Гореща темаВИЖ ВСИЧКИ

Турция: От парламентарна към президентска република

09 юли 2018 | 17:03

Девети юли е датата, на която Турция официално преминава от парламентарна към президентска форма на държавно управление. Съответните промени влизат в сила съгласно резултатите от референдума за конституционни изменения, организиран през април 2017 г. Политическата промяна започна да се оформя след триумфа на Реджеп Тайип Ердоган на изборите от 24 юни тази година. С постановление, издадено по-рано в официалния вестник, се въвеждат изменения в законите от 1924 до 2017 г., включващи предаване на правомощията на министър-председателя и кабинета на министрите към президента.
Така Ердоган получи правомощия, с каквито нито един политически лидер в съвременната история на Турция не е разполагал. Той ще може да разпуска парламента и да насрочва нови избори, а също и да назначава членовете на Конституционния съд. Или казано с други думи- в новата Турция ключовото за демокрацията разделение на властите и независимият съд ще бъдат заличени.
Официалната церемония по полагането на клетва ще се проведе в следобедните часове в сградата на парламента в Анкара. По-късно ще бъде организирана и втора в президентския комплекс, с която ще бъде отпразнуван преходът към новата система на управление.
Анкара вече се похвали, че на тържественото събитие ще присъстват 22-ма държавни и 28 правителствени лидери. Президентът на България Румен Радев е сред тях.


Deutsche Welle: Ердоган – първият султан на новата Турция
Девети юли е датата, на която Турция официално ще премине от парламентарна към президентска форма на управление. Реджеп Тайип Ердоган получава правомощия, с каквито нито един политически лидер на Турция не е разполагал, коментират в редакцията на Deutsche Welle.
Преизбраният президент ще положи клетва на церемония в сградата на парламента – 13 г., след като „Партията на справедливостта и развитието“, основател и лидер на която е самият Ердоган, започва преговори за присъединяване на Анкара към клуба на Брюксел.
Тогава изглеждаше, че демокрацията и свободата на словото се развиват активно в страната. Но сега, малко повече от десетилетие по-късно, Турция ще даде на своя все по-авторитарен, ислямистки и националистически настроен президент безпрецедентна сила.
След като парламентът загуби контрол над изпълнителната власт, Ердоган ще получи еднолично право да се разпорежда в страната. И благодарение на своите пълномощия за назначаване на съдиите той ще дърпа конците и в съдебната власт.

Няма сравнение със САЩ или Франция

Ерсин Калайшоглу от Центъра за политика към Университета „Сабанджъ“ пояснява, че все още не е съвсем докрай ясно как ще се промени системата за управление. „Досега бяха в ход дискусиите само за това как най-общо ще изглежда системата. Нито обществеността, нито политолозите не знаят точните детайли“, счита Калайшоглу.
Същевременно Ердоган подчертава, че президентската форма на управление съществува и в други демократични страни. Но новата политическа система на Турция се различава значително от тази в САЩ или във Франция.
Така например американският президент няма право да разпуска Конгреса, докато Ердоган ще може да разпуска парламента и да насрочва нови избори. Във Франция парламентът назначава членовете на Конституционния съд. В новата Турция това ще прави Ердоган.

Признаци на самодържавие

Според Калайшоглу в президентската система на управление на Турция се наблюдават признаци на самодържавие. „Както в американската, така и във френската система има фактор гражданско общество. Ние нямаме такова“. Освен това, Ердоган ще може да издава президентски укази, които ще имат силата на закон. По този начин той ще заобикаля парламента. До този момент президентът имаше подобно право само в условията на извънредно положение, което, впрочем, в Турция остава в сила и до ден днешен.
Във всеки един момент Ердоган ще може да лишава от пълномощия съдиите. Така едва ли може да се каже, че става въпроса за президентска система с независимо и безпристрастно правосъдие, твърдят експертите. Политологът Догу Ергил споделя тези опасения. Ключовото за демокрацията разделение на властите и независимият съд ще бъдат заличени в Турция, обяснява Ергил.

Заплахата от ултранационализма

Открит остава и въпросът дали коалицията „Народен алианс“, която партията на Ердоган състави с Партия на националистическото действие (ПНД) ще допринесе за отслабването на напрежението в страната. Мнозина се опасяват, че твърдата позиция на ПНД по кюрдския въпрос и отричането й от някои демократически ценности може да създадат още по-националистическа атмосфера в Турция.
Ердоган се нуждае от ПНД за мнозинството в парламента. Тази ситуация може да създаде сериозни препятствия за мирното разрешаване на кюрдския проблем, а също и за отношенията с ЕС. Най-важният въпрос остава как Турция ще развива връзките си със Запада.

Криза в отношенията със Запада

През 1999 г. Турция стана официален кандидат за членство в ЕС. На 3 октомври 2005 г. започнаха преговорите й за присиединяване към Общността. Но през последните 13 г. така и не бе постигнат какъвто и да е било по-сериозен пробив в преговорите. След въвеждането на извънредното положение преди две години диалогът между Анкара и Брюксел фактически бе прекратен. Докладчикът на Европейския парламент за Турция Кати Пири дори се изказа в подкрепа на преговорите за турското членство в ЕС.
Засега отношенията между Турция и ЕС са под заплаха за пълно замразяване, връзките между Анкара и Вашингтон също са в един от най-тежките периоди в историята си. Те са допълнително усложнени от няколко спорни въпроса за двете страни, включително този за Фетхуллах Гюлен и сътрудничеството на САЩ със сирийските кюрди. Въпреки протестите от страна на НАТО, Турция взе решение за доставката на руските зенитно-ракетни системи „Триумф С-400“. Всичко това доведе турско-американските отношения до задънена улица.
В тази връзка политологът Догу Ергил припомня за резултатите от неотдавна проведено проучване в Турция: гражданите на страната имат по-лошо отношение към САЩ, отколкото към Иран. Антиамериканските и антиевропейските настроения се разпространяват все повече сред турското общество – независимо от политиката на Ердоган.

Al Jazeera: Реджеп Тайип Ердоган ще се закълне като първия президент на Турция с изпълнителна власт
Настоящият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще се закълне в понеделник като президент на Турция, след изборната му победа през изминалия месец, която му позволи да задържи поста си, но с увеличени правомощия, пише Al Jazeera.
На церемонията по встъпване в длъжност ще присъстват редица чуждестранни лидери и представители, включително министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев, президентът на Венецуела Николас Мадуро и емирът на Катар шейх Тамин бин Хамад Ал Тани.
Събитието в столицата Анкара, ще включва преминаването от парламентарна система към президентска, в съответствие с конституционните промени, одобрени на референдум през април 2017 година.
Според новата система, 64-годишният Ердоган ще ръководи изпълнителната власт на страната и ще има право да назначава и премахва вицепрезиденти, която ще бъде нова позиция, както и министри, висшестоящи чиновници и висши съдии – без одобрението на парламента.
Президентът ще има властта и да разпуска парламента, издава изпълнителни декрети и въвежда извънредно положение. Постът на министър-председател не съществува в новата система.
По-късно в понеделник, Ердоган ще обяви и своя кабинет.
Той беше обявил, че няма да има членове или депутати от своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в новия кабинет, намеквайки че той ще бъде изграден от бивши политици и бюрократи.

Контрол на властта и баланс, икономика

Реджеп Ердоган неколкократно наблегна на това, че силната роля на президента ще създаде стабилна обстановка, което ще позволи на страната да предприеме „стъпки за бъдещето в още по-силен маниер“.
Въпреки това, опозиционните партии, Западните съюзници на Турция и други критици, твърдят че системата предоставя на президента голяма власт, без нужния контрол и баланс, определяйки я като „еднолично управление“.
Ердоган започва новия си мандат изправен пред редица икономически предизвикателства, включително повишаващите се лихвени проценти и инфлацията, както и остро девалвираната турска лира спрямо щатския долар.
Танер Беркшой, професор по икономика и колумнист, заяви че намаляването на лихвените проценти ще бъде очевиден приоритет за новото правителство.
„Към момента, истинските лихвени проценти не са достатъчни, за да задържат ниска инфлацията и тепърва ще видим какво ще направят по въпроса икономистите в кабинета“, заяви Беркшой пред Al Jazeera.
„Въпреки това, лихвените проценти ще покажат спад при всички случаи, тъй като предполагаемия (икономически) риск за Турция ще падне постепенно след инаугурацията“, допълни той.
Според него спадът на лихвените проценти „ще зависи и от това до каква степен новото правителство ще се меси в политиките на Централната банка“.
По време на предизборната си кампания, Ердоган открито заяви, че ще бъде по-активен в полето на икономиката и ще работи за намаляването на лихвените проценти.

Извънредно положение

Друго ключово обещание от Ердоган беше отмяната на извънредното положение, което беше в сила от юли 2016 година, след проваления опит за преврат.
От тогава правителството арестува или уволни над 100 000 души, включително и 18 500 държавни служители в неделя.

По-смекчена реторика към Европейския съюз

Преговорите за членство на Турция с Европейския съюз са в застой в последните няколко години, докато отношенията със САЩ също са обтегнати.
Галип Далай, политически анализатор, заяви че не очаква големи промени във външната политика на Турция след встъпването в длъжност на Ердоган.
„Очаквам по-умерена реторика между ЕС и Анкара в предстоящия период, в частност като резултат от отмяната на извънредното положение и икономическите проблеми в Турция“, заяви Далай пред Al Jazeera.
Той допълни, че не предвижда „сериозно развитие“ върху различията в двете страни, „тъй като корените на тези проблеми между Анкара и ЕС съществуват много преди извънредното положение“.
Междувременно, Анкара работи в тясно сътрудничество с Техеран и Москва за приключване на сирийската война. В същото време, сътрудничеството на Турция с Русия се е разширило в множество области, от енергетиката до отбраната.
„Очаквам САЩ и Анкара да си говорят повече за Сирия“, заяви Далай.
Той добави, че сътрудничеството между Русия, Иран и Турция ще бъде „по-малко натоварено, имайки предвид че Вашингтон е главният отговарящ за целите на Турция в северна Сирия“.


„Плюс Инфо“ (Македония): И сръбският президент ще присъства на инаугурацията на Реджеп Тайип Ердоган
Президентът на Сърбия Александър Вучич ще бъде сред лидерите, които ще присъстват на церемонията по встъпване в длъжност на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва скопската електронна медия „Плюс Инфо“, като се позовава на съобщение от Президентството в Белград.
Поздравявайки Ердоган за победата на изборите на 24 юни, Вучич подчерта, че „Сърбия ще продължи да бъде достоен партньор на Турция и на нейното политическо ръководство“.
Президентите на 17 страни ще присъстват на официалната церемония по преминаването на Турция от парламентарна към президентска форма на управление. Мероприятието ще се състои в президентския комплекс в Анкара на 9 юли. Преизбраният президент Реджеп Таийп Ердоган ще положи клетва и ще започне новия си мандат на същия ден.
Президентите на България, Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Гвинея, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Сомалия, Украйна, Венецуела и Замбия са сред тези, които се очакват на церемонията. На нея ще присъстват и някои премиери и председатели на парламенти на отделни страни. След мероприятието, Ердоган ще даде официална вечеря.
На 24 юни настоящият държавен глава спечели президентските избори в Турция, получавайки 52,59% от гласовете на избирателите.

Daily Sabah: Партията на справедливостта и развитието номинира премиера Бинали Йълдъръм за председател на парламента
Настоящият министър-председател на Турция Бинали Йълдъръм, чийто пост ще бъде премахнат след установяването на новата президентска система в понеделник, беше номиниран в събота от своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за поста председател на парламента, пише турският вестник Daily Sabah.
Депутатът Наджи Бостанджъ, който беше избран за председател на парламентарната група на ПСР, направи предложението.
В първите си коментари Йълдъръм заяви: „Надявам се това да бъде добър избор за нашата държава и нашата нация. Други кандидати също ще се появяват. Каквото реши нашият парламент, това ще бъде“.
Според турския държавен протокол, председателят на парламента е вторият по значимост пост в държавата. Настоящият председател Исмаил Кахраман, който изкара два мандата, не пожела да изкара трети, заради напредналата си възраст и здравословните си проблеми.
Другите партии в парламента тепърва ще обявяват своите кандидати.
За Бинали Йълдъръм, който е дългогодишен съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган, се носят слухове, че може да бъде номиниран за кмет на Истанбул в местните избори, насрочени за март 2019 година.

Sputnik: Реджеп Тайип Ердоган обеща „нов етап“ на развитие за Турция след инаугурацията му
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обеща в събота, че неговата инаугурация ще отвори нов етап на развитие за страната му, предава Sputnik.
„В понеделник, 9 юли, церемонията за инаугурацията на турския президент ще се проведе, след което държавата ще навлезе в нов етап на развитие. Ние ще издигнем страната си значително нагоре, разрешавайки структурните проблеми на нашата икономика и ще започнем от външния дефицит, инфлацията и високите лихви“, заяви Ердоган в изявление пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Anadolu Agency: Реджеп Тайип Ердоган призова за „правилна оценка“ на турските избори
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган призова парламентарната група на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да оцени правилно „настройката“ изразена от турската нация по време на изборите на 24 юни, предава Anadolu Agency.
„Нашият народ направи ПСР победител, но нашата партия не успя да постигне целта си. Трябва да оценим правилно настройката на нацията изразена в избирателните кутии“, заяви Ердоган.
В понеделник той ще се закълне като президент за първи път при новата президентска система в Турция.

РИА Новости: Дмитрий Медведев ще оглави руската делегация за церемонията за инаугурацията на турския президент
Министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев ще оглави делегацията на Москва за церемонията по встъпването в длъжност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, предава РИА Новости, като се позовава на пресслужбата на премиера.
Ердоган ще положи клетва в понеделник, 9 юли. Това ще бъде първата му след преминаването на страната от парламентарна към президентска система на управление. След това се очаква той да обяви новия кабинет на опозицията. Церемонията ще се проведе в следобедните часове в сградата на парламента в Анкара. По-късно ще бъде организирана и втора в президентския комплекс, с която ще бъде отпразнуван преходът към новата система на управление.

Държавният глава Румен Радев ще бъде в Анкара за церемонията по встъпване в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент на Република Турция
На 9 юли, понеделник, българският държавен глава Румен Радев ще присъства на официалното встъпване в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент на Република Турция след преизбирането му на предсрочните избори в Турция на 24 юни 2018 г. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Церемонията ще започне в 18.00 часа в Президентския дворец в Анкара.

Daily Sabah: Президентите на 17 страни, сред които и българският, ще присъстват на инаугурацията на Реджеп Таийп Ердоган
Президентите на 17 страни ще присъстват на официалната церемония по преминаването на Турция от парламентарна към президентска форма на управление, пише турското електронно издание Daily Sabah.
Мероприятието ще се състои в президентския комплекс в Анкара на 9 юли. Преизбраният президент Реджеп Таийп Ердоган ще положи клетва и ще започне новия си мандат на същия ден.
Президентите на България, Македония, Босна и Херцеговина, Грузия, Гвинея, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Сомалия, Украйна, Венецуела и Замбия са сред тези, които се очакват на церемонията. На нея ще присъстват и някои премиери и председатели на парламенти, пише турската медия.
След мероприятието, Ердоган ще даде официална вечеря.
Daily Sabah припомня, че на 24 юни настоящият държавен глава спечели президентските избори в Турция, получавайки 52,59% от гласовете на избирателите.

Anadolu Agency: Реджеп Тайип Ердоган ще положи клетва на 9 юли
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще встъпи в длъжност за първи път според новата система на управление в страната на 9 юли. Церемонията по полагане на клетва ще се проведе в 16:00 часа местно време (съвпада с българското време) в парламента в столицата Анкара, предава Anadolu Agency.
По-нататък в президентския комплекс ще се проведе церемония, която да отбележи преминаването на страната от парламентарна в президентска система на управление. Очаква се същият ден Ердоган да обяви и състава на новото си правителство.
Междувременно турските депутати ще положат клетва в парламента в събота, 7 юли в 14:00 местно време.

Reuters: Преходът към президентска република: Реджеп Тайип Ердоган получи нови правомощия
В Турция бе издаден указ, с който на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган се прехвърлят нови правомощия – стъпка в прехода на страната от парламентарна към президентска република, предава Reuters, като припомня, че съответните промени произтичат от резултатите от изборите миналия месец.
С постановлението, издадено в официалния вестник, се въвеждат изменения в законите от 1924 до 2017 г., включващи предаване на правомощията на министър-председателя и кабинета на министрите към президента.
На референдум миналата година турците гласуваха в подкрепа на прехода на страната към президентска република. Политическата промяна започна да се оформя след триумфа на Ердоган на изборите от 24 юни тази година.
Кабинетът на министър-председателя в Турция трябва да бъде премахнат, а занапред Ердоган ще може да създава и регулира министерства и да освобождава държавните служители без одобрението на парламента.
След опита за държавен преврат от лятото на 2016 г. в Турция бе въведено извънредно положение, което позволи на правителството да издава укази, заобикаляйки парламента. Ердоган обеща да го отмени след изборите.
Промените в последния указ ще влязат в сила, когато Ердоган положи клетва пред парламента. Очаква се това да се случи на 8 или 9 юли.