Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Украинската „мечта“ за помощ от НАТО в Азовско море

29 ноември 2018 | 13:41

Украйна се надява на помощ от НАТО за справяне с руските действия в Азовско море – мечта, която едва ли ще се сбъдне. Държавният й глава Петро Порошенко се обърна с призив към западните държави за оказване на подкрепа на Киев, като изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“.„Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
Към настоящия момент обаче изглежда, че надеждите му ще бъдат попарени. Западът предпочете да си затвори очите пред инцидента в Керченския проток. Германия и Франция не подкрепиха идеята за нови санкции срещу Русия. Съдейки по информация, изтекла от закритото заседание на Комисията по политика и сигурност в Брюксел във вторник, двете страни са уверени, че е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев, а „санкциите не са част от тези мерки".
Официален Берлин в лицето на канцлера на ФРГ Ангела Меркел наруши мълчанието си за инцидента в Азовско море, като повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна. Изявлението й може да се възприеме като директен отговор на призивите на Порошенко за изпращане на кораби на НАТО в региона. Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да бъде разумна, защото знаем, че можем да решим нещата само мисъл и чрез диалог, защото няма военно решение на тези спорове".
По-късно през деня Меркел ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.


DW: Украйна призова за затварянето на Босфора за руските кораби
Украйна ще настоява за затварянето на Босфора за руските кораби като отговор на инцидента в Керченския пролив. Това заяви командващият Военноморските сили на Украйна Игор Вороченко в рамките на реч на втората по рода си Международна конференция по въпросите за морската сигурност, която се състоя в Киев, предава Deutsche Welle.
„Сигурен съм, че международната общност все пак ще вземе решение и ще признае, че е извършена агресия срещу Украйна. Във връзка с това и нормите на Конвенцията от Монтрьо, а именно точка 19, ще се опитаме да поискаме закриването на Босфора в Република Турция, за да знаят руснаците как да нарушават нормите на международното право", подчерта Вороненко.
По-късно през деня от Берлин министър-председателят на Украйна Володимир Гройсман заяви пред журналисти, че Западът е длъжен да наложи огледални мерки на Русия за ограничаване на корабоплаването в Азовско море. „Консултациите продължават. Очакваме от нашите международни партньори много твърда реакция спрямо агресора. Дълбоко съм убеден, че единственият правилен вариант е абсолютната реципрочност. Ако Русия възпрепятства свободното корабоплаване, то целият цивилизован свят трябва да направи същото спрямо нея“, подчерта Гройсман.

Берлин попари украинските „мечти“ за изпращане на военни кораби в Азовско море (ОБЗОР)
Държавният глава на Украйна Петро Порошенко се обърна с призив към западните държави за оказване на подкрепа на Киев в новата криза в отношенията с Руската федерация, като изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на страната при необходимост и да гарантират сигурността й“.
В навечерието на третото издание на Германо-украинския форум в Берлин, Порошенко отправи ясно послание, че Киев ще разчита на Берлин за излизане от задънената улица, в която отново попаднаха руско-украинските отношения – този път заради инцидента край бреговете на Крим от неделя, когато граничните служители на Москва задържаха три украински военни кораби заедно с екипажа им на борда. „Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
Украинският президент подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници“. Коментирайки очакванията си от официален Берлин за Керченската криза, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.
Към настоящия момент обаче изглежда, че надеждите му ще бъдат попарени. Западът предпочете да си затвори очите пред инцидента в Керченския проток. По-рано тази седмица Германия и Франция не подкрепиха идеята за въвеждането на нови санкции срещу Русия. Съгласно информация, изтекла от закритото заседание на Комисията по политика и сигурност в Брюксел, двете страни са уверени, че е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев, а „санкциите не са част от тези мерки".
Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас отхвърли директно призивите на украинския президент Петро Порошенко за изпращане на германски военни кораби в Азовско море. „Разбирам притесненията, които Украйна има“, увери германският социалдемократ, като подчерта, че действията на руските военни са непропорционални и нямат правно основание. „Не искаме милитаризация на конфликта, искаме политически процес", подчерта Маас.
Последва изявление от Министерството на отбраната в Берлин, от което стана ясно, че в момента няма германски военни кораби в Черно море.
В четвъртък канцлерът на ФРГ Ангела Меркел наруши мълчанието си за инцидента в Азовско море, като повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна. Изявлението й може да се възприеме като директен отговор на призивите на Порошенко за изпращане на кораби на НАТО в региона. Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да действа обмислено, защото знаем, че можем да решим нещата само с разум и чрез диалог, няма военно решение на тези спорове".
В тази връзка Меркел също така потвърди готовността на Берлин за продължаване на преговорите в „нормандски формат“ за разрешаване на украинската криза. При това обаче тя подчерта, че консултациите между Франция, Германия, Русия и Украйна засега остават „много незначителни“.
Германският лидер все пак не пропусна да отбележи, че счита Москва за отговорна за неделните събития в Керченския проток. В реч за откриването на Германо-украинския форум в Берлин, Меркел обвини Русия в стремеж да затвори достъпа към Мариупол и другите украински пристанища в Азовско море. „Има страни по границата с Русия, които нямат възможност да се развиват така, както биха искали. Ние, германците, не можем да си затваряме очите за това“, увери канцлерът на ФРГ, визирайки страни като Грузия, Молдова, Армения и Азербайджан.
Предстои Меркел да се срещне в Берлин и с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.

FAZ: Германският външен министър отхвърли призивите на Петро Порошенко за изпращане на военни кораби в Азовско море
Министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас отхвърли призивите на украинския президент Петро Порошенко за изпращане на германски военни кораби в Азовско море, съобщава националният ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Разбирам притесненията, които Украйна има“, увери германският социалдемократ, като подчерта, че действията на руските военни са непропорционални и нямат правно основание. „Не искаме милитаризация на конфликта, искаме политически процес", подчерта Маас. Според Министерството на отбраната в Берлин в момента няма германски военни кораби в Черно море.
По-рано държавният глава на Украйна подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“. Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

AFP: Ангела Меркел отново предупреди, че „няма военно решение“ на конфликта в Украйна, призова Киев да прояви „разум“
Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна, след като президентът Петро Порошенко поиска подкрепа от НАТО в сблъсъка на страната му с Русия, предава AFP.
Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да бъде разумна, защото знаем, че можем да решим нещата само мисъл и чрез диалог, защото няма военно решение на тези спорове".
По-късно през деня Меркел ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.

Die Welt: Германия може да окаже натиск върху Русия чрез "Северен поток 2"
Икономиката и търговията са ефективни средства за оказване на натиск в международните отношения, твърдят Ансгар Грау и Филип Фриц в статия за водещия германски национален ежедневник Die Welt. Авторите призовават Европа да повлияе на действията на Русия, а като най-добър инструмент за това те определят проекта за изграждането на газопровода „Северен поток-2“. Германия може да реши съдбата му, уверени са Грау и Фриц, като подчертават, че всъщност Русия зависи повече от отношенията с Германия, отколкото обратното.
До този момент канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е направила никакви изявления за изострянето на ситуацията в Азовско море. В същото време, като никой друг, тя е в състояние да окаже натиск върху Владимир Путин. Определената зависимост на Германия от Русия може дори да се превърне в предимство, уверяват двамата автори на статията.
За пореден път събитията на световната политика принуждават федералното правителство в Берлин да предприеме действия: обстрелването на украински кораби от руските граничари, влошаването на ситуацията в Азовско море и налагането на военно положение в някои части на Украйна - Германия може да изиграе ключова роля в тези събития.
Като най-голямата и икономически силна държава в Европейския съюз, от една страна, Германия е основната движеща сила на режима на санкциите спрямо Русия, а Бундесверът участва в мисията на НАТО в Литва. От друга страна, чрез компании в Русия и не на последно място чрез проекта „Северен поток - 2", Германия е особено свързана с Русия и може да окаже натиск върху нея, макар в Берлин да не изгарят от желание да признаят този факт.
Но сериозността на ситуацията изисква стъпки именно в тази посока. В рамките на посещението си в Мадрид в началото на седмицата, министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас подчерта, че събитията в Азовско море показват, че конфликтът в Източна Украйна и Крим продължава да застрашава европейската сигурност. Въпреки това Меркел все още запазва странно мълчание.
То обаче няма да продължи дълго, защото в четвъртък тя ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.
Може би чрез доставката на германски оръжия за Украйна или дори чрез изпращане на кораби от германския флот в Азовско море? Не, тези украински мечти е малко вероятно да се сбъднат, признават авторите на статията. Берлин има и други средства, за да запази Русия в сегашните й граници, да подкрепи Украйна и да се погрижи за гарантирането на мира в Европа.
„Северен поток 2" може да се превърне тъкмо в такъв инструмент. Русия е икономически по-зависима от Германия, отколкото обратното. Обемът на търговията между Германия и източноевропейските страни-членки на ЕС - Унгария, Полша, Словакия и Чехия - сега е по-голям от този с Русия.
Берлин трябва да научи урока си. Целта на Русия е да предизвика дестабилизация и постепенно да увеличи влиянието си. Целта на Германия трябва да бъде запазването и, в някои случаи, възстановяването на европейската структура за сигурност. За тази цел тя може да използва следните лостове: да инициира нови санкции, както и да заплаши, че ще изостави проекта за „Северен поток - 2". Сега е моментът за действие, предупреждават Грау и Фриц.

Петро Порошенко в интервю за BILD: Путин разказва приказки на света, не вярвайте на лъжите му
В интервю за германския вестник BILD държавният глава на Украйна Петро Порошенко отхвърли твърденията на руския президент Владимир Путин, който свърза инцидента в Азовско море с целите на предизборната кампания на украинския лидер .
„Не вярвайте на лъжите на Путин. Това е нелепо. Спомнете си какво каза на света – че в Крим няма руски войници. Спомняте ли си, че той каза също, че и в Източна Украйна няма руски войници? Или за отравяне на бившия си агент в Солзбъри? Путин разказва приказки на света, сега също“, подчерта Порошенко.
„Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
В отговор на въпрос дали Германия трябва да изпрати военни кораби в Азовско море, украинският президент подчерта, че страната е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“.
Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.

УНИАН (Украйна): Турският президент може да стане посредник между Русия и Украйна
Турският президент може да стане посредник между Русия и Украйна, предава украинската агенция УНИАН.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин е бил обсъден въпросът за ролята на Турция в посредничеството при разрешаването на конфликта между Русия и Украйна в Черно море.
"По време на разговора бе обсъден въпросът за инцидента в Керченския проток, включително въпроса за ролята ни на посредник", каза той пред репортери на летището, преди замине за срещата на върха на Г-20. Турският президент отбеляза, че обсъждането на проблема е планирано да продължи на среща в рамките на срещата на високо равнище.

REGNUM (Русия): Молдовският президент се надява на мирно урегулиране на конфликта между Русия и Украйна
Молдовският президент се надява на мирно урегулиране на конфликта между Русия и Украйна, предава руската агенция REGNUM
В президентската администрация на Молдова Игор Додон се надяват, че "две държави, приятелски настроени към Молдова" - Украйна и Русия - ще могат да преодолеят чрез мирен и политически диалог "неразбирателството и конфликта", възникнали през последните дни в отношенията между двете страни. Това заяви прессекретарят на президента на Молдова Игор Додон Максим Лебедински, който представи позицията на държавния глава, се казва в информацията от REGNUM.
"Всички действия, които могат да доведат до влошаване на ситуацията в региона, са много опасни", добави Лебедински. Той също така изрази загриженост относно възможните трудности за молдовските граждани и износители поради военното положение в Украйна. "Първите сигнали по този показател вече са се появили", добави той.
Администрацията на Додон също увери, че следи отблизо положението на границата между Украйна и Приднестровието, за да "елиминира или предотврати всякакви провокации". Министерството се надява, че сегашният епизод "няма да има сериозни последици за регионалната сигурност и ще бъде решен с мирни политически средства".
Другите лидери на Молдова - премиерът Павел Филип и председателят на парламента Андриан Канду – заеха по-твърда позиция по въпроса. Филип заяви, че "това е най-сериозното нарушение на Русия, което се случи след анексирането на Крим".
Канду от своя страна "категорично осъди агресията на Русия ", като призова международната общност да използва всички налични инструменти, за да предотврати ескалацията на конфликта. "Ние сме солидарни с Украйна", подчерта той.
Министерството на външните работи на Молдова също така заяви, че подкрепя "териториалната цялост" и осъжда "всички актове на агресия и провокация".

„Независимая газета“: След Керченската провокация може да последват и други
След Керченската провокация може да последват и други, пише Александър Храмчихин - Заместник-директор на Института за политически и военни анализи в руския вестник “Независимая газета“.
В началото авторът припомня как конфликтът в Азовско море започва със задържането на руския риболовен траулер „Норд“ през март тази година.
Целта на задържането от страна на украинските граничари в Азовско море на риболовния кораб "Норд" през март тази година със сигурност не беше борбата срещу бракониерството. Всичките 10 членове на екипажа на кораба бяха жители на Крим, които получиха руско гражданство през 2014 г. И в главата на някого в Киев се е родила "творческа" идея - да организира пропагандно представление с признанието на моряците, че те са граждани на Украйна. Но нищо не се случи - през целия период на пленничеството им (седем моряци бяха освободени съвсем наскоро и капитанът все още е задържан) никой от тях не искаше да се върне към украинското гражданство въпреки оказаният много силен психологически натиск.
След задържането на „Норд“ Русия увеличи времето за инспекция на чуждестранни кораби, отиващи към азовските пристанища на Украйна - Мариупол и Бердянск и обратно, поради което тези пристанища започнаха да понасят сериозни загуби. В допълнение, няколко украински риболовни кораби бяха задържани, поради което уловът на риба от украинската страна рязко намаля. Това означава, че последиците от прилагането на "творческата" идея се оказаха много тъжни за Украйна.
През септември Украйна реши да укрепи позицията си на Азовско море, като прехвърли двете най-нови речни бронирани лодки на проект 51855 „Гюрза-М“ „Лубни“ и „Кременчуг“ там. Тъй като тези лодки не могат да оперират в открито море, те са били транспортирани от Одеса по суша. Два помощни кораба на украинския флот се преместиха в Бердянск, като поискаха правото да преминат под кримския мост от руската страна, след като получиха руски пилот. Не са възникнали конфликти.
Но украинският президент Порошенко усеща, че дори с използването на административни ресурси той няма да може да спечели предстоящите президентски избори през март 2019 г. Ето защо не трябва да се провеждат никакви избори, както и различни антиправителствени митинги по всяко време (например поради липса на отопление). Или е необходимо рязко да увеличите рейтинга си.
В резултат на това бяха изпратени още „Гюрзи“ - „Бердянск“ и „Никопол“ на поход от Одеса до Бердянск, както и рейдов влекач (който тегли кораби в пристанищата). Нито един от тези съдове изобщо не трябва да излиза в открито море (освен това, както беше казано по-горе, „Гюрза“ може безпроблемно да се транспортира по суша), особено в края на ноември. Но им беше наредено да минат през Керченския пролив, без да уведомяват руската страна. Ако успееше начинанието Порошенко щеше да обяви, че е постигнал голяма победа, спечелвайки рейтинг за изборите. Ако Русия беше потопила лодките и влекача, целият "цивилизован свят" отново щеше да види "лицето на руския агресор". Москва ще получи нова порция санкции и Порошенко ще въведе военно положение с отмяна на изборите, официална цензура в медиите и забрана на публични събития.
Въпреки това, Порошенко успя да прокара през Върховната Рада съкратена версия на военното положение - само за един месец и не в цялата страна. Много е вероятно да последват много по-амбициозни провокации (най-вероятно в Донбас) или текущата версия да бъде продължена, което ще позволи отменянето на изборите само в най-опозиционните южни и източни региони (то е въведено точно в тях).

AFP: Петро Порошенко настоява за изпращане на кораби на НАТО в Азовско море
Украинският президент Петро Порошенко настоява за изпращане на кораби на НАТО в Азовско море, пред германският вестник Bild, цитиран от AFP.
Украинският президент Петро Порошенко поиска от членовете на НАТО, включително Германия, в четвъртък, да изпратят военноморски кораби на Азовско море, за да подкрепят страната му в конфликта с Русия.
"Германия е един от нашите най-близки съюзници и се надяваме, че държавите в НАТО са готови да дислоцират военноморски кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна и да осигурят сигурност", каза той пред германския вестник Bild.
Порошенко обаче обвини Путин, че "не иска нищо по-малко, от това да завладее Азовско море. Единственият език, от който той разбира, е единството на западния свят".
"Не можем да приемем тази агресивна политика на Русия. Първо беше Крим, после Източна Украйна, сега иска Азовско море.
"Германия също трябва да си зададе въпроса: какво ще направи след това Путин, ако не го спрем?" добави той в деня, когато премиерът на Украйна Володимир Гройсман посети Берлин.

„Взгляд“: Защо Западът реши да си затвори очите за керченския инцидент
Защо Западът реши да си затвори очите за Керченския инцидент, пише руският ежедневник “Взгляд“.
Плановете на Порошенко се провалят един след друг. Първоначално той не успя да наложи военно положение в Украйна във формата, от който се нуждаеше, а сега Франция и Германия не подкрепиха плана на нови антируски санкции. Идеята беше торпилирана на равнище управленски органи на Европейския съюз. Защо този път Западът реши да не подкрепи желанието на Киев отново да навреди на Русия, анализира вестникът.
Германия и Франция не подкрепиха идеята за нови санкции срещу Русия на фона на кризата около Керченския проток. Това съобщи в сряда немският Die Welt. Съдейки по изтичането на информация от закритото заседание на Комитета по политика и сигурност в Брюксел във вторник, дипломати от двете страни заявиха, че сега е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев. Но "санкциите не са част от тези мерки", подчертаха представителите на Берлин и Париж .
Вместо това Франция и Германия искат "да продължат дипломатическите си усилия" за разрешаване на конфликта в Азовско море - и да предложат включването на силите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
На официално ниво Берлин не потвърди тази информация , но и не я отрече. Представителят на канцлера Меркел Щефан Зайберт говори за това много уклончиво.
"Нашата позиция е, че евентуалното разширяване на съществуващите санкции трябва да се обсъжда с европейските партньори. Не искам да изпреварвам тази дискусия ", каза Зайберт, като припомни, че скоро ЕС ще обсъди разширяването на вече съществуващите санкции. "Сега на преден план е деескалацията и предоставянето на помощ на задържаните украински моряци", цитира го ТАСС. Зайберт добави, че Берлин призовава Москва и Киев "да започнат диалог възможно най-скоро".
Но украинският президент Петро Порошенко директно поиска да се увеличи натиска върху Русия след инцидента в Керченския проток. Според него ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск "е уверил, че ще направи всичко възможно ... по отношение на продължаването на политиката на санкциите". Обещанията да се оплакват на Запада звучаха и в първите изявления на Порошенко за инцидента.
В публичната сфера, Лондон, Париж и дори Берлин осъдиха действията на Москва. Както обаче се оказва, въпросът не е далеч от реториката. И западната преса незабавно стигна до сърцевината: инцидентът с Керч беше провокация, благоприятна само за Киев.
Както вече отбеляза вестник „Взгляд“, всъщност великите сили - Великобритания, Франция, САЩ - не бързат да отговорят на желанията на Киев. Между малките държави от ЕС няма единство. Полският президент Анджей Дуда, както и естонският министър на отбраната Юри Луйк, недвусмислено подкрепиха наказателните мерки срещу Русия. Австрийският външен министър Карин Кнайсел обаче изрази резерви: ЕС ще вземе решение за нови санкции, в зависимост от "публикуването на фактите и бъдещото поведение на двете страни". Председателят на словашкия парламент, Андрей Данко, се съмнява дали трябва да се повярва на Порошенко:
Директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински не изключва, че срещата между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин все още може да се осуети.
Все още не е ясна последната дума на Тръмп. Не знаем дали ще се състои срещата между Путин и Тръмп. Фактът, че Украйна провокира Русия, също е разбран на Запад, и, разбира се, те няма да следват желанията на Киев. Но публично те все още подкрепят Украйна. Така че все още не е възможно да се заключи, че инцидентът е бил уреден ", каза той пред вестник "Взгляд“.
Погребрински обаче е съгласен, че планът на украинския президент като цяло не е успял. "Порошенко не успя да прокара своята версия на указа, а това значително разваля перспективите му за друг мандат. Някои от моите колеги вярват, че той вече се е отказал от състезанието за президентството. Мисля, че е твърде рано да се направи недвусмислено заключение, но в това изявление има някаква истина ", признава експертът от Киев.
За разлика от Погребински, Кирил Коктиш, доцент в катедра "Политическа теория" в Московския държавен институт за международни отношения, е сигурен, че инцидентът в Керч вече е изчерпан.
"Това беше инициативата или само Порошенко, или Порошенко в сътрудничество с Кърт Волкър.
Малко вероятно е да е одобрен някъде по-нагоре в американската администрация. Тоест, този инцидент се е оказал неприятна импровизация за Тръмп. Това беше опит да се постави Европа пред свършен факт, когато Киев очевидно си позволява всичко ", обясни експертът.
"Възможно е първоначалното намерение да е било, че корабите ще бъдат потопени, ще има човешки жертви и т.н. Съдейки по заповедите, дадени на моряците, според данните, публикувани от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Киев е очаквал въоръжен инцидент. Имаше изчисление както за травматичния ефект, така и за последвалите нови санкции и за военното положение ", каза Коктиш пред вестника.
"Едно е когато имаш налице истинско стълкновение и друго, когато корабите престояват за повече от 12 часа, става малко нелепо. Ситуацията се превръща във фарс, а не в трагедия, смята политологът. - Ето защо Франция, Англия и Германия реагираха предсказуемо. Германия например обеща да предприеме "най-тежките стъпки", което може да бъде изразено във факта, че Меркел ще говори с Путин и ще изрази загрижеността си".

УНИАН (Украйна): През Керченския проток се пропускат само кораби към руски пристанища
Към вечерта на 28 ноември 2018 г. движението през Керченския пролив се извършва само в посока към руските пристанища на Азовско море, заяви министърът на инфраструктурата на Украйна Владимир Омелян във социалната мрежа „Фейсбук“, цитиран от украинската агенция УНИАН.
"Украинските пристанища на Азовско море, Мариупол и Бердянск всъщност са блокирани от Руската федерация за влизане и излизане на кораби", отбеляза той. Има 18 кораба, чакащи да влязат в Азовско море: четири са на път до пристанище Бердянск, 14 - до пристанище Мариупол. На изхода от Азовско море към Черно море има три кораба от пристанище Бердянск и шест от пристанище Мариупол. Осем кораба са закотвени в пристанищата. "В момента има общо 35 кораба, които са блокирани ... Действията на руската страна предполагат целенасочена ескалация на ситуацията в Азовско море и дестабилизацията на региона.“
„Налице е постепенно изместване на Украйна от нашите законни територии, закрепени от международното право" - подчерта министърът.

АА: Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили Азовската криза и двустранните отношения в телефонен разговор
Президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Турция Реджеп Тайип Ердоган са обсъдили Азовската криза и двустранните отношения в телефонен разговор, предава Anadolu Agency
Двамата президенти са решили да се срещнат в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Аржентина тази седмица, заявиха източниците, които поискаха да не бъдат назовавани, поради ограничения за говорене пред пресата.
Източникът е заявил, че Ердоган е разказал и за разговорите си по-рано днес с руския президент Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко за неотдавнашната конфронтация в Азовско море.

AFP: Владимир Путин защитава „законното“ според него задържане на украинските кораби
Президентът Владимир Путин настоя в сряда, че руските сили са били в правото да задържат трите украински кораба миналия уикенд, но президентът Доналд Тръмп изрази "дълбоката си загриженост" относно действията на Москва срещу съюзник на САЩ, пише AFP.
В първото си по-обширно изказване след конфронтацията в морето в неделя Путин каза, че той е оркестриран от Киев като "провокация".
Той каза, че украинските кораби са влезли в руските териториални води и са отказали да отговорят на исканията за спиране от руски патрулни съдове.
"Какво трябваше да направят те (руските сили)?" Каза Путин, когато беше запитан за инцидента на международния инвестиционен форум в Москва.
"Те изпълняваха военните си задължения, изпълнявайки законните си функции в защитата на границите на Русия, същото ще направят и във вашата страна."

УНИАН (Украйна): Украйна се е обърнала към международния трибунал към ООН заради задържането на нейните кораби
Украйна информира Международния трибунал на ООН за морското право за задържаните, след използване на оръжия от руската армия, украински кораби и екипажи в Керченския проток. Това съобщи пресслужбата на Министерството на външните работи на Украйна относно информирането на Арбитражния трибунал, който разглежда спора между Украйна и Руската федерация, за влошаване на положението в Керченския проток, Азовско и Черно море, предава украинската агенция УНИАН
"На 27 ноември 2018 г. Министерството на външните работи информира арбитражния съд, разглеждащ спора между Украйна и Руската федерация за нарушаването на Конвенцията на ООН по морско право в Черно море, Азовско море и Керченския проток, относно скорошни действия на Руската федерация, които значително влошиха спора между страните“ – се каза в изявлението. По-специално, "Украйна обръща внимание на продължаващата практика на дискриминационно преследване на украински и чуждестранни съдове, които искат да преминат през Керченския пролив към Мариупол, Бердянск и други украински пристанища." "Украйна и другите крайбрежни държави от Черно море, включително Европейския съюз и Турция, категорично осъдиха подобни действия и призоваха Руската федерация да гарантира свободата на преминаване през Керченския пролив", твърдят украински дипломати.