Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Среща на върха на НАТО: Ураганът Тръмп идва!

11 юли 2018 | 11:00

В сряда, 11 юни, в Брюксел започва двудневната среща на върха на НАТО. Обикновено лидерите на страните от военната организация на Запада се събират веднъж годишно, за да определят политиката на Алианса. Повратен в историята на НАТО стана форумът от 2014-та година в Уелс. Ако след края на Студената война военните съкратиха както структурите и персонала на организацията, така и разходите за отбрана, то след началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна и присъединяването на Кримския полуостров към Русия всичко се промени и Организацията на Северноатлантическия пакт започна реформи.
Очаква се на тазгодишната среща да бъдат утвърдени нови мерки за укрепване на отбраната, а също да бъде демонстрирано, че вратите на НАТО са отворени за нови членове - като например Македония, която след уреждането на спора за името с Гърция очаква да получи покана за присъединяване към Алианса. Въпреки това никой не знае какво да очаква от ключовата фигура във форума - държавния глава на САЩ.
'Ураганът Тръмп" ще бъде в центъра на вниманието. Всички решения, които бъдат взети на срещата, ще бъдат обобщени в съвместна декларация. След фиаското на срещата на Г-7 в Канада през юни, когато американският президент отказа да подпише комюникето, всички се питат дали сценарият няма да бъде повторен и в Брюксел.
Срещата на върха ще се проведе в момент на трансатлантическо напрежение. В навечерието на форума на високо равнище в Брюксел, държавният глава на САЩ заяви, че страните от Алианса третират Вашингтон като „касичка за пари“. В Белия дом не скриват недоволството си от факта, че европейците не изпълняват поетите ангажименти. Тръмп се оплаква от търговските отношения на САЩ с дългогодишните им съюзници, включително Канада и Европейския съюз, като твърди, че нацията му е третирана несправедливо. В стремежа си да възстанови отношенията при по-благоприятни условия за САЩ, Вашингтон наложи мита върху определени стоки от ЕС и Канада, което доведе до реципрочни мерки от тяхна страна. Отделно Тръмп настоява страните от Общността да отделят повече средства за отбрана, в съответствие с поетите от тях ангажименти.
Европейците се опасяват, че Доналд Тръмп може да заплаши да изтегли американски войски от Украйна и да откаже САЩ да участват в съвместни учения на НАТО, ако европейските държави не се ангажират с увеличаване на разходите за отбрана. На свой ред Брюксел призова Вашингтон да "цени съюзниците, които и без това не са много".


***

ТАСС: От Белия дом потвърдиха, че Доналд Тръмп е предложил повишаване на разходите за отбрана на страните от НАТО до 4 процента от БВП
Вашингтон/Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е предложил на страните-членки на НАТО да повишат своите разходи за отбрана до 4 процента от БВП, потвърди говорителят на Белия дом Сара Сандърс, цитирана от ТАСС.
„По време на днешната реч на президента на срещата на върха в НАТО, той предложи страните в Алианса, не само да изпълнят своя ангажимент за разходи за отбрана в размер на 2 процента от БВП, но и да увеличат тези разходи до 4 процента“, заяви Сандърс.

The Hill: Председателят на американската Камара на представителите Пол Райън определи НАТО като „необходим“, след като Доналд Тръмп нападна Алианса
Вашингтон/Брюксел. Часове, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп нападна съюзниците си от НАТО, по време на срещата на върха в Брюксел, председателят на Камарата на представителите (долната камара на американския Конгрес) Пол Райън определи Алианса като „необходим“, пише американското електронно издание The Hill.
Но републиканецът от Уисконсин допълни, че споделя притесненията на американския президент за това, че съюзниците от НАТО не допринасят за своя дял по отношение на отбраната, както и за договора за газов тръбопровод с Русия, познат като „Северен поток 2“.
„Съгласявам се с мнението, че не трябва да критикуваме нашия президент, докато е отвъд океана. НАТО е необходим. Той е толкова важен днес, колкото е бил винаги“, заяви Райън, когато бе запитан за острите забележки на Тръмп, че съюзниците на НАТО са длъжници по отношение на разходите за отбрана.

Йенс Столтенберг към Македония: Това е решение, което е „веднъж в живота“, не може да влезете в НАТО без да промените името си
Брюксел. „Изпращаме топла покана до правителството в Скопие, след прилагането на договора, да започнем преговорите за членство като 30-та страна-членка“, заяви след срещата на върха на НАТО генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, предава македонският телевизионен канал „Телма“.
Запитан и за парадокса, при който един и същ процент граждани са за присъединяване към НАТО, но и против промяна на името, Столтенберг ясно отговори при какви условия Македония може да стане член на Алианса.
„Това трябва да се реши от македонските граждани. Това е решение, което се взима веднъж в живота, не може да получат и двете. Не може да влезете в НАТО без да промените името си. Аз подкрепям договора и ясно заявихме че ще започнем преговорите, след като приложите всички задължения от договора с Атина. След това Македония ще стане 30-та членка на НАТО под новото име Северна Македония. Изборът е на гражданите“, заяви той.

ТАСС: Срещата на НАТО одобри създаването на 30 батальона и 30 въздушни ескадрили до 2020 година
Брюксел. Държавните и правителствени лидери на 29-те страни членки на НАТО одобриха създаването на 30 батальона и 30 въздушни ескадрили до 2020 година, които да са готови за разгръщане в рамките на 30 дена, обяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на пресконференция след края на първия ден от срещата на върха на Алианса в Брюксел, предава ТАСС.
„Приехме инициативата „4 по 30“ – за създаване на 30 батальона и 30 въздушни ескадрили до 2020 година, готови за разгръщане в рамките на 30 дена“, заяви Столтенберг.

AFP: НАТО официално покани Македония за започване на преговори за членство
Брюксел. В сряда НАТО официално покани Македония за започване на преговори за членство в Алианса, след като Скопие постигна споразумение за името си с Гърция, предава AFP.
„Вратите на НАТО са отворени и ще останат такива: съгласихме се да поканим правителството в Скопие и да започнем преговори за членство. Веднъж щом бъдат приключени всички национални процедури за финализиране на договора за името, Македония ще се присъедини към НАТО като нашия 30-ти член“, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг по време на срещата на върха в Брюксел.

Fox News: Доналд Тръмп влезе в конфликт с лидерите в НАТО в началото на срещата на върха в Брюксел
Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп стартира многоочакваната срещата на върха на НАТО в сряда с остри думи за лидера на Алианса и Германия, използвайки срещата за критики към разходите за отбрана на Европейските страни, както и към споразуменията им с Русия, предава Fox News.
Преди да започне първата си официална среща за деня, американският президент размени остри думи с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той постави въпроса, защо САЩ трябва да продължават да плащат пари на военния алианс, докато членките му си купуват енергия от Москва.
„Ние сме по-силни заедно“, бяха думите на Столтенберг, който отбеляза че е възможно да има различия сред съюзниците.
„Но как може да бъдете заедно, когато купувате енергия от държавата, от която искате защита?“, отговори Тръмп, използвайки Германия като пример. Американският президент поиска обяснение от Столтенберг защо Берлин купува енергия от Русия, като направи заключението, че Германия е „тотално контролирана“ и е „заложница на Русия“ заради газовия тръбопровод „Северен поток 2“.
Този тръбопровод ще удвои обема на газ, който Русия ще може да изпраща директно на Германия, докато ще постави на втори план транзитни държави като Украйна. Против проекта са САЩ, както и някои членки на ЕС.
„Ние трябва да ви пазим от Русия и в същото време правите подобна сделка с нея. Обяснете това. Ако може да бъде обяснено“, бяха думите на Тръмп по отношение на Германия.

Reuters: Доналд Тръмп и Ангела Меркел се срещнаха в Брюксел
Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе разговори с германския канцлер Ангела Меркел в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Брюксел, часове след като яростно разкритикува германската политика за отбранителни разходи и вноса на газ от Русия, предава Reuters.
Тонът на техните коментари, след като проведоха съвместно изявление пред журналисти след срещата, беше делови.
„Проведохме страхотна среща. Обсъдихме военните разходи, както и търговията“, заяви Тръмп.
„Имаме много, много добра връзка с канцлера. Имаме страхотни отношения с Германия“, допълни той, пояснявайки че е изразил притесненията си за новия газов тръбопровод от Русия към Германия.
Меркел заяви, че е обсъдила миграцията и търговията с американския президент, както и че очаква бъдещи контакти, тъй като САЩ остават основен партньор на Германия.

Доналд Тръмп: Боря се за равни възможности за нашите фермери
Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи опит да успокои притесненията на американските фермери, потвърждавайки, че има предвид техните интереси. Съответното изявление той направи в рамките на срещата на върха на НАТО в Брюксел, предава европейската редакция на електронното издание Politico.
„Аз съм в Брюксел, но винаги мисля за нашите фермери. Цената на соята е паднала с 50 процента от 2012 година до моето избиране за президент. Фермерите живеят бедно в продължение на 15 години. Търговските бариери и митата на другите държави унищожават техните бизнеси. Ще подобря нещата, по-добре от всякога, но не може да се случи прекалено бързо. Боря се за равни възможности за нашите фермери и ще спечеля!“, написа Тръмп в социалната мрежа „Туитър“.
Думите му идват по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел, в която участва и самият той. Той отново поставя въпроса за търговските бариери и митата, след като го направи и по време на срещата на държавите от Г-7 в Канада през миналия месец. Другото основно искане, което Тръмп постави в Брюксел, е за повишаване на разходите за отбрана на страните-членки на Алианса.

МВнР на Унгария: Будапеща ще продължи да блокира интеграцията на Украйна в НАТО
Брюксел. Правителството на Унгария ще продължи да блокира опитите на украинските власти да се интегрират в НАТО заради нарушения на правата на националните малцинства в Украйна, предава ТАСС.
Това се казва в публикувано в сряда заявление от официалния представител на Министерството на външните работи на Унгария Тамаша Менцера във връзка с провежданата в Брюксел среща на върха на НАТО, на която бе поканен украинският президент Петро Порошенко.
„Позицията на Унгария по отношение на Украйна не се е променила“, се казва в заявлението. Докато украинските власти продължават да притесняват етническите малцинства и не възстановят правата, от които са ги лишили по-рано, правителството на Унгария ще продължи да блокира стремежите на Украйна да се интегрира в евроатлантическите структури, поясни представителят на унгарското МВнР.
„Унгарското правителство също няма да дава съгласие за провеждането на всякаква среща на високо ниво или на ниво министри между Украйна и НАТО и ще налага вето на съвместните двустранни заявления на НАТО и Укртайна“, добави Менцер.
ТАСС припомня, че на 25 септември 2017 година Петро Порошенко е утвърдил поправки в Закона „За образованието“, които предвиждат от 2018 година часовете с преподаване на предмети на „езиците на националните малцинства“ ще останат само в началното училище. Обучението в средното училище и висшите учебни заведения ще се провежда изключителни на украински език. Протест във връзка с тези действия са изразили, според руската агенция, Румъния, България, Унгария, Гърция, Молдова, Полша, Русия и други страни.

ТАСС: Ангела Меркел отговори на критиките на Тръмп по повод отношенията между Москва и Берлин (допълнена)
Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел отговори на критиките на президента на САЩ Доналд Тръмп, който заяви, че ФРГ е заложник на Русия в светлината на сделката за строителството на „Северен поток 2“, предава ТАСС.
„Във връзка с възникналия въпрос, бих искала да кажа, че самата аз бях свидетел как част от Германия беше под контрола на Съветския съюз“, заяви в сряда Меркел при пристигането си за срещата на върха на НАТО в Брюксел. „Много се радвам, че днес сме обединени и че можем да водим самостоятелна политика и да взимаме самостоятелни решения“, добави тя.
„Очаквам разговорите да бъдат противоречиви“, заяви канцлерът, като предположи, че на срещата на високо ниво на НАТО „позициите (на участниците) ще бъдат противоположни“ по редица въпроси.

ТАСС: Меркел отговори на критиките на Тръмп: „Водим самостоятелна политика“
Брюксел.Канцлерът на Германия Ангела Меркел отговори на нападките на американския президент Доналд Тръмп, че ФРГ е заложник на Русия в светлината на сделката за „Северен поток 2“, предава ТАСС.
„Добре е, че Германия може да води самостоятелна политика“, заяви Меркел при пристигането си в Брюксел за срещата на високо ниво на НАТО.

ТАСС: Бенямин Нетаняху замина за Москва, където ще проведе „много важна за сигурността на Израел“ среща с Владимир Путин
Ерусалим. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху определи като „много важна за сигурността“ на страната му предстоящата в сряда среща с руския президент Владимир Путин в Москва, предава ТАСС.
„Отивам в Москва на много важна среща с президента на Русия Владимир Путин. Ще обсъдим Сирия, Иран и нуждите на Израел в сферата на сигурността“, заяви премиерът преди излитането си за руската столица. „Много ценя директните, отличните отношения с руския президент и това е много важно за националната сигурност на Израел“.
Според съобщението от неговия кабинет, след срещата с руския лидер, Нетаняху ще посети полуфиналната среща от Световното първенство между Англия и Хърватия, където ще заведе две борещи се с рака деца, които той и съпругата му водят със себе си от Израел.

AFP: Доналд Тръмп и Ангела Меркел ще проведат среща в Брюксел в сряда
Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще проведе среща очи в очи с германския канцлер Ангела Меркел на полето на срещата на високо ниво на НАТО в Брюксел в сряда, съобщиха от Белия Дом, предава AFP.
Срещата идва, след като американският държавен глава разкритикува остро Германия преди началото на форума на Алианса за това, че не отделя достатъчно средства за отбрана и за зависимостта й от руския природен газ.
След Меркел, президентът на САЩ ще се срещне с френския си колега Еманюел Макрон. Очаква се двете срещи да се проведат при затворени врата.

Срещата на високо ниво на НАТО ще мине под знака на нова конфронтация между Тръмп и Меркел – за газовата зависимост на Германия от Русия (ОБЗОР)
Президентът на САЩ Доналд Тръмп и германският канцлер Ангела Меркел вървят към конфронтация, когато се срещнат на форума на НАТО в Брюксел и по въпроса за газопровода „Северен поток 2“, след като американският държавен глава нападна германският лидер по въпроса по-рано в сряда.
„Крайно неуместно е, че Германия сключва газова сделка с Русия“, заяви Тръмп. „Защитаваме Германия, защитаваме Франция, защитаваме всички тези страни, а същевременно редица държави сключват споразумение с Русия за строителството на газопровод“.

„Трябва да ви защитаваме (от Русия), а вие давате милиарди долари в хазната на Русия“, продължи той. „Германия е техен (на Русия) заложник. Ние определено трябва да обърнем внимание на това“.

„Русия контролира изцяло Германия. След строителството на новия газопровод, повече от 70% от доставките на природен газ ще идват от Русия“, подчерта Тръмп. В тази връзка президентът напомни, че ФРГ „отделя за бюджета на НАТО само 1% от БВП“, както и че, председателят на съвета на директорите на Nord Stream 2 е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.

Всичко това се случва само часове преди откриването на двудневната среща на високо равнище на НАТО, която, изглежда, ще бъде доминирана от публичните забележки на американския президент за ценностите на съюза, който съществува от поколения. Президентът на САЩ, който трябва да се срещне с Владимир Путин в Хелзинки следващата седмица, свърза харчовете на САЩ за осигуряването на защитата на Европа с американския дефицит в търговията с Европейския съюз.

Меркел и Тръмп ще преговарят в кулоарите на форума в около 15:15 местно време (17:15 българско) и пресскретарят на Белия Дом Сара Сандърс очаква американският президент да повдигне въпроса относно „подчинеността на Германия спрямо Русия заради зависимостта й от руския газ“. Германия изглежда невъзмутима в лицето на тази атака, отбелязва Bloomberg.

Урсула фон дер Лайен, германският министър на отбраната, в сряда, даде отговор на обвинението на американския президент Доналд Тръмп
„Без съмнение имаме много въпроси с Русия“, заяви фон дер Лайен в рамките на мероприятие в кулоарите на срещата на високо ниво на НАТО в Брюксел съвсем скоро след изказването на Тръмп.

„От друга страна, без съмнение трябва да се държи отворена линията за комуникация между страните и съюзите и опонентите“, уточни тя.
Нажежената реторика предполага, че срещата на върха може да последва траекторията на срещата на Г-7 в Канада миналия месец. Тогава Тръмп, отново преди да замине, повтори възгледите си върху търговските отношения между САЩ и съюзниците им, а в последствие драматично не пожела да вписва името си в комюникето след форума в протест срещу коментарите на канадския премиер Джъстин Трюдо след заминаването му.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не пожела да се включи във вербалната престрелка. Първи, преди форума, той от една страна похвали страните-членки на Алианса, че са увеличили военните си разходи, а от друга ги призова да ги увеличат още повече - до исканите от Тръмп 2%, до 2024 година. Веднага след като се разрази полемиката около "Северен поток 2", той обясни как това не е от компетенциите на Северноатлантическия алианс.

„Не НАТО взима решенията (за „Северен поток 2“), това е национален въпрос“, заяви той.

Йенс Столтенберг преди откриването на срещата на НАТО: Присъединяването на Крим не е повод за изолация на Русия
Брюксел. Присъединяването на Крим и другите проблеми в отношенията между НАТО и Русия не са повод за изолацията й. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди откриването на срещата на високо ниво на Северноатлантическия алианс в Брюксел в сряда, предава ТАСС.
„Не признаваме анексията на Крим, не признаваме руската пропаганда, действията й в киберпространството и намесата в избори. Видяхме и инцидента в Солсбъри. Но аз не смятам, че това са аргументи за изолацията на Русия“, заяви Столтенберг в рамките на експертния форум NATO Engage.

Министърът на отбраната на Германия отговори на Тръмп: Германия не е заложник на Русия
Брюксел. Германия не е заложник на руската политика, заяви министърът на отбраната на страната Урсула фон дер Лайен в сряда, в отговор на обвинението на американския президент Доналд Тръмп, че Берлин е „под тоталния контрол“ на Москва, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
„Без съмнение имаме много въпроси с Русия“, заяви фон дер Лайен в рамките на мероприятие в кулоарите на срещата на високо ниво на НАТО в Брюксел съвсем скоро след изказването на Тръмп.
„От друга страна, без съмнение трябва да се държи отворена линията за комуникация между страните и съюзите и опонентите“, уточни тя.

Ивица Дачич: Косово няма да бъде тема на разговорите между Путин и Тръмп
Белград. Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви, че темата Косово няма да бъде засегната на срещата между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп на 16 юли в Хелзинки, предава скопското електронно издание „МКД“.
„Мисля, че няма да се стигне до там, има много други теми, за които те първо ще разговарят, но е ясно, че отношенията между САЩ и Русия ще вървят по посока към разведряване, а не към понататъшно изостряне“, заяви Дачич пред РТС.
Според неговото мнение, от първата среща между двамата лидери не бива да се очакват грандиозни резултати.
Дачич определи като „празни приказки“ твърденията на медиите, че един от епилозите на тази среща ще бъде договор, според който Путин ще признае Косово, а Тръмп ще признае Крим за руска територия.
В коментар за изпратената покана до Тръмп да посети Сърбия, външният министър заяви, че това зависи от много международни фактори, но е „сигурен, че той ще посети Сърбия по време на своя мандат“.
Що се отнася до косовския въпрос, според Дачич не бива да се очаква трайно решение без в диалога за разрешаване на спра да се включат САЩ и Русия. Той вярва, че албанците вече не са „галеници“ на международните кръгове и вече не са в позиция да се заканват.
„Качили са се на главите на всички“, заяви сръбският вицепремиер и обясни, че намира аргументи за тази позиция в официалните срещи в международната общност.

Йенс Столтенберг: Бъдещето на „Северен поток 2“ не влиза в компетенциите на НАТО
Брюксел. Решенията, свързани с реализацията на проекта „Северен поток 2“ се взимат от страните-участници и не влизат в компетенциите на НАТО, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в сряда след срещата с американския президент Доналд Тръмп, който разкритикува Германия във връзка с газопровода, предава ТАСС.
„Не НАТО взима решенията (за „Северен поток 2“), това е национален въпрос“, заяви Столтенберг.

ТАСС: Според Доналд Тръмп, Германия е заложница на руския газ
Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува страните от НАТО, одобрили строителството на газопровода „Северен поток 2“. Преди работната закуска с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг в Брюксел, американският държавен глава нападна рязко Германия, като я нарече заложница на Русия, предава ТАСС.
„Крайно неуместно е, че Германия сключва газова сделка с Русия“, заяви Тръмп. „Защитаваме Германия, защитаваме Франция, защитаваме всички тези страни, а същевременно редица държави сключват споразумение с Русия за строителството на газопровод“.
„Трябва да ви защитаваме (от Русия), а вие давате милиарди долари в хазната на Русия“, продължи той. „Германия е техен (на Русия) заложник. Ние определено трябва да обърнем внимание на това“.
„Русия контролира изцяло Германия. След строителството на новия газопровод, повече от 70% от доставките на природен газ ще идват от Русия“, подчерта Тръмп. В тази връзка президентът напомни, че ФРГ „отделя за бюджета на НАТО само 1% от БВП“, както и че, председателят на съвета на директорите на Nord Stream 2 е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.
„Кажете ми, справедливо ли е това?“ – попита държавният глава и си отговори – „Това е неприемливо“. Тръмп отбеляза, че „Германия е богата страна“ и че, според неговото мнение, Берлин може „да увеличи военните си разходи незабавно“.
Реализацията на „Северен поток 2“ е неприемлива за САЩ, подчерта американският президент.
„Те строят газопровод, чиято цел е да се платят милиарди долари на Русия“, заяви Тръмп вече пред генералния секретар на Алианса. „НАТО трябва да направи нещо за това, въпреки че незнам какво точно можете да направите вие“.
ТАСС припомня, че „Северен поток 2“ предвижда строителството на газопровод с обща мощност 55 млрд. куб. м. годишно от крайбрежието на Русия през Балтийско море в Германия.

Доналд Тръмп: Германия е заложник на руския газ
Брюксел. Президентът на САЩ Доналд Тръмп нападна Германия в началото на срещата на високо ниво на НАТО в Брюксел в сряда, като заяви, че „неподходящата“ газова сделка с Москва я е направила „заложник“ на Русия, предава AFP.
„Германия е заложник на Русия, защото получава толкова много енергия от нея“, заяви Тръмп на закуската с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенбер. „Те плащат милиарди долари на Русия, а ние трябва да ги защитаваме от Русия“.

Сергей Шойгу: САЩ реализират стратегия за неоколониализъм вече пробвана в Ирак и Либия
Москва. САЩ реализират стратегия на неоколониализъм, която вече е изпробвана в Ирак и Либия, заяви в интервю пред италианското издание Il Giornale министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу, цитиран от РИА Новости.
„Става въпрос за стратегия на неоколониализъм, която САЩ вече пробваха в Ирак и Либия и която се заключва в поддръжката на всякакви, дори най-варварски идеологии за отслабване на законните правителства“, заяви военният министър.
Според неговите думи, „после се използва инсценировка с използване на оръжие за масово унищожение или хуманитарна катастрофа, а в последния етап се използва военна сила за създаване на „управляем хаос“ с изгодни условия за изпомпване в американската икономика на съществуващите активи от транснационални корпорации".
„Русия се стреми към равнопоставено и взаимноизгодно сътрудничество с всички страни в рамките на концепцията за многополярен свят и винаги ще е препятствие по пътя на реализацията на подобни „стратегии““, подчерта Шойгу.

„Сител“ (Македония): Скопие очаква покана за НАТО на срещата на върха на Алианса в сряда
Брюксел. Двадесет и деветте лидери от Северноатлантическия съвет в сряда, първият ден на срещата на върха на НАТО в Брюксел, ще постигнат съгласие да изпратят покана за започване на присъединителни преговори на Македония, заяви във вторник генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг преди началото на форума, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
„Очаквам, че след историческия договор, постигнат миналия месец по спора за името, ще поканим Скопие да започне преговори за членство. Когато споразумението бъде финализирано и приложено, ще можем да поканим Бившата югославска република Македония да стане 30-ата членка на НАТО под нейното ново име – Република Северна Македония. Това е сигнал, че вратите на Алианса са и ще останат отворени“, подчерта Столтенберг.
След това НАТО ще чака изходът от референдума за Договора с Гърция, предвиден за септември или октомври. Ако той бъде успешен и споразумението бъде одобрено от македонските граждани, НАТО ще изчака завършването на цялата процедура по ратификацията на Договора, отбелязва „Сител“.
Алиансът не очаква процедурата по изпращането на поканата да бъде блокирана, особено, след като Гърция даде светлина за македонското членство. Високопоставен дипломатически източник от НАТО категорично твърди, че не е имало никакъв сигнал от САЩ, че Вашингтон би сменил позицията си, за да подобри отношенията с Русия, както наскоро написал „Ню Йорк Таймс“, пише македонската медия. Американският посланик в Алианса Кей Бейли Хътчисън във вторник потвърди, че САЩ искат да видят Македония като членка на НАТО, но предупреди, че за това е необходими гражданите да потвърдят Договора с Гърция на референдум.
Източник от Северноатлантическия алианс също така заяви, че балканската страна няма да стане членка ако пропадне референдума.
„Ако не бъдат завършени процедурите, не очакваме консенсус за ратификация на членството. Договорът включва условие за завършване на процедурите, за да се потвърди, че той е приложен“, е заявил източникът, цитиран от „Сител“.
Всички дипломатически източници от НАТО обясняват, че Македония и страните-кандидатки трябва да се договорят за присъединителен план, който да съдържа два елемента.
Първият елемент се отнася до общите условия, приложими за всяка страна кандидатка. От една страна, тук са реформите, които се изискват от всички страни, а от друга страна финансовите ангажименти на страната към бюджета на Алианса. Вторият елемент е специфичните за страната реформи.
"Тези реформи се обсъждат с държавата, след това страната ни дава план за изпълнение, следван от протокола за присъединяване, който трябва да бъде подписан и ратифициран от всички държави-членки", заяви дългогодишен дипломат в НАТО.
Днес македонският премиер Зоран Заев пристига в Брюксел придружен от външния министър Никола Димитров и министъра на отбраната Радмила Шекеринска. Министър-председателят ще се обърне към конференцията на НАТО, която се провежда в рамките на срещата на върха и ще бъде поканен на вечеря на 55-те лидери на държавите-членки и страните партньори, участващи в срещата на високо равнище.
По време на втория ден от срещата на върха в ранния следобед се очаква да бъде обявена покана за Македония и се очаква съвместна пресконференция за генералния секретар на НАТО Столентерг и премиера Заев.
Иначе, лидерите на НАТО на срещата на върха ще се посветят преди всичко на бюджета на Алианса и приноса на страните-членки в общата хазна, но и ролята на НАТО в борбата срещу тероризма и отговора на съюзниците от НАТО на кибер заплахите.
Столентенберг констатира във вторник, че оценките за разходите през 2018 г. са окуражаващи и че всяка държава-членка в сравнение с 2014 г. е увеличила разходите за отбрана.
Седем европейски страни отделят два процента от брутния вътрешен продукт за отбрана, заяви Столтенберг наясно, че тази цифра страни няма да отговори на изискванията на американския президент Доналд Тръмп, който изисква същия процент от всички съюзници.
Столентенберг призна вчера, че споделянето на тежестта не е равно и добави, че на срещата на върха може да се случи ожесточен лидерски дебат по този въпрос.
Всичките 29 държави-членки обещаха да отделят 2% от БВП за отбраната не по-късно от 2024 г. Четири страни - Съединените щати, Великобритания, Гърция и Естония вече са направили това, а четири други - Литва, Латвия, Полша и Румъния ще достигнат този процент в края на годината. Франция сега харчи по 1,8%, а до края на 2025 г. планира да достигне два процента.
Недоволството на Тръмп е насочено основно към големи страни като Германия. Най-голямата европейска икономика харчи 1,4% от БВП. Все още има 15 държави на това ниво.
"Има напредък, но пътят е дълъг и усилията трябва да бъдат дублирани", каза Столтенберг, добавяйки, че съюзниците не трябва да правят това, за да се харесат на американците, а защото това е в техен интерес. "Това е необходимо, защото живеем в непредсказуем свят", каза първият човек на НАТО.

Washington Examiner: Доналд Туск е стратегически неграмотен, когато става дума за НАТО и Доналд Тръмп
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск е стратегически неграмотен, когато става дума за НАТО и държавния глава на САЩ Доналд Тръмп – той просто не разбира природата на Алианса, пише Том Роджън в статия за американското издание Washington Examiner. (В източника авторът бърка поста на Доналд Туск; той е представен като "председател на Европейската комисия")
В отговор на изявление на Тръмп, полският политик заяви, че „Америка няма и няма и да има по-добър съюзник от Европа. Днес европейците харчат много повече за отбрана, отколкото Русия и поне толкова, колкото отделя и Китай. Не може да има съмнение, Г-н президент, че това е инвестиция в обща американска и европейска отбрана и сигурност", подчерта Туск, като допълни иронично: „Скъпа Америка, ценете вашите съюзници, в крайна сметка те не са толкова много“.
Туск очевидно е в грешка, когато казва, че Европейският съюз е най-добрият съюзник на САЩ - Великобритания, Австралия и Япония са по-добри, а коментарите му за приноса на Европа към НАТО също очевидно са плод на заблуда.
Да, Туск е прав, че взети заедно, всички страни от ЕС харчат за отбрана повече от Русия. Но това е благодарение на по-големите заплати, които получават войниците в европейските заплати, в сравнение с „бедните“ им руски колеги.
Пропуските говорят за истината: когато става въпрос за най-важния белег на доверието в НАТО – военната способност, значителна част от страните от ЕС продължават да правят това, което искат. Те нямат танковете и артилерийските платформи, за да спрат руските бронирани колони, липсват им разузнавателни средства за наблюдение на движението на руските войски, липсват им кибернетични и сигнализиращи звена за разрушаване на руските комуникационни линии и военновъздушен капацитет за проникване в руското въздушно пространство. А всичко това е от ключово значение при евентуална война на европейския континент. Заедно те могат просто да имат възможността да се противопоставят на руската флота, но успехът дори и на това им начинание е под сериозен въпрос.
Но става още по-лошо. Защото, както знае и самият Туск, ЕС се превърна в роб на Русия заради стратегията на Москва за енергийно изнудване. Германският канцлер Ангела Меркел предпочете евтините доставки на газ пред стабилността на Централна и Източна Европа, като одобри строителството на газопровода „Северен поток 2".
Е, Туск, търсете по-добри примери за колективна отбрана. Изборът на Великобритания за увеличаване на разходите за отбрана е най-добрият пример тук.

ZDF: ЕС и НАТО декларираха желание за по-тясно сътрудничествo
Брюксел. В навечерието на срещата на върха в Брюксел, Европейският съюз и НАТО демонстрираха желание за по-тясно сътрудничество между двете организации, предава германският телевизионен канал ARD.
„Гордеем се с постигнатото досега, но можем да направим повече", се казва в изявление, подписано в Брюксел от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и председателя на Европейския съвет Доналд Туск.
Текущите предизвикателства в областта на сигурността, произтичащи от Изток и Юг правят неотменното продължаване на сътрудничеството, се казва в разпространения документ.

"Московский Комсомолец": Ще намери ли НАТО баланс между сдържането и диалога с Москва?
Ще намери ли НАТО баланс между сдържането и диалога с Москва, пита водещ експерт руският ежедневник "Московский Комсомолец".
В сряда, 11 юли, в Брюксел започва двудневна среща на върха на лидерите на държавите-членки на НАТО. Основната интрига несъмнено е поведението на Доналд Тръмп във връзка с европейските съюзници. Какво е подготвил американският президент за колегите си и какво ще кажат за Русия? За това пред "MK", говори ръководителят на отдела за европейска сигурност към Института за Европа на Руската академия на науките Дмитрий Данилов.
На въпроса на вестника какви са основните въпроси в дневния ред на срещата на високо равнище, той отговаря:
"Това е укрепването на алианса, което означава преди всичко укрепването на трансатлантическите връзки и вътрешното единство. Това е подобряването на военните оперативни структури и подготовката на НАТО. Това е увеличение на оперативния капацитет. Първо, става дума за създаването на система от възпиращи структури на Изток, въпреки че НАТО говори за защита от 360 градуса. Също така една от основните теми е укрепването на командни структури на алианса в рамките на предложенията, направени от американската страна. Това предполага укрепване на способността на САЩ да изграждат сила и присъствие в Европа. Отделна и изключително важна тема е укрепването на сътрудничеството между НАТО и ЕС. Решенията бяха взети на срещата на върха във Варшава през 2016 г. Декларация е подписана, но сега ние говорим за това, как Европа ще свърши работата си по отношение на европейската отговорност в рамките на НАТО, от една страна и увеличаване на потенциала на партньорството и участието на ЕС в колективните усилия, от друга страна.“
Вестникът задава въпроса къде са основните противоречия между европейските членове на НАТО и САЩ на Доналд Тръмп?:
„Както винаги, има много противоречия и разногласия. На първо място, последният въпрос е: колко последователни ще бъдат стъпките на Съединените щати за укрепване на присъствието в Европа. Това се отнася и до степента, в която тези господстващи позиции на САЩ ще ограничат независимостта или поне гъвкавостта при изпълнението на приоритетите на националната сигурност за Европа. Но няма категорични отговори. Проблемът е, че в самата Европа няма споразумение. Редица държави настояват за засилване на американското присъствие и залагат на това. Първо, става дума за Полша, която последователно се стреми да осигури постоянно присъствие на американци в Европа (и преди всичко в Балтийския регион). Но в същото време редица други държави поемат по-сдържана позиция и настояват за изпълнението на източните планове на НАТО, но и за диалог с Русия.
Естествено, Тръмп използва европейските противоречия и, разбира се, има сериозни карти в ръцете си, за да определи американската позиция. Но вероятно Тръмп да се опитва по някакъв начин да играе по два начина. От една страна, той ще работи за укрепване на американските гаранции в Европа, включително чрез преструктуриране на командно-щабните структури на алианса. По този начин той ще увеличи не само гаранциите за американските интереси в Европа, но и ще увеличи американското влияние върху европейската политика като цяло. Зависимостта на Европа в този случай се увеличава. От друга страна, Тръмп може много добре да се насочи както към "т. Нар." Стара Европа "(преди всичко, разбира се, Германия и Франция) по отношение на ограничаването и избягването на конфронтацията между НАТО и Русия. И в този смисъл предстоящата среща с президента Путин изглежда съвсем логична, той може да я използва, за да намери баланс в отношенията с противоположните европейски позиции в НАТО .
Въпреки факта, че ЕС върви по пътя на увеличаване на неговия принос за партньорството в рамките на съюза, обаче, не е ясно кой и как ще продължи да изпълнява тези планове в рамките на Европа, тъй като различията в европейските интереси се увеличават, гледната точка на германското лидерство отново се поставя под въпрос , Не е ясно как Лондон ще се позиционира в рамките на трансатлантическите отношения в триъгълника ЕС-НАТО-Великобритания. Всичко това създава сериозна ситуация на несигурност, когато съюзниците трябва да вземат решения, свързани с бъдещата стратегия на съюза, а след това да ги консолидират в концепцията. Следователно, разбира се, срещата на върха в този смисъл ще бъде крайъгълен камък и ще бъде много показателна. Това означава, че решенията, които ще бъдат взети, ще ни позволят да направим някои изводи относно възможностите или невъзможностите за стратегическо преустройство на алианса в бъдеще.“
Накрая вестникът задава въпроса за „руската тема“ и експертът отговаря:
„Във връзка с Русия няма да се обсъждат конкретни въпроси, това е извън дневния ред. Но, както каза Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, на последната среща на върха, по време на обсъждането на основните въпроси в дневния ред на срещата на върха във всеки случай, Русия е червена линия през цялата дискусия. На първо място, това е, разбира се, политиката на НАТО за сдържане и съответната оперативна и структурна реорганизация на алианса. Това, разбира се е въпросът за това как да се изградят бъдещите отношения с Русия по отношение на баланс между възпиране и диалог, Също така ще се говори как в това отношение НАТО вижда бъдещето на отношенията си партньорите. И преди всичко, да говорим за политика на отворени врати на НАТО - темата за разширяване и членството на Украйна и Грузия, темата включва и неутрална Молдова, което също ще бъде основна тема. Като се има предвид, разбира се, и перспективите за по-нататъшно разширяване на НАТО на Балканите. За Руската федерация ще бъде важна степента, до която страните на алианса се споразумеят как да се насочи тлеещия диалог Русия-НАТО в конструктивен посока.

ТАСС: Плановете за увеличаване на военната мощ на НАТО не представляват опасност за Русия
Плановете за увеличаване на военната мощ на НАТО не представляват опасност за Русия, заяви председателя на комисията по отбрана на Съвета на федерацията на Русия Виктор Бондарев, цитирана от TACC.
"Дали представляват заплаха за Русия с намерението си да създадат 30 батальона и 30 въздушни ескадрили, способни да се разгърнат за 30 дни? Не, те не са, дори и да са точно изпълнени, защото нашата защита е силна и военната ни мощ е достатъчна и ние можем да се противопоставим на всяка потенциална военна заплаха ", каза той, добавяйки, че геополитическите опоненти на Руската федерация" разбират това перфектно ".
Бондарев отбеляза, че САЩ "определят правилата в НАТО, така че сега членовете на алианса под тяхно ръководство и поради техния натиск ще увеличат разходите си за отбрана, за да достигнат до 2019 рекордни нива". "Това не е консолидирано решение, а такова, взето от Съединените щати", убеден е сенаторът.
"Американски военни представители са готови да предложат и обявят амбициозни планове, за да получат повече бюджетни средства", продължи ръководителят на отбранителната комисия на Горната камара на руския парламент.

Politico: Търговските войни няма да се пренесат в НАТО, увери посланикът на САЩ в Алианса
Напрежението в търговските отношения на САЩ с дългогодишните им съюзници няма да повлияе на дейността на НАТО. Това увери американският посланик при Алианса Кей Бейли Хътисън в навечерието на срещата на върха на страните от западния отбранителен съюз, на която ще присъства и лидерът на Белия дом Доналд Тръмп, съобщава изданието Politico.
„Единственото, което ще кажа, е, че всички несъгласия, на които станахме свидетели на форума на Г-7 и между съюзниците, с които до този момент водихме търговски преговори и наложихме тарифи, няма да засегне НАТО“, категорична бе Хътисън. „Нашите дипломати са професионалисти и те държат на въпросите на НАТО, където сме 100% съюзници", допълни посланикът на САЩ при Алианса.
Пътуването на президента Доналд Тръмп в Европа следващата седмица ще започне с Брюксел за срещата на високо равнище на НАТО, където Тръмп отново ще се изправи лице в лице със световните лидери, с които той се сблъска на срещата на Г-7 в Канада миналия месец.
Тръмп се оплаква от търговските отношения на САЩ с дългогодишните им съюзници, включително Канада и Европейския съюз, като твърди, че нацията му е третирана несправедливо. В стремежа си да възстанови отношенията при по-благоприятни условия за САЩ, Вашингтон наложи мита върху определени стоки от ЕС и Канада, което доведе до реципрочни мерки от тяхна страна. Отделно Тръмп настоява страните от Общността да отделят повече средства за отбрана, в съответствие с поетите от тях ангажименти.
„НАТО постига напредък и го прави наистина в отговор на настояването на президента Тръмп. Мисля, че това е съвсем ясно и че той е бил много директен за това, че европейците трябва да направят повече за собствената си сигурност. Работила съм, вероятно с трима президенти, всички от които са казвали същото. Сега мисля, че за първи път наистина виждаме, че европейците действително започват да вървят в правилната посока", коментира Хътисън.

FAZ: В навечерието на срещата на върха на НАТО: Йенс Столтенберг призова Германия да увеличи разходите си за отбрана
Броени дни преди срещата на върха на НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг приветства решението на Германия да повиши разходите си за отбрана в средносрочен план, но припомни, че управляващите в Берлин трябва да положат повече усилия, за да изпълнят поетите към Алианса ангажименти, отбелязва националният ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.
„Очаквам Германия да направи повече“, подчерта норвежецът, като припомни, че Берлин бе дал обещание до форума следващата седмица да повиши средствата за Бундесвера до два процента от БВП на страната. Канцлерът Ангела Меркел се съгласи обаче увеличението да бъде в размер на 1,5%, и то до 2024 г.
Коментирайки решението на Берлин, Столтенберг бе категоричен: „Все пак това не са два процента“. Същевременно генералният секретар на НАТО обясни, че Германия трябва да изпълни поетите задължения за военния бюджет поради голямото значение, което има за организацията с оглед на икономическата мощ на страната.

Yeni Safak: Трансатлантическото партньорство виси на косъм, докато Европа очаква Доналд Тръмп за срещата на НАТО
Европейските лидери повече нямат илюзии по отношение на Доналд Тръмп, преди да го посрещнат на срещата на върха на НАТО следващата седмица и се страхуват, че политиката „Америка на първо място“ може да предизвика допълнително отчуждаване, пише електронното издание на турския вестник Yeni Safak в кратък коментар за предстоящата на 12 юли в Брюксел среща.
След като се опитаха да намерят допирни точки и някаква стабилност с външната политика на САЩ по време на първата година от мандата му, приятелите на Америка в Европа вече са стигнали до извода, смята турският вестник, че държавният глава е непредвидим политически бунтовник. Но това не прави задачата им за реализиране на собствените им приоритети по лесна.
Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас предупреди в скорошна реч, че „старите основи на стабилността се разпадат“, в зле прикрита препратка към оттеглянето на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран, налагането на по-високи мита върху вноса на стомана и алуминий и заплахи за повишаване на ставките и върху европейските автомобили, пише „Йени Шафак“.
Администрацията на Тръмп дава смесени сигнали и по отношение на стария враг на НАТО – Русия. От една страна САЩ увеличава военното си присъствие в Европа, а от друга критикува страните-членки на Алианса за това, че не отделят достатъчно средства за отбрана и нежеланието им да въвеждат нови санкции против Москва, забелязва турското издание.
Президентът на САЩ – фактическият лидер на 70-годишната Северноатлантическа организация, подсказа какво ще бъде посланието му на тридневната среща, която започва в сряда: другите правителства трябва да увеличат военните си разходи драстично и да намалят вносните мита.
„Ще кажа на НАТО: Време е да започнете да плащате сметките си. САЩ няма да се грижат за всичко“, както заяви Тръмп на митинг миналата седмица, когато добави също: „Те ни убиват в търговията“.
Американските представители и политици често припомнят, че 70% от военния бюджет на Вашингтон отива към НАТО, което обаче европейците отричат. Един високопоставен евробюрократ твърди, че в действителност става дума за около 15%, пише изданието, като се позовава на неназован източник.
Европейците не са съгласни също с твърдението на Тръмп за високите мита, защото, според тях, те и сега са достатъчно ниски.
Неуспешна сбирка на върха на НАТО ще е по-лоша дори и от катастрофата на форума на Г-7 през юни, особено ако предстоящата среща между Тръмп и Путин в Хелзинки на 16 юли се окаже по-приятна, предупреждават дипломати от Алианса.
В последната си реч в централата на НАТО в Брюксел, помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Уес Мичъл е обяснил, че Тръмп просто е възприел нов подход към разрешаването на натрупаните през годините проблеми, като например за близкоизточния мирен процес – дори и това да означава да се заеме сам с нещата.
„Със своите действия, ние се опитваме да предизвика многостранна реакция за разрешаване на някои от най-тежките предизвикателства, които стоят пред света в момента“, заяви Мичъл.
Той, пише „Йени Шафак“, просто е повторил думи си, които по-рано е изказала съветникът по национална сигурност в Белия Дом Фиона Хил в частен разговор с високопоставени европейски дипломати, предадени от „Ройтерс“. Тя е обяснила, че отделните решенията на американския държавен глава по различните въпроси са част от цялостен подход.
„Това беше шок. Тогава осъзнахме, че Тръмп изобщо не го интересува координираната политика на САЩ и ЕС от миналото“, е заявил един от дипломатите, участвали на срещата. „Без американското лидерство ние сме загубени“.

Радио „Свободна Европа“ (Македония): Може ли да пропадне предстоящата среща на върха на НАТО?
На 11 и 12 юли лидерите на НАТО се събират на среща в Брюксел, но тя ще се проведе на фона на дълбоко разделение по въпросите за разходите за отбрана и търговските отношения, отбелязват в македонската редакция на Радио „Свободна Европа“.
В навечерието на форума на високо равнище държавният глава на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страните от Алианса третират Вашингтон като „касичка за пари“, а допълнителните мита, въведени от администрацията му доведе до налагането на реципрочни мерки от страна на Европейския съюз.
През юни американските морски пехотинци проведоха военни учения край бреговете на Литва. Те бяха част от четирите хиляди войници от повече от 20 държави от НАТО, които се включиха в ежегодните учения на Алианса в Балтийско море. Но дали ще бъде възможно сътрудничеството и на срещата в Брюксел?
„Ние сме касичка за пари, от която всички искат да взимат. Вижте Германия – отделя един процент от БВП за отбрана. Ние плащаме по четири процента“, оплака се американският президент.
Срещата на върха в Брюксел ще се проведе в момент на трансатлантическо напрежение, след като Тръмп не подкрепи заключителната декларация на форума на Г-7 в Канада, организиран през миналия месец. Последва въвеждане на допълнителни тарифи за вноса в САЩ на стоки от ЕС и Канада, които на свой ред отговориха с огледални мерки.
Ще се заоблачи ли в Брюксел следващата седмица? „Наистина никой не знае. Това е непозната територия за НАТО“, коментира Ян Лесер от института „Джърман Маршал Фонд – САЩ”. Съгласно думите му, членките на Алианса не са подготвени за най-лошия сценарий, който включва отказ на Тръмп от участие на страната му в съвместни военни учения или изтеглянето на американските войници от Европа – освен ако Брюксел не отмени наложените мита.
„Това би било деструктивно, очевидно съюзниците не са готови за подобен дебат. Големите спорове около търговията, климата, Иран, неизбежно ще повлияят на атмосферата на срещата на върха и съществува голяма загриженост, че тя буквално може да се „взриви“, пояснява Лесер.
Европейските съюзници от НАТО са увеличили разходите си за отбрана в периода след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Все пак генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг подчертава: „Когато става въпрос за НАТО, за сигурността и отбраната, трансатлантическата връзка не отслабва, всъщност укрепва“. Не бива да се пренебрегва и фактът, че военната организация на Запада продължава да работи за разширяването си – със страни като Македония например, припомнят от редакцията.

The Telegraph: Нарастват страховете от оттегляне на американските войски от Европа преди срещата на НАТО
Нарастват страховете от оттегляне на американските войски от Европа преди срещата на НАТО, пише британският вестник The Telegraph.
Доналд Тръмп може да заплаши да изтегли американски войски от Украйна и да откаже САЩ да участват в съвместни учения на НАТО, ако Великобритания и други европейски държави не се ангажират с увеличаване на разходите за отбрана, страхуват се военни фигури и дипломати.
Високопоставени източници, участващи в подготовката за срещата на върха на НАТО през тази седмица, са загрижени, че американският президент ще започне преговори с Владимир Путин за "преначертаване на пейзажа на сигурността" в Европа, ако лидерите откажат да изпълнят исканията на г-н Тръмп да поемат по-голям дял от разходите за отбрана.
Военни и дипломатически лица завиха пред "Телеграф" за страховете за евентуална оферта, която Тръмп може да направи на Путин на планирана среща на върха между двамата лидери в Хелзинки на 16 юли - четири дни след срещата на върха в четвъртък в Брюксел.
Отделно, министърът в министерството на отбраната Тобаяс Еллууд предупреди: "Като се има предвид военното присъствие на САЩ в Европа и неотдавнашните враждебни действия на Путин, които разрушиха континенталната стабилност, много зависи от резултата от предстоящите две срещи на високо равнище. Великобритания, като най-голямата и най-способна военна сила в Европа, има право да играе роля в промяната на американското мислене."
Това изявление идва, когато посланикът на Великобритания в Америка днес обяви категорична запазване на отношенията между Великобритания и САЩ по време на администрацията на Доналд Тръмп, настоявайки военните връзки да останат "по-силни от всякога" въпреки някои политически различия.
Той обаче добавя, че само защото Великобритания и Америка имат отношения, които са "толкова близо и отворени", те могат да споделят оплакванията си с честност.
САЩ имат военно присъствие, вариращо от войници до самолети, в Украйна, Полша, Германия, Литва, Латвия, Естония.
Щатите намаляваха присъствието си в Европа до присъединяването на Крим към Русия през 2014 г., когато бившият президент Барак Обама стартира нов подход за подкрепа и обучение на въоръжените сили на държавите от НАТО по границите с Русия, за да се предпазят от бъдещи агресивни ходове. Само миналия месец САЩ проведоха съвместно учение на НАТО в Полша и в балтийските държави, включващо 18 000 войници.
Дипломатически източник каза, че участници в подготовката на срещата на НАТО се опасяват, че Доналд Тръмп ще използва срещата на върха тази седмица, за да оттегли американската военна подкрепа заради недостатъчните средства, отделяни за отбрана от европейските партньори. "Украйна наистина е в опасност", каза източникът.
Официално запознат с подготовката на Великобритания за срещата на върха добави: "Бихме могли да сме в ситуация, в която Тръмп и Путин ще излязат с някаква сделка, която ще се опитат да представят като политическа победа и на двете страни, в крайна сметка да оставим Европа открита и уязвима в решаващ момент в нашата история с толкова много нестабилност на континента."