тия член на Алианса ще бъде определена „в следващите дни“, след като Атина и Скопие ратифицират историческа сделка, която сложи край на 27-годишния спор.
Това на практика означава, че Северна Македония може да стане член на НАТО на срещата на върха през юли, ако останалите съюзници в НАТО ускорят и процедурите за ратификация. Обикновено процесът отнема една година.