Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

БиХ отива на избори след ожесточена предизборна кампания

06 октомври 2018 | 17:20

Босна и Херцеговина (БиХ) отива на избори в неделя, когато ще определя умопомрачителен брой национални и под-национални президентства, парламенти и събрания в една от най-сложните политически системи на света, пише „Анадолската агенция“.
БиХ има два ентитета, 10 кантона и автономен регион. Сложната политическа структура на страната, тежката икономическа криза, безработицата и спомените от войната правят тези избори още по-сложни, отбелязва турската агенция.
Гласоподавателите ще избират национален парламент, трима членове на националното президентство, парламенти на двата ентитета и други тела. Те трябва да изберат народни пратеници в двата съвета – на Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) и Република Сръбска (РС), двата конституционни ентитета в страната.
Избирателите ще гласуват и за членове на парламентите в десетте кантона на Босна.
Петнадесет кандидати – шестима бошняци, петима хървати и четирима сърби – ще се състезават за ротационното председателство на тричленното Президентство на БиХ.

Бошняшки кандидати

Сефик Дзаферович (Партия на демократическото действие- СДА), Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще на БиХ), Денис Бечирович (Социалдемократическа партия на БиХ), Сенад Сепич (Независимият блок – НБ), Мирсад Хаджикадич (независим кандидат) и Амер Йерлагич (Партия за БиХ).

Хърватски кандидати

Йерко Иванкович Лиянович (Народна партия за работа и усъвършенстване), Дияна Зеленика (Хърватски демократически съюз 1990), Бориса Флатар (Нашата партия – НС), Желко Комсич (Демократически фронт – ДФ).

Сръбски кандидати

Милорад Додик (Съюз на независимите социалдемократи – СНСД), Миряна Попович (Сръбска прогресивна партия – СНС), Гойко Кличкович (Първа сръбска демократическа партия – Първа СДС), Младен Иванич (Съюза за победа).

67 политически партии, 34 независими кандидата, 34 съюза

Изборните власти на БиХ допуснаха до вота 67 партии. Това е най-големият брой от 2002 година.
На изборите ще се явят 34 независими кандидата и 34 съюза за различните нива на държавните институции.
Общо, близо 7500 кандидата ще се състезават за 518 поста, което означава по 14 души за всяка свободна позиция.
Според данните на местната избирателна комисия, в страната има регистрирани 3 352 933 гласоподаватели плюс 78 хиляди избиратели в чужбина.
Анализаторите смятат, че тази изборна кампания е била най-ожесточена в следвоенната история на БиХ. Това се отнася в най-голяма степен до Република Сръбска, където изказванията на политиците бяха препълнени с езика на омразата и възпламенителна риторика, която не е насочена към кандидатите на бошняците и хърватите, а към представителите на конкуриращите се политически сили на сръбския народ, пише електронното издание на вестник „Нова Македония“, като се позовава на информация от местни медии.
Политическото напрежение между двата конкурентни съюза в РС преди изборите стигна до точка на кипене и заплашва ад прерасне в насилие. От едната страна е актуалната управляваща коалиция, начело със „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), подкрепени от „Демократическия народен съюз“, „Социалистическата партия“ и „Обединена Сърбия“. На другата страна е „Съюз за победа“ (СП), в който влизат „Сръбската демократическа партия“, „Партия на демократическия прогрес“, „Народно-демократично движение“ и други по-малки партии. Основната битка се води за това чий кандидат ще получи доверието на босненски сърби. Дали това ще е Желка Цвиянович от СНСД, или Вукота Говедарица от СП? Победа на Говедарица би означавала смяна на властта след 12 години, през които тя е в блока, оглавяван от настоящия президент на РС Милорад Додик.

***
TV N1 (Босна и Херцеговина): Наблюдатели регистрираха рекорден брой измами и нередности преди изборите в БиХ
Сараево. От коалицията „Под лупа“ заявиха, че са регистрирали рекорден брой нередности по време на кампанията за предстоящите в неделя общи избори в Босна и Херцеговина (БиХ). По време на презентацията на втория им предварителен доклад от мониторинга на предизборната кампания (юли – октомври 2018) те констатираха, че кампанията през тази година е хаотична, предава сараевският телевизионен канал N1.
„Регистрирахме рекорден брой изборни нередности. Оставаме с впечатление, че политическите партии в Босна правят каквото си поискат и че законите не се отнасят до тях, както до другите граждани“, обясниха от „Под лупа“. „Те могат да правят такива неща благодарение на мудността на изборните власти и разследващите органи“.
Наблюдателите на Коалицията са регистрирали стотици нарушения, като например, натиск над избирателите, купуване на гласове, изнудване чрез заплаха за освобождаване от работа, предлагане на нови работни места в замяна на гласуване, злоупотреба с бюджетни средства за цели на кампанията, остарели изборни списъци в много градове, незаконна търговия на места в изборните секции и други.
От „Под лупа“ отбелязват, че най-притеснителният феномен е бил злоупотребата с лична информация с цел да се направят регистрации за гласуване от чужбина чрез имейл без знанието на хората.
За съжаление, Коалицията е констатирала конкретни послания, съдържащи призиви за насилие и дискриминация срещу лица и групи, което трябва да е обект на сериозно разследване от правозащитните органи.
„Най-показателният пример е този от скорошен митинг в Гацко (южна БиХ), където президентът на ентитета Република Сръбска Милорад Додик, който в момента е кандидат за тричленното Президентство на БиХ, публично е заплашил гражданите с уволнение от работа, ако гласуват за „Сръбската демократична партия“ (СДС)“, съобщават от организацията.

„Нова Македония“ (Македония): Избори за оставане или заминаване на Милорад Додик
Баня Лука. Гражданите на Босна и Херцеговина (БиХ) в неделя избират членове на президентството на БиХ, нов състав на държавния парламент, президент на Република Сръбска (РС), депутати в парламента на Федерация БиХ и народното събрание на РС, както и представители в парламентите на десетте кантона във федерацията. Това ще бъдат осмите общи избори в историята на страната. И те, както и всички предишни, ще се проведат в атмосфера на дълбоко национално и етническо разделение. Анализаторите смятат, че тази изборна кампания е била най-ожесточена в следвоенната история на БиХ. Това се отнася в най-голяма степен до Република Сръбска, където изказванията на политиците бяха препълнени с езика на омразата и възпламенителна риторика, която не е насочена към кандидатите на бошняците и хърватите, а към представителите на конкуриращите се политически сили на сръбския народ, пише електронното издание на вестник „Нова Македония“, като се позовава на информация от местни медии.
Политическото напрежение между двата конкурентни съюза в РС преди изборите стигна до точка на кипене и заплашва ад прерасне в насилие. От едната страна е актуалната управляваща коалиция, начело със „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), подкрепени от „Демократическия народен съюз“, „Социалистическата партия“ и „Обединена Сърбия“. На другата страна е „Съюз за победа“ (СП), в който влизат „Сръбската демократическа партия“, „Партия на демократическия прогрес“, „Народно-демократично движение“ и други по-малки партии. Основната битка се води за това чий кандидат ще получи доверието на босненски сърби. Дали това ще е Желка Цвиянович от СНСД, или Вукота Говедарица от СП? Победа на Говедарица би означавала смяна на властта след 12 години, през които тя е в блока, оглавяван от настоящия президент на РС Милорад Додик.
Анализаторите смятат, че при победа на опозицията, партия ДНС, или поне голяма част от нея, би преминала на другата страна и заедно със СП би формирала ново правителство на РС.
Също така от голямо значение е и гласуването за член на Президентството на БиХ, защото ако победи Младен Иванич това ще означава значително отслабване на политическото влияние на Милорад Додик .
Според информация от достоверни източници, разликата между кандидатите за президентството на СНСД и СП е малка, а победителят ще зависи от избора на независимите избирателите и негласувалите, които се очаква да са около 50% от имащите право на глас. Решаващ фактор могат да станат протестите на гражданиоте в Баня Лука, под надслов „Справедливост за Давид“, които продължават вече шест месеца и са свързани с убийството на 21-годишния младеж Давид Драгичевич. Родителите твърдят, че техният син е убит от полицията, а в случая били замесени и високопоставени функционери на вътрешното министерство, но властите се опитват да отклонят вниманието от това разследване. Това до голяма степен компрометира управляващата коалиция, ръководена от Додик, която загуби подкрепата на избирателите от Баня Лука, която е и най-голямата избирателна единица в РС и в която побеждават непрекъснато 20 години. От друга страна, „Съюзът за победа“ открито застана зад исканията на семейство Драгичевич.
Милорад Додик успя да възстанови част от загубеното доверие чрез срещата с руския президент Владимир Путин и посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Баня Лука. Додик получи отворена подкрепа от сръбския президент Александър Вучич, който критикува опозиционния кандидат Младен Иванич във връзка с намесата на западните страни в изборите на БиХ.
На федерално ниво най-голямата избирателна битка се води между кандидатите на Партията на демократичното действие (ПДД), Шефик Джафеорвич и Денис Беќировиќ от СДП за босненския член на Председателството на БиХ. В хърватската общност главните кандидати са Драган Чович от ХДЗ за БиХ и Желко Комшич от Демократичния фронт.

Тези избори в БиХ се организират с множество недостатъци, а анализаторите посочват, че Централната избирателна комисия остава безсилна пред практиката от предишните избори за купуване на гласове и членове на избирателни комисии, както и за изборни фалшификации.

Хърватският член на Президентството на БиХ: Бошняците искат да направят Босна централизирана държава и да я доминират
Сараево. Бошняците искат да доминират страната, но хърватските представители ще се постараят да предотвратят усилията им да превърнат Босна и Херцеговина (БиХ) в централизирана държава, заяви членът на Президентството на БиХ Драган Чович в интервю за австрийският ежедневник Die Presse, в което отбелязва още, че евроатлантическите интеграционни процеси на Босна нямат алтернатива, предава босненският телевизионен канал N1.
На въпрос за връзката между плана за разрешаване на косовския въпрос и възможно отделяне на полу-автономният босненски ентитет Република Сръбска (РС) от БиХ, членът на президентството от хърватската общност отхвърли тази опция и я определи като невъзможна.
„Трябва да сме наясно с факта, че някои сръбски политици може да се опитат да използват косовската сделка в своя полза и разбирам, че са пуснали такива информации в публичността, но не мисля, че има реална възможно за отделяне“, отговори Чович.
След това от изданието са попитали политика как би се отразила евентуална размяна на територии между Косово и Сърбия върху неговата партия, Хърватският демократически съюз (HDZ BiH) и нейните идеи за отделяне от БиХ.
„не, нямаме подобни идеи. Ние, босненските хървати, се чувстваме отговорни към нашата страна, но изискваме Босна, която гарантира равенството на всичките три съставни народа в страната – бошняци, сърби и хървати“, заяви Чович. „Бошняците искат да доминират и ние се опитваме да предотвратим превръщането на БиХ в централизирана държава“.
Членът на президентството на БиХ коментира също и факта, че Босна е „игрално поле“ за международните актьори, като САЩ, Европейския съюз, Русия и Турция. Той посочи, че сърбите смятат Русия за стълб на подкрепата, докато бошняците смятат същото за Турция. Според него, влиянието на САЩ е намаляло през годините, а ЕС не е успял да засили своето заради липсата на координация между страните-членки.
Независимо от тази ситуация, Чович увери, че БиХ иска да получи статут на кандидат за членство в Съюза, колкото може по-скоро.
Той подчерта, че веднага след изборите, които ще се проведат в неделя, 7 октомври, страната ще изпрати необходимите отговори за „Върпосника на Европейската комисия“.

„Анадолска агенция“: Босна и Херцеговина гласува на избори в неделя
Сараево. Босна и Херцеговина (БиХ) отива на избори в неделя, когато ще определя умопомрачителен брой национални и под-национални президенства, парламенти и събрания в една от най-сложните политически системи на света, пише „Анадолската агенция“.
БиХ има два ентитета, 10 кантона и автономен регион. Сложната политическа структура на страната, тежката икономическа криза, безработицата и спомените от войната правят тези избори още по-сложни, отбелязва турската агенция.
Гласоподавателите ще избират национален парламент, трима членове на националното президентство, парламенти на двата ентитета и други тела. Те трябва да изберат народни пратеници в двата съвета – на Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) и Република Сръбска (РС), двата конституционни ентитета в страната.
Избирателите ще гласуват и за членове на парламентите в десетте кантона на Босна.
Петнадесет кандидати – шестима бошняци, петима хървати и четирима сърби – ще се състезават за ротационното председателство на тричленното Президентство на БиХ.

Бошняшки кандидати

Сефик Дзаферович (Партия на демократическото действие- СДА), Фахрудин Радончич (Съюз за по-добро бъдеще на БиХ), Денис Бечирович (Социалдемократическа партия на БиХ), Сенад Сепич (Независимият блок – НБ), Мирсад Хаджикадич (независим кандидат) и Амер Йерлагич (Партия за БиХ).

Хърватски кандидати

Йерко Иванкович Лиянович (Народна партия за работа и усъвършенстване), Дияна Зеленика (Хърватски демократически съюз 1990), Бориса Флатар (Нашата партия – НС), Желко Комсич (Демократически фронт – ДФ).

Сръбски кандидати

Милорад Додик (Съюз на независимите социалдемократи – СНСД), Миряна Попович (Сръбска прогресивна партия – СНС), Гойко Кличкович (Първа сръбска демократическа партия – Първа СДС), Младен Иванич (Съюза за победа).

67 политически партии, 34 независими кандидата, 34 съюза

Изборните власти на БиХ допуснаха до вота 67 партии. Това е най-големият брой от 2002 година.
На изборите ще се явят 34 независими кандидата и 34 съюза за различните нива на държавните институции.
Общо, близо 7500 кандидата ще се състезават за 518 поста, което означава по 14 души за всяка свободна позиция.
Според данните на местната избирателна комисия, в страната има регистрирани 3 352 933 гласоподаватели плюс 78 хиляди избиратели в чужбина.

АFP: Какво прави изборите в Босна и Херцеговина толкова сложни
Сараево. Какво прави изборите в Босна и Херцеговина толкова сложни, пише AFP
Босненците гласуват в неделя в избори, които са толкова сложни, колкото самата страна - нация, разделена по етнически признак и парализирана от конкурентни силови центрове.
Дeйтънското споразумение за мир от 1995 г. сложи край на опустошителната война, която коства живота на над 100 000 души и милиони, напуснали домовете си .
Но критиците твърдят, че нестабилният режим, който разделя страната на две полуавтономни зони, свързани от слабо централно правителство, е в основата на разделението и оставя Босна като нефункционираща държава.

Кой ще бъде избиран?

Общо: четирима президенти, двама заместник-председатели, пет парламентарни кабинета и десет кантона.
За централното правителство гласоподавателите ще изберат две камари на парламента плюс тристранното председателство, което се споделя от хървати, босненски мюсюлмани и сърби, които се редуват на председателския пост на всеки осем месеца.
После идват правителства в двете т.нар. "Образувания" на Босна, създадени след войната, оформящи страната по етнически признак.
В Република Сръбска (РС), доминиращата сръбска общност, която нарича Баня Лука своя столица, гласоподавателите ще изберат депутати плюс президент и двама вицепрезиденти.
В мюсюлманско-хърватската федерация ще се проведат избори за двукамарен парламент, който ще назначи президент и двама вицепрезиденти.
Избирателите също ще гласуват за събрания, които управляват всеки от десетте кантона на мюсюлманско-хърватската федерация.

Кой управлява Босна?

Това е сложен въпрос. Националното правителство отговаря за военните, съдебната система, фискалната политика, външната търговия и дипломацията.
Но отделните образувания, които са по-централизирани, имат свои полицейски, образователни, здравни и икономически системи.
Борбата на власт се влошава от различните визии за страната сред основните й групи. Босненските мюсюлмани, известни също като босненци, предпочитат по-силна централизация, докато сърбите в РС не искат да отстъпват никаква част от своята автономия. Хърватите са по-разделени, а някои се надяват да създадат своя собствена трета единица. Раздутата бюрокрация усложнява допълнително всичко.
Като цяло страната има близо 180 министри или по един на всеки 20 000 души. При такова съотношение една страна с размера на Германия ще има 4 000 министри.
В публичния сектор работят над 212 000 души, чиято заплата съставлява близо една трета от приходите на страната, според централната банка.

Кой кой е?
Дейтънската система се стреми да сподели властта сред трите официални съставни групи, които се сблъскаха по време на войната: сърби, хървати и босненски мюсюлмани. Последните съставляват около 50,1% от населението, докато православните сърби и католическите хървати съставляват съответно 30,8 и 15,4%. Оставащите четири процента се съставляват от групи, които нямат място в Дейтънската система: останки от някога голяма еврейска общност, роми и "ostali", което означава "други" и се отнася до босненци, които не са свързани с нито една група. Те могат да гласуват, но е малко вероятно да се стремят да заемат висш политически пост.

Може ли системата да се подобри?
Дейтънската система спря кръвопролитието, но остави Босна в "усмирителна риза", казват анализатори. Европейският съюз, към който се стреми да се присъедини Босна, поиска различните правителства на страната да намерят начин да се координират и "да говорят с един глас". Това обаче остава далечна цел в страна, където президентът на Република Сръбска Милорад Додик редовно отказва да отиде в столицата Сараево. Додик, който се кандидатира за националното председателство, в миналото е наричал следвоенна Босна "неуспешна концепция".

Защо хърватите искат своя автономия?

Концентрирани в региона на югозападна Херцеговина, хърватите съставляват 22.5% от малцинството на Федерацията, чието мнозинство е от босненските мюсюлмани.
Някои хървати смятат, че тази организация е маргинализирала гласа им и биха искали да извадят своята общност, докато босненските мюсюлмани са твърдо против реорганизирането на територията си, сърбите изобщо не се противопоставят на тази идея, стига тя да не засяга Република Сръбска.

Какво прави международният пратеник?

От 1995 г. насам Съветът за сигурност на ООН определя върховен представител, понастоящем австриeцът Валентин Инцко, който да контролира изпълнението на мирното споразумение. Пратеникът технически може да приема и отменя закони, но през последните години не е използвал тази власт. Позицията първоначално трябваше да бъде преустановена през 2007 г., но мандатът беше удължен поради политическа нестабилност и неуспеха на местните политици да преминат през реформите.