Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Босна и Херцеговина: Победа за Додик, Джаферович и Комшич

08 октомври 2018 | 17:08

Досегашният президент на Република Сръбска Милорад Додик и кандидатът на бошняшката „Партия за демократично действие“ Шефик Джаферович спечелиха по едно от местата за тристранното председателство на Босна и Херцеговина. По данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната Драган Чович, досегашният президент от босненските хървати, изгуби мястото си. Умереният социалдемократ Желко Комшич, който вече е имал общо два мандата, сега ще има възможност за трети, след като според предварителните резултати получава близо 50на сто от подкрепата на избирателите.
С дългогодишните си призиви за отделяне на Република Сръбска и с подчертано близките си връзки с руския президент Владимир Путин, Додик отдава разделя мненията на Балканите. Преди изборите обаче той смекчи тона и обяви, че няма да се стреми да прави нищо, което ще наруши целостта на Босна и Херцеговина и ще наруши Дейтънското споразумение. Сега лидерът на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) за пръв път ще е в тричленното президенство, след като бе премиер, а по-късно президент на Република Сръбска.
Додик вече обяви какви ще бъдат първите му стъпки на поста: той ще настоява за премахване на длъжността Върховен представител за Босна и Херцеговина, който контролира изпълнението на гражданските аспекти по Дейтънското споразумение. „Ще се опитам да осигуря подкрепа чрез моите дипломатически контакти. Знам, че Русия приема, че повечето страни приемат - Сърбия е съгласна, Хърватия е съгласна. Остава само Америка“, отбеляза Додик.
Според него в Босна и Херцеговина има „стара американска администрация, която работи за миналото“. Ето защо Додик смята да адресира писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп, с което да поиска подкрепата му за премахване на длъжността. „Ако Босна иска да бъде суверенна и иска да бъде страна с капацитет на международната сцена, трябва да функционира без Върховния представител“, поясни Додик.
Същевременно той бе категоричен, че ще настоява чужденците да не се месят в работата на Конституционния съд. „Чужденците от КС трябва да си отидат, това ще бъде едно от моите първи искания“.


N1 (Босна): Първата среща на Милорад Додик като член на Председателството ще бъде с президента на Сърбия
Милорад Додик, който след преброяването на по-голямата част от бюлетините се очертава като победител на изборите за тристранното председателство на Босна и Херцеговина, планира първата среща след встъпването му в новата длъжност да бъде с държавния глава на Сърбия Александър Вучич, предава босненската телевизия N1.
„Вече разговарях с Вучич и ще се срещна с него, първо с него. Що се отнася до моя опонент (Шефик Джаферович), дори и всички гласове от мюсюлмани от чужбина (т.е. гласовете от разселени босненци) няма да му помогнат“, каза Додик, добавяйки, че той ще бъде първият член на председателството, който ще донесе знамето на РС в Сградата на председателството.

„Макфакс“: Първи медийни реакции след изборите в Босна и Херцеговина: Страната влиза в конституционна и политическа криза
Първите реакции на медиите в Босна и Херцеговина след осмите общи избори след края на войната, не изключват възможността държавата да влезе в конституционна и политическа криза, предава македонската информационна агенция „Макфакс“.
Според медиите е особено очевидно, че за много регистрирани гласоподаватели в БиХдо избирателните секции е било трудно.
Журналистът Бенямин Буткович от Al Jazeera Balkans Ал пише, че вероятно най-голямата изненада на изборите е провалът на кандидата за член на председателството на БиХ от редиците на босненския народ, лидер на „Съюза за по-добро бъдеще“, Фахрудин Радончич.
Причините за подобно поражение, твърди авторът, вероятно ще анализират в предизборния му предизборния щаб, но според прогнозите преди гласуването основната надпревара трябваше да се води между Радончич и кандидатът на „Партията на демократичното действие“, Шефик Джаферович.
„Политическият потоп е още по-голям, тъй като това е един от кандидатите на Мирсад Хаджиикадич, лишен от подкрепа от всяка партия, която спечели почти 10 процента от гласовете, а Радончич, със сериозна партия, която участва в правителството, спечели само два и половина процента повече. И тук очевидно няма да ни помогне преброяването на останалите бюлетини", твърди Буткович.
Мнозина твърдят, че е изненада и убедителният брой гласове за Желко Комшич в сравнение с съперника му Драган Чович.
Буткович смята, че очите на обществеността отново са обърнати към БиХ и изборите за членове на председателството на Босна и Херцеговина, но според него е много по-смислено е да се помисли за това какви ще бъдат политическите сили в парламента.
Споменавайки серия нередности по време на изборите, авторът посочва, че след приключване на изборната надпревара, Босна влиза в конституционна и политическа криза, защото според действащия избирателен закон, няма да бъде възможно да се приложат резултатите от изборите в частта, която се отнася до запълването на парламента в страната.

Sarajevo Times (Босна и Херцеговина): Международните наблюдатели ще представят своите данни за изборите в Босна и Херцеговина
Мисията на международните наблюдатели за състоялите се в неделя избори в Босна и Херцеговина ще представи предварителен доклад за гласуването на специална пресконференция в Сараево, съобщава електронното издание Sarajevo Times.
Мониторинговата международна комисия се съставя от Бюрото по демократичните институции и правата на човека (БДИПЧ) и Парламентарната Асамблея (ПА на ОССЕ) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Европейският парламент (EП) и Парламентарната Асамблея на НАТО (ПА на НАТО).
В международната мисия за наблюдаване на изборите са включени 320 души от 43 страни, в това число - 250 от БДИПЧ , които работят на дългосрочни или краткосрочни договори, 30 парламентаристи и членове от екипа на ПА на ОССЕ , 18 – от ПАСЕ, 9 – от ЕП и 8 от ПА на НАТО.
ОССЕ изпрати свои наблюдатели в Босна и Херцеговина през септември с цел да наблюдава процеса на организиране на общите избори. След като беше поканено от босненските власти и под егидата на ОССЕ БДИПЧ има за задача да наблюдава избирателния процес преди, по време на изборния ден и след него, заяви на пресконференция ръководителят на мисията Петер Тейер. „Целта е да установим интегритета на изборния процес и да дадем възможност на всеки гражданин да упражни универсалното си право да гласува“.
Посланик Тейлер акцентира, че екипът от наблюдатели ще остане независим, неделим, защото е в страната, за да наблюдава дали изборите се провеждат според установената изборна технология“.

Милорад Додик: В Босна и Херцеговина има стара американска администрация, която работи за миналото
Милорад Додик, който според предварителните резултати на Централната избирателна комисия (ЦИК) печели най-много гласове в изборите за сръбски член на Председателството, ще настоява за премахване на длъжността Върховен представител за Босна и Херцеговина, който контролира изпълнението на гражданските аспекти по Дейтънското споразумение, отбелязва електронното издание на водещия белградски ежедневник „Политика“.
Според първите предварителни резултати на ЦИК Шефик Джаферович, Желко Комшич и Милорад Додик печелят изборите за членове на Председателството на Босна и Херцеговина.
Додик, който е и председател на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД), подчерта, че ако другите членове на Председателството искат да приемат предложението му ще води диалог с тях, защото – съгласно думите му, ако искат да направят „Босна малко по-силна, отколкото е днес, тогава те трябва да изгонят Върховния представител".
„Ще се опитам да осигуря подкрепа чрез моите дипломатически контакти. Знам, че Русия приема, че повечето страни приемат - Сърбия е съгласна, Хърватия е съгласна. Остава само Америка“, отбеляза Додик.
Според него в Босна и Херцеговина има „стара американска администрация, която работи за миналото“. Ето защо Додик смята да адресира писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп, с което да поиска подкрепата му за премахване на длъжността. „Ако Босна иска да бъде суверенна и иска да бъде страна с капацитет на международната сцена, трябва да функционира без Върховния представител“, поясни Додик.
Същевременно той бе категоричен, че ще настоява чужденците да не се месят в работата на Конституционния съд. „Чужденците от КС трябва да си отидат, това ще бъде едно от моите първи искания“.

Die Zeit: Изборите в Босна и Херцеговина – разгром за хърватите в страната
Изборът на тричленно държавно председателство в Босна и Херцеговина се оказа тежко поражение за хърватите в страната, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Zeit.
За заемането на най-висшия пост в Сараево ще се премести Желко Комшич, а не дългогодишният лидер на хърватите в страната Драган Чович. Вече бяха изразени опасения, че тежката загуба може да предизвика „безпрецедентна криза“ – още в предизборната си кампания Чович загатна, че в случай на поражение хърватите ще трябва да настояват за политически органи в цялата страна.
В Босна и Херцеговина мюсюлманските бошнаци съставляват около половината от населението. Православните сърби съставляват една трета, католическите хървати са най-малката група от населението - около 15%. Във всеки случай един представител и на трите групи трябва да бъде представен в Председателството на държавата. Макар че почти всички негови сънародници са гласували за него, Чович губи своите позиции.
Шефик Джаферович също ще се присъедини към Председателството, съобщи Избирателната комисия. Той принадлежи към най-голямата мюсюлманска партия в страната. За сърбите проруският Милорад Додик обяви победата си вечерта. Той събра 56% от гласовете срещу 44% за неговия политически съперник Младе Иванич (44%).
Докато тези двама лидери се считат за представители на националистически крила на своя народ и искат да гарантират техните права с допълнителни мерки, то при Комшич ситуацията е различна. „Ще служа на всички граждани, дори и да не са гласували за мен“, увери кандидатът на Херцеговина.

N1 TV (Босна и Херцеговина): ЦИК обяви междинни резултати за членове на тричленното Председателство на страната
ЦИК току-що излезе с резултатите от изборите за членовете на Председателството на БиХ и на базата на 43,42% преброени протоколи , съобщава босненският телевизионен канал N1 TV
Kандидатът на Съюза на независимите социалдемократи Милорад Додик печели 55,15% от гласовете за член на председателството от сръбската квота. Сефик Джеферович от Партията на демократичното действие печели почти 38% от гласовете в изборите за член на Председателството от квотата на бошняците, докато кандидатът на Демократичния Фронт Желко Комшич спечели 49% от гласовете в изборите за член на Председателството от редиците на хърватския народ.

Deutche Welle: Какви са руските игри на изборите в Босна и Херцеговина
Какви са руските игри на изборите в Босна и Херцеговина, пише Deutche Welle.
Основната цел на Русия в БиХ и региона е да предотврати разширяването на НАТО. Ето защо в подготовката за общите избори в БиХ Москва подкрепя онези политически сили, които работят в нейния интерес, казват събеседници от немската медия.
Състезанието за Голямата награда на Русия беше спечелено от Люис Хамилтън, който се готви за пети път да стане световен шампион във Формула 1. За победа в Сочи, в същото време с Хамилтън формално от трибуните се бореше и Милорад Додик, кандидат на Съюза на независимите социалдемократи (СНДС) като сръбски член на председателството на Босна и Херцеговина. В предизборната си кампания, която е винаги по график, той се среща с руския президент Владимир Путин. Този път срещата с Путин се организира по време на състезанието за Формула 1 в Сочи. Срещата е седем дни преди общите избори в Босна. По този повод Путин пожела на Додик "успех на изборите", а гостенинът пък му подари значка от Република Сръбска, чийто президент е Додик, която Путин веднага си закачи на ревера и това беше забелязано от камерите. Додик отдавна не крие, че говори за независимост на Република Сръбска, т.е. както казва самият той „работи за създаване на политическа среда“, защото не вярва в съществуването на Босна и Херцеговина като държава, също както не крие, че той е човекът на Путин на Балканите.
Това, че срещата между Додик и Путин в Сочи не е само протоколна говори и фактът, че само две седмици преди изборите в балканската страна на посещение бе ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров. Освен с членовете на председателството на Босна и Херцеговина в Сараево, Лавров се срещна и с Додик в Баня Лука , като остави впечатлението в обществото, че дава недвусмислена руска подкрепа на фона на изборите.
Самият Лавров пък по време на посещението на Босна и Херцеговина критикува "настояването на някои външни играчи на народите на Балканите да се налага изкуствен избор или сте с нас, или сте с Руската федерация." Лавров окачестви като "високомерно" изявлението на ръководителя на дипломацията на ЕС, Федерика Могерини, която заяви, че "Балканите териториално са в ЕС и че тук никой друг не трябва да се меси." "Тази позиция е в противоречие с естественото право на балканските държави да не са склонни само към членство в ЕС, но същевременно да развиват връзки с тези държави, с които смятат, че това е необходимо ", гласи съобщението на ръководителя на руската дипломация, която той изпрати от Босна и Херцеговина - страна, която много анализатори смятат, че е" най-западната точка на руско влияние в Европа. "

Игра с огъня

Що се отнася до Босна и Херцеговина и нейната държавност, Лавров подчерта, че Русия подкрепя "суверенитета и териториалната цялост на страната". Това е декларация, която е диаметрално противоположна на сепаратистките тенденции на един от неговите домакини Милорад Додик. "Кремъл постоянно подчертава териториалната цялост на страната, но в същото време подкрепя политици, които открито декларират, че са против единството на страната. Той вече играе с огъня ", казва Соня Шифърс от Берлинската фондацията за наука и политика. За Ясмин Муянович – политически анализатор на Института „Изток-Запад“ в Ню Йорк, това е евтина реторика, която в действителност няма никаква подкрепа. "Руската федерация заяви, че подкрепя териториалната цялост на Черна гора, затова видяхме какво направиха през 2016 г. Те официално подкрепят териториалната цялост на Македония и ние знаем точно какво са направили и там. Русия заяви, че се застъпва и за териториалната цялост на Украйна и това го каза в момент, когато извърши анексирането на Крим, "констатира Муянович.
Събеседниците на Deutche Welle смятат, че има ясно разграничение между официалната руска политика и това, което прави Москва на практика. А на практика без никакво съмнение се вижда прякото влияние на официалната руска политика в изборния процес в Босна и Херцеговина заяви Авдо Авдич, журналист на портала „Журнал“. Той казва, че това влияние се вижда не само в редовните срещи между Додик и Путин преди изборите и очевидната подкрепа на Путин за политик, който подкопава държавността на Босна и Херцеговина, но и в редица други конкретни примери: от руското влияние на Централната избирателна комисия в Босна и Херцеговина, която отговаря за провеждането на изборите до притока на руски капитал.
В този контекст Авдич, напомня за връзките на Додик с руския олигарх Константин Малофеев който миналата година неколкократно бе на посещение в Босна и Херцеговина, докато през май граничната полиция на страната не му забрани влизане в страната с мотива, че представлява "заплаха за Босна и Херцеговина, обществения ред и международните отношения на страната. "Малофеев който се смята за човек, близък до руския президент Путин, както казва Авдич позовавайки се на добре информирани източници, е участвал в операцията, която е целяла да се гарантира финансова помощ на властите в Република Сръбска. "Има подозрения, че Малофеев планира да купи държавни облигации от РС, така че властите да могат да запълнят отрицателното салдо в бюджета и с тези пари да увеличат заплатите и пенсиите преди изборите", каза Авдич. Малофеев е в списъка на лицата, на които ЕС и Съединените щати са наложили санкции за деяния, свързани с дестабилизирането на Украйна.
Авдич говори и за опит за намеса в изборите в Босна и Херцеговина чрез Хърватия. Той твърди, че е наясно, че посредничеството на изборите в Босна и Херцеговина в полза на Хърватската демократична общност (ХДЗ) в Босна и СНС е договорено с посредничеството на Русия в Хърватия. "Хърватия е почти в заложническа криза по случая" Агрокор "и всички заеми, които са влезли в страната от Русия", каза Авдич.
Според Авдич на изборите за хърватски член на президентството в Босна и Херцеговина Драган Чович, кандидат за ХДЗ от Босна и настоящ член на председателството, е много близо до Милорад Додик. Фактът, че Русия чрез Хърватия упражнява влияние върху изборите в Босна и Херцеговина, също беше установен от Ясмин Муянович. "Някои считат за противоречива тезата, че има високо ниво на сътрудничество между руските елементи, HDZ и правителството в Загреб. Но всяка седмица получаваме нови доказателства, че има такава коалиция. Аз абсолютно мисля, че е в интерес на Русия в президентството на Босна и Херцеговина да бъдат Додик и Чович и абсолютно не им пука кой ще бъде третият член в такъв случай ", казва Муянович.
Крайната цел на всички усилия на Москва е ясна: да се предотврати приемането на Босна и Херцеговина в НАТО. И за това няма разлика в официалните виждания на Москва. "НАТО за Москва е провокация", казва Соня Шифърс. "Москва няма цялостна стратегия по отношение на Босна и Херцеговина и има ограничени интереси, свързани с определена инфраструктура и в областта на енергетиката. Босна и Херцеговина е малка страна, а Русия тук няма големи икономически интереси. Ето защо това е преди всичко за предотвратяване на разпространението на НАТО ", каза Шифърс.
Ясмин Муянович смята, че Босна и Херцеговина за Руската федерация е много важна от "стратегическа гледна точка, не защото е голяма държава, която има голямо икономическо или политическо влияние, а заради нейната стратегическа геополитическа позиция". Муянович смята, че Босна и Херцеговина е по-важна в това отношение от Сърбия, че Москва виждаБосна и Херцеговина като стратегически център в Западните Балкани. "Русия смята, че има хора в политическата система на Босна и Херцеговина като Додик и Чович, които ще продължат да я правят нефункционираща държава, а докато страната е нефункционираща тя не може да бъде член нито на ЕС, нито на НАТО. Предотвратяване на стратегическо разпространение на Алианса е основната стратегическа цел на Русия не само в Босна и Херцеговина, но и в целия регион. Добавя, че поради това Русия" внася "насилие, престъпност, корупция и всичко останало, което прави страната нефункционираща“.
"Преди 10 години за Русия е приемливо страните в региона да се присъединят към ЕС, но не и към НАТО. За съжаление, през последните десет години НАТО стана политически по-важна от ЕС. Сега влизането в ЕС автоматично се счита за влизане в НАТО. Разбира се, че Русия не се радва на подобно нещо ", казва Игор Пеличиари, експерт по външна политика на Русия и професор в Дипломатическата академия МГИМО в Москва, както и преподавател в италианския университет Урбино. Но той отхвърля твърденията, че Русия се намесва в изборния процес на Босна и Херцеговина: "Това стана като мантра, че Русия се намесва във всички избори в Европа, че са се намесвали от Брекзит, до Тръмп разбира се . Това стана общо извинение, за да се компенсира липсата на легитимност. Западът всъщност няма проблеми с фалшивите новини, но има проблеми с фалшиви лидери и поради това всички търсят вината в Москва, "казва Пеличиари.
Като добър познавач на Русия и на Балканите, той посочва, че се придава голямо значение на Русия в този регион: "Ние искаме да погледнат историята на Балканите през последните 25 години. Русия е най-малко ангажирана с всичко, което се случва в този регион ", казва той. Той добавя, че вярно е, че Русия сега се опитва да възвърне влиянието си в международен мащаб. "Да, като империя със сигурност има своите интереси на Балканите, както в Италия, Грузия или където и да е другаде по света. Но Балканите не са приоритет на Русия ", каза Пеличиари. "Днес в международен план отново имаме големи игри и тук актьорите отново са Китай, Русия, Америка и Балканите са само малко кубче в международен план", добави той. С Пеличиари и неговата оценка, че влиянието на Русия на Балканите често се надценява, се съгласява и Соня Шифърс: "Имам впечатлението, че Русия по-малко следва последователна и цялостна стратегия, а че реагира спонтанно, когато това се открие възможност. Тук, по-скоро виждам отговорността на местните политици, които вярват, че добрите отношения с Москва могат да им донесат успех в изборите и затова се обръщат към Русия ", заключиха Шифърс.

Блокиране на евроатлантическата интеграция на Босна и Херцеговина .

Муянович и Авдич имаха много различно отношение към влиянието на Русия. Муянович вижда голяма опасност в настояването на Русия да попречи на приемането на Босна и Херцеговина в НАТО, тъй като смята, че приемането в НАТО е стратегически приоритет на Босна и Херцеговина: "Държава, която е член на НАТО не може просто така да се разпадне. Без членство в НАТО Босна и Херцеговина, теоретично би могла да се разпадне, което би било пагубно за целия регион. "" Влиянието на Русия често не се надценява, а се подценява ", смята журналистът Авдич и това се отнася не само на предстоящите избори. Що се отнася до самите избори, техният изход, според Соня Шифърс, може напълно да блокира пътя на Босна и Херцеговина в евроатлантическата интеграция. Авдич пък смята, че ако спечелят проруските сили тогава със сигурност ще има блокада на евроатлантическите интеграции на Босна и Херцеговина: "Налице е нова политическа криза и то не само криза, но това е и отваряне на път в несигурна зона."