Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Македонският парламент прие нужните конституционни поправки за Северна Македония

03 декември 2018 | 19:13

Македонският парламент прие експресно, за три дни, четирите предложения за промяна на Конституцията на страната, произтичащи от договора за името между Атина и Скопие, подписан през юни от външните министри на двете страни.
През почивните дни бяха приети първите две поправки (XXXIII и XXXIV) – в събота, за заменяне думите „Република Македония“ и „Македония“ в Конституцията с думите „Република Северна Македония“ и „Северна Македония.
В неделя бе приети измененията, засягащи идентичността на страната – думите в преамбюла на Основния закон - „Решенията от първото заседание на АСНОМ“, сега ще бъдат заместени от „Манифестът от първото заседание на АСНОМ“. Освен това там ще бъде добавен и Охридският рамков договор: „Охридският рамков договор е мирен договор, подписан от правителството на Република Македония и представители на етническите албанци на 13 август 2001 г.
Споразумението прекратява въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.
Договорът предвижда и промяна в официалните езици в страната на общинско равнище – занапред всеки език, говорен от над 20% от населението в дадена община, става официален наред с македонския език в съответната община. Понастоящем само албанското малцинство с приблизително 25% от населението изпълнява този критерий“.
В понеделник експресно бяха гласувани и останалите две предложения за изменение на Конституцията на страната:
XXXV поправка

Републиката зачита суверенитета, териториалния интегритет и политическата независимост на съседните държави.

XXXIV поправка

Републиката защитава, гарантира и развива историческото и културното наследство на македонския народ.
Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина и насърчава връзките им с родината.
Републиката се грижи за членовете на македонския народ, живеещи в чужбина.
Републиката няма да се намесва в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи.
Това изменение заменя член 49 от Конституцията на Република Македония.
Междувременно, в събота, 8-те отцепници от ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепиха първото гласуване за конституционни промени, необходими за ратифицирането на договора с Гърция за смяна на името, неочаквано поставиха нови искания, за да повторят гласуването на окончателните текстове, предават македонските медии.
8-те обвили се за независими депутати към момента ще гласуват въздържали се за 3 от 4-те конституционни поправки. Те поставят ново условие, а именно, първо да бъде приет закон за помирение по повод събитията от 27 април 2017 г, а след това да се осигури необходимото мнозинство от две трети.
Това представлява истинско предизвикателство за правителството, което се чуди как да прокара селективна амнистия за петимата отцепници от ВМРО-ДПМНЕ и в същото време това да не засегне останалите 28 обвинени по случая и да не предизвика раздразнението на някои представители на албанските политически партии, които се обявяват категорично против каквато и да е амнистия.
Освен това някои от по-малките албански партии, като например „Алианса на албанците“ на Зиядин Села, който заяви, че в преамбюла на Основния закон всички граждани на Македония трябва да бъдат равнопоставени без да се прави различие за етническата им принадлежност. Пътят към ЕС и НАТО, по неговите думи, е път към повече права на гражданите на страната, равнопоставеност между народите и вътрешна междуетнчиеска кохезия.
„Ние настояваме да се дефинира като мултиетническа държава в Преамбюла. И вярвам, че всеки политически субект в парламент по един или друг начин казва именно това“, заяви Села. Освен това фракцията не изпрати свои представители на заседанието на тялото за помирение за събитията от 27 април, а самият председател бе един от най-тежко пострадалите по време на инцидентите. Позицията на „Алианса“ се споделя и от опозиционната фракция на Движение „БЕСА“ на Билал Касами, който също отхвърля амнистия.

***

„А1 Он“ (Македония): Приеха и четвъртата проектопоправка на македонската конституция, следва обществен дебат
Скопие. Парламентът на Македония одобри и четвъртото предложение за поправка на Конституцията на страната, произтичащо от договора за името между Атина и Скопие, предава македонският портал „А1 Он“.
Изменението, което се отнася до грижата на държавата за македонците в чужбина, беше прието с 66 гласа „за“, 7 „против“ и трима „въздържал се“.
Парламентът е приел и няколко заключения, съгласно които ще последва обществен дебат, който ще продължи пет работни дни. Проектопредложенията за изменение на Конституцията ще бъдат публикувани в печатните медии „Слободен печат“ и „Коха“, а гражданите, политическите партии, гражданските сдружения и участниците в обществения дебат ще представят своите забележки и предложения на правителството, а то, като инициатор на процеса, трябва да следи и анализира обществената дискусия и в срок от два дни след нейния край да представи доклад в парламента за резултатите от обществената дискусия и текста на предложенията за поправките.
Заключенията, приети в понеделник от парламента, ще бъдат публикувани в „Държавен вестник“.
Третото проектоизменение бе прието по-рано в понеделник, а първите две – в течение на изминалите почивни дни.

„Алсат – М“ (Македония): Искат президентът на Македония да е от албански произход
Скопие. Бивши политици оценяват, че следващият президент на Македония трябва да бъде консенсусен, т.е. приемлив за всички етнически общности. Бившият председател на местния парламент Стоян Андов оцени, че въпросът за консенсуса в избора на държавен глава, както и на премиер и председател на парламента, не трябва да бъде оставян на политическата воля на партиите, той препоръчва това да се впише в Конституцията, предава излъчващият на албански скопски телевизионен канал „Алсат – М“.
Андов казва, че големите отворени проблеми, които се нуждаят от решаване, са трудното постигане на консенсус и неизвестността около правомощията на президента. В същото време, бившият политик Имер Селмани (бивш зам.-председател на Демократическата партия на албанците (ДПА) и министър на здравеопазването в правителството на Никола Груевски – бел. „Фокус“) оценява, че е време президент на Македония да бъде албанец.
„Нека не започваме от това, че той трябва да бъде македонец, приет от албанците. Албанците избраха почти всички президенти по ред. За жалост и Иванов бе избран от албанците преди 5 и преди 10 години, не в голям брой, но достатъчен, за да стане държавен глава. Да не забравяме за Борис Трайковски, Цървенковски и Киро Глигоров, които също бяха избрани от албанците. Време е да се помисли за консенсусен кандидат – албанец, който ще бъде избран от македонска страна и всички други етнически общности, които живеят в Македония“, заяви Селмани.
В коментар за неофициалната листа на потенциалните кандидати за нов президент, с която се спекулира през последните дни и в която фигурира самият той, Селмани заяви, че консенсусният кандидат трябва да бъде личност, която е приемлива за гражданите и не е партийна фигура. Лидерът на ДСИ (Демократическия съюз за интеграция) заяви, че бившият министър на външните работи Денко Малевски би бил един от приемливите кандидати за него.
Но Малевски приветства думите на Ахмети, но заяви, че никоя политическа партия до сега не се е свързала официално с него. От фракциите са коментирали за „Алсат – М“, че имената на кандидатите ще бъдат обявени пред обществеността, най-вероятно, през януари. Според Конституцията, президентските избори трябва да се проведат в рамките на последните 60 дни от мандата на актуалния държавен глава Георги Иванов.
Медията припомня, че Иванов бе избран за втори петгодишен мандат през април 2014 година, когато победи Стево Пендаровски от СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония). ДСИ (Демократичен съюз за интеграция) тогава бойкотира изборите, тъй като не бе приета неговата идея за консенсусен президент, докато ДПА участва с кандидат Иляз Халими.

Йенс Столтенберг: НАТО е готово да подпише присъединителния протокол с Македония
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че в сряда, в Брюксел, министрите на външните работи от страните-членки на Алианса, по време на обсъждането на Западните Балкани, ще разгледат присъединителния процес на Македония, както и годишният план за действие за Босна и Херцеговина, предава македонската агенция „Макфакс“.
„Веднага щом договорът за името бъде приложен, сме готови да подпишем присъединителния протокол за Скопие. Надявам се, че Скопие ще използва тази възможност да се присъедини към НАТО. Ние сме готови да ги поздравим като 30-а членка“, заяви Столтенберг.
Той добави, че след подписването на присъединителния протокол, македонското правителство ще започне да присъства на министерските срещи на Алианса. За Брюксел е заминал външният министър на Македония Никола Димитров, в чийто дневен ред са няколко двустранни срещи.

„Фокус“ (Македония): Македонският парламент утвърди и конституционната поправка за зачитане на териториалния интегритет на съседните държави
Скопие. С 64 гласа „за“, македонският парламент на заседание в понеделник утвърди предложението за XXXV поправка на Конституцията на страната, която гласи: „Републиката зачита суверенитетът, териториалният интегритет и политическата независимост на съседните държави“, пише македонският „Фокус“.
Само 14 народни представители гласуваха против предложението, а двама се въздържаха.
Парламентът премина към обсъждането на четвъртата и последна поправка, предложена от групата на отцепниците от ВМРО-ДПМНЕ, заради които стана възможно отварянето на Основния закон на Македония.

Какво гласят манифестът от първото заседание на АСНОМ и Охридският договор, които бяха добавени в преамбюла на македонската конституция ( Агенция „Фокус“ )
С 65 гласа „за“, 18 „против“ и 8 „въздържал се“, македонският парламент утвърди втората проектопоправка на Конституцията на страната, с която се променя преамбюла на Основния закон и думите „Решенията на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония)“ се заменят с думите „Манифестът от първото заседание на АСНОМ“, а освен това се добавя и Охридския рамков договор (с който се сложи край на въоръжения конфликт между славяни и албанци в съседната страна през 2001 година.

Агенция „Фокус“ представя превод на манифеста на АСНОМ, свикан нелегално от председателя му Методи Андонов-Ченто:

„Поставени са основите на македонската федерална държава в нова демократична и федеративна Югославия. На 2 август 1944 година – Илинден – се свика първото историческо Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония – АСНОМ. 122 пълноправни представители, синове и дъщери на македонския народ, изпитани през мъките и изкушенията на народно-освободителната борба, събрани на своето първо заседание в манастира „Св. Прохор Пчински“, в присъствието на делегатите: от Върховния щаб на Маршал Тито, военните съюзнически мисии и на Главния щаб на Сърбия, изразиха суверенната воля на своя народ и взеха следните решения:

Македония се обявява за федерална държава в новата демократическа федеративна Югославия. Народното събрание се конституира във върховно законодателно и изпълнително представителство на македонската федерална държава.

Прие се декларация, с която се гарантира свобода и равноправност на всеки гражданин и гражданка в Македония, без разлика от вяра, националност и политическа принадлежност, правото на всеки гражданин и гражданка над 18 години да избира и да бъде избиран, свобода на съвестта и вероизповеданието, право на безплатно образование и т.н.
Формира се Президиум на АСНОМ с функции на привременно народно представителство на македонската федерална държава.
Македонският народен език се въвежда като служебен език.
Илинден, 2 август, се провъзгласява за народен и държавен празник в Македония.
Формира се комисия за разследване на военните престъпления, направени от окупаторите и техните слуги.
Формира се комисия за изработване на правни проекти на македонската федерална държава.
Бяха избрани 40 представители на македонския народ за Антифашисткото вече на народното освобождение на Югославия и неговия Президиум.

Македонски народе!

С тези основни исторически решения са поставени основите на македонската федерална държава. Това са първите плодове на твоята тригодишна народно-освободителна борба, това са първите плодове на братството и единството с другите народи на Югославия. Тези плодове представляват осъществяването на вековните идеали на нашия народ.

Македонски народе!

Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония е проведено по време на най-жестоките боеве на тази война, когато се късат фашистките вериги, когато героичната Червена Армия настъпва към Берлин, а мощните съюзнически армии настъпват от запад и юг към Париж и Германия, когато нашата юначна Народно-освободителна армия на Югославия навлиза в последен бой с фашистките окупатори. В огъня и кръвта на развихрилата се решавща битка, в зората на победата, македонският народ, чрез своето Антифашистко народно събрание си каза думата за своята съдба.
Фашистките окупатори и техните слуги са пред пропаст, но предприемат всички мерки, за да отложат своето пропадане. Те измислят нови трикове, с които да задържат македонския народ мирно да понася фашисткия ярем. Ванчо Михайлов и неговата група предатели и кръвопийци на македонския народ готвят платени банди, които след изтеглянето на българските фашистки войски да завладеят Македония за сметка на Хитлер или някой друг господар. От друга страна, същото това се готви и от най-големия предател и слуга на Хитлер Милан Недич, който се гласи да влезе в Македония и да поднови великосръбското робство.

Македонски народе! Родолюбци и родолюбки!

Свободата е на прага! Основите на нашата федерална държава са поставени. Но ние самите трябва да бъдем нащрек. Точно сега трябва всички да се обединим в Народно-освободителния фронт на Македония, в нашата Народно-освободителна армия, за да запазим придобивките от досегашната борба. Крайно време е всеки един македонец да отхвърли всяко колебание и да тръгне в последен бой за свободата на нашия вековно поробен народ.

В името на новата македонска държава, в името на нейното изграждане, ние ви призоваваме:

Още повече затвърдете единството на целокупния македонски народ чрез Народно-освободителния фронт на Македония – единството, което ще направи възможно създаването на македонска държава, единството, с което ще защитим тази държава!
Вдигнете се всички на въоръжено въстание и се присъединете към Народно-освободителната армия на Македония, войската която ви създаде държава и която ще знае как да я пази! Разрасни колкото можеш по-скоро своите бригади в мощни дивизии и корпуси!
Още по-мощно пристъпете към формиране на народно-освободителни съвети, органите на новата народно-демократична власт, чрез която трябва да се съберете за изграждането на новата македонска държава!
ДА Е ЖИВА И СВОБОДНА МАКЕДОНИЯ В ДЕМОКРАТИЧЕСКА И ФЕДЕРАТИВНА ЮГОСЛАВИЯ!
ДА Е БИВО АНТИФАШИСТКОТО СЪБРАНИЕ ЗА НАРОДНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ.
ПРЕЗИДИУМ НА АНТИФАШИСТКОТО СЪБРАНИЕ ЗА НАРОДНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ“

Охридският рамков договор:

Охридският рамков договор е мирен договор, подписан от правителството на Република Македония и представители на етническите албанци на 13 август 2001 г.
Споразумението прекратява въоръжения конфликт между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.
Договорът предвижда и промяна в официалните езици в страната на общинско равнище – занапред всеки език, говорен от над 20% от населението в дадена община, става официален наред с македонския език в съответната община. Понастоящем само албанското малцинство с приблизително 25% от населението изпълнява този критерий.
Споразумението е предшествано от Охридските дискусии – серия от разговори между албанските и македонски представители, заедно с представители от Съединените щати и Европейския съюз. Разговорите се провеждат в Охрид.
Договорено е от Зоран Жилевски, главен секретар на президента Борис Трайковски. Македонската страна е представена от партиите ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, а албанската – от ДПА (Демократическата партия на албанците) и ПДП (Партия за демократичен просперитет – някогашната най-голяма албанска партия, която по-късно губи подкрепата и накрая се слива с Демократическия съюз за интеграция (ДСИ) – настоящата най-голяма албанска партия). Макар че активно участва в конфликта, Армията за национално освобождение (АНО) не взима пряко участие в разговорите.
Подписници:
Борис Трайковски, президент на Македония
Любчо Георгиевски, председател на ВМРО-ДПМНЕ
Бранко Цървенковски, председател на СДСМ
Имер Имери, председател на ПДП
Арбен Джафери, председател на ДПА
Подписници на договора са и специалните представители на международната общност, които се явяват и гаранти:
Франсоа Летоар, представител на Европейския съюз
Джеймс Пардю, представител на САЩ

По-подробно за договора:

Рамковото споразумение изцяло и безусловно отхвърля използването на насилие за постигане на политически цели. Само мирни политически решения могат да гарантират стабилното и демократично бъдеще на Македония. Суверенитета и териториалната цялост на Македония и унитарния характер на държавата са неприкосновени и трябва да се запазят. Няма териториални решения за етническите проблеми. В този контекст Споразумението предвижда пълно прекратяване на военните действия, разоръжаване на етническите албански въоръжени групи и тяхното пълно разпускане.
Охридското споразумение подчертава, че развитието на местното самоуправление е от изключителна важност за зачитането на идентичността на общностите. С Рамковото споразумение се предвижда да се преразгледа Закона за местното самоуправление, с който ще се засилят правомощията на избраните местни представители и ще се увеличат значително техните правомощия в съответствие с Конституцията и Европейската харта за местно самоуправление.
Споразумението предвижда пълно спазване на принципа на недискриминация и равноправно третиране на всички лица пред закона. Този принцип ще се прилага по-специално по отношение на заетостта в публичната администрация и публичните предприятия. В Конституционния съд, една трета от съдиите се избират от Народното събрание с мнозинство от общия брой на депутати, членове на общността. Същата процедура се прилага и за избирането на омбудсмана и тримата членове на Съдебния съвет.
Новост е, че на централно ниво, конституционните промени и Закона за местното самоуправление няма да могат да се приемат без квалифицирано мнозинство от две трети, като ще трябва да има мнозинство от гласовете на депутатите, които принадлежат на общностите. Същият принцип важи и за приемането на Закони, които пряко ги засягат културата, използването на езика, образованието, личните документи и използването на символи, както и Законите за местно финансиране, местни избори, град Скопие и за общински граници.
По отношение на основното и средното образование преподаването ще се осъществява на майчиния език на учениците. Държавно финансиране ще бъде осигурено за висше образование на езиците, говорени от най-малко 20% от населението на Македония. В Македония и в международните отношения официалният език е македонският език. Всеки друг език, говорен от най-малко 20% от населението, също е официален.
По отношение на символите, Охридското споразумение предвижда непосредствено до символа на Македония, местните власти да могат на лицевата страна на местните обществени сгради да поставят символи, с които се маркира идентичността на общността, която е мнозинство.

Споразумението се състои от три приложения:

Приложение А относно конституционните изменения,
Приложение Б за промени в законодателството и
приложение В за прилагане и мерки за изграждане на доверие.

В приложение А пише, че сегашният Преамбюл на Конституцията на Републиката се заменя с език, основан на концепциите на индивидуални права и гражданско общество:
"Гражданите на Република Македония, поемайки отговорността за настоящето и бъдещето на родината, съзнателни и благодарни на своите предци за жертвите и отдаденост на техните усилия и борба за създаване на независима и суверенна държава Македония и отговорност пред бъдещите поколения за запазването и развитието на всичко, което е ценно от богатото културно наследство и съжителство в Македония ... "
Приложение Б предвижда промени в законодателството. Предвидено е приемането на редица закони, сред които и Закона за местното самоуправление, Законът за местно финансиране, за териториално деление, за избирателни райони, след това нов правилник на парламента, закони, които се отнасят до използването на езиците и други.
Експерти посочват, че Охридското рамково споразумение в основата съдържа позициите на САЩ за необходими реформи в Македония, посочени още в периода от 1994 до 1996 г., които са се отнасяли на човешките права и правата на етническите албанци, но не и първоначалните искания за отцепване на албански територии от Македония.

Какво премахна Гърция с искането за отстраняване на „Решенията на АСНОМ“

„Македонци под България и Гърция,
Обединението на целия македонски народ зависи от вашето участие в гигантския антифашистки фронт. Само с борба против фашисткия окупатор ще спечелите правото на самоопределение и обединение на целия македонски народ под покрива на Титовска Югославия, която стана свободна общност на свободни и равноправни народи. Нека борбата на македонския Пиемонт ви въодушеви за по-смела борба против фашитския поробител! Нека пътят на тази част на Македония стане и ваш път, защото само той води към свободата и обединението на целия македонски народ! Нека вашето участие във всеобщата антифашистка борба даде живот на принципите, прокламирани от първото македонско народно събрание и изтрие изкуствените граници, които разделят брат от брата, македонец от македонеца“

С конституционните изменения в преамбюла на Конституцията ще се казва:

Гражданите на Република Северна Македония, македонският народ, както и гражданите, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкият народ, сръбския народ, ромския народ, босненският народ и други, поемайки отговорността за настоящето и бъдещето на тяхната родина, признателни и благодарни на своите предци за жертвите и отдадеността на техните усилия и борба за създаване самостоятелна и суверенна държава Северна Македония и отговорност пред бъдещите поколения за опазване и развитие на всичко, което е ценно от богатото културно наследство и съжителство в Северна Македония, равни в своите права и задължения към общото благо - Република Северна Македония - в съответствие с традициите на Крушевската република и манифеста от Първото заседание на АСНОМ до македонския народ за проведеното първо заседание на АСНОМ и на референдума от 8 Септември 1991 г. и Охридското рамково споразумение, конституират Република Северна Македония като независима, суверенна държава с намерение да установи и консолидира върховенството на закона, да се гарантират правата на човека и гражданските свободи, за да се осигури мир и съжителство, социална справедливост, икономическо благосъстояние и напредък на личния и съвместния живот, чрез своите представители в Събранието на Република Северна Македония, избрани на свободни и демократични избори, приемат тази Конституция на Република Северна Македония.

„МКД“ (Македония): През почивните дни депутатите се съгласиха за „Северна Македония“, манифестът, а не решенията на АСНОМ и вкарване на Охридския рамков договор в Конституцията
Скопие. Македонският парламент прие с мнозинство проектопредложенията за промяна на Конституцията на Македония, с които държавата се преименува на „Република Северна Македония“, а в преамбюла вместо решенията на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) се вписва манифестът и се добавя Охридския рамков договор*. Всички тези промени произтичат от Договора за името с Гърция, подписан през юни т.г., в понеделник продължава дебатът и гласуването на останалите две конституционни поправки, предава скопското електронно издание „МКД“.
В неделя парламентът, с 65 гласа „за“, 18 „против“ и 8 „въздържал се“ (на отцепниците от ВМРО-ДПМНЕ – бел. „Фокус“) утвърдиха 34-ата поправка на Конституцията на Република Македония. Преди това те приеха и предложението XXXIV поправка, отбелязва изданието.
„МКД“ коментира, че депутатите от властта и опозицията са защитили вече познатите си позиции. Председателят на „Алианса на албанците“ Зиядин Села пък заяви, че в преамбюла на Основния закон всички граждани на Македония трябва да бъдат равнопоставени без да се прави различие за етническата им принадлежност. Пътят към ЕС и НАТО, по неговите думи, е път към повече права на гражданите на страната, равнопоставеност между народите и вътрешна междуетнчиеска кохезия.
„Ние настояваме да се дефинира като мултиетническа държава в Преамбюла. И вярвам, че всеки политически субект в парламент по един или друг начин казва именно това“, заяви Села.
Министърът на външните работи Никола Димитров му отговори, че е легитимно да се говори по този въпрос, особено по време на обществения дебат, който предстои.
„Не е хубаво чувството, че някой е тук временно. Македония е обща държава за всички нас и мисля, че е редно да се разговаря за всичко това“, заяви Димитров по време на пленарното заседание.
В събота парламента, с 67 гласа „за“, 4 „въздържал се“ и 23 „против“, прие предложението за XXXIII поправка на Конституцията на Макеодния.
С него се предвижда думите „Република Македония“ да се заменят с думите „Република Северна Македония“, а думата „Македония“ да се замени с думите „Северна Македония“, освен в член 36, който има исторически аспект и се отнася до „специалните социални права на борците от антифашистката война и от всички националноосвободителни войни на Македония“.
След гласуването на всички конституционни поправки и завършването на тази фаза, правителството, като инициатор на промените, трябва да организира обществен дебат, след който идва и третата, последна, фаза от приемането на измененията в Конституцята на Македония, произтичащи от договора за името между Атина и Скопие.

XXXV поправка

Републиката зачита суверенитета, териториалния интегритет и политическата независимост на съседните държави.

XXXIV поправка

Републиката защитава, гарантира и развива историческото и културното наследство на македонския народ.
Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина и насърчава връзките им с родината.
Републиката се грижи за членовете на македонския народ, живеещи в чужбина.
Републиката няма да се намесва в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи.
Това изменение заменя член 49 от Конституцията на Република Македония.

Агенция „Фокус“ припомня:

• Целият текст на прокламацията в отделен материал на Агенция „Фокус“
• Договорът, с който се слага край на въоръжения конфликт между славянското население и албанската „Армия за национално освобождение“, в него се предвижда промяна в официалните езици в страната на общинско равнище – занапред всеки език, говорен от над 20% от населението в дадена община, става официален наред с македонския език в съответната община. Понастоящем само албанското малцинство с приблизително 25% от населението изпълнява този критерий

„ТВ 24“ (Македония): Македонският парламент прие конституционното изменение за вписване на Охридския договор и манифестът на АСНОМ
Скопие. С 65 гласа „за“, 18 „против“ и 8 „въздържал се“, македонският парламент утвърди втората проектопоправка на Конституцията на страната, с която се променя преамбюла на Основния закон и думите „Решенията на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония)“ се заменят с думите „Манифестът от първото заседание на АСНОМ“, а освен това се добавя и Охридския рамков договор (с който се сложи край на въоръжения конфликт между славяни и албанци в съседната страна през 2001 година – бел. „Фокус“), предава интернет телевизията „24 ТВ“.
Преди това македонските депутати утвърдиха и проектоизменението на Конституцията си за промяна на името от „Северна Македония“ в „Република Северна Македония“.

A1 On (Македонния): Парламентът разглежда промените в конституцията при празна зала
Скопие. Парламентът разглежда промените в конституцията при празна зала, съобщава македонският електронен портал A1 On
Само шестима депутати от ВМРО-ДПМНЕ и петнадесет от управляващото малцинство, това е броят на депутатите, които се намират в залата на парламента, където тече дебатът по проекта за изменение на Преамбюла на конституцията. Същата картина беше и по време на дискусиите за изменението, което промени името на държавата, съобщават от портала.
От ВМРО-ДПМНЕ имаше 12 желаещи за изказвания , от СДСМ около 20, но повече от половината от тях са се отказали.
В защита на предложението на правителството за намеса в Конституцията с 4 изменения няма заявени изказвания. Днес няма и медиен интерес към обсъждането пише порталът.
Предполага се, че вместо 12 предвидени по закон дни за обсъждане на аргументите и контрааргументите, разискването ще приключи в рамките на няколко дни.

А1 Оn: С 67 гласа македонският парламент одобри конституционното изменение за промяна на името
Скопие. Събранието на Република Македония в рамките на 64-ата сесия с 67 гласа "за", четири "въздържал се" и 23 "против" одобри проекта за изменение на конституцията на Република Македония, свързан с промяната на името на страната, съобщава македонският информационен портал A1 On.
С първата поправка се предвижда в конституцията думите "Република Македония" да се заменят с думите "Република Северна Македония", а думата "Македония" се заменя с думите "Северна Македония", с изключение на член 36, който има исторически аспекти и се отнася до "Специални социални права на бойци от Антифашистката война и от всички националноосвободителни войни на Македония".
Според депутатите от управляващото мнозинство, изменението се отнася до името на държавата и чрез него най-накрая се определя името на страната в широк исторически контекст и географското определение Северна, която се добавя практически реално, но и историческо решение за дефиниране на модерна държава, която иска в изгражда своето бъдеще на универсални принципи в глобализиран свят.
Фандил Зендели, от БЕСА, каза, че като опозиционна партия подкрепят Договора от Преспа, което те смятат, че е предпоставка за стратегическата евроатлантическа интеграция на страната, въпреки че имаха възражения и предложения относно Договора.
Депутатът Дафина Стояновска от ВМРО-ДПМНЕ заяви, че споразумението е капитулантско и че с него проблемите няма да се решат, но ще се отворят само нови, защото споразумението слага край на Република Македония.
„Не гласувах при откриването на процедурата за приемане на конституционните промени, нито ще гласувам за внасянето на тези изменения. Македония без грам барут ще изчезне, каза Стояновска.
В отговор на опозиционните депутати министърът на външните работи Никола Димитров заяви, че според него те живеят на различни планети
„Когато влязохме в ООН, започнахме да строим къщата си със задължението да решим проблема с Гърция. Чрез вкопаване в древността ние загубихме приятели. Нима не е вярно, че нашата страна не обхваща целият регион на Македония“, каза Димитров.

„Локално“ (Македония): Продължава обсъждането на промените в конституцията
Скопие. Продължава обсъждането на промените в конституцията от 11 часа местно време (12 часа българско време), пише македонското електронно издание “Локално“.
В началото на вчерашното изслушване в рамките на 64-ата сесия на парламента, премиера Зоран Заев говорейки за промените, произтичащи от Договора от Преспа, подчерта, че остава отворен за приобщаване на опозицията към тях, като призова всички депутати да се намесят в етапа на подаване изменения.
Премиерът подчерта, че те ще бъдат включени в конституцията само ако Гърция одобри споразумението и подкрепи Протокола за присъединяване към НАТО. Той посочи, че тази и следващата година са от решаващо значение за процесите на европейска интеграция и за бъдещето на страната.
Заев повтори, че в предложението за промени в конституцията на Република Македония, съгласно Договора от Преспа няма нищо спорно, а предложените проектоизменения са в съответствие с международното право и с интересите на Република Македония и нейните перспективи за евроатлантическата интеграция в отговор на опозиционните депутати, които представиха критики и възражения за процеса, който според тях е противоконституционен и ще се промени името на държавата.
Депутатите от ВМРО-ДПМНЕ заявиха позицията, че с промяна на името на Република Македония в Република Северна Македония ще възникне нова държава и нова идентичност. Те повториха, че в този период на управление на СДСМ не са постигнали резултати, нито са представили проекти, нито е постигнат "живота", обещан от правителството.
Те заявиха, че промяната на името и конституцията ще последва пълното предефиниране на държавата, като повториха, че референдумът е нередовен с редица нередности в гласуването. Депутатите от опозицията попитаха министър-председателя какво ще прави правителството, ако Гърция не приеме Договора от Преспа и дали конституционните промени ще бъдат въведени отново.
Зечир Рамчилович от независимата депутатска група на ВМРО-ДПМНЕ обяви, че осемте депутати с чиято подкрепа започнаха промените в Конституцията ще гласуват „въздържал се“ за три от четирите поправки, припомняйки на премиера, че процесът на конституционни промени е свързан с процеса на помирение и прошка.

„Фактор“ (Македония): На Сашо Миялков е наложен допълнителен арест по делото „Империя“
Скопие. На бившия началник на Управлението за сигурност и контраразузнаване Сашо Миялков е наложена допълнителна мярка за 30-дневен арест по делото „Империя“ свързано с бизнес-империята на Йордан (Орце) Камчев, пише македонското електронно издание “Фактор“.
В събота Миялков е изведен от затвора и разпитан в Наказателния съд и му е определена нова мярка за неотклонение – задържане под стража за 30 дни.
По делото „Империя" са заподозрени общо 13 лица, сред които е и Миялков.
След бягството на Никола Груевски в Унгария повечето обвинени от Специализираната прокуратура биват задържани в затвора, пише изданието.

Македония: 8-те отцепници от ВМРО-ДПМНЕ поставиха нови искания, за да осигурят мнозинство от две трети за промените в Конституцията (ОБЗОР)
Скопие. 8-те отцепници от ВМРО-ДПМНЕ, които подкрепиха първото гласуване за конституционни промени, необходими за ратифицирането на договора с Гърция за смяна на името, неочаквано поставиха нови искания, за да повторят гласуването на окончателните текстове, предават македонските медии.
Според телевизия „Телма“ 8-те обвили се за независими депутати към момента ще гласуват въздържали се за 3 от 4-те конституционни поправки. Телевизията припомня, че 8-те депутати, които бяха изключени от ВМРО-ДПМНЕ заради подкрепа към договора от Преспа, оставят ново условие, а именно първо да бъде приет закон за помирение по повод събитията от 27 април 2017 г, а след това да се осигури необходимото мнозинство от две трети. „Телма“ съобщава, че премиерът Зоран Заев не е коментирал новото искане на т. нар. независима депутатска група. В словото си Заев е заявил, че конституционните промени ще станат част от Конституцията само когато Гърция одобри договора от Преспа и подкрепи протокола за членство на Македония в НАТО. От своя страна депутатите от ВМРО-ДПМНЕ в началото на заседанието са поискали точката с конституционните промени да се оттегли от дневния ред, тъй като след референдума правителството няма мандат от гражданите за промяна на Конституцията. Текстът на четирите конституционни промени трябва да бъде гласуван най-късно до 12 декември 2018 г,. като за тях са необходими гласовете на просто мнозинство от 61 гласа. След това се очаква 5-дневно публично обсъждане и промените в Конституцията на Македония трябва да се гласуват окончателно този път с две трети от гласовете.
Най-голямата македонската телевизия „Канал 5“ също отбелязва, че независимите депутати, бивши членове на ВМРО-ДПМНЕ, ще гласуват въздържал се за 3 от 4-те промени.
Новото предложение на 8-те решаващи гласа се извежда като водеща новина и от вестник „Независен“. Изданието пише, че 8-те депутати, изключени от ВМРО-ДПМНЕ ,ще се въздържат при гласуването за конституционни промени и поставят под въпрос окончателното гласуване, за което са необходими две трети от гласовете на депутатите. Вестникът цитира депутатът Зекир Рамчилович, който в специално изявление се е обърнал към премиера Заев с искането процесът на конституционни промени да е обвързан категорично с помирение и опрощение. Според „Независен“ като възможната промяна на позицията на депутатите може да се определи арестът на бившия директор на УБК Сашо Миалков.
Междувременно Миалков отново беше отведен в сградата на съда, където въпреки че се намира в следствения арест, е поискана нова мярка за неотклонение и негово задържане по случая „Империя“ около бизнесмена Орце Камчев.
Македонският „Фокус“ също се позовава на Рамчилович, като цитира част от направената декларация, в която се казва – ние, 8-те депутати, които направихме възможно отварянето на Конституцията с цел интеграцията на Македония в ЕС и НАТО, ще гласуваме въздържали се по направените предложения , за да дадем възможност за публичен дебат и като търсим потвърждение, че неотделима част от започнатия процес е приемането на допълнително предложение, с което да се гарантира македонската национална идентичност. Според „Фокус“ Рамчилович се е обърнал и към депутатите от ВМРО-ДПМНЕ с призив да подкрепят предложението за промяна на Конституцията, с която се гарантира македонсаката идентичност. Колкото до останалите 3 предложения за промени, независимата група депутати би ги подкрепила само ако процесът за конституционни промени е пряко свързан с помирение и опрощение.
Темата за продължаващата дискусия по предложенията за промени на Конституцията е водеща за „ТВ 21“, „Алсат- М“, „Нова ТВ“, „А1 ON“, „Курир“, „Макфакс“, „Плюс инфо“ и останалите мак медии.

„Свободна Европа (Македония): Движението „Македония блокира“ започва протести пред македонския парламент
Скопие. Движението "Македония блокира" и кризисния щаб срещу промяна на Конституцията, зад който стои проруската партия на Янко Бачев, "Единствена Македония", започна с протести пред парламента, в който започна обсъждането на втората фаза за конституционни промени, предвидени от Преспанския договор на Македония и Гърция , съобщава македонската редакция на радио „Свободна Европа“.
Около 200 граждани, облечени в жълти жилетки са се събрали пред парламента и пеят патриотични песни. Те изискват незабавна оставка на правителството и обявяват, че ще поставят палатки пред парламента и ще останат там да празнуват Нова година. Те разкритикуваха МВР, че с двойната ограда и по-широкия периметър на охраняваната зона, провокират тези, които днес протестират срещу промени в конституцията.

Александър Дамовски, МКД: Не е ясно дали необходимото за промени в Конституцията на Македония 2/3 мнозинство ще се формира и запази до средата на януари 2019 г.
София. Не е ясно дали необходимото за промени в Конституцията на Македония 2/3 мнозинство ще се формира и запази до средата на януари 2019. Това каза за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ главният редактор на електронното издание МКД Александър Дамовски като уточни, че до тогава Събранието трябва да завърши работата си по евентуалната промяна на името. Според него политическата картина е претърпяла промени след задържането на бившия директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване (УСКР) Сашо Миялков и изключването му от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. До януари 2019 предстоят още няколко гласувания за приемане или отхвърляне на четирите изменения в основния закон на югозападната ни съседка. „Главното действащо лице в уговорката за мнозинство от 19 октомври, когато Събранието реши да пристъпи към процедурата за промени на Конституцията, беше именно Сашо Миялков – един от осемте депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които гласуваха срещу решението на опозицията да не подкрепи промените. Сега, след задържането на Миялков, има колебание сред останалите седем депутати, които първоначално гласуваха „За“. Според тях тези действия на правителството срещу бившия директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване не допринасят за опрощаването или амнистията на участващите в размириците от 27 април. Договорката между осемте и управляващите бе амнистия чрез закон за помирение или някакво решение на Събранието за помилване“, обясни главният редактор на електронното издание МКД. Всички албански партии са за промяната на името на Македония, допълни Александър Дамовски и уточни, че според последното допитване на МКД до общественото мнение над 51% от анкетираните са против промените на Конституцията, като над 62% от тях са македонци. Това означава, че над 70% от албанците подкрепят промените, предвидени в договора от Преспа, каза още Дамовски.