Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

„Ураганът Тръмп“ връхлетя и срещата на НАТО

12 юли 2018 | 14:53

Двудневната среща на върха на НАТО в Брюксел продължава в условията на напрежение. „Ураганът Тръмп“ отново попадна в центъра на вниманието – в първия ден от форума на високо равнище държавният глава на САЩ настоя страните от Организацията на Северноатлантическия пакт „незабавно“ да повишат разходите си за отбрана не до два, а до четири процента на БВП. Това провокира генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг да насрочи извънредно заседание на Северноатлантическия съвет.
Междувременно американският президент се опита да тушира напрежението: той увери, че остава ангажиран с НАТО, въпреки критиките, които си навлече в първия ден от срещата. „САЩ не бяха третирани справедливо, но сега са. Вярвам в НАТО“, увери американският президент в рамките на пресконференцията, която свика в Брюксел след извънредната сесия. Тръмп поясни, че в рамките й „постигнахме значителен прогрес“ по въпроса за размера на инвестициите.
Тръмп предизвика фурор и с нападките си към Германия. Най-важното заключение, което в Берлин си направиха за резултатите от срещата на върха на НАТО в Брюксел, при това още преди официалното й откриване, бе, че за държавния глава на САЩ Германия не е съюзник, а противник. Страната, разположена в сърцето на Европа, е „напълно контролирана" от Русия, Берлин е един вид „заложник" на Москва.
Двудневната среща на върха на НАТО започна в сряда. Обикновено лидерите на страните от военната организация на Запада се събират веднъж годишно, за да определят политиката на Алианса. Повратен в историята на НАТО стана форумът от 2014-та година в Уелс. Ако след края на Студената война военните съкратиха както структурите и персонала на организацията, така и разходите за отбрана, то след началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна и присъединяването на Кримския полуостров към Русия всичко се промени и Организацията на Северноатлантическия пакт започна реформи.
Очаква се на тазгодишната среща да бъдат утвърдени нови мерки за укрепване на отбраната, а също да бъде демонстрирано, че вратите на НАТО са отворени за нови членове - като например Македония, която след уреждането на спора за името с Гърция получи покана за присъединяване към Алианса.
Срещата на върха на НАТО се провежда в момент на трансатлантическо напрежение. В навечерието на форума на високо равнище в Брюксел, държавният глава на САЩ заяви, че страните от Алианса третират Вашингтон като „касичка за пари“. В Белия дом не скриват недоволството си от факта, че европейците не изпълняват поетите ангажименти. Тръмп се оплаква от търговските отношения на САЩ с дългогодишните им съюзници, включително Канада и Европейския съюз, като твърди, че нацията му е третирана несправедливо. В стремежа си да възстанови отношенията при по-благоприятни условия за САЩ, Вашингтон наложи мита върху определени стоки от ЕС и Канада, което доведе до реципрочни мерки от тяхна страна. Отделно Тръмп настоява страните от Общността да отделят повече средства за отбрана, в съответствие с поетите от тях ангажименти.



AFP: На фона на напрежението в Брюксел: Доналд Тръмп „вярва в НАТО“, вижда „огромен прогрес“ в увеличаването на разходите за отбрана
Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп се опита да отслаби напрежението в Брюксел, провокирано от искането му за ново увеличение на разходите, които страните от НАТО отделят за отбрана, предава AFP.
Тръмп, увери, че все още остава ангажиран с Организацията на Северноатлантическия пакт, въпреки критиките, които си спечели в първия ден от срещата на върха в Брюксел. „САЩ не бяха третирани справедливо, но сега са. Вярвам в НАТО“, увери американският президент в рамките на пресконференцията, която свика в Брюксел.
Тръмп поясни, че „постигнахме значителен прогрес“ по въпроса за разходите за отбрана в рамките на извънредната среща на Северноатлантическия съвет, която генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг насрочи по-рано днес.

ТАСС: Доналд Тръмп отмени всички двустранни срещи на форума на НАТО
Президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени всички двустранни срещи, които трябваше да проведе в четвъртък в Брюксел, включително тази с румънския си колега Клаус Йоханис, съобщи румънската агенция Agerpres от Брюксел, предава ТАСС.
Йоханис и американският държавен глава трябваше да проведат двустранна среща в четвъртък от 11:00 часа местно време (12:00 българско).

AFP: На фона на напрежението в Брюксел:Доналд Тръмп насрочи пресконференция
Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп насрочи пресконференция в Брюксел, след като исканията му за незабавно увеличение на разходите за отбрана на страните от НАТО провокираха генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг да свика извънредно заседание, предава AFP.
От Белия дом потвърдиха, че Тръмп ще говори пред репортери след края на спешната среща на Северноатлантическия съвет на НАТО.
По-рано източници на агенцията разкриха, че по време на среща с делегациите на Украйна и Грузия, „Тръмп се възползва от времето си за реч, за да се върне към въпроса за споделянето на тежестта“. След това генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг е насрочил спешното заседание, което ще се проведе в рамките на двудневната среща на върха на НАТО в Брюксел.
След първия ден от форума в Брюксел стана ясно, че Тръмп ще настоява страните от НАТО да отделят по четири процента от БВП за инвестиции в отбраната. На ключовата среща на върха на Алианса в Уелс през 2014 г. бе взето решение сумата да възлиза на два процента от БВП.

AFP: Лидерите на НАТО се събират на извънредна среща заради исканията на Доналд Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана
Лидерите на страните от НАТО се събират на извънредна среща в Брюксел, след като държавният глава на САЩ Доналд Тръмп поиска незабавно увеличение на разходите за отбрана, които отделят партньорите от Организацията на Северноатлантическия пакт, разкриха за AFP дипломатически източници.
По време на среща с делегациите на Украйна и Грузия, „Тръмп се възползва от времето си за реч, за да се върне към въпроса за споделянето на тежестта“. След това генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг е насрочил спешното заседание, което ще се проведе в рамките на двудневната среща на върха на НАТО в Брюксел, разкриха източниците на агенцията, пожелали анонимност.
След първия ден от форума в Брюксел стана ясно, че Тръмп ще настоява страните от НАТО да отделят по четири процента от БВП за инвестиции в отбраната. На ключовата среща на върха на Алианса в Уелс през 2014 г. бе взето решение сумата да възлиза на два процента от БВП.

Die Sueddeutsche Zeitung: Парите не са всичко, има и други начини за доказване на приноса към отбранителните способности на НАТО
Държавният глава на САЩ поиска от страните-членки на НАТО да инвестират повече средства за отбрана. Но много от тях допринасят за гарантирането на мира по други начини. При това много по-успешно от САЩ, коментират в редакцията на Die Sueddeutsche Zeitung, най-тиражираният вестник в Германия, като привеждат детайлно сравнение за приноса на държавите от Алианса по ключови въпроси.
Изданието е категорично – НАТО не може да гарантира равното участие на всички големи, средни и малки държави в изграждането на капацитета за отбрана на Алианса. В крайна сметка всяка една страна е изправена пред различни икономически предизвикателства.
Поради тази причина в заключителната декларация от срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. бе направен опит за създаването на обща рамки за инвестираните в армиите средства. Тогава бе определена целта от два процента от БВП, а срокът за изпълнението й е 10 г. Някои от членовете на НАТО – като Гърция, Естония, Великобритания и Латвия, вече харчат много повече от два процента от БВП за войските си. Други, сред които и Германия, отделят по-скромни средства.
Но тези суми не доказват всъщност доколко е ангажирана една страна с изпълнението на ангажиментите на НАТО. Значително повече войници от малка Словения например участват в мисиите на НАТО в Афганистан и Косово, отколкото всички останали държави-членки на отбранителния съюз, ако се вземе предвид размера на съответните им въоръжени сили.
Експертите също така посочват, че използването на войници от различни държави-членки на НАТО в рамките на плана за засиленото присъствие в Естония, Латвия, Литва и Полша също трябва да бъде взето предвид, когато става въпрос за един адекватен принос към отбранителната способност на организацията.
Помощта, отпускана за развитие на проблемни страни като фактор на мира и сигурността е също от голямо значение. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел още през 2017 г. припомни, че дипломацията и оказването на подкрепа в крайна сметка играят съществена роля за мира.

Министрите на отбраната на НАТО разгледаха конкретни инициативи за дейностите по адаптация и трансформация на Алианса
В рамките на започналата Среща на държавните и правителствени ръководители на НАТО в Брюксел министърът на отбраната на Република България Красимир Каракачанов участва снощи, 11 юли, в работна вечеря, посветена на съгласуваността на дейностите по възпиране и отбрана на Алианса. На нея министрите на отбраната на НАТО разгледаха конкретните инициативи по направление на дейностите по адаптация и трансформация на Алианса в следващите 10 - 15 години. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
В изказването си министърът на отбраната Красимир Каракачанов подчерта постигнатите позитивни резултати в интегрирането на различните елементи от архитектурата на сигурността на Алианса. „Считам, че е изградена една солидна и кохерентна основа за по-нататъшна работа по усилването на трите стратегически императива – способност за отговор, готовност и усилване“, изтъкна той.
Министър Красимир Каракачанов отбеляза особеното значение на осъществяването на инициативата за повишаване на готовността на Алианса като неотменна част от способността за отговор. Той подчерта наличието на политическа воля в изпълнителната власт на Република България за национален принос, чиито конкретни измерения ще бъдат съобразени с темповете на изпълнение на проектите за модернизация на въоръжените ни сили.
Министър Каракачанов открои военната мобилност като един от интегралните компоненти на всестранното осигуряване, който следва да гарантираме с общите усилия на НАТО и ЕС. Той подчерта необходимостта от оптимизиране на бързото действие на системата за вземане на решения в колективен формат.

FAZ: В какво се корени омразата на Доналд Тръмп към Германия?
Германия е противникът, срещу когото американският президент Доналд Тръмп обича да работи - дори и на срещата на върха на НАТО. В какво се корени омразата му към Берлин? Клаус-Дитер Франкенбергер дава отговор на въпроса в статия за водещия германски национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung. Обяснението: оценката, която канцлерът на ФРГ Ангела Меркел получава в собствената му страна.
Преди началото на срещата в Брюксел, Тръмп нападна Германия заради руските доставки на газ, като я определи като „заложник“ на Москва. Меркел реагира на тази атака с отрязване на реалността: посочвайки опита от съветската окупация в Източна Германия и факта, че Германия прави политиката си сама. В момента идеята, че САЩ и Германия са близки партньори, е повече от илюзорна. Германия е противникът на Тръмп. Но защо?
Има политическа рационалност в атаките, в които САЩ са представени единствено в ролята на жертвата, която е експлоатирана от всички. Дори и забележките на американския президент да имат някакво основание (Германия отделя твърде малко средства за отбрана, проектът „Северен поток 2“ е спорен), проблемът се корени в това, че Тръмп вижда в демократична Германия не история на успеха, за който САЩ са допринесли, а един сериозен съперник.
Тръмп винаги ще намери нещо ново, за да атакува Германия. И канцлера й. В края на краищата, Ангела Меркел бе обявена за нов лидер на Запада от либералните вестници в САЩ, с които Тръмп постоянно враждува. Всеки, който е толкова ценен, колкото е Меркел, ще спечели омразата на Доналд Тръмп.

Die Zeit: За Доналд Тръмп Германия е противник
Трансатлантическите отношения не са в криза – това определение би било омаловажаващо ситуацията. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп подкопава нашия просперитет и сигурност, коментират в редакцията на германския национален ежедневник Die Zeit.
Германия е "напълно контролирана" от Русия, Берлин е един вид „заложник" на Москва. С тази теза американският президент атакува генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на откриването на срещата на върха на НАТО в Брюксел. И тогава последва цяла поредица от обвинения срещу Германия: Берлин харчи твърде малко за отбрана и е допуснал да стане зависим от Русия чрез проекта за газопровода „Северен поток 2“.
Всъщност това не бе най-лошото, това бе само „закуската“. Тръмп изнесе цяла тирада на шокирания Столтенберг, в която изясни кой е според него е основният противник: канцлерът на ФРГ Ангела Меркел.
Същата, която наложи санкции срещу Русия; тази, която прекрати напредването на руските войски в Украйна чрез усилията за подписването на Минските споразумения. Това е Германия на Ангела Меркел. Що за лудост?!
Доналд Тръмп, както знаете, е човекът, в чиято полза руските тайни служби се намесиха масово в американските избори; който е заплашен с призовка от специален следовател Робърт Мюлер поради връзките на Русия с обкръжението. Интересно, но той не каза нито една критична дума за политиката на Владимир Путин в Украйна или Сирия. Същия този човек твърди, че руският лидер е сложил Меркел в джоба си.
За да предотврати впечатлението, че самият той е пряко или непряко зависим от Путин, Тръмп прехвърля обвиненията на германското правителство. Прозрачна маневра. И все пак Берлин трябва да подходи сериозно към ситуацията.
Не става въпрос за това каква част от потреблението на газ в Германия се покрива от руските доставки. Каквито и лъжи да говори Тръмп, скоро ще измисли нови. По-скоро е важно да бъде ясно в лицето на безпрецедентните атаки: американският президент всъщност разглежда Берлин като противник. Той атакува германския икономически модел с налагането на назидателни търговски мита, за да ограничи успеха на германските износители. И, разбира се, не му е удобно, че Германия е приела толкова много бежанци и мигранти. И сега лъже за нивата на престъпност в страната. По този начин подкопава германската архитектура на сигурността, която позволи на гражданите й десетилетия наред да живее мирно и спокойно.
Междувременно тривиализацията означава разискване за криза в трансатлантическите отношения. Още по-лошо е това, че най-важният ни съюзник цели унищожаването на основите на нашия просперитет и сигурност.
Тръмп подписа заключителния документ, приет на срещата на върха в Брюксел. Става въпрос за новите командни центрове, за по-голямата готовност на войските на НАТО и, разбира се, всички страни обещаха да изпълнят задълженията си, в крайна сметка дори и да отделят по два процента от БВП за разходите за отбрана. Сега много от членовете на Алианса ще бъдат обзети от фалшиво спокойствие, защото най-лошото не се е случи – прогнозите за провала на срещата не се сбъднаха. Но пукнатините във връзките не може да бъдат заличени дори от най-хармоничното комюнике.

Д-р Борислав Цеков: Новата геополитическа архитектура на света е базирана на три основни стълба – САЩ, Китай и Русия
Новата геополитическа архитектура на света е базирана на три основни стълба – САЩ, Китай и Русия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ д-р Борислав Цеков - доктор по конституционно право, основател на Института за модерна политика, познавач на политическите процеси в Америка и привърженик на политиката на президента Тръмп, по повод срещата на върха на НАТО. „Това са държавите с глобален военно-политически потенциал и влияние. Тръмп търси баланс в интересите и това е най-важното. Упорито някои повтарят клишето, че той понеже бил бизнесмен и затова мерел всичко в пари, а не в политически ценности. Това са пълни глупости. Тръмп и консерваторите имат за цел да се установи международен ред, основан на една основна ценност – баланса“, коментира Цеков. По думите му при това е съчетан с конкуренцията и взаимно зачитане на интересите като основна ценност, а не е базиран на силовия “износ на демокрация” по троцкистки маниер, както соросоидите. „Казвам “троцкистки” не като метафора. Същото е, само че при троцкизма се наричаше “износ на революция”. Между впрочем, малцина у нас знаят, че генезиса на американските неоконсерватори е изцяло троцкистки. Основателите на това идеологическо течение през 60-те години като Ървин Кристъл и други нюйоркски интелектуалци, по онова време са убедени троцкисти. В този контекст, политиката на президента Тръмп към НАТО е съвсем разбираема“, подчерта Цеков. По думите му опитите на Туск и други евробюрократи да обясняват как ЕС е бил най-важният съюзник на САЩ са неточни. „Най-важните и лоялни съюзници на САЩ винаги са били и ще си останат Великобритания, Япония и Австралия. Не Германия, не Франция, не Европейската комисия. НАТО в този смисъл вече е повече бреме, отколкото полезен инструмент на американската политика. Бреме в най-буквалния смисъл – американските данъкоплатци плащат от джоба си сигурността на богатите държави от Западна Европа. Плащат, за да могат Берлин, Париж и Брюксел да се изживяват като “велики” глобални сили. Това очевидно вече не е приемливо за САЩ“, каза още Борислав Цеков.

Reuters: На втория ден от срещата на високо равнище на НАТО, фокусът ще се обърне към Афганистан
Лидерите на НАТО ще се опитат да превъзмогнат исканията на Доналд Тръмп за по-високи разходи за отбрана и да се съсредоточат върху прекратяването на дългата война в Афганистан, по време на втория ден от срещата на високо равнище в Брюксел, предава Reuters.
По време на пътуване, което също ще отведе президента на САЩ във Великобритания и в Хелзинки, на среща с руския Владимир Путин, Тръмп прекара първия ден от срещата на високо равнище на НАТО, критикувайки съюзниците си, че не са успели да изразходват 2% от БВП за отбрана и обвини Германия, че е затворник на руската енергетика.
На втория ден лидерите ще приветстват пристигналите на срещата партньори, които не са членки на НАТО, включително афганистанския президент Ашраф Гани и този на Украйна Петро Порошенко пред новото седалище Алианса.
Премиерът на Великобритания Тереза Май се опита да зададе тона в сряда, като обяви изпращането на допълнителни войски за афганистанската тренировъчна мисия на НАТО.
„Ще разположим още 440 служители в мисията „Решителна подкрепа“ на НАТО в Афганистан и мисля, че това показва, когато НАТО се обажда, Великобритания е една от първите, които се засилват“, заяви Май пред репортери.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг иска лидерите да се договорят да финансират афганистанските сили за сигурност до 2024 г., въпреки обществената умора в западните страни за тяхното участие в конфликта. Финансирането е средно около 1 милиард долара годишно, а Столтенберг заяви, че очаква това ниво да бъде изпълнено.
Лидерите ще искат да научат повече за военния подход на Тръмп към Афганистан, който той преработи през август миналата година, за да включи засилване на въздушните удари, за да принуди талибаните да преговарят.
Вашингтон подготвя нов преглед на стратегията, една година след като Тръмп се съгласи да разшири участието в 17-годишната война.
Тръмп първоначално се противопоставяше да остане в най-дългата война, водена някога от Америка, но съветниците му го убедиха да даде повече време. Той разреши разполагането на още 3 000 войници в Афганистан, като общия им броя достига до около 15 000 души.

Eurasia Daily: Чешката република на срещата на високо равнище на НАТО предложи план за увеличаване на разходите за отбрана
Представители на Чешката република на 11 юли на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел са представили план за увеличаване на разходите за отбрана и надграждане на въоръжените сили, включително конкретен инвестиционен план, предава Eurasia Daily.
„Нашият план включва реални инвестиции в модернизацията. Не трябва да забравяме за целевата сума от 2% от БВП от всяка страна членка на НАТО. Ежегодно именно 20% трябва да бъдат инвестирани в модернизацията на въоръжените сили“, заяви постоянният представител на Чешката република в НАТО Иржи Шедив. Въпреки това, той подчерта, че страната счита за важно съюзниците да вземат на сериозно предупреждението от Доналд Тръмп за евентуалното намаляване на присъствието на САЩ в Европа.

Reuters: Българският президент заяви, че Доналд Тръмп е поставил високи цели за раходите за отбрана на НАТО
Президентът на България Румен Радев заяви, че неговият американски колега Доналд Тръмп е заръчал на съюзниците по НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 4% от БВП, предава Reuters.
„Президентът Тръмп, който говори първи на срещата в Брюксел, повдигна въпроса не само да постигнем 2% за отбрана още от днес, но и постави нова бариера от 4%“, заяви Радев пред репортери на срещата на високо равнище на Алианса, която се провежда в Белгийската столица.

ТАСС: Срещата на НАТО одобри създаването на 30 батальона и 30 въздушни ескадрили до 2020 година
Брюксел. Държавните и правителствени лидери на 29-те страни членки на НАТО одобриха създаването на 30 батальона и 30 въздушни ескадрили до 2020 година, които да са готови за разгръщане в рамките на 30 дена, обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на пресконференция след края на първия ден от срещата на върха на Алианса в Брюксел, предава ТАСС.
„Приехме инициативата „4 по 30“ – за създаване на 30 батальона и 30 въздушни ескадрили до 2020 година, готови за разгръщане в рамките на 30 дена“, заяви Стол